Бунтарки с кауза
" Най-обичам, когато жена, която прави сама какви ли не неща в тоя живот - от заплащане на сметки до промяна на бушони и от произвеждане на домакински кашкавал вид " гюбек " до варене на ракия, и промяна на автомобилни гуми с голи ръце - преди мъжа й да се е събудил, ми каже " стига с тоя феминизъм към този момент, дано мъжът си бъде мъж, дамата си бъде жена ". В смисъл - В КАКЪВ ПО-ТОЧНО СМИСЪЛ? Наистина не мога да схвана и избирам по тази причина да виждам хората в делата, а не в приказките. Осъзнайте се малко политически, апелирам, преди да се изказвате. "
Горните думи са от, която Антония Антонoва и Цветелина Вътева стартират на смешка, с цел да иронизират нашумялата инстаграм и фейсбук лирика с по една-две думи на ред. Идеята им в началото е да пародират захаросаните тиради, дори са обмисляли заглавия като " Мармаладени драски ", " Смокинови линии " и сходни. Майтапът доста бързо прераства в в действителност известен план с над двадесет и две хиляди фенове, обществена ирония и сериозна лирика. А тя може да бъде, " както за менструална кръв, кариеси и разкрит нерв, по този начин и за звезди, обич и море ". Без значение от тематиката, сплотяващото в стиховете е смелостта и честността, с която пишат, без особени терзания дали някой ще се засегне. Истината от време на време боли, различен път разсмива, а истината в българската реалност тук и в този момент е цялостна със сексизъм, двойни стандарти, не малко кич и обществени неравенства.
Силните им женски гласове запълват един сериозен вакуум в публичното пространство, където до неотдавна съвсем изцяло отсъстваха достоверни феминистки текстове, които да доближават до по-широк кръг читатели, отвън балона на, както самите те я дефинират, " софийско-пловдивската артистична бохема ". (Това си проличава и по въодушевените мнения, и по докачените реакции.) Едно от последните изявленията на починалия стихотворец и книжовен критик Марин Бодаков, което той прави за съветско списание, е точно с Цветелина и Антония.
Откакто проследявам страницата им, която постоянно ме кара да се дръзвам на глас, все се чудя от къде извира тази сила и по какъв начин съумяват да разгласяват неща по няколко пъти дневно. Оказва се, че не разчитат единствено на чисто ентусиазъм - оказват помощ им подготовката и опитът: Антония е приключила " Връзки с обществеността " в СУ, работила е шест години за интернет радиото " Бинар " (платформа за музика, изкуство и просвета на БНР). Цветелина е квалифициран психолог и авторка на детската книга " Бобо Бермундо и отряд " Пипер ". Двете се срещат, до момента в който пишат за Webcafe.
" Важно конкретизиране е, че " Вайръл стихове за секс и драма " е наш персонален креативен отдушник, нямаме постинг проект, нито печелим от това ", споделя Антония. Чувството за независимост, което им носи, както и фактът, че няма нищо наложително и никакви ограничавания, явно ги подтиква още повече. Действат непринудено, качват, без да се самоцензуриат и самоанализират, не се и редактират една друга. След един подобен емоционален подигравателен пост за текстописците от медийната организация Ogilvy им пишат и им оферират работа. Като резултат Цветелина към този момент е текстописец при тях, а Антония от години се занимава с вътрешната връзка в огромна корпорация и към този момент не мисли да сменя работата си.
Бързата реакция и остроумието на поезията им на моменти припомня open mic в стендъп комедия или рап импровизация. Те самите много постоянно пишат за " Люлин " и вършат препратки към обичания си хип-хоп реализатор Григовор. На въпроса дали биха взели участие в някой сходен формат, дават отговор: " Като чуем българска стендъп комедия, леко се напрягаме ". Цветелина си признава, че има проблем с качеството на хумора в България : " Има положителни комедианти, само че те нямат естрада, малко са в действителност занимателните като Китодар или Милица Гладнишка ". Антония добавя, че телевизионните излъчвания у нас са най-вече псевдокомедийни: " Хуморът е на равнище обичай, цици и сексизъм - потупване на тъщата по задника ".
Автор: Цветелина Белутова
Обяснението ѝ е, че българите са толкоз мощно суеверни, че ги е боязън да се майтапят със сериозните неща като гибел, напреднала възраст, заболявания и сходни - " нали споделят да не дърпаме дявола за опашката ". Цветелина Вътева и Антония Антонова не страдат от такива предубеждения, в противен случай считат, че писането на сходни тематики и черният комизъм работят лечебно: " Не сме научени да се оправяме с болката, нямаме традиция за това ", споделя Антония, а Цветелина е подготвена да я добави с доста образци от магистратурата по клинична логика на психиката. Но от време на време поезията прави повече работа за осмислянето и приемането на остаряването и гибелта от логиката на психиката: " Ако желаете да разберете живота/ погледнете в очите/на старите кучета/ вижте през мътилката/ на катарактата/ по какъв начин пропълзява забравата/ по какъв начин слънцето на септември/ облизва немощно/ стените на остарялото училище/ по какъв начин първият образователен ден/ се преповтаря/ в нелепата матрица/ на човешките ни дни/ по какъв начин като че ли единствено за една есен/ кълбото се е превъртяло/ и костите са изтънели/ не архитектура на тялото/ а свитъци папирус/ ронлива пръст/ в очите ослепели/ ушите към този момент не улавят/ обичания ни глас/ изчезва в лабиринти/ сетивата се разпадат... " (Цветелина)
Не се опасяват да посегнат и към друга тематика табу за българското обществено пространство - психологичното здраве. " Често хората не схващат психологичните проблеми, стигматизират ги и си мислят, че с пиянство на хапчета всичко се оправя ", споделя Цветелина. Тя и Антония основават страницата си 10 дни преди първия локдаун при започване на пандемията и се оказва, че точно хуморът и творчеството им оказват помощ да устоят на напрежението по време на тези странни времена.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика и стопанска система 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика и стопанска система 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Коментари и разбори
" Мина известно време, до момента в който стартираме да публикуваме неща, които считаме за лирика, може би 35% от постовете ни са такива, останалите 65% са си ирония ". Всеки човек минава през сложни моменти, може да изпитва тревога, не всичко е цветя и рози, както наподобява животът в обществените мрежи и по стените на инфлуенсърите: " Не знам при вас по какъв начин е/ може би вие винаги/ сте били уверени / в личните си качества и сили/ целенасочени млади гении с взор / вторачен в успеха/ само че аз цялостен живот заставам на ръба / и танцувам с нощната стража/ и цялостен живот съумявам / някак си / да бъда тук измежду всички / състезател в системата / която почна да поддава/ да измервам сили с някакви / нелепи хора за неща/ които не желая/ само че знам че са необходими/ с цел да оцелея/ с цел да се задържа над повърхността/ над дъното в очите на пияниците/ които идват да измазват/ в нас стените/ и по този начин сърдечно им симпатизирам/ доста повече в сравнение с / бих могла в миналото / да оценя усилията/ на всеки мним първенец / който в никакъв случай не се е удрял в дъното/ та тези хора са лъжци/ и те серат/ и най-вече/ и най-силно лъжат себе си... " (Антония)
За двете авторки лицемерието в обществените мрежи, подправеното благополучие и психологичното здраве са свързани : " Ние се явяваме във фейсбук като опция на всеобщия инфлуенсърски профил с съвършени хора и постоянно щастливи майки, които вървят по скали с бели рокли ".
Доста от постовете им са хапливи, само че споделят, че към този момент нямат афектирани другари и родственици. " Не си налагме автоцензура, може би тъй като имаме преимуществото на анонимността, аз си признавам, че от време на време се укривам зад Антония ", споделя Цветелина, която добавя, че от околните й я четат брачният партньор й и майка й, а тригодишният й наследник още не би могъл да следи творчеството й, а баба й, в случай че види какъв брой доста написа за секс, би се срамувала.
Горните думи са от, която Антония Антонoва и Цветелина Вътева стартират на смешка, с цел да иронизират нашумялата инстаграм и фейсбук лирика с по една-две думи на ред. Идеята им в началото е да пародират захаросаните тиради, дори са обмисляли заглавия като " Мармаладени драски ", " Смокинови линии " и сходни. Майтапът доста бързо прераства в в действителност известен план с над двадесет и две хиляди фенове, обществена ирония и сериозна лирика. А тя може да бъде, " както за менструална кръв, кариеси и разкрит нерв, по този начин и за звезди, обич и море ". Без значение от тематиката, сплотяващото в стиховете е смелостта и честността, с която пишат, без особени терзания дали някой ще се засегне. Истината от време на време боли, различен път разсмива, а истината в българската реалност тук и в този момент е цялостна със сексизъм, двойни стандарти, не малко кич и обществени неравенства.
Силните им женски гласове запълват един сериозен вакуум в публичното пространство, където до неотдавна съвсем изцяло отсъстваха достоверни феминистки текстове, които да доближават до по-широк кръг читатели, отвън балона на, както самите те я дефинират, " софийско-пловдивската артистична бохема ". (Това си проличава и по въодушевените мнения, и по докачените реакции.) Едно от последните изявленията на починалия стихотворец и книжовен критик Марин Бодаков, което той прави за съветско списание, е точно с Цветелина и Антония.
Откакто проследявам страницата им, която постоянно ме кара да се дръзвам на глас, все се чудя от къде извира тази сила и по какъв начин съумяват да разгласяват неща по няколко пъти дневно. Оказва се, че не разчитат единствено на чисто ентусиазъм - оказват помощ им подготовката и опитът: Антония е приключила " Връзки с обществеността " в СУ, работила е шест години за интернет радиото " Бинар " (платформа за музика, изкуство и просвета на БНР). Цветелина е квалифициран психолог и авторка на детската книга " Бобо Бермундо и отряд " Пипер ". Двете се срещат, до момента в който пишат за Webcafe.
" Важно конкретизиране е, че " Вайръл стихове за секс и драма " е наш персонален креативен отдушник, нямаме постинг проект, нито печелим от това ", споделя Антония. Чувството за независимост, което им носи, както и фактът, че няма нищо наложително и никакви ограничавания, явно ги подтиква още повече. Действат непринудено, качват, без да се самоцензуриат и самоанализират, не се и редактират една друга. След един подобен емоционален подигравателен пост за текстописците от медийната организация Ogilvy им пишат и им оферират работа. Като резултат Цветелина към този момент е текстописец при тях, а Антония от години се занимава с вътрешната връзка в огромна корпорация и към този момент не мисли да сменя работата си.
Бързата реакция и остроумието на поезията им на моменти припомня open mic в стендъп комедия или рап импровизация. Те самите много постоянно пишат за " Люлин " и вършат препратки към обичания си хип-хоп реализатор Григовор. На въпроса дали биха взели участие в някой сходен формат, дават отговор: " Като чуем българска стендъп комедия, леко се напрягаме ". Цветелина си признава, че има проблем с качеството на хумора в България : " Има положителни комедианти, само че те нямат естрада, малко са в действителност занимателните като Китодар или Милица Гладнишка ". Антония добавя, че телевизионните излъчвания у нас са най-вече псевдокомедийни: " Хуморът е на равнище обичай, цици и сексизъм - потупване на тъщата по задника ".
Автор: Цветелина Белутова
Обяснението ѝ е, че българите са толкоз мощно суеверни, че ги е боязън да се майтапят със сериозните неща като гибел, напреднала възраст, заболявания и сходни - " нали споделят да не дърпаме дявола за опашката ". Цветелина Вътева и Антония Антонова не страдат от такива предубеждения, в противен случай считат, че писането на сходни тематики и черният комизъм работят лечебно: " Не сме научени да се оправяме с болката, нямаме традиция за това ", споделя Антония, а Цветелина е подготвена да я добави с доста образци от магистратурата по клинична логика на психиката. Но от време на време поезията прави повече работа за осмислянето и приемането на остаряването и гибелта от логиката на психиката: " Ако желаете да разберете живота/ погледнете в очите/на старите кучета/ вижте през мътилката/ на катарактата/ по какъв начин пропълзява забравата/ по какъв начин слънцето на септември/ облизва немощно/ стените на остарялото училище/ по какъв начин първият образователен ден/ се преповтаря/ в нелепата матрица/ на човешките ни дни/ по какъв начин като че ли единствено за една есен/ кълбото се е превъртяло/ и костите са изтънели/ не архитектура на тялото/ а свитъци папирус/ ронлива пръст/ в очите ослепели/ ушите към този момент не улавят/ обичания ни глас/ изчезва в лабиринти/ сетивата се разпадат... " (Цветелина)
Не се опасяват да посегнат и към друга тематика табу за българското обществено пространство - психологичното здраве. " Често хората не схващат психологичните проблеми, стигматизират ги и си мислят, че с пиянство на хапчета всичко се оправя ", споделя Цветелина. Тя и Антония основават страницата си 10 дни преди първия локдаун при започване на пандемията и се оказва, че точно хуморът и творчеството им оказват помощ да устоят на напрежението по време на тези странни времена.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика и стопанска система 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика и стопанска система 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Коментари и разбори
" Мина известно време, до момента в който стартираме да публикуваме неща, които считаме за лирика, може би 35% от постовете ни са такива, останалите 65% са си ирония ". Всеки човек минава през сложни моменти, може да изпитва тревога, не всичко е цветя и рози, както наподобява животът в обществените мрежи и по стените на инфлуенсърите: " Не знам при вас по какъв начин е/ може би вие винаги/ сте били уверени / в личните си качества и сили/ целенасочени млади гении с взор / вторачен в успеха/ само че аз цялостен живот заставам на ръба / и танцувам с нощната стража/ и цялостен живот съумявам / някак си / да бъда тук измежду всички / състезател в системата / която почна да поддава/ да измервам сили с някакви / нелепи хора за неща/ които не желая/ само че знам че са необходими/ с цел да оцелея/ с цел да се задържа над повърхността/ над дъното в очите на пияниците/ които идват да измазват/ в нас стените/ и по този начин сърдечно им симпатизирам/ доста повече в сравнение с / бих могла в миналото / да оценя усилията/ на всеки мним първенец / който в никакъв случай не се е удрял в дъното/ та тези хора са лъжци/ и те серат/ и най-вече/ и най-силно лъжат себе си... " (Антония)
За двете авторки лицемерието в обществените мрежи, подправеното благополучие и психологичното здраве са свързани : " Ние се явяваме във фейсбук като опция на всеобщия инфлуенсърски профил с съвършени хора и постоянно щастливи майки, които вървят по скали с бели рокли ".
Доста от постовете им са хапливи, само че споделят, че към този момент нямат афектирани другари и родственици. " Не си налагме автоцензура, може би тъй като имаме преимуществото на анонимността, аз си признавам, че от време на време се укривам зад Антония ", споделя Цветелина, която добавя, че от околните й я четат брачният партньор й и майка й, а тригодишният й наследник още не би могъл да следи творчеството й, а баба й, в случай че види какъв брой доста написа за секс, би се срамувала.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ