Родопският драматичен театър излиза с комедия в абсурдния жанр
Най-новото заглавие в афиша на Родопския трагичен спектакъл „ Николай Хайтов “ в Смолян е " Оркестър Титаник ". Премиерите му ще се състоят през днешния ден (16-ти), на 17-ти и 18-ти февруари от 19 часа.
„ Правим разновидност – импровизация, по една от най-поставяните български пиеси в чужбина на Христо Бойчев. Той е измежду дребното живи класици в българската драматургия. Аз персонално и целият спектакъл сме му ужасно признателни, че ни даде текста си и ни остави да го преобърнем с хастара на открито, с цел да извадим някои неща, които на нас са ни доста забавни “, съобщи режисьорът Делян Илиев.
Пиесата била планувана да излезе преди към година, само че заради първия локдаун трябвало да спре подготовката му. После няколко пъти продължавали и спирали.
Това, по думите на Илиев, от една страна попречило на процеса, а от друга - помогнало да узрее във тип, в който другояче нямаше да го забележим.
„ Надявам се феновете да участват на праволинеен спектакъл, който не обслужва някакви евтини и дребни тематики. Въпреки, че салонът е понижен на 30%, се надявам спектакълът да има дълъг живот “, уточни той.
Става въпрос за една история, разказана от клошари, бездомници, пияници - хора от най-ниския ешелон на живота. Хора, от които никой нищо не чака, надлежно това ги прави безусловно свободни. Четиримата описват една и съща история, само че по своя си метод, от четири радикално разнообразни гледни точки.
В истинската пиеса са петима клошари, които доживяват живота си на една изоставена гара. Те стартират да фантазират и сънуват нещата към тях.
„ Пиесата е комедия. Оригиналната е в неуместния род, седи се на ръба, на който нещо е (не)възможно да се случи, само че е възможно, в случай че си го представим. Очакваме един занимателен театър. За да бъде един театър в действителност комедия обаче, той би трябвало да има своята аудитория. Комедия за малко хора, колкото и да е смешна, няма своето огледало, няма своя въздух от залата “, притеснява се режисьорът.
Драматургичните намеси в спектакъла и режисурата се негови. Сценограф и костюмограф е Анна Шопова, музиката и аранжиментите ги прави Мира Искърова. Актьори са шефът на театъра Румен Бечев, Емилия Ованесян, Асен Левов, Димитър Мартинов и с малко присъединяване на Илиев.
„ Пиесата на Христо Бойчев е неуместна ирония. Ние минахме към един колонаден изказ на тази ирония, само че това, което мен ме вълнува, е, че пиесата е за изчезващата нация българска. За това, че когато се качихме на един трен, на който всички мечтаехме да се качим, тази нация почна да се стапя и да изчезва. Според мен Христо Бойчев е бил камбана за нещо такова. Ние, несъмнено, не го вършим по сериозен метод. Винаги колонадният род е бил остро язвителен по отношение на актуалните обществени условия и политически също. Още откак се е зародил този род с Комедия дел арте по площадите на Италия и Франция. Те са осмивали ръководещите. Това ме вълнува мен и по тази причина одобрих да вземам участие “, сподели актрисата Емилия Ованесян.
Тя е безапелационна, че Родопският трагичен спектакъл не е предал естетиката си в годините.
„ Той беше един от най-хубавите театри в България и без значение, че го закриха, той се възвърне и стартира да прави още веднъж качествени спектакли, без да слугува на комерсията и на материалното “, заключи тя.
„ Правим разновидност – импровизация, по една от най-поставяните български пиеси в чужбина на Христо Бойчев. Той е измежду дребното живи класици в българската драматургия. Аз персонално и целият спектакъл сме му ужасно признателни, че ни даде текста си и ни остави да го преобърнем с хастара на открито, с цел да извадим някои неща, които на нас са ни доста забавни “, съобщи режисьорът Делян Илиев.
Пиесата била планувана да излезе преди към година, само че заради първия локдаун трябвало да спре подготовката му. После няколко пъти продължавали и спирали.
Това, по думите на Илиев, от една страна попречило на процеса, а от друга - помогнало да узрее във тип, в който другояче нямаше да го забележим.
„ Надявам се феновете да участват на праволинеен спектакъл, който не обслужва някакви евтини и дребни тематики. Въпреки, че салонът е понижен на 30%, се надявам спектакълът да има дълъг живот “, уточни той.
Става въпрос за една история, разказана от клошари, бездомници, пияници - хора от най-ниския ешелон на живота. Хора, от които никой нищо не чака, надлежно това ги прави безусловно свободни. Четиримата описват една и съща история, само че по своя си метод, от четири радикално разнообразни гледни точки.
В истинската пиеса са петима клошари, които доживяват живота си на една изоставена гара. Те стартират да фантазират и сънуват нещата към тях.
„ Пиесата е комедия. Оригиналната е в неуместния род, седи се на ръба, на който нещо е (не)възможно да се случи, само че е възможно, в случай че си го представим. Очакваме един занимателен театър. За да бъде един театър в действителност комедия обаче, той би трябвало да има своята аудитория. Комедия за малко хора, колкото и да е смешна, няма своето огледало, няма своя въздух от залата “, притеснява се режисьорът.
Драматургичните намеси в спектакъла и режисурата се негови. Сценограф и костюмограф е Анна Шопова, музиката и аранжиментите ги прави Мира Искърова. Актьори са шефът на театъра Румен Бечев, Емилия Ованесян, Асен Левов, Димитър Мартинов и с малко присъединяване на Илиев.
„ Пиесата на Христо Бойчев е неуместна ирония. Ние минахме към един колонаден изказ на тази ирония, само че това, което мен ме вълнува, е, че пиесата е за изчезващата нация българска. За това, че когато се качихме на един трен, на който всички мечтаехме да се качим, тази нация почна да се стапя и да изчезва. Според мен Христо Бойчев е бил камбана за нещо такова. Ние, несъмнено, не го вършим по сериозен метод. Винаги колонадният род е бил остро язвителен по отношение на актуалните обществени условия и политически също. Още откак се е зародил този род с Комедия дел арте по площадите на Италия и Франция. Те са осмивали ръководещите. Това ме вълнува мен и по тази причина одобрих да вземам участие “, сподели актрисата Емилия Ованесян.
Тя е безапелационна, че Родопският трагичен спектакъл не е предал естетиката си в годините.
„ Той беше един от най-хубавите театри в България и без значение, че го закриха, той се възвърне и стартира да прави още веднъж качествени спектакли, без да слугува на комерсията и на материалното “, заключи тя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ