Поне 7 души са били незаконно подслушвани през 2021 г.
Най-малко седем души са били обект на нелегално използване на специфични разследващи средства (СРС) през предходната година, заяви Националното бюро за надзор на СРС. В това число влизат противозаконното подслушване и следене на жители
Бюрото оповестява, че са известени способените държавни институции и следва да бъдат известени засегнатите лица.
По време на митингите по искане на прокуратурата са били подслушвани стотици протестиращи против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор.
Сега излиза наяве, че доста от тях са били подслушвани изцяло законно като обвинени по формираното тогава делото за течащ държавен прелом.
През предходната година 142-ма жители са подали сигнали с изказвания, че по отношение на тях са прилагани непозволено разследващи средства. Бюрото се е самосезирало във връзка с други 149 души. Част от инспекциите по сигналите от предходната година продължава, от което се схваща, че е допустимо да се открият още случаи на нелегално подслушване.
Предстои да бъде взето решение за уведомяването на потърпевшите жители.
Само преди седмица Европейският съд по правата на индивида още веднъж осъди България за несъразмерното и безотговорно подслушване с потребление на специфични разследващи средства и трафични данни от мобилните оператори.
Решението на съда бе оповестено във вторник и с него се приема, че България редовно нарушава правото на ценене на персоналния и фамилния живот, което е обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
В случая е значимо да се означи, че решението на европейския съд визира така наречен законно подслушване, което е сметнато за прекалено и безотговорно.
Правата на жителите се нарушават един път със самата система за скрито наблюдаване в България и повторно - със съхранението и използването на данните, събрани със специфични разследващи средства, счита съдът.
Решението на Европейски съд по правата на човека е по жалбата на известните български правозащитници адв. Михаил Екимджиев и адв. Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата адвокати – Асоциация за европейски интеграция и права на индивида и Фондация " Програма достъп до информация ".
Делото е заведено по тъжба, че в България връзката на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Двамата адвокати настояват, че законите, уреждащи тези въпроси, не дават задоволителни гаранции против случайно подслушване и злоупотреби.
България един път към този момент беше наказана поради подслушването, само че по този начин и не предприе съответни ограничения. През 2013 година България сътвори Националното бюро за надзор на СРС, само че след отстраняването от него на Бойко Рашков и адв. Георги Гатев институцията потъна в цялостно безмълвие.
Резултатът е, че съвсем 100% от настояванията на прокуратурата и специфичните служби за използване на СРС са почетени, а правосъдният надзор върху тяхната правомерност и аргументираност е фиктивен и фрагментарен, се споделя още в жалбата.
Европейският съд категорично акцентира, че членовете на националното бюро нямат право на достъп до всички документи от досъдебните производства, свързани с използването на СРС. По този метод бюрото се обезмисля, а правосъдният надзор е редуциран до официална инспекция, без да се преценя нуждата и дали настояването дава отговор на законовите условия.
Бюрото оповестява, че са известени способените държавни институции и следва да бъдат известени засегнатите лица.
По време на митингите по искане на прокуратурата са били подслушвани стотици протестиращи против държавното управление на Бойко Борисов и основния прокурор.
Сега излиза наяве, че доста от тях са били подслушвани изцяло законно като обвинени по формираното тогава делото за течащ държавен прелом.
През предходната година 142-ма жители са подали сигнали с изказвания, че по отношение на тях са прилагани непозволено разследващи средства. Бюрото се е самосезирало във връзка с други 149 души. Част от инспекциите по сигналите от предходната година продължава, от което се схваща, че е допустимо да се открият още случаи на нелегално подслушване.
Предстои да бъде взето решение за уведомяването на потърпевшите жители.
Само преди седмица Европейският съд по правата на индивида още веднъж осъди България за несъразмерното и безотговорно подслушване с потребление на специфични разследващи средства и трафични данни от мобилните оператори.
Решението на съда бе оповестено във вторник и с него се приема, че България редовно нарушава правото на ценене на персоналния и фамилния живот, което е обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
В случая е значимо да се означи, че решението на европейския съд визира така наречен законно подслушване, което е сметнато за прекалено и безотговорно.
Правата на жителите се нарушават един път със самата система за скрито наблюдаване в България и повторно - със съхранението и използването на данните, събрани със специфични разследващи средства, счита съдът.
Решението на Европейски съд по правата на човека е по жалбата на известните български правозащитници адв. Михаил Екимджиев и адв. Александър Кашъмов, както и на двете неправителствени организации, от които са част двамата адвокати – Асоциация за европейски интеграция и права на индивида и Фондация " Програма достъп до информация ".
Делото е заведено по тъжба, че в България връзката на всеки може да бъда прихваната, а със събраната информация може да се злоупотребява. Двамата адвокати настояват, че законите, уреждащи тези въпроси, не дават задоволителни гаранции против случайно подслушване и злоупотреби.
България един път към този момент беше наказана поради подслушването, само че по този начин и не предприе съответни ограничения. През 2013 година България сътвори Националното бюро за надзор на СРС, само че след отстраняването от него на Бойко Рашков и адв. Георги Гатев институцията потъна в цялостно безмълвие.
Резултатът е, че съвсем 100% от настояванията на прокуратурата и специфичните служби за използване на СРС са почетени, а правосъдният надзор върху тяхната правомерност и аргументираност е фиктивен и фрагментарен, се споделя още в жалбата.
Европейският съд категорично акцентира, че членовете на националното бюро нямат право на достъп до всички документи от досъдебните производства, свързани с използването на СРС. По този метод бюрото се обезмисля, а правосъдният надзор е редуциран до официална инспекция, без да се преценя нуждата и дали настояването дава отговор на законовите условия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ