Братовчеди, зетьове, кумове. А другите "наши хора"?
Най-сетне съпротива, публицисти и гражданско общество напипаха слабото място на ГЕРБ: оплитането на родство и власт. В някои случаи като този с уличения министър на опазването на здравето, реакцията е мигновена и почтена оставка. В други като този с господин Добрев, издигнал свои хора в Хасково, се развихри една психодрама, в чийто край парламентарната група отхвърли да го пусне. Трети просто остават отвън интереса на медиите - прекомерно малко хора се заинтересуваха да вземем за пример от това, че Божидар Димитров, самичък повдигнат за музеен шеф без конкурс, назначи шурей си. Едно обаче можем да кажем сигурно: сериалът ще продължи.
Що е то " непотизъм "
Защо в действителност роднинската тематика е по този начин сензитивна? Роднинството е най-разбираемият живописен облик на злоупотребата с власт. Под „ наши хора " разбираме деца, зетьове, племенници (думата за връзкарство „ непотизъм " идва от латинското nepotem, племенник). Говорим за страна, която десетилетия наред пробва да се модернизира, т.е. - да изравни жителите пред закона, като обезсили племенните, местнически, родови връзки. Комунизмът сякаш се бореше против тях, само че те непрекъснато избиваха изпод. А най-тежкия идеологически удар режимът си нанесе самичък, когато позволи до върха децата на Живков, Чаушеску или Ким Ир Сен. И ето, че през днешния ден контузиите от недоведената до дъно рационализация още веднъж е на дневен ред: всички сме равни, само че някои са по-равни (по Оруел).
Около тематиката се завъртяха любопитни диспути. Г-н Добрев се оправдаваше, че няма от кое място да намериш кадърни не-роднини в едно Хасково, където неговото потомство били 200 индивида. Други оповестиха роднините за жертви, тъй като какво да вършат едни надарени братовчеди в сходна дребна страна. Да не се ли явяват на състезания при своите чичовци? Ами къде другаде да търсят работа?
Проф. Петров пък акцентира в отбраната си на чистата форма: законът бил спазен, нямало закононарушение, имало най-вече укоримо действие. Оставката му значи не била самопризнание за виновност, а честен жест. Когато стигнем до моралните неща, аз персонално изгубвам интерес и прещраквам канала, тъй като чакам да ми приказват не за персонално достолепие, а по какъв начин да прекратим сходни феномени.
Ето по какъв начин законодателят дефинира понятието за свързани лица при възможен спор на ползи:
„ Съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство; роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен в това число ".
Звучи архаично, нали? Забранява ти се да работиш с братовчеда (когото не си виждал от години), само че умерено можеш да назначиш другар, с който пиеш всяка вечер. Не бива да даваш социална поръчка на шурей си, можеш обаче да я предоставиш на любовницата, в случай, че не живееш „ в действителност " (а единствено сексуално) с нея.
Не споделям това, с цел да обезсиля рецензиите към сегашната власт, а в противен случай - с цел да ги разширя. Няма подозрение, че е закононарушение да облагодетелстваш лице, с което имате общо домакинство (жена ти, детето ти) или което ще ти върне част от припечеленото. Това, несъмнено, би трябвало да се потвърди от съответното следствие, а не от етнолози и експерти по родствените връзки. Подозрението към роднините е, че сред тях има интимна връзка на доверие: по-лесно е да се разберете с учинайката по какъв начин да заобиколите закона, в сравнение с със инцидентен претендент за социална поръчка. Но не е ли същото със съученика, с члена на ловно-рибарската дружинка, със съселянина? Подобно доверие си имат хора от незаконния свят, които знаят компрометиращи неща един за различен. Или пък мигрантите, маргинализирани в непознатата страна. Ако помислим за всички тези типове връзки, ще си дадем сметка, че роднинството несъмнено е сериозен мотив за съмнение и инспекции, само че напълно не е единственият.
Завръщането на партийността
Впрочем, най-лошото, което докара дългото ръководство на ГЕРБ, е връщането на партийността в разпределението на властта. Връщане, тъй като и този миг го помним добре от времето на социализма. Нашият човек би трябвало да е правилен на партията, да повтаря дисциплинирано едни идеологически дивотии, да бъде беззаветно правилен, да извършва дилемите, та даже и когато става дума за подаване на оставка. Как го държат - с подписана авансово оставка, с компрометиращи условия, с обещания за минаване на друга работа - не знам. Може би партийността се преплита с родство, може би с ловна дружинка, левскарство, общо присвоени средства. Но връзката напълно не отстъпва по мощ на братовчедството или кумството.
При политическите назначения по този начин и би трябвало да бъде - назначават се точно партийни. Бедата е, че този принцип се е разпрострял из цялото общество: от автомагистралите до администрациите, от санирането до културата. Може да не си безстопанствен зет, само че маршируваш ли в строя, няма по какъв начин да те махнат, в случай че ще да си най-големият негодник. Но в случай че изведнъж се появи някой сръчен зет, незабавно ще го разобличат заедно. А на мен партиецът ми се вижда по-опасен от роднината. Казвам го като човек, прекарал половината си живот при остарелия режим.
На всички към този момент е омръзнало да дрънкаме за бистрота и гласност при назначенията. И си мисля, че по-сериозният въпрос е разделянето (отново!) на партия от страна. Може би тук би трябвало да измислим структурни решения за въздържание на властта: избрани позиции да бъдат отстъпвани на непартийни фрагменти да вземем за пример. Експерти, комисии, рецензенти - това би трябвало да са самостоятелни хора. Другото следва да е публичен скандал. За бизнеса да не приказваме, неуместно е да съществуват компании на едните и компании на другите. Може пък след задаващия се завършек на еврофондовете най-накрая да навлязат същински (не офшорни) непознати вложители и по този начин най-малко този проблем да стартира да се взема решение от единствено себе си.
Ивайло Дичев, Дойче веле
Що е то " непотизъм "
Защо в действителност роднинската тематика е по този начин сензитивна? Роднинството е най-разбираемият живописен облик на злоупотребата с власт. Под „ наши хора " разбираме деца, зетьове, племенници (думата за връзкарство „ непотизъм " идва от латинското nepotem, племенник). Говорим за страна, която десетилетия наред пробва да се модернизира, т.е. - да изравни жителите пред закона, като обезсили племенните, местнически, родови връзки. Комунизмът сякаш се бореше против тях, само че те непрекъснато избиваха изпод. А най-тежкия идеологически удар режимът си нанесе самичък, когато позволи до върха децата на Живков, Чаушеску или Ким Ир Сен. И ето, че през днешния ден контузиите от недоведената до дъно рационализация още веднъж е на дневен ред: всички сме равни, само че някои са по-равни (по Оруел).
Около тематиката се завъртяха любопитни диспути. Г-н Добрев се оправдаваше, че няма от кое място да намериш кадърни не-роднини в едно Хасково, където неговото потомство били 200 индивида. Други оповестиха роднините за жертви, тъй като какво да вършат едни надарени братовчеди в сходна дребна страна. Да не се ли явяват на състезания при своите чичовци? Ами къде другаде да търсят работа?
Проф. Петров пък акцентира в отбраната си на чистата форма: законът бил спазен, нямало закононарушение, имало най-вече укоримо действие. Оставката му значи не била самопризнание за виновност, а честен жест. Когато стигнем до моралните неща, аз персонално изгубвам интерес и прещраквам канала, тъй като чакам да ми приказват не за персонално достолепие, а по какъв начин да прекратим сходни феномени.
Ето по какъв начин законодателят дефинира понятието за свързани лица при възможен спор на ползи:
„ Съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство; роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен в това число ".
Звучи архаично, нали? Забранява ти се да работиш с братовчеда (когото не си виждал от години), само че умерено можеш да назначиш другар, с който пиеш всяка вечер. Не бива да даваш социална поръчка на шурей си, можеш обаче да я предоставиш на любовницата, в случай, че не живееш „ в действителност " (а единствено сексуално) с нея.
Не споделям това, с цел да обезсиля рецензиите към сегашната власт, а в противен случай - с цел да ги разширя. Няма подозрение, че е закононарушение да облагодетелстваш лице, с което имате общо домакинство (жена ти, детето ти) или което ще ти върне част от припечеленото. Това, несъмнено, би трябвало да се потвърди от съответното следствие, а не от етнолози и експерти по родствените връзки. Подозрението към роднините е, че сред тях има интимна връзка на доверие: по-лесно е да се разберете с учинайката по какъв начин да заобиколите закона, в сравнение с със инцидентен претендент за социална поръчка. Но не е ли същото със съученика, с члена на ловно-рибарската дружинка, със съселянина? Подобно доверие си имат хора от незаконния свят, които знаят компрометиращи неща един за различен. Или пък мигрантите, маргинализирани в непознатата страна. Ако помислим за всички тези типове връзки, ще си дадем сметка, че роднинството несъмнено е сериозен мотив за съмнение и инспекции, само че напълно не е единственият.
Завръщането на партийността
Впрочем, най-лошото, което докара дългото ръководство на ГЕРБ, е връщането на партийността в разпределението на властта. Връщане, тъй като и този миг го помним добре от времето на социализма. Нашият човек би трябвало да е правилен на партията, да повтаря дисциплинирано едни идеологически дивотии, да бъде беззаветно правилен, да извършва дилемите, та даже и когато става дума за подаване на оставка. Как го държат - с подписана авансово оставка, с компрометиращи условия, с обещания за минаване на друга работа - не знам. Може би партийността се преплита с родство, може би с ловна дружинка, левскарство, общо присвоени средства. Но връзката напълно не отстъпва по мощ на братовчедството или кумството.
При политическите назначения по този начин и би трябвало да бъде - назначават се точно партийни. Бедата е, че този принцип се е разпрострял из цялото общество: от автомагистралите до администрациите, от санирането до културата. Може да не си безстопанствен зет, само че маршируваш ли в строя, няма по какъв начин да те махнат, в случай че ще да си най-големият негодник. Но в случай че изведнъж се появи някой сръчен зет, незабавно ще го разобличат заедно. А на мен партиецът ми се вижда по-опасен от роднината. Казвам го като човек, прекарал половината си живот при остарелия режим.
На всички към този момент е омръзнало да дрънкаме за бистрота и гласност при назначенията. И си мисля, че по-сериозният въпрос е разделянето (отново!) на партия от страна. Може би тук би трябвало да измислим структурни решения за въздържание на властта: избрани позиции да бъдат отстъпвани на непартийни фрагменти да вземем за пример. Експерти, комисии, рецензенти - това би трябвало да са самостоятелни хора. Другото следва да е публичен скандал. За бизнеса да не приказваме, неуместно е да съществуват компании на едните и компании на другите. Може пък след задаващия се завършек на еврофондовете най-накрая да навлязат същински (не офшорни) непознати вложители и по този начин най-малко този проблем да стартира да се взема решение от единствено себе си.
Ивайло Дичев, Дойче веле
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ