Кои са най-добрите страни за пенсиониране и къде е България
Най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. Едва на идващите две места са класирани страни отвън Европейски Съюз – Нова Зеландия и Съединени американски щати. Следва Тайван, десето място заема Корея, а България се класира на 25-то място в света с 3,4 по API.
Това се споделя в новия световен пенсионен отчет (Global Pension Report) на Allianz, който проучва 75 пенсионни системи по целия свят, употребявайки Allianz Pension Index (API). Той се състои от три стълба: разбор на главните демографски и фискални условия (оценява скоростта на демографските промени, обществената задлъжнялост и общия витален стандарт; затова той отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна промяна би трябвало да вземе предвид) и по-късно преглежда двете съществени измерения на всяка пенсионна система: резистентност и адекватност. Първият прави оценка до каква степен една пенсионна система е готова да смекчи въздействието на демографските промени, а вторият прави оценка адекватността на пенсионните системи и дали обезпечават съответен витален стандарт в преклонна възраст.
С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност сред 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те оценени страни, като по този метод разрешава цялостна оценка на съответната пенсионна система.
С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се подрежда в средата на международната ранглиста. Въпреки това, дружно с балтийските страни, тя е една от най-хубавите в района. Нейната мощна страна е относително положителният резултат за резистентност, отразяващ неотдавнашните нараствания на възрастта за пенсиониране и минималните интервали на вноски.
Ахилесовата пета на българската пенсионна система остава демографската вероятност, която бързо се утежнява: коефициентът на съответствие сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст се чака да нарасне до 56,2% до 2050 година, един от най-високите коефициенти в района. Следователно може да са нужни спомагателни промени, не на последно място с акцент върху адекватността. Например финансово финансираните решения и опциите за претовареност за по-възрастните служащи би трябвало да бъдат усъвършенствани, с цел да се усилят пенсионните приходи оттатък първия обществен дирек.
Без пролонгация
istock
Ковид пандемията докара до понижаване на продължителността на живота в доста страни и единствено в няколко се записва нарастване (слабо) на раждаемостта. Но това е кратковременно спиране на неотслабващата и ускоряваща се наклонност на застаряване на обществото, което се вижда в световния коефициент на съответствие сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст[1]: до 2050 година се чака той да се увеличи от 15,1% през днешния ден до 26,3%; а през 2019 година беше планувано нарастване " единствено " до 25,3%.
Вдигат по-малко пенсиите от следващата година
„ Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, да вземем за пример, сочат ускорение на демографските промени “, разяснява Михаела Грим, съавтор на отчета. „ По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от хипотетичното макар всички старания, които страните ползват за фамилна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро би трябвало да се надигнем пред обстоятелствата: договорът на поколенията стана нежен. По-младите Y и Z генерации са призовани сами да си обезпечават повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те би трябвало да работят по-дълго, както и да икономисват повече по-концентриран метод. "
Напрегнат застой
Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едвам приемлив -3,6%. В съпоставяне с последния ни отчет от 2020 година това е напълно леко усъвършенстване. От една страна, надали е изненадващо, че фискалното пространство на множеството страни се стесни в допълнение след Covid 19, войната и енергийната рецесия. От друга страна обаче е доста разочароващо, че нуждата от пенсионни промени не се оспорва, само че реториката рядко е последвана от дейности и работата по създаване на пенсионната система не напредва.
istock
Всъщност единствено няколко страни като Франция и Китай са съумели доста да подобрят своите индикатори посредством промени. Франция съвсем илюстрира политическата алтернатива на сходни промени, защото те прекатурват нормалната политическа логичност: вместо да раздават облаги през днешния ден в подмяна на използване по-късно, те изискват налагане през днешния ден, с цел да избегнат съкращения по-късно. Малкото пенсионни системи, които се оправят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 (виж табл.) – имат общо: те дефинираха курса за резистентност доста по-рано, когато демографската бомба към момента тиктакаше безшумно. Следователно те могат да служат като модел за доста разрастващи се страни, които към момента имат опция да стабилизират своите пенсионни системи. Но в доста други страни надали ще е допустимо това да се случи без мъчителни промени.
Преосмисляне
В допълнение към техническите детайлности, например равнища на осигурителни вноски и интервали, има основна промяна за устойчиви и съответни пенсионни системи като обществената стойност на труда. „ Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият разсъдък разрешават повсеместен достъп до обучение и по този метод генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия сред претовареност и пенсиониране сега съществува единствено за малко на брой привилегировани. Пенсионната система на бъдещето стартира с преосмисляне на света на образованието и работа за всички “, сподели Лудовик Субран, основен икономист в Allianz.
Това се споделя в новия световен пенсионен отчет (Global Pension Report) на Allianz, който проучва 75 пенсионни системи по целия свят, употребявайки Allianz Pension Index (API). Той се състои от три стълба: разбор на главните демографски и фискални условия (оценява скоростта на демографските промени, обществената задлъжнялост и общия витален стандарт; затова той отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна промяна би трябвало да вземе предвид) и по-късно преглежда двете съществени измерения на всяка пенсионна система: резистентност и адекватност. Първият прави оценка до каква степен една пенсионна система е готова да смекчи въздействието на демографските промени, а вторият прави оценка адекватността на пенсионните системи и дали обезпечават съответен витален стандарт в преклонна възраст.
С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност сред 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те оценени страни, като по този метод разрешава цялостна оценка на съответната пенсионна система.
С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се подрежда в средата на международната ранглиста. Въпреки това, дружно с балтийските страни, тя е една от най-хубавите в района. Нейната мощна страна е относително положителният резултат за резистентност, отразяващ неотдавнашните нараствания на възрастта за пенсиониране и минималните интервали на вноски.
Ахилесовата пета на българската пенсионна система остава демографската вероятност, която бързо се утежнява: коефициентът на съответствие сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст се чака да нарасне до 56,2% до 2050 година, един от най-високите коефициенти в района. Следователно може да са нужни спомагателни промени, не на последно място с акцент върху адекватността. Например финансово финансираните решения и опциите за претовареност за по-възрастните служащи би трябвало да бъдат усъвършенствани, с цел да се усилят пенсионните приходи оттатък първия обществен дирек.
Без пролонгация
istock Ковид пандемията докара до понижаване на продължителността на живота в доста страни и единствено в няколко се записва нарастване (слабо) на раждаемостта. Но това е кратковременно спиране на неотслабващата и ускоряваща се наклонност на застаряване на обществото, което се вижда в световния коефициент на съответствие сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст[1]: до 2050 година се чака той да се увеличи от 15,1% през днешния ден до 26,3%; а през 2019 година беше планувано нарастване " единствено " до 25,3%.
Вдигат по-малко пенсиите от следващата година
„ Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, да вземем за пример, сочат ускорение на демографските промени “, разяснява Михаела Грим, съавтор на отчета. „ По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от хипотетичното макар всички старания, които страните ползват за фамилна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро би трябвало да се надигнем пред обстоятелствата: договорът на поколенията стана нежен. По-младите Y и Z генерации са призовани сами да си обезпечават повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те би трябвало да работят по-дълго, както и да икономисват повече по-концентриран метод. "
Напрегнат застой
Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едвам приемлив -3,6%. В съпоставяне с последния ни отчет от 2020 година това е напълно леко усъвършенстване. От една страна, надали е изненадващо, че фискалното пространство на множеството страни се стесни в допълнение след Covid 19, войната и енергийната рецесия. От друга страна обаче е доста разочароващо, че нуждата от пенсионни промени не се оспорва, само че реториката рядко е последвана от дейности и работата по създаване на пенсионната система не напредва.
istock Всъщност единствено няколко страни като Франция и Китай са съумели доста да подобрят своите индикатори посредством промени. Франция съвсем илюстрира политическата алтернатива на сходни промени, защото те прекатурват нормалната политическа логичност: вместо да раздават облаги през днешния ден в подмяна на използване по-късно, те изискват налагане през днешния ден, с цел да избегнат съкращения по-късно. Малкото пенсионни системи, които се оправят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 (виж табл.) – имат общо: те дефинираха курса за резистентност доста по-рано, когато демографската бомба към момента тиктакаше безшумно. Следователно те могат да служат като модел за доста разрастващи се страни, които към момента имат опция да стабилизират своите пенсионни системи. Но в доста други страни надали ще е допустимо това да се случи без мъчителни промени.
Преосмисляне
В допълнение към техническите детайлности, например равнища на осигурителни вноски и интервали, има основна промяна за устойчиви и съответни пенсионни системи като обществената стойност на труда. „ Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият разсъдък разрешават повсеместен достъп до обучение и по този метод генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия сред претовареност и пенсиониране сега съществува единствено за малко на брой привилегировани. Пенсионната система на бъдещето стартира с преосмисляне на света на образованието и работа за всички “, сподели Лудовик Субран, основен икономист в Allianz.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ