Митрополит Теодосий: Патриарх Вартоломей направи грешка в Украйна. Ужаси ни омразата, с която разколниците биеха
" Най-много ни потресе и ни ужаси онази завист и ненавист, това варварство, с която представителите на „ Православната черква на Украйна “ биеха освен мен, само че и нашите свещеници, монахини и миряни. Със свиреп викове хората от „ ПЦУ “ трошаха ръцете, краката, ребрата на вярващите, хвърляха ги на земята и им нанасяха удари с крайници, с парчета от стасидии и даже с църковни хоругви. Те избиваха зъбите на свещениците и стреляха по вярващите с травматично оръжие напряко в Божия храм, тровеха ги със сълзотворен газ под акомпанимент на мръсни псувни и кощунствени крясъци. Всичко това е закрепено от камерите за видеонаблюдение. Тези събития хвърлиха в потрес и смут освен жителите на Черкаси, само че и голям брой хора в Украйна и по целия свят ". Целият този разгром провежда и организира така нареченото „ духовенство “ на „ Православната черква на Украйна “. А техният началник в Черкаси „ митрополит “ Иван Яременко незабавно след силовото присвояване позираше обществено в кабинета ми и разграбваше собственоръчно библиотеката ми ".
– Ваше Високопреосвещенство, не мога на първо място да не Ви запитам за здравословното Ви положение откакто последователите на „ Православната черква на Украйна “ Ви нанесоха нечовечен побой…
– Уважаеми господин Полигенис, благодаря за Вашия въпрос. Сега към този момент съм много по-добре. В началото, откакто получих разтърсване на мозъка и изгаряния по очите и кожата, известно време бях прикрепен към леглото по разпореждане на лекарите. Но в този момент, популярност Богу, на практика напълно се възвърнах. Благодаря на Бога, че тогава, на този ден, се отървах единствено със разтърсване на мозъка. Защото по мнение на познати криминалисти, които изследваха видеозаписа от нападението, ударът с палка, който представителят на „ ПЦУ “ стовари върху главата ми, е целял преднамерено ликвидиране. Само хубавичко монашеска камилавка е смекчила удара до разтърсване на мозъка.
– Кажете по какъв начин приехте и преживяхте тези трагични събития в катедралата „ Св. Архангел Михаил “? Как въобще през 2024 година се стигна до такава степен, че пред очите ни един православен митрополит става жертва на нечовечен побой?
‒ Ще Ви кажа изцяло искрено, господин Полигенис, че ние и до през днешния ден не можем да проумеем до дъно какво се случва. Все ни се коства, че такива неща не могат да се случат в актуалния свят, през ХХІ век… И то от ръцете на хора, наричащи се християни. Но не щеш ли те се случиха. Проблемът даже не е в тоталното нарушение на конституционните права на нашите вярващи – жители на Украйна. И даже не в бруталното тъпчене на неприкосновеността на частната благосъстоятелност. Та нали и до момента катедралата в Черкаси (най-големият православен храм в Украйна), и комплексът здания на епархийското ръководство с всичко, което има в тях, са частна благосъстоятелност на нашата епархия като юридическо лице със съответните имуществени документи. Също и за земята под нашите църковни здания ние имаме нотариален акт. Но казусът не е даже в това.
Най-много ни потресе и ни ужаси онази завист и ненавист, това варварство, с която представителите на „ Православната черква на Украйна “ биеха освен мен, само че и нашите свещеници, монахини и миряни. Със свиреп викове хората от „ ПЦУ “ трошаха ръцете, краката, ребрата на вярващите, хвърляха ги на земята и им нанасяха удари с крайници, с парчета от стасидии и даже с църковни хоругви. Те избиваха зъбите на свещениците и стреляха по вярващите с травматично оръжие напряко в Божия храм, тровеха ги със сълзотворен газ под акомпанимент на мръсни псувни и кощунствени крясъци. Всичко това е закрепено от камерите за видеонаблюдение. Тези събития хвърлиха в потрес и смут освен жителите на Черкаси, само че и голям брой хора в Украйна и по целия свят.
Целият този разгром провежда и организира така нареченото „ духовенство “ на „ Православната черква на Украйна “. А техният началник в Черкаси „ митрополит “ Иван Яременко незабавно след силовото присвояване позираше обществено в кабинета ми и разграбваше собственоръчно библиотеката ми. Правеше го без да се срами и качи по-късно видеозаписа в интернет. Сега този Яременко „ служи “ в заграбения храм, употребявайки богослужебните одежди на нашите свещеници и персоналните ми жезли, дикирии и трикирии, църковната ни утвар. Така че „ ПЦУ “ за следващ път сподели своето същинско лице на целия свят. В него няма даже намек нито за християнство, нито за Православие.
– Каква е през днешния ден църковната обстановка в Украйна?
– Ситуацията е доста тежка, господин Полигенис. Използвайки специфичните служби, както и изцяло следената от политическия режим „ ПЦУ “, днешната власт организира същински огромни гонения против Украинската православна черква. Те са сходни на гоненията по руско време. Бият и арестуват свещениците, лишават храмовете в интерес на „ ПЦУ “, след което в множеството случаи към този момент никой не върви в тях. Често преследват вярващите на работното им място, тормозят децата им в учебно заведение. Дори унищожиха някои храмове на нашата Църква (в Киев, Ивано-Франковск и Лвов), а други са застрашени от разрушение. Всичко това се прави с утвърждението и директното присъединяване на „ ПЦУ “, която като угодничав съдружник и съдружник на властта е бенефициент на гоненията против нашата Църква. Ситуацията на практика стопроцентово повтаря събитията отпреди един век, когато „ Червената черква “ на обновленците по разпореждане на болшевишката власт е пособия на комунистите да унищожават историческата Православна Църква. За страдание, в такива условия живеем ние в Украйна, господин Полигенис. При това не във всички райони обстановката е идентична: някъде е по-добре, някъде е по-зле.
– В последна сметка имаше ли някаква изгода от даването на автокефалия на „ ПЦУ “?
– За никаква изгода не може и дума да става, такава няма. Има единствено колосална щета. Томосът от 2019 година донесе в църковния живот на Украйна море от сълзи, страдания, кръв и премеждия на вярващите хора. С едно драсване на перото в оградата на международното Православие беше вкарано същинско страшилище, по този начин наречената „ ПЦУ “, нямащо съвсем нищо общо с християнството – единствено една външна обвивка, външна форма. Може би това звучи жестоко, само че след погрома в Черкаси имам моралното право да назовавам нещата с техните имена. Това страшилище в този момент се пробва да унищожи историческата Православна Църква в нашата страна. То е зло и безпощадно, то употребява всички принадлежности на държавната машина, без да се гнуси от нищо.
Но най-страшното, господин Полигенис, е, че освен това то се крие зад църковни одежди и зад томоса за автокефалия от 2019 година, което е извънредно! Този смут не трябва да се подминава с равнодушие, тъй като това е същинска духовна зараза! След като си свърши работата в Украйна, тази зараза ще стартира да унищожава цялото ни Православно семейство, цялата система на международното Православие. И този развой към този момент е почнал. Не бива да позволяваме това, та нали всички ние, православните архиереи по света, сме виновни пред Бога за историческата орис на Светата Православна Църква!
– Какво бихте споделили на тези предстоятели и архиереи на Православните Църкви, които не са претърпели това, което Вие в този момент търпите в Украйна?
– Като знам, че стотици хиляди православни християни по целия свят, а измежду тях и предстоятели на поместните Православни Църкви, архиереи, духовници, монаси и миряни четат организацията за църковни вести Romfea, с болежка ще изкажа моето смирено мнение за обстановката, която се е основала през днешния ден в Украйна и в международното Православие, а също и за пътищата за вероятното ѝ превъзмогване.
Обръщам се към Светейшия патриарх Константинополски Вартоломей и апелирам Негово Светейшество да одобри думите ми без мъка и засегнатост. В никакъв случай не желая да проявя пренебрежение към Вашия висок ранг и престиж в православния свят. Моля Ви да приемете моите думи, както в миналото Божият човек Валаам е приел думите, изречени с устата на една неразумна ослица.
Ваше Светейшество, за огромно страдание стана по този начин, че Вие направихте огромна неточност в Украйна! Вие сгрешихте в своите решения, както може да сгреши всеки човек, даже в случай че той е дарен от Бога с висок ранг и богат опит. Плодовете на тези неточности жънем през днешния ден освен ние, православните християни от Украйна. Жъне ги целият православен свят, който в този момент е на прага на ерес, сходен на разкола от 1054 година Украинските схизматици никога не трябваше да се позволяват в църковната ограда без смирение и следващи законни хиротонии. Абсолютно ясно е, че огромна част от православните архиереи по света в никакъв случай, нито в този момент, нито в бъдеще, няма да одобряват тези хора и техните почитатели в качеството на законни епископи. Ако някой не схваща това, значи той съществено се заблуждава!
Също съдбовна неточност беше опитът Ви да разкъсате единното духовно тяло на Църквата, възхождаща към Покръстването от времето на св. равноап. княз Владимир, т.е. Руската православна черква, официално „ анулирайки “ документ с 300-годишна отминалост. Хартията е мъртва и бездушна, тя ще изтърпи всичко, а тялото на Църквата е живо, и когато се пробват да го раздерат, потича кръв. И не щеш ли в този момент всички ние сме принудени да решаваме някак тези мъчителни проблеми. И би трябвало да ги взема решение точно нашето потомство, тъй като не трябва да оставяме тази тежка задача за потомците ни. Защото колкото повече се затвърждава това мъчително статукво, толкоз по-нерешим ще става този Гордиев възел в Православието.
Епицентърът на общоправославния църковен спор се намира сега в Украйна. Днес тук освен се водят бойни дейности, само че са разгърнати и кървави гонения против Църквата. Затова казусът не може да откри съответно решение преди да са свършили тези трагични събития. Едва след края на войната в Украйна, след освобождението на нашата Църква от гнета на държавните репресии епископатът, духовенството и монашеството на Украйна ще могат свободно да изкажат мнението си и да изразят позицията си по отношение на каноничните въпроси на живота на Църквата в Украйна.
А през днешния ден единствено за един израз на противоречие, единствено за едно споменаване на духовното и историческо роднинство на вярващите украинци с Руската православна черква можеш да загубиш освен църковното си имущество, само че и свободата, здравето, а от време на време и живота си. В тези условия на тотални репресии опитът за решение на църковната алтернатива в Украйна би бил равностоен на мародерство по време на война. Което лично се и прави сега.
Не е изключено, че за решаването на един подобен непреодолим и мъчителен проблем, какъвто е „ Православна черква на Украйна “, ще е належащо братското мнение на другите поместни Православни Църкви – или под формата на консенсус на едно общо Съвещание на всички общопризнати поместни Православни Църкви, или даже на Всеправославен Събор, чийто правилник наложително би трябвало да подхожда на регламента на Светите събори от древността.
Принципно значимо е на това заседание или Събор през цялото време да бъде изключено наличието на църковни групи, чиято апостолска последователност не се признава даже единствено от една от общопризнатите поместни Православни Църкви. Освен това всички решения би трябвало да се вземат извънредно в границите на свещените догми и правила на Светата Православна Църква и с почитание към исторически формиралите се територии на поместните Православни Църкви.
Днес, при към този момент съществуващите неподходящи условия, най-безболезненият и допустим път към преустановяване на каноничния разкол сред Църквите би могъл да се реализира, в случай че Ваше Светейшество краткотрайно прекрати действието на издадения от Вас томос за „ ПЦУ “, а също и в случай че се наложи повсеместен мораториум върху взаимното служение и връзките на православното духовенство с тази религиозна група. Това освен би премахнало напрежението сред поместните Църкви, само че би помогнало на всички нас да се завърнем към евхаристийно общение между тях – основата на мира и единомислието сред нас. По този метод би била предотвратена по-нататъшната ескалация на разкола в международното Православие, а гоненията против християните в днешна Украйна биха били най-малко ненапълно затруднени.
Това е във Ваша власт и по силите Ви, Ваше Светейшество. При това самият проблем с „ ПЦУ “ и всичко, обвързвано с този проблем, би могъл да се реши единствено след края на войната в Украйна въз основа на каноничните правила на Светата Православна Църква, както беше казано нагоре.
В рамките на това изявление бих желал да се обърна към православните архиереи от разнообразни страни: желая да ви благодаря за вашите молебствия и думи на поддръжка, които изказахте на смиреното черкаско паство и персонално на мен след трагичните събития от 17 октомври.
Такива думи на поддръжка и разтуха от всички краища на Православния свят имаше прекалено много. Всяка ваша поддръжка, било обществена, било в персонална преписка и телефонни диалози, е извънредно скъпа за нас! Именно посредством тази ваша поддръжка Господ ми даде по явен метод да усетя Съборността и всеобщността на нашата Света Православна Църква по целия свят! От своя страна аз ви апелирам, светители Христови, от името на целия измъчен православен народ на Украйна: не забравяйте да споменавате в молитвите си нашата Църква! Ние тук не губим вяра, че по застъпничеството на Пресвета Богородица нашите вярващи ще могат да преминат почтено през това трудно тестване в техния живот.
– Накрая, Ваше Високопреосвещенство, бих желал да Ви попитам: на какъв стадий е наказателното гонене против Вас?
– Към този миг против мен са заведени пет наказателни каузи, четири правосъдни процеса текат в разнообразни съдилища на градовете Черкаси и Киев. Всички тези преследвания, скъпи господин Полигенис, са подхванати против мен поради мои вербални изявления в отбрана на Украинската православна черква, включително и в публични изявленията, излъчени по общонационалните телевизионни канали на Украйна през последните 10 години.
В тези процеси всички сякаш „ пострадали “ от мен са „ клирици “ на „ ПЦУ “, които писаха и пишат против мен доноси до украинските спецслужби – Службата за сигурност на Украйна (СБУ). След заграбванията на храмовете в моята епархия точно тези доносчици, „ клирици “ на „ ПЦУ “, се трансформират в нови „ притежатели “ на заграбените храмове. Този „ механизъм “ работи благодарение на спецслужбите и локалните управляващи.
Намирам се под домакински арест към този момент към две години, множеството от които бях под денонощен арест, а в този момент – под нощен арест. Три пъти СБУ се опитваше да ме арестува и да ме изпрати в следствен изолатор, само че, за благополучие, съдилищата не разрешиха това, като ме оставиха под домакински арест.
Към момента краят на тези правосъдни следствия не се вижда. Но аз имам вяра, че Господ позволява всичко това за изгода на душата ми.
Слава Богу за всичко!
Източник: Romfea
Черкаска епархия на УПЦ
Източник: Гласове
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31904Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняциАлтернативен Поглед12100Валентин Вацев: Българският политически живот от дълго време излезе от коловоза на политикатаАлтернативен Поглед12412Александър Песке: Тръмп не е простак, той желае да изплаши европейците, говорейки непрекъснато за наказания и увеличение на митнически тарифиАлтернативен Поглед30175Александър Песке: Ние във Франция сме на прага на революция
– Ваше Високопреосвещенство, не мога на първо място да не Ви запитам за здравословното Ви положение откакто последователите на „ Православната черква на Украйна “ Ви нанесоха нечовечен побой…
– Уважаеми господин Полигенис, благодаря за Вашия въпрос. Сега към този момент съм много по-добре. В началото, откакто получих разтърсване на мозъка и изгаряния по очите и кожата, известно време бях прикрепен към леглото по разпореждане на лекарите. Но в този момент, популярност Богу, на практика напълно се възвърнах. Благодаря на Бога, че тогава, на този ден, се отървах единствено със разтърсване на мозъка. Защото по мнение на познати криминалисти, които изследваха видеозаписа от нападението, ударът с палка, който представителят на „ ПЦУ “ стовари върху главата ми, е целял преднамерено ликвидиране. Само хубавичко монашеска камилавка е смекчила удара до разтърсване на мозъка.
– Кажете по какъв начин приехте и преживяхте тези трагични събития в катедралата „ Св. Архангел Михаил “? Как въобще през 2024 година се стигна до такава степен, че пред очите ни един православен митрополит става жертва на нечовечен побой?
‒ Ще Ви кажа изцяло искрено, господин Полигенис, че ние и до през днешния ден не можем да проумеем до дъно какво се случва. Все ни се коства, че такива неща не могат да се случат в актуалния свят, през ХХІ век… И то от ръцете на хора, наричащи се християни. Но не щеш ли те се случиха. Проблемът даже не е в тоталното нарушение на конституционните права на нашите вярващи – жители на Украйна. И даже не в бруталното тъпчене на неприкосновеността на частната благосъстоятелност. Та нали и до момента катедралата в Черкаси (най-големият православен храм в Украйна), и комплексът здания на епархийското ръководство с всичко, което има в тях, са частна благосъстоятелност на нашата епархия като юридическо лице със съответните имуществени документи. Също и за земята под нашите църковни здания ние имаме нотариален акт. Но казусът не е даже в това.
Най-много ни потресе и ни ужаси онази завист и ненавист, това варварство, с която представителите на „ Православната черква на Украйна “ биеха освен мен, само че и нашите свещеници, монахини и миряни. Със свиреп викове хората от „ ПЦУ “ трошаха ръцете, краката, ребрата на вярващите, хвърляха ги на земята и им нанасяха удари с крайници, с парчета от стасидии и даже с църковни хоругви. Те избиваха зъбите на свещениците и стреляха по вярващите с травматично оръжие напряко в Божия храм, тровеха ги със сълзотворен газ под акомпанимент на мръсни псувни и кощунствени крясъци. Всичко това е закрепено от камерите за видеонаблюдение. Тези събития хвърлиха в потрес и смут освен жителите на Черкаси, само че и голям брой хора в Украйна и по целия свят.
Целият този разгром провежда и организира така нареченото „ духовенство “ на „ Православната черква на Украйна “. А техният началник в Черкаси „ митрополит “ Иван Яременко незабавно след силовото присвояване позираше обществено в кабинета ми и разграбваше собственоръчно библиотеката ми. Правеше го без да се срами и качи по-късно видеозаписа в интернет. Сега този Яременко „ служи “ в заграбения храм, употребявайки богослужебните одежди на нашите свещеници и персоналните ми жезли, дикирии и трикирии, църковната ни утвар. Така че „ ПЦУ “ за следващ път сподели своето същинско лице на целия свят. В него няма даже намек нито за християнство, нито за Православие.
– Каква е през днешния ден църковната обстановка в Украйна?
– Ситуацията е доста тежка, господин Полигенис. Използвайки специфичните служби, както и изцяло следената от политическия режим „ ПЦУ “, днешната власт организира същински огромни гонения против Украинската православна черква. Те са сходни на гоненията по руско време. Бият и арестуват свещениците, лишават храмовете в интерес на „ ПЦУ “, след което в множеството случаи към този момент никой не върви в тях. Често преследват вярващите на работното им място, тормозят децата им в учебно заведение. Дори унищожиха някои храмове на нашата Църква (в Киев, Ивано-Франковск и Лвов), а други са застрашени от разрушение. Всичко това се прави с утвърждението и директното присъединяване на „ ПЦУ “, която като угодничав съдружник и съдружник на властта е бенефициент на гоненията против нашата Църква. Ситуацията на практика стопроцентово повтаря събитията отпреди един век, когато „ Червената черква “ на обновленците по разпореждане на болшевишката власт е пособия на комунистите да унищожават историческата Православна Църква. За страдание, в такива условия живеем ние в Украйна, господин Полигенис. При това не във всички райони обстановката е идентична: някъде е по-добре, някъде е по-зле.
– В последна сметка имаше ли някаква изгода от даването на автокефалия на „ ПЦУ “?
– За никаква изгода не може и дума да става, такава няма. Има единствено колосална щета. Томосът от 2019 година донесе в църковния живот на Украйна море от сълзи, страдания, кръв и премеждия на вярващите хора. С едно драсване на перото в оградата на международното Православие беше вкарано същинско страшилище, по този начин наречената „ ПЦУ “, нямащо съвсем нищо общо с християнството – единствено една външна обвивка, външна форма. Може би това звучи жестоко, само че след погрома в Черкаси имам моралното право да назовавам нещата с техните имена. Това страшилище в този момент се пробва да унищожи историческата Православна Църква в нашата страна. То е зло и безпощадно, то употребява всички принадлежности на държавната машина, без да се гнуси от нищо.
Но най-страшното, господин Полигенис, е, че освен това то се крие зад църковни одежди и зад томоса за автокефалия от 2019 година, което е извънредно! Този смут не трябва да се подминава с равнодушие, тъй като това е същинска духовна зараза! След като си свърши работата в Украйна, тази зараза ще стартира да унищожава цялото ни Православно семейство, цялата система на международното Православие. И този развой към този момент е почнал. Не бива да позволяваме това, та нали всички ние, православните архиереи по света, сме виновни пред Бога за историческата орис на Светата Православна Църква!
– Какво бихте споделили на тези предстоятели и архиереи на Православните Църкви, които не са претърпели това, което Вие в този момент търпите в Украйна?
– Като знам, че стотици хиляди православни християни по целия свят, а измежду тях и предстоятели на поместните Православни Църкви, архиереи, духовници, монаси и миряни четат организацията за църковни вести Romfea, с болежка ще изкажа моето смирено мнение за обстановката, която се е основала през днешния ден в Украйна и в международното Православие, а също и за пътищата за вероятното ѝ превъзмогване.
Обръщам се към Светейшия патриарх Константинополски Вартоломей и апелирам Негово Светейшество да одобри думите ми без мъка и засегнатост. В никакъв случай не желая да проявя пренебрежение към Вашия висок ранг и престиж в православния свят. Моля Ви да приемете моите думи, както в миналото Божият човек Валаам е приел думите, изречени с устата на една неразумна ослица.
Ваше Светейшество, за огромно страдание стана по този начин, че Вие направихте огромна неточност в Украйна! Вие сгрешихте в своите решения, както може да сгреши всеки човек, даже в случай че той е дарен от Бога с висок ранг и богат опит. Плодовете на тези неточности жънем през днешния ден освен ние, православните християни от Украйна. Жъне ги целият православен свят, който в този момент е на прага на ерес, сходен на разкола от 1054 година Украинските схизматици никога не трябваше да се позволяват в църковната ограда без смирение и следващи законни хиротонии. Абсолютно ясно е, че огромна част от православните архиереи по света в никакъв случай, нито в този момент, нито в бъдеще, няма да одобряват тези хора и техните почитатели в качеството на законни епископи. Ако някой не схваща това, значи той съществено се заблуждава!
Също съдбовна неточност беше опитът Ви да разкъсате единното духовно тяло на Църквата, възхождаща към Покръстването от времето на св. равноап. княз Владимир, т.е. Руската православна черква, официално „ анулирайки “ документ с 300-годишна отминалост. Хартията е мъртва и бездушна, тя ще изтърпи всичко, а тялото на Църквата е живо, и когато се пробват да го раздерат, потича кръв. И не щеш ли в този момент всички ние сме принудени да решаваме някак тези мъчителни проблеми. И би трябвало да ги взема решение точно нашето потомство, тъй като не трябва да оставяме тази тежка задача за потомците ни. Защото колкото повече се затвърждава това мъчително статукво, толкоз по-нерешим ще става този Гордиев възел в Православието.
Епицентърът на общоправославния църковен спор се намира сега в Украйна. Днес тук освен се водят бойни дейности, само че са разгърнати и кървави гонения против Църквата. Затова казусът не може да откри съответно решение преди да са свършили тези трагични събития. Едва след края на войната в Украйна, след освобождението на нашата Църква от гнета на държавните репресии епископатът, духовенството и монашеството на Украйна ще могат свободно да изкажат мнението си и да изразят позицията си по отношение на каноничните въпроси на живота на Църквата в Украйна.
А през днешния ден единствено за един израз на противоречие, единствено за едно споменаване на духовното и историческо роднинство на вярващите украинци с Руската православна черква можеш да загубиш освен църковното си имущество, само че и свободата, здравето, а от време на време и живота си. В тези условия на тотални репресии опитът за решение на църковната алтернатива в Украйна би бил равностоен на мародерство по време на война. Което лично се и прави сега.
Не е изключено, че за решаването на един подобен непреодолим и мъчителен проблем, какъвто е „ Православна черква на Украйна “, ще е належащо братското мнение на другите поместни Православни Църкви – или под формата на консенсус на едно общо Съвещание на всички общопризнати поместни Православни Църкви, или даже на Всеправославен Събор, чийто правилник наложително би трябвало да подхожда на регламента на Светите събори от древността.
Принципно значимо е на това заседание или Събор през цялото време да бъде изключено наличието на църковни групи, чиято апостолска последователност не се признава даже единствено от една от общопризнатите поместни Православни Църкви. Освен това всички решения би трябвало да се вземат извънредно в границите на свещените догми и правила на Светата Православна Църква и с почитание към исторически формиралите се територии на поместните Православни Църкви.
Днес, при към този момент съществуващите неподходящи условия, най-безболезненият и допустим път към преустановяване на каноничния разкол сред Църквите би могъл да се реализира, в случай че Ваше Светейшество краткотрайно прекрати действието на издадения от Вас томос за „ ПЦУ “, а също и в случай че се наложи повсеместен мораториум върху взаимното служение и връзките на православното духовенство с тази религиозна група. Това освен би премахнало напрежението сред поместните Църкви, само че би помогнало на всички нас да се завърнем към евхаристийно общение между тях – основата на мира и единомислието сред нас. По този метод би била предотвратена по-нататъшната ескалация на разкола в международното Православие, а гоненията против християните в днешна Украйна биха били най-малко ненапълно затруднени.
Това е във Ваша власт и по силите Ви, Ваше Светейшество. При това самият проблем с „ ПЦУ “ и всичко, обвързвано с този проблем, би могъл да се реши единствено след края на войната в Украйна въз основа на каноничните правила на Светата Православна Църква, както беше казано нагоре.
В рамките на това изявление бих желал да се обърна към православните архиереи от разнообразни страни: желая да ви благодаря за вашите молебствия и думи на поддръжка, които изказахте на смиреното черкаско паство и персонално на мен след трагичните събития от 17 октомври.
Такива думи на поддръжка и разтуха от всички краища на Православния свят имаше прекалено много. Всяка ваша поддръжка, било обществена, било в персонална преписка и телефонни диалози, е извънредно скъпа за нас! Именно посредством тази ваша поддръжка Господ ми даде по явен метод да усетя Съборността и всеобщността на нашата Света Православна Църква по целия свят! От своя страна аз ви апелирам, светители Христови, от името на целия измъчен православен народ на Украйна: не забравяйте да споменавате в молитвите си нашата Църква! Ние тук не губим вяра, че по застъпничеството на Пресвета Богородица нашите вярващи ще могат да преминат почтено през това трудно тестване в техния живот.
– Накрая, Ваше Високопреосвещенство, бих желал да Ви попитам: на какъв стадий е наказателното гонене против Вас?
– Към този миг против мен са заведени пет наказателни каузи, четири правосъдни процеса текат в разнообразни съдилища на градовете Черкаси и Киев. Всички тези преследвания, скъпи господин Полигенис, са подхванати против мен поради мои вербални изявления в отбрана на Украинската православна черква, включително и в публични изявленията, излъчени по общонационалните телевизионни канали на Украйна през последните 10 години.
В тези процеси всички сякаш „ пострадали “ от мен са „ клирици “ на „ ПЦУ “, които писаха и пишат против мен доноси до украинските спецслужби – Службата за сигурност на Украйна (СБУ). След заграбванията на храмовете в моята епархия точно тези доносчици, „ клирици “ на „ ПЦУ “, се трансформират в нови „ притежатели “ на заграбените храмове. Този „ механизъм “ работи благодарение на спецслужбите и локалните управляващи.
Намирам се под домакински арест към този момент към две години, множеството от които бях под денонощен арест, а в този момент – под нощен арест. Три пъти СБУ се опитваше да ме арестува и да ме изпрати в следствен изолатор, само че, за благополучие, съдилищата не разрешиха това, като ме оставиха под домакински арест.
Към момента краят на тези правосъдни следствия не се вижда. Но аз имам вяра, че Господ позволява всичко това за изгода на душата ми.
Слава Богу за всичко!
Източник: Romfea
Черкаска епархия на УПЦ
Източник: Гласове
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31904Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняциАлтернативен Поглед12100Валентин Вацев: Българският политически живот от дълго време излезе от коловоза на политикатаАлтернативен Поглед12412Александър Песке: Тръмп не е простак, той желае да изплаши европейците, говорейки непрекъснато за наказания и увеличение на митнически тарифиАлтернативен Поглед30175Александър Песке: Ние във Франция сме на прага на революция
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ