Огромно богатство под водите на руската част на Арктика
Най-големият район в състава на Руската федерация е Якутия. Тя се простира надалеч оттатък полярния кръг и по мярка е сравнима с размера на Германия, Франция, Англия, Италия, Испания, Швеция, Финландия и Румъния взети дружно, само че популацията ѝ е едвам един милион.
През последното десетилетие топенето на ледовете отвори нова морска артерия по крайбрежието ѝ - Северния морски път.
Това е най-краткият път сред пристанищата в Източна Азия и Западна Европа, само че ледените му води съдържат нещо още по-ценно: геоложки блага като кобалт, калай и редки земни детайли, означават в редакцията на английския вестник The Economist, представена от Агенция "Фокус ".
Неблагоприятните метеорологични условия и други трудности затрудняват изследванията по Северния морски път. Въпреки това, доста министерства на съветската страна, както и частни вложители, към този момент са хвърлили взор към тези подводни минерали – в допълнение към залежите на нефт и природен газ.
Откриването на залежи на сушата дава вяра за по-нататъшен рандеман на морското дъно. Конкрециите се смятат за изключително обещаващи - дребни топчета оксиди, разпръснати по дъното на океана и открити за първи път край крайбрежията на Сибир. Те съдържат минерали, които могат да се употребяват във всичко - от електроника до акумулатори.
Но има проблем. Конкрециите се образуват, когато морската вода проникне надълбоко в магматични камери.
Тя се нагрява до рискови температури, а по-късно се издига назад на повърхността посредством вулканични тръби - един тип дупки от комини. Този развой извлича метали от земната кора и ги отсрочва на морското дъно. Но тези тръби също загряват вода в непосредствена непосредственост до тях, поддържайки неповторими екосистеми на морското дъно.
Тези местообитания са едва проучени и ще отнеме десетилетия за цялостното им проучване. Ето за какво биолозите и океанолозите се притесняват, че без подобаващ надзор на околната среда добивът ще унищожи незаменимо местообитание.
"Оценките на въздействието върху околната среда на сушата са по-лесни за осъществяване ", споделя Хавиер Ескартин от Геоложката лаборатория в Париж.
"Нямаме данни за океана, неговите екосистеми постоянно са толкоз нежни, че не могат да бъдат възобновени в продължение на човешкия живот ". Проучването по Северния морски път ще изисква комплицирани роботи за събиране на проби и картографиране на морското дъно – изпитание, което някои считат, че ще бъде толкоз скъпо, че би било изцяло нерентабилно извличането на подводните запаси.
Но към този момент съветските минни компании не заплашват с нищо. Най-големият производител на диаманти в Русия, "Алрос ", назовава Якутия "северната граница на краткосрочните проучвателни работи ", само че не прецизира детайлностите.
"Норникел ", главен производител на никел в Таймир, акцентира нуждата от съблюдаване на екологичните стандарти по време на строителството, само че сега "не организира и не възнамерява " дълбоководен рандеман. Въпреки това през 2001 година Русия кандидатства за разширение на изключителната си икономическа зона от 200 морски благи от брега чак до - на някои места - Северния полюс.
Напълно замръзнали в лед единствено преди 20 години, водите на Якутия в този момент са отворени за елементарни кораби четири месеца в годината и световното стопляне най-вероятно ще отвори този прозорец още повече. С повишаването на корабоплаването мнозина плануват тревожни опасности: в допълнение към проучването на въздействията върху околната среда, има все по-големи апели за усилване на отбраната на коренното население, ограничение на работите надълбоко под вода, прекъсване на замърсяването и осъществяване на транспарантен рандеман.
"Настоящата регулация не е задоволителна, изключително в този момент, когато Арктика е отворена за бизнес ", споделя създателят на Американския арктически институт Малте Хъмпърт.
Изглежда че Северният морски път е бъдеща гореща точка в стопанската система и екологията, както на сушата, по този начин и под водата.
По темата
През последното десетилетие топенето на ледовете отвори нова морска артерия по крайбрежието ѝ - Северния морски път.
Това е най-краткият път сред пристанищата в Източна Азия и Западна Европа, само че ледените му води съдържат нещо още по-ценно: геоложки блага като кобалт, калай и редки земни детайли, означават в редакцията на английския вестник The Economist, представена от Агенция "Фокус ".
Неблагоприятните метеорологични условия и други трудности затрудняват изследванията по Северния морски път. Въпреки това, доста министерства на съветската страна, както и частни вложители, към този момент са хвърлили взор към тези подводни минерали – в допълнение към залежите на нефт и природен газ.
Откриването на залежи на сушата дава вяра за по-нататъшен рандеман на морското дъно. Конкрециите се смятат за изключително обещаващи - дребни топчета оксиди, разпръснати по дъното на океана и открити за първи път край крайбрежията на Сибир. Те съдържат минерали, които могат да се употребяват във всичко - от електроника до акумулатори.
Но има проблем. Конкрециите се образуват, когато морската вода проникне надълбоко в магматични камери.
Тя се нагрява до рискови температури, а по-късно се издига назад на повърхността посредством вулканични тръби - един тип дупки от комини. Този развой извлича метали от земната кора и ги отсрочва на морското дъно. Но тези тръби също загряват вода в непосредствена непосредственост до тях, поддържайки неповторими екосистеми на морското дъно.
Тези местообитания са едва проучени и ще отнеме десетилетия за цялостното им проучване. Ето за какво биолозите и океанолозите се притесняват, че без подобаващ надзор на околната среда добивът ще унищожи незаменимо местообитание.
"Оценките на въздействието върху околната среда на сушата са по-лесни за осъществяване ", споделя Хавиер Ескартин от Геоложката лаборатория в Париж.
"Нямаме данни за океана, неговите екосистеми постоянно са толкоз нежни, че не могат да бъдат възобновени в продължение на човешкия живот ". Проучването по Северния морски път ще изисква комплицирани роботи за събиране на проби и картографиране на морското дъно – изпитание, което някои считат, че ще бъде толкоз скъпо, че би било изцяло нерентабилно извличането на подводните запаси.
Но към този момент съветските минни компании не заплашват с нищо. Най-големият производител на диаманти в Русия, "Алрос ", назовава Якутия "северната граница на краткосрочните проучвателни работи ", само че не прецизира детайлностите.
"Норникел ", главен производител на никел в Таймир, акцентира нуждата от съблюдаване на екологичните стандарти по време на строителството, само че сега "не организира и не възнамерява " дълбоководен рандеман. Въпреки това през 2001 година Русия кандидатства за разширение на изключителната си икономическа зона от 200 морски благи от брега чак до - на някои места - Северния полюс.
Напълно замръзнали в лед единствено преди 20 години, водите на Якутия в този момент са отворени за елементарни кораби четири месеца в годината и световното стопляне най-вероятно ще отвори този прозорец още повече. С повишаването на корабоплаването мнозина плануват тревожни опасности: в допълнение към проучването на въздействията върху околната среда, има все по-големи апели за усилване на отбраната на коренното население, ограничение на работите надълбоко под вода, прекъсване на замърсяването и осъществяване на транспарантен рандеман.
"Настоящата регулация не е задоволителна, изключително в този момент, когато Арктика е отворена за бизнес ", споделя създателят на Американския арктически институт Малте Хъмпърт.
Изглежда че Северният морски път е бъдеща гореща точка в стопанската система и екологията, както на сушата, по този начин и под водата.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ