Най-дразнещият мит е игнорирането на нашето участие в Руско-турската войнаНие

...
Най-дразнещият мит е игнорирането на нашето участие в Руско-турската войнаНие
Коментари Харесай

За българите Трети март е денят на единението

Най-дразнещият мит е игнорирането на нашето присъединяване в Руско-турската война Ние сме най-старата страна в Европа - това не може да ни го отнеме никой, споделя проф. Пламен Павлов в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
 

- Проф. Павлов, за датата Трети март има доста спорни отзиви. Какво съгласно Вас е тя за България и българската държавност?
- През последните години непрестанно ми се постанова да пазя датата 19-ти февруари по остарял жанр, а 3 март по нов. И то не поради някаква самоцелна връзка, а тъй като не трябва тя да се свързва с ролята на Русия, а с цялата ни национална орис. Тази дата ще бъде дискутирана вероятно още доста години, само че за мен българската общност ще си каже думата някой ден. Аз никога не считам, че разговорът е предпоставен. Но въпреки всичко няколко генерации българи влагат в тази дата не самото Освобождение - самият контракт е прелиминарен, неслучайно по-късно доста туширан от Берлинския конгрес. Но генерации българи са израснали, подразбирайки под тази дата концепцията за целокупна България  и концепцията за националното единство. В последна сметка нашите войни - още Сръбско-българската, Първата международна, дори и Втората международна, имат за цел националното обединяване на нашия народ - цел, която и в този момент продължава да стои пред нашата страна и пред нашия народ, въпреки и в доста по-различни условия и в доста по-различен тип. За мен това е ден на бленуваното българско национално единение и ден на размисъл по какъв начин то може да бъде осъществено в модерната ера.
- А какви са митовете и истините за Трети март?
- Митовете са извънредно доста - като се стартира от тези мантри за братска помощ, безконечна дружба, православно и славянско единение, Дядо Иван. Митове, които са преекспонирани и извънредно доста нервират. Другата прекаленост е цялостното отричане на ролята на Руската империя във войната - това също е един от митовете, че надали не днешна Русия е тъждествена с тогавашната Руска империя. Трябва доста деликатно и без страсти да се проучват тези събития. Несъмнено Руската империя е стимулирана от своите стратегически ползи, тя не го прави като благотворителен жест към българския народ. Но въпреки това не може да се отхвърля присъединяване на огромна част от съветските хора, съветската интелигенция, огромните мозъци на съветския народ. Не бива да се атакува император Александър Втори, който наред с многото си дефекти въпреки всичко е

наименуван " Освободител " от своите жители, защото анулира крепостното право

което е равнозначно на робството и е нещо извънредно. Мит е цифрата 200 000 паднали в тази война, което е мощно пресилено. Но пък и има опити това да се изкара като една разходка на съветската войска на българска земя, което също е надълбоко погрешно. Дискусиите по тази тематика не престават, тъй като се дават убити или ранени в една рубрика, безследно изчезнали в друга - само че във всеки случай тези чудовищни цифри са безусловно погрешни.
- А какво е българското присъединяване във войната?
- Това е най-дразнещият мит - игнорирането на българското присъединяване във войната. И през днешния ден слушаме приказки на знайни и незнайни потенциали и интелектуалци, че ние не сме били в положение да се освободим сами, че ние сме освободени безплатно, за разлика от другите балкански нации. Това е надълбоко погрешно - останалите балкански страни, по-точно Гърция и Сърбия, бяха освободени точно с помощта на съветски военни интервенции. Още Софроний Врачански от нашите национални водачи е декларирал, че без присъединяване на Русия това няма по какъв начин да се случи. Съзнавал го е и Васил Левски. Той не изключва съветско присъединяване, само че държи това да бъде на равноправна основа. Участието на българите в Руско-турската война е извънредно всеобщо - това е опълчението от 7200 души, доброволните отряди - става дума за всеобщо присъединяване в цялата българска земя. На присъединяване на българското опълчение се е гледало с неуважение, само че знаем какво те направиха на Шипка, а и самият Вазов споделя, че те са избавили от неуспех дори съветския цар. Това не трябва да се опредметява - да, това е платено с тонове злато, тъй като е една комерсиална интервенция, само че в последна сметка става дума за война.Но не трябва да забравяме и нещо друго - че е освободена единствено част от България. Една част остава под османска власт, само че пък

Северна Добруджа и Поморавието попадат на територията на Румъния и Сърбия

И това е огромна драма за тогавашната българска интелигенция.Стефан Стамболов, който по това време е доста огромен русофил, в прочувствен изблик споделя: " По-добре да не бяхте идвали! " Така че в този ден ние би трябвало да си спомняме освен свободата, която получават част от българите, само че и онази независимост, която губят други огромни елементи от нашия народ.
- Тази година честваме и друга годишнина - 1340 години от основаването на България. Какви са пък митовете към нея? Историците се разделиха към 681 година, някои извадиха тези, че тя е избрана от Людмила Живкова, тъй че да могат да бъдат проведени всеобщите празнувания за 1300 години България...
- Годината 681-ва не е хрумнала на Людмила Живкова, само че тя въпреки всичко като човек, приключил история, е с един образован национализъм, въпреки и в онази монархическа форма на Живковия режим. Тя се допитва до историците коя година да бъде определена като начало на българската страна. И се стопира малко неуместно на 681-ва. Но прекосяването на делтата на Дунав остава в 680-та, тъй че началото на държавността може би е тогава. Но в действителност различен е въпросът до каква степен се приказва за начало на държавност. В самия именник на българските владетели се споделя, че Аспарух е преместил страната от другата страна на Дунав. Така че значително са гласовете, че

за начало на българската страна може да бъде признато ръководството на кан Кубрат

Ние знаем, че Кубрат е държател на една по-стара страна и на тази база могат да се вършат всевъзможни тълкования и спекулации, само че не трябва въпреки всичко да се отхвърлят тези корени на българската държавност. Но това, което се случва през 681-ва година, дава началото на българската държавност и прави България най-старата страна в Европа, което признават редица учени. Това не може да го отнеме на България безусловно никой. Тук по-скоро не е до легенди, а до спекулации и до недоумение на същността на етногенетичните процеси, отричането и надлежно преекспонирането на античните траки. Ние не можем да прекъснем пъпната си шнур с античните траки, само че и не можем да приемем, че България, Тракия и Македония е едно и също. Става дума за разнообразни исторически пластове, за разнообразни исторически интервали. Задълбаването в сходни теории е отказване на актуалната просвета - и историческата, и археологическата, и доста други нейни клонове.Но тъй като приказваме за годишнини, аз бих желал да загатна две други. През 1821-ва година се ражда Георги Стойков Раковски - в този момент се навършват

200 години от рождението на един от най-великите българи на всички времена

Но тази година има и други измерения - това е годината на по този начин наречената Гръцка завера. И даже в изискванията на пандемия в нашата южна съседка се готвят да отбележат двестагодишнината от въстанието, което по-късно докара до нейното избавление. Но в тази гражданска война вземат участие доста българи. И в действителност има разтърсващи събития, за които в публичен проект не се знае съвсем нищо. Или се знае в полумитологична, в полулегендарна форма. Участието на българите е извънредно всеобщо в тази завера, която в действителност е опит за балканска освободителна гражданска война, само че за жалост сполучлива единствено във връзка с Гърция. Ние имаме единствено към 750 имена на командири в гръцкото въстание и би трябвало да осмислим, че това са първите български борци за независимост. И да осъзнаем, че и Раковски, и националноосвободителното придвижване не потеглят от нищото, потеглят от тези свои прародители.
- Възражда ли се патриотизмът сега, политизиран ли е?
- Аз не съм аполитичен, само че не желая да разясня политиката. Патриотизмът е едно естествено човешко възприятие. И отново ще изтъквам Раковски, че това е най-висшата световна добродетел, въпреки че той го споделя с тогавашния необикновен език - " любовта към Отечеството превъзхожда всички международни добрини ". Патриотизмът няма по какъв начин да изчезне. Аз доста се нервирам от тълкувания на наши либерали и интелектуалци, които

считат патриотизма за нещо отживяло, а хора като мен - за динозаври

И същите хора споделят положителни думи за кино лентата " Патриотът " с Мел Гибсън - т.е. признават прояви на национализъм на всички места, а в същото време ни карат да се самозомбираме, че патриотизмът е нещо отмряло. Напротив, той би трябвало да бъде характерен на безусловно всички български партии.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР