Най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. България

Най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. България се класира на 25-то място в света.   Това демонстрира второто издание на световния пенсионен отчет (Global Pension Report) на Allianz, който проучва 75 пенсионни системи по целия свят, употребявайки Allianz Pension Index (API).    Българската пенсионна система получава оценка 3,4 – което демонстрира нужда от по-нататъшни промени, показват от Allianz. Оценките на най-хубавите пенсионни системи са под 3, като с изключение на трите водещи страни, такива получават още Нова Зеландия, Съединени американски щати, Тайван, Израел и Белгия (която е с 3).  Allianz Pension Index се състои от три стълба.     Анализът на главните демографски и фискални условия прави оценка скоростта на демографските промени, обществената задлъжнялост и общия витален стандарт. Този дирек затова отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна промяна би трябвало да вземе поради.    След това се преглеждат двете съществени измерения на всяка пенсионна система: резистентност и адекватност.    Първото прави оценка до каква степен една пенсионна система е готова да смекчи въздействието на демографските промени, а второто - адекватността на пенсионните системи и дали обезпечават съответен витален стандарт в преклонна възраст.   С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност сред 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те оценени страни, като по този метод разрешава цялостна оценка на съответната пенсионна система.  Без пролонгация   Ковид пандемията докара до понижаване на продължителността на живота в доста страни и единствено няколко записват нарастване (слабо) на раждаемостта. Това обаче е кратковременно спиране на неотслабващата и ускоряваща се наклонност на застаряване на обществото, което се вижда в световния коефициент на съотношението сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст: до 2050 година се чака той да се увеличи от 15,1% през днешния ден до 26,3%; а през 2019 година беше планувано нарастване " единствено " до 25,3%.   „ Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, да вземем за пример, сочат ускорение на демографските промени “, разяснява Михаела Грим, съавтор на отчета. „ По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от хипотетичното макар всички старания, които страните ползват за фамилна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро би трябвало да се надигнем пред обстоятелствата: договорът на поколенията стана нежен. По-младите Y и Z генерации са призовани сами да си обезпечават повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те би трябвало да работят по-дълго, както и да икономисват повече по съсредоточен метод. "  Напрегнат застой   Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едвам приемлив -3,6%. В съпоставяне с последния ни отчет от 2020 година това е напълно леко усъвършенстване. От една страна, надали е изненадващо, че фискалното пространство на множеството страни се стесни в допълнение след Covid 19, войната и енергийната рецесия.   От друга страна обаче е доста разочароващо, че нуждата от пенсионни промени не се оспорва, само че реториката рядко е последвана от дейности и работата по създаване на пенсионната система не напредва. Всъщност единствено няколко страни като Франция и Китай са съумели доста да подобрят своите индикатори посредством промени. Франция съвсем илюстрира политическата алтернатива на сходни промени, защото те прекатурват нормалната политическа логичност: вместо да раздават облаги през днешния ден в подмяна на използване по-късно, те изискват налагане през днешния ден, с цел да избегнат съкращения по-късно.   Малкото пенсионни системи, които се оправят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 – имат общо: те дефинираха курса за резистентност доста по-рано, когато демографската бомба към момента тиктакаше безшумно. Следователно те могат да служат като модел за доста разрастващи се страни, които към момента имат опция да стабилизират своите пенсионни системи. Но в доста други страни надали ще е допустимо това да се случи без мъчителни промени.  Необходимост от промени в България   С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се подрежда в средата на международната ранглиста. Въпреки това, дружно с балтийските страни, тя е една от най-хубавите в района. Нейната мощна страна е относително положителният резултат за резистентност, отразяващ неотдавнашните нараствания на възрастта за пенсиониране и минималните интервали на вноски.   Ахилесовата пета остава демографската вероятност, която бързо се утежнява: коефициентът на съотношението сред нетрудоспособна и трудоспособна възраст се чака да нарасне до 56,2% до 2050 година, един от най-високите коефициенти в района. Следователно може да са нужни спомагателни промени, не на последно място с акцент върху адекватността. Например финансово финансираните решения и опциите за претовареност за по-възрастните служащи би трябвало да бъдат усъвършенствани, с цел да се усилят пенсионните приходи оттатък първия обществен дирек.  Преосмисляне   В допълнение към техническите детайлности, да вземем за пример равнища на осигурителни вноски и интервали, има основна промяна за устойчиви и съответни пенсионни системи като обществената стойност на труда.   „ Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият разсъдък разрешават повсеместен достъп до обучение и по този метод генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия сред претовареност и пенсиониране сега съществува единствено за малко на брой привилегировани. Пенсионната система на бъдещето стартира с преосмисляне на света на образованието и работа за всички “, сподели Лудовик Субран, основен икономист в Allianz.