Софийският международен литературен фестивал се завръща с литературни гласове от Европа
Най-важното литературно събитие на годината - Софийският интернационален книжовен фестивал - ще се организира от 7 до 12 декември онлайн.
Тазгодишното издание на фестивала няма непоколебим географски фокус: акцентът му е върху настоящи писателски гласове от Европа. Целта е да се проследят не просто трендовете, които преобладават в литературата на континента, само че и да се видят въпросите, които създателите слагат, рефлексиите им върху света от през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден, опитите им за отстояване на изконните европейски полезности, паниките, рецептите за справяне с рецесиите. Няма да бъде подмината и тематиката с пандемията и екзистенциалите промени, които тя провокира. И всичко това, с концепцията, че точно литературата е тази, която подкрепя разговора, разбирането, сговарянето на разликите.
До този миг участници в него са били повече от 250 поети и писатели от 28 страни. Фестивалът е конгрес, който събира на едно място български и международни създатели и основава пространство за разговор и за среща на литературите, на огромните и дребните езици, на културите на другите страни.
Поради противоепидемичните ограничения през 2021 година Софийският интернационален книжовен фестивал ще се организира онлайн. Всички събития ще се стриймврат във фейсбук страницата на фестивала на адрес: https://www.facebook.com/sofialiteraryfest/
Фестивалът се организира редом с 48-ото издание на Софийския интернационален панаир на книгата в НДК.
Международна стратегия на СМЛФ
Международната стратегия включва както някои одобрени имена, по този начин и създатели, които са изгряващи звезди в своите литератури и са носители на Европейската премия за литература, призвана да подсигурява популяризирането им и измежду непозната аудитория.
Сред одобрените създатели има писатели, които българската аудитория чудесно позанава и от персоналните си срещи с тях, като Дубравка Угрешич. Тя ще опише повече за романа си „ Щефица Цвек в челюстите на живота “ (прев. Русанка Ляпова), който продължава да е знаково заглавие измежду вълната заглавия в жанр „ Дневникът на Бриджит Джоунс “, само че и ще разсъждава върху мъчителните тематики от всекидневието, наранени и в есетата й „ Епохата на кожата “ (прев. Жела Георгиева).
Друго огромно име е това на Ана Бландиана -,, и общественичка, считана за най-голямата поетеса в румънската литература на ХХ в. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, създател и шеф на Мемориала на жертвите на комунизма. Член е на поетическата академия „ Стефан Маларме “, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията. Последната й издадена книга на български е „ Имитация на призрачен сън “ (прев. Румяна Станчева).
Фиона Сампсън , също международно име в поезията, е измежду участниците във фестивала. Тя е създател на 29 книги с лирика, журналистика и рецензия. Публикувана е на 37 езика, носителка на доста награди, нейни книги са били избор на „ Гардиън “, „ Дейли Мейл “, „ Сънди Таймс “, „ Обзървър “, „ Таймс “. В едно изявление с Катя Атанасова тя споделя „ Опасявам се, че думите могат да сторят прекалено много неща, огромна част от които напълно не са хубави. Замислете се за омразата, която се завръща в Европа, за груповото мислене в обществените медии, за подправените вести, троловете. Трагедията Брекзит в Обединеното кралство да вземем за пример бе предизвикана от думи, а не от обстоятелства. Но имам вяра, че за литературата към момента има място. Повече от всеки път се нуждаем от сходно задълбочено разсъждаване на глас “. Повод за диалога по време на фестивала е стихосбирката й „ Колсхил “ в превод на Цветанка Еленкова.
Българските читатели ще могат да чуят и писателката на бестселъри Мюриел Барбери , както и италианската писателка Елвира Семинара , която пък в разказите си съумява да вплете всички значими тематики от сегашното и да изостри чувствителността към другите. На български Семинара дебютира с „ Разкази от фризьорския салон “ в превод на Дария Карапеткова.
Димитър Динев е измежду писателите, които са с български генезис, само че пишат на други езици и за които се питаме принадлежат ли към родната ни литература или не. Той е създател на нашумелия и преиздаден на български разказ „ Ангелски езици “. Автор е и на пиеси, разгласява разкази, изявява се и като сценарист.
Сред забавните имена, множеството познати с една книга на български, са Ноеми Киш, Клаудиу Флориан, Кристина Гавран, Гаска Шиян .
Българските участници във фестивала са тези, издали книга през последната година и оценени от рецензията, а и от публиката. Сред тях са Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Александър Шурбанов, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Елена Алексиева, Цочо Бояджиев, Илко Димитров.
Още от КНИГИ:
Тазгодишното издание на фестивала няма непоколебим географски фокус: акцентът му е върху настоящи писателски гласове от Европа. Целта е да се проследят не просто трендовете, които преобладават в литературата на континента, само че и да се видят въпросите, които създателите слагат, рефлексиите им върху света от през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден, опитите им за отстояване на изконните европейски полезности, паниките, рецептите за справяне с рецесиите. Няма да бъде подмината и тематиката с пандемията и екзистенциалите промени, които тя провокира. И всичко това, с концепцията, че точно литературата е тази, която подкрепя разговора, разбирането, сговарянето на разликите.
До този миг участници в него са били повече от 250 поети и писатели от 28 страни. Фестивалът е конгрес, който събира на едно място български и международни създатели и основава пространство за разговор и за среща на литературите, на огромните и дребните езици, на културите на другите страни.
Поради противоепидемичните ограничения през 2021 година Софийският интернационален книжовен фестивал ще се организира онлайн. Всички събития ще се стриймврат във фейсбук страницата на фестивала на адрес: https://www.facebook.com/sofialiteraryfest/
Фестивалът се организира редом с 48-ото издание на Софийския интернационален панаир на книгата в НДК.
Международна стратегия на СМЛФ
Международната стратегия включва както някои одобрени имена, по този начин и създатели, които са изгряващи звезди в своите литератури и са носители на Европейската премия за литература, призвана да подсигурява популяризирането им и измежду непозната аудитория.
Сред одобрените създатели има писатели, които българската аудитория чудесно позанава и от персоналните си срещи с тях, като Дубравка Угрешич. Тя ще опише повече за романа си „ Щефица Цвек в челюстите на живота “ (прев. Русанка Ляпова), който продължава да е знаково заглавие измежду вълната заглавия в жанр „ Дневникът на Бриджит Джоунс “, само че и ще разсъждава върху мъчителните тематики от всекидневието, наранени и в есетата й „ Епохата на кожата “ (прев. Жела Георгиева).
Друго огромно име е това на Ана Бландиана -,, и общественичка, считана за най-голямата поетеса в румънската литература на ХХ в. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, създател и шеф на Мемориала на жертвите на комунизма. Член е на поетическата академия „ Стефан Маларме “, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията. Последната й издадена книга на български е „ Имитация на призрачен сън “ (прев. Румяна Станчева).
Фиона Сампсън , също международно име в поезията, е измежду участниците във фестивала. Тя е създател на 29 книги с лирика, журналистика и рецензия. Публикувана е на 37 езика, носителка на доста награди, нейни книги са били избор на „ Гардиън “, „ Дейли Мейл “, „ Сънди Таймс “, „ Обзървър “, „ Таймс “. В едно изявление с Катя Атанасова тя споделя „ Опасявам се, че думите могат да сторят прекалено много неща, огромна част от които напълно не са хубави. Замислете се за омразата, която се завръща в Европа, за груповото мислене в обществените медии, за подправените вести, троловете. Трагедията Брекзит в Обединеното кралство да вземем за пример бе предизвикана от думи, а не от обстоятелства. Но имам вяра, че за литературата към момента има място. Повече от всеки път се нуждаем от сходно задълбочено разсъждаване на глас “. Повод за диалога по време на фестивала е стихосбирката й „ Колсхил “ в превод на Цветанка Еленкова.
Българските читатели ще могат да чуят и писателката на бестселъри Мюриел Барбери , както и италианската писателка Елвира Семинара , която пък в разказите си съумява да вплете всички значими тематики от сегашното и да изостри чувствителността към другите. На български Семинара дебютира с „ Разкази от фризьорския салон “ в превод на Дария Карапеткова.
Димитър Динев е измежду писателите, които са с български генезис, само че пишат на други езици и за които се питаме принадлежат ли към родната ни литература или не. Той е създател на нашумелия и преиздаден на български разказ „ Ангелски езици “. Автор е и на пиеси, разгласява разкази, изявява се и като сценарист.
Сред забавните имена, множеството познати с една книга на български, са Ноеми Киш, Клаудиу Флориан, Кристина Гавран, Гаска Шиян .
Българските участници във фестивала са тези, издали книга през последната година и оценени от рецензията, а и от публиката. Сред тях са Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Александър Шурбанов, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Елена Алексиева, Цочо Бояджиев, Илко Димитров.
Още от КНИГИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ