Борисов отново се крие зад „сламени хора”
Най-голямата вест преди парламентарните избори на 4 април беше отсъствието на предприемача Делян Пеевски от кандидатдепутатските листи на Движение за права и свободи. Тогава единствената забележима причина да бъде отдръпнат от конкуренцията за Народното събрание изглеждаше желанието на придвижването да се показа в нова светлина пред гласоподавателите и другите политически сили. А това изискваше Пеевски, с който (поне публично) никой не искаше да бъде привързан, да се отдръпна в сенките. На фона на държанието на Движение за права и свободи в краткотрайното 45-о Народно заседание – ласкаво към новите обединения и враждебно към ГЕРБ и Българска социалистическа партия, тази причина в действителност наподобява правдоподобна.
Подобен претекст може да се търси в решението на Бойко Борисов да извърши избрани рокади във висшето партийно управление на ГЕРБ. На 11 май вождът на групировката, на което, както беше декларирал месец по-рано, изхвърли кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов от постовете им на зам.-председатели на партията. На тяхно място издигна Даниел Митов и Томислав Дончев, служили в негови държавни управления в предишното. Причината, която публично посочи Борисов, беше слабото показване на ГЕРБ на изборите в огромните градове, както и потребността от обновяване на върха на партийната подчиненост. Някъде измежду мъглявите му и разпокъсани пояснения се промъкна друг, по-съществен претекст – ГЕРБ да се съставлява от хора, които могат да хвърлят мост към други политически сили, да измъкнат партията от изолацията и да основат действителна опция да се върне във властта.
Какъв е казусът? Няколкото седмици, в които просъществува 45-ият парламент, ясно демонстрираха, че
никой не желае съдействие с партията на Борисов – за нищо и по никакъв мотив
Точно противоположното, всеки скачаше против герберите и гледаше да им вкара най-малко по няколко крошета, преди Народното събрание да се е разпуснало. Не че депутатите на Борисов се отличаваха с обикновено държание – най-често бяха мощно нападателни, ненужно възпираха, а на моменти работата на депутатите. На този декор изказванията им, че протягат ръка към останалите парламентарни обединения – за сформиране на държавно управление, за законодателни промени и така нататък, изглеждаха лицемерни и подправени. В последна сметка, стигна се до такава степен, че съперниците им започнаха да им лепят етикета „ токсични ”. – в изискванията на всеобща злоба към ГЕРБ хората на Доган получиха опция освен да се измъкнат от тъмния ъгъл, в който бяха натикани след позорното ръководство на Пламен Орешарски, само че и да вкарат герберите в него.
Сега обаче обстановката се трансформира. Точно предварителните избори, към които стремително препускаха новите обединения, дават късмет на ГЕРБ да си върне ситуацията на политическа мощ, с която да се беседва обикновено за властта и държавното ръководство. Причината е елементарна. Ако идващото 46-о Народно заседание също не успее да излъчи постоянно държавно управление, това към този момент ще се схване като неуспех на тези, които се показват като носители на смяната – най-много „ ИТН ” и „ Демократична България ”. Обяснението, което даваха до момента – че кабинет няма да сформират, в случай че би трябвало да зависят от партии като ГЕРБ, Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи, може да се одобри от жителите като причина да се разтури един парламент, само че не и втори. Да не приказваме какви могат да бъдат следствията, в случай че се наложи до края на годината страната да бъде ръководена от служебно държавно управление – занапред се приказва за допустима конституционна рецесия, която даже може се окаже най-малкият проблем в изискванията на неприключила пандемия, стопански и обществени разтърсвания. От тази гледна точка политическите сили в 46-ия парламент могат да се окажат принудени да беседват с ГЕРБ за властта. Точно на това разчита Борисов, с цел да се намеси в договарянията за конфигурацията на идващото държавно управление.
И тук ще пристигна ролята на Даниел Митов и Томислав Дончев
Митов е политическа прелетна птица –, а тази година се приземи в ГЕРБ – първо, като претендент за народен представител, по-късно – като кандидат за премиерското кресло, посочен персонално от Борисов, и в този момент като зам.-председател на партията. Смайваща със своята непоследователност и устремност политическа кариера. Именно предишното му обаче може да се окаже преимущество в тази ситуация. Той е взел участие в управлението на ДСБ, която сега е част от „ Демократична България ”, а също и в ДБГ, която пък влиза в обединението „ Изправи се! Мутри вън! ”. Привидно вратите им в този момент може да са затворени за него, само че стигне ли се описаната нагоре обстановка, когато договарянията ще са неизбежни, на хората, с които преди Митов е бил съпартиец, може да им бъде елементарно да беседват с Митов.
Същото е ситуацията и с Дончев. На него десницата постоянно е гледала по-меко спрямо останалите гербери – приемали са някогашния вицепремиер като рационален човек, с който може да се приказва. Често в политическите среди се е обсъждал разновидността, при който Дончев може да стане водеща фигура в ГЕРБ, което би направило партията по-приемлива като сътрудник, в сравнение с с Борисов отпред. Христо Иванов от „ Демократична България ” до неотдавна даже се обръщаше обществено към него на малко име, до момента в който Дончев не му се озъби да му приказва на „ вие ”. При всички случаи при евентуални договаряния най-малко част от съперниците на ГЕРБ ще се усещат по-комфортно да разискват проблемите на страната с някогашния вицепремиер, в сравнение с с другите гербери.
Затова Борисов се нуждае от тези хора на най-високите партийни постове след неговия
Отсега той е наясно, че без нови партньори ГЕРБ ще се озове още веднъж в политическа изолираност. Затова на Националното заседание на партията сподели: „ Към нашите идеологически сътрудници също би трябвало да се опитваме да намерим някакъв път. Ако народът отново по този начин ни подреди, не е хубаво още веднъж да сме в обстановка на последна неприязън. ” И акцентира, че Митов и Дончев са определени, с цел да засилят профила на ГЕРБ като дясноцентристка и евроатлантическа групировка. Очевидно като най-малко търси благоприятни условия да се сближи с десницата в лицето на „ Демократична България ”, а евентуално и с другите обединения, в които влизат десни партии. Също по тази причина предизвести съпартийците си да бъдат „ обрани ” в политическия си изказ – тъй като осъзнава, че е пристигнало време да се градят нови мостове, а не да се доизгаря, каквото е останало от предходните.
Само едно не помни Борисов – или умишлено го пропуща – че съперниците му скачат против ГЕРБ на първо място, тъй като той е отпред на партията. Ако си беше избрал правоприемник за председателското място, тогава за другите политически сили щеше да бъде надалеч по-лесно да се сближат с ГЕРБ. Той обаче остава – индивидът, който въплъщава партията, а и всичко неприятно, асоциирано с нея. Това значително лишава от смисъл рокадата, която направи. Да не забравяме, че когато Митов обикаляше по всички страни в авансово обречени опити да стартира, Христо Иванов присмехулно го назова „ сламен човек ” – другояче казано, плашило, сложено от вожда на ГЕРБ. На Митов ще му бъде мъчно, в случай че ли не и невероятно да избяга от този имидж. А по прилика по същия метод ще се гледа и на Дончев.
Борисов трябваше да си отиде. Това беше единствената разумна смяна, която можеше да направи, с цел да помогне политически на партията си. Той обаче избра да постъпи като Доган с Пеевски, който престана да бъде народен представител, само че остана в редиците на Движение за права и свободи. Така Борисов поразмести хората в обкръжението си, само че себе си остави на царския престол. Няма за какво да се чуди, в случай че и отсега нататък всички виждат само него, когато погледнат към ГЕРБ.
Подобен претекст може да се търси в решението на Бойко Борисов да извърши избрани рокади във висшето партийно управление на ГЕРБ. На 11 май вождът на групировката, на което, както беше декларирал месец по-рано, изхвърли кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов от постовете им на зам.-председатели на партията. На тяхно място издигна Даниел Митов и Томислав Дончев, служили в негови държавни управления в предишното. Причината, която публично посочи Борисов, беше слабото показване на ГЕРБ на изборите в огромните градове, както и потребността от обновяване на върха на партийната подчиненост. Някъде измежду мъглявите му и разпокъсани пояснения се промъкна друг, по-съществен претекст – ГЕРБ да се съставлява от хора, които могат да хвърлят мост към други политически сили, да измъкнат партията от изолацията и да основат действителна опция да се върне във властта.
Какъв е казусът? Няколкото седмици, в които просъществува 45-ият парламент, ясно демонстрираха, че
никой не желае съдействие с партията на Борисов – за нищо и по никакъв мотив
Точно противоположното, всеки скачаше против герберите и гледаше да им вкара най-малко по няколко крошета, преди Народното събрание да се е разпуснало. Не че депутатите на Борисов се отличаваха с обикновено държание – най-често бяха мощно нападателни, ненужно възпираха, а на моменти работата на депутатите. На този декор изказванията им, че протягат ръка към останалите парламентарни обединения – за сформиране на държавно управление, за законодателни промени и така нататък, изглеждаха лицемерни и подправени. В последна сметка, стигна се до такава степен, че съперниците им започнаха да им лепят етикета „ токсични ”. – в изискванията на всеобща злоба към ГЕРБ хората на Доган получиха опция освен да се измъкнат от тъмния ъгъл, в който бяха натикани след позорното ръководство на Пламен Орешарски, само че и да вкарат герберите в него.
Сега обаче обстановката се трансформира. Точно предварителните избори, към които стремително препускаха новите обединения, дават късмет на ГЕРБ да си върне ситуацията на политическа мощ, с която да се беседва обикновено за властта и държавното ръководство. Причината е елементарна. Ако идващото 46-о Народно заседание също не успее да излъчи постоянно държавно управление, това към този момент ще се схване като неуспех на тези, които се показват като носители на смяната – най-много „ ИТН ” и „ Демократична България ”. Обяснението, което даваха до момента – че кабинет няма да сформират, в случай че би трябвало да зависят от партии като ГЕРБ, Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи, може да се одобри от жителите като причина да се разтури един парламент, само че не и втори. Да не приказваме какви могат да бъдат следствията, в случай че се наложи до края на годината страната да бъде ръководена от служебно държавно управление – занапред се приказва за допустима конституционна рецесия, която даже може се окаже най-малкият проблем в изискванията на неприключила пандемия, стопански и обществени разтърсвания. От тази гледна точка политическите сили в 46-ия парламент могат да се окажат принудени да беседват с ГЕРБ за властта. Точно на това разчита Борисов, с цел да се намеси в договарянията за конфигурацията на идващото държавно управление.
И тук ще пристигна ролята на Даниел Митов и Томислав Дончев
Митов е политическа прелетна птица –, а тази година се приземи в ГЕРБ – първо, като претендент за народен представител, по-късно – като кандидат за премиерското кресло, посочен персонално от Борисов, и в този момент като зам.-председател на партията. Смайваща със своята непоследователност и устремност политическа кариера. Именно предишното му обаче може да се окаже преимущество в тази ситуация. Той е взел участие в управлението на ДСБ, която сега е част от „ Демократична България ”, а също и в ДБГ, която пък влиза в обединението „ Изправи се! Мутри вън! ”. Привидно вратите им в този момент може да са затворени за него, само че стигне ли се описаната нагоре обстановка, когато договарянията ще са неизбежни, на хората, с които преди Митов е бил съпартиец, може да им бъде елементарно да беседват с Митов.
Същото е ситуацията и с Дончев. На него десницата постоянно е гледала по-меко спрямо останалите гербери – приемали са някогашния вицепремиер като рационален човек, с който може да се приказва. Често в политическите среди се е обсъждал разновидността, при който Дончев може да стане водеща фигура в ГЕРБ, което би направило партията по-приемлива като сътрудник, в сравнение с с Борисов отпред. Христо Иванов от „ Демократична България ” до неотдавна даже се обръщаше обществено към него на малко име, до момента в който Дончев не му се озъби да му приказва на „ вие ”. При всички случаи при евентуални договаряния най-малко част от съперниците на ГЕРБ ще се усещат по-комфортно да разискват проблемите на страната с някогашния вицепремиер, в сравнение с с другите гербери.
Затова Борисов се нуждае от тези хора на най-високите партийни постове след неговия
Отсега той е наясно, че без нови партньори ГЕРБ ще се озове още веднъж в политическа изолираност. Затова на Националното заседание на партията сподели: „ Към нашите идеологически сътрудници също би трябвало да се опитваме да намерим някакъв път. Ако народът отново по този начин ни подреди, не е хубаво още веднъж да сме в обстановка на последна неприязън. ” И акцентира, че Митов и Дончев са определени, с цел да засилят профила на ГЕРБ като дясноцентристка и евроатлантическа групировка. Очевидно като най-малко търси благоприятни условия да се сближи с десницата в лицето на „ Демократична България ”, а евентуално и с другите обединения, в които влизат десни партии. Също по тази причина предизвести съпартийците си да бъдат „ обрани ” в политическия си изказ – тъй като осъзнава, че е пристигнало време да се градят нови мостове, а не да се доизгаря, каквото е останало от предходните.
Само едно не помни Борисов – или умишлено го пропуща – че съперниците му скачат против ГЕРБ на първо място, тъй като той е отпред на партията. Ако си беше избрал правоприемник за председателското място, тогава за другите политически сили щеше да бъде надалеч по-лесно да се сближат с ГЕРБ. Той обаче остава – индивидът, който въплъщава партията, а и всичко неприятно, асоциирано с нея. Това значително лишава от смисъл рокадата, която направи. Да не забравяме, че когато Митов обикаляше по всички страни в авансово обречени опити да стартира, Христо Иванов присмехулно го назова „ сламен човек ” – другояче казано, плашило, сложено от вожда на ГЕРБ. На Митов ще му бъде мъчно, в случай че ли не и невероятно да избяга от този имидж. А по прилика по същия метод ще се гледа и на Дончев.
Борисов трябваше да си отиде. Това беше единствената разумна смяна, която можеше да направи, с цел да помогне политически на партията си. Той обаче избра да постъпи като Доган с Пеевски, който престана да бъде народен представител, само че остана в редиците на Движение за права и свободи. Така Борисов поразмести хората в обкръжението си, само че себе си остави на царския престол. Няма за какво да се чуди, в случай че и отсега нататък всички виждат само него, когато погледнат към ГЕРБ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ