Най-големите руски звезди в художествената гимнастика, близначките Дина и Арина

Най-големите съветски звезди в художествената гимнастика, близначките Дина и Арина Аверини, дадоха изявление за MATCH TV незабавно след завръщането си от международното състезание в Япония, където Дина завоюва злато в многобоя и на три от четирите уреда. С това съревнование актуалният олимпийски цикъл приключи и идва ред на въпроса не престават ли близначките с художествената гимнастика. Ето какво споделят те пред съветската медия:

- Как се подготвихте за Световното състезание след Олимпийските игри? Емоционално това би трябвало да е било толкоз съкрушително.

Дина: В деня след позвъняването на Ирина Александровна (Винер - старши треньорът на съветския народен тим - б.р.) бяхме в залата. През първия ден бяхме щастливи да дойдем... Но по-късно беше сложна седмица, в смисъл че осъзнахме, че би трябвало да преминем през всичко още веднъж, тези мемоари са сложни, тренировките са сложни... Беше мъчно да се принудя да упражнявам. Ирина Александровна всеки ден намираше подобаващите думи. Тя ме окуражаваше, поддържаше ме, обясняваше ми нещата. По някое време настроението ми се промени към по-работно, само че първоначално беше мъчно.

- По-трудно ли беше физически или прочувствено?

Арина: Отначало прочувствено, а по-късно и физически, седмица преди да отпътува за Япония. Защото имахме същите неистови старания както преди Олимпийските игри.

Дина: Тялото ми си спомни, че има мускули, че има контузии, че всичко стартира да ме боли.

- Всичко приказва, че подготовката за Световното състезание е била нервна. Външният информативен декор способства ли за вълнението?

Дина: Когато за първи път се върнахме в залата, незабавно казахме на Ирина Александровна, че се опасяваме да не се повтори съдийството. Тя сподели: " Не се тормозете, всичко ще бъде наред. След това породи въпросът дали Световното състезание ще се организира поради коронавирус. Не ни беше изпратена информация за това къде ще бъден настанени, какъв ще бъде графикът...

Арина: Дълго време нямахме визи. Подготвяме се, само че не е ясно за къде. Дали ще има съревнование. И също по този начин беше ужасно да си показва - ами в случай че провалим страната? Ами в случай че не успеем да потвърдим, че можем да работим добре и без неточности? Ами в случай че провалим Ирина и всички, които работят с нас? Но когато дойдохме на Световното състезание, забравихме за това. Радвахме се, че всичко приключи добре, тъй като толкоз доста хора гледаха художествената гимнастика, гледаха и нас. Щеше да е срамно да разочароваме всички.

- Как успяхте да се справите, тъй че това гигантско възприятие на осъзната отговорност да не ви смаже, да не ви попречи да се визиите добре?

Арина: Опитахме се да не мислим, че това може да се повтори. Поставихме си за цел да е като за последно - за финален път да изпълняваме тези стратегии. 

- Но това евентуално е елементарно единствено на думи - " пробвайте се да не мислите ". Това е същото образование като работа с тялото, работа с апарат, единствено работа с главата си и силата на волята?

Дина: Да. И треньорите, и психологът ни учат, само че това зависи от индивида. Не всеки може да се оправи с нервите.

Арина: Колкото и да ви изясняват треньорът и психологът, доста зависи от вас. Каквото си настройките в главата си, такова ще бъде.

- Личната ви треньорка Вера Шаталина претърпя много тежко Олимпийските игри и всичко, което се случи там. Изглежда, че даже се е съветвала с психолози. Можеш ли да кажеш по какъв начин и по кое време разбра, че Юлия Барсукова ще те тренира за международното състезание?

Дина: Да, за Вера Николаевна беше доста мъчно. Вероятно и ние самите сме преодолели обстановката малко по-лесно.

Състезавахме се на " Олимпико Кап ", който се организира в Москва, и по-късно Ирина Александровна сподели, че Юлия Барсукова ще отиде с нас на Световното състезание. 

- На международното състезание с Юлия Барсукова изглеждахте много съразмерен тим. Работила ли е с вас преди?

Дина: Всички сме в една зала, тя гледаше тренировките ни, до момента в който тренираше своите девойки - Анастасия Гузенкова и Анна Попова.

Арина: Даде ни съвет, направи някои забележки. Преди шампионата тя работи с нас 10 дни, може би малко повече. През това време се разбирахме добре между тях.

Дина: Тя има толкоз елементарен темперамент. Всъщност тя ни поддържаше доста добре по време на надпреварите, развеселяваше ни, даваше ни убеденост и мощ. Самата тя не се притесняваше и не предаваше това на нас.

Като някогашен състезател тя знае всичко, през което сме минали, тъй като самата тя го е претърпяла. Тя чудесно знае какво да каже в подобаващия миг.

- Има ли изясненост за това с кого ще работите в този момент?

Дина: Сега всички си почиваме, тъй че даже не сме обсъждали какво следва. Ако Ариша и аз кажем, че сме подготвени да упражняваме, тогава ще решим. Ако Вера Николаевна е подготвена, тя ще продължи да работи с нас, в случай че не - ще помислим.

- Поддържахте ли връзка с нея в Китакюшу?

Дина: Поздравихме я на Деня на треньора, беше тъкмо в последния ден на надпреварата. И по този начин, малко си кореспондирахме. Часовата разлика ни въздейства. Когато дойдем в Москва, ще се срещнем с нея, ще поговорим за всичко. Така ще е по-лесно.

- Ирина Александровна ми описа по какъв начин няколко седмици след Олимпиадата сте ѝ се обадили и сте оповестили, че се отказвате. Наистина ли бяхте подготвени да се откажете в този миг?

Арина: Всъщност аз бях първата, която го сподели на Ирина Александровна. Почти половин час говорихме по телефона. Бях изтощена и прочувствена и споделих, че се опасявам да не се повтори това, което се случи на Олимпиадата, и в случай че съдийстват по този начин на Световното състезание, не знам дали ще мога да устоя още веднъж. Тогава взех решение, че ще свърша или ще си умря, само че Ирина Александровна откри подобаващите думи.

- Веднъж Яна Кудрявцева (многократна международна шампионка по художествена гимнастика и вицеолимпийски първенец от Рио 2016 - б.р.) сподели, че в този момент, когато преглежда осъществяванията си, от време на време се опасява от личния си взор преди да стъпи на килима. Тя е доста свенлив човек, който мъчно приказва пред аудитория - контрастът с облика, който имаше в спорта, е голям. По какво се разграничава Дина Аверина на килима от Дина Аверина в действителния живот?

Дина: Да, в гимнастиката съм събрана и строга, имам взор, който плаши всички. Понякога Ирина Александровна споделя: опасявам се от погледа ти. Когато виждам себе си във видеото, в моментите преди да изляза, от време на време също се опасявам от себе си. Мисля си, Боже мой, по какъв начин може хората въобще да ме погледнат и след това да поддържат връзка с мен (смее се). Ето за какво преди доста хора се опасяваха да се приближат до мен - мислеха, че съм подобен в живота. Всички идваха при мен посредством Ариша и питаха дали могат да се срещнат с мен. Но след това схванаха, че в действителния живот съм доста елементарен човек. Добър, приветлив, радостен. Доста по-различно от това, което съм в спорта. В спорта съм прецизна и съсредоточена върху работата си, само че в живота, може да се каже, съм разкрепостена.