Страхът и майчинството са много силно свързани, казва канадската писателка Ашли Одрейн
Най-дълбоките женски страхове, тъмната страна на майчинството, подозренията и фиксациите, за които никой не подозира, че е кадърен. Това са единствено част от тематиките, които канадската писателка Ашли Одрейн визира в дебютния си разказ „ Мракът в сърцето ми “. Според рецензията тя „ танцува по ръба на хоръра “, като съчетава детайли от „ Бебето на Розмари “ от Айра Левин, „ Трябва да поговорим за Кевин “ от Лайънъл Шривър и „ Момичето от влака “ на Паула Хоукинс.
Романът е публикуван на повече от 20 езика, измежду които и български (изд. „ Миленуим “, превод – Александър Маринов-Санчо). Предстои бестселърът да излезе и на огромен екран. Продуцентът Дейвид Хейман е прочут със заглавия като „ Хари Потър “, „ Имало едно време в Холивуд “, „ Гравитация “, „ Семейна история “, „ Тайната градина “.
Родената през 1982 година Ашли Одрейн е канадска писателка. Работила е като експерт по връзки с обществеността, а по-късно и като публицистичен шеф в канадския клон на Penguin Books. Живее в Торонто, където отглежда двете си дребни деца, дружно с колегата си. „ Мракът в сърцето ми “ е първата ѝ книга.
Снимка: Алекс Москалик
Ашли Одрейн споделя пред btvnovinite.bg за „ Мракът в сърцето ми “ и най-интересните мнения от читатели, за персоналния миг в книгата и идната екранизация, за това дали има женски и мъжки страхове, и би трябвало ли да имаме вяра на инстинктите си, и дали да се колебаем, когато се постанова да сложим ново начало.
Г-жо Одрейн, „ Мракът в сърцето ми “ е първа среща на българските читатели с Вас. Какво би трябвало да знаят за Вас като създател, преди да посегнат към книгата?
- Благодаря Ви за интереса към книгата. Аз съм публицист от Торонто, Канада, а „ Мракът в сърцето ми “ е моят дебютен разказ. Започнах да го пиша, когато за първи път станах майка и разсъждавах върху това какви са упованията на хората от майчинството и по какъв начин те постоянно се разграничават от действителностите, които толкоз доста дами изпитват. Ние нямаме постоянно шанса да изследваме тези действителности, по тази причина взех решение да го направя под формата на художествена литература – посредством моята героиня Блайд.
Вашият персонален опит като майка откри ли отражение в романа?
- Историята в романа е доста друга от персоналния ми опит в майчинството, за благополучие. Но има детайли в книгата и положения, през които минава Блайд, които, сигурно, са въодушевени от личния ми живот. Започнах да пиша, когато синът ми беше на шест месеца. Така че компликациите на ранното майчинство бяха нещо напълно ново за мен. Един от героите претърпява същите неща като мен. Мисля, че читателите ще усетят част от тази страст на страниците.
Работила сте като експерт по връзки с обществеността, само че допускам, че за пиара на книгата се грижат други хора. Може ли да има неверни послания в пиара на книга като „ Мракът в сърцето ми “, която визира една толкоз значима тематика като майчинството?
... (Няма отговор – бел. а.)
Кой е най-трогателният комплимент или коментар, който получихте за книгата си?
- Имах шанса да получа мнения от доста читатели на романа. Трогната съм от всяко тяхно известие. Хората са толкоз безпределно отворени в това да споделят персоналните си истории с мен и по какъв начин книгата е обвързвана с техния опит да бъдат майки или дъщери на „ сложни “ родители, и аз го правя оценка.
Снимка: Алекс Москалик
Имаше един мейл от майка на детенце с терминална диагноза, която е чела книгата ми, до момента в който е била в болничното заведение. Тя ми пишеше, че в никакъв случай не е чела художествена литература, само че нещо я предиздвикало да вземе моя разказ. Споделя, че той й оказал помощ да се почувства, разбере и усети по метод както в никакъв случай до момента. Трудно е да изразя с думи какъв брой значимо е това за мен като публицист и какъв брой съм признателна за писмото на тази жена.
Предстои екранизацията на „ Мракът в сърцето ми “. Как си представяте историята на огромен екран? Поставихте ли Ваши условия към филмовия екип?
- Това е една в действителност доста вълнуваща вест. Идеята е да се снима мини сериал. Аз ще вземам участие като изпълнителен продуцент, само че повече се вълнувам от това по какъв начин този брилянтен креативен екип ще съживи историята на екрана и ще я интерпретира по нов метод. Heyday Television има прелестни хрумвания по какъв начин нещата могат да бъдат поднесени в друга форма. Затова чакам с неспокойствие крайния резултат.
Кои са Вашите страхове? Има ли женски и мъжки страхове?
- Това е забавен въпрос, само че съм съвсем сигурна, че мога да приказвам единствено за женските страхове, а аз имам доста! Обичам да пиша посредством страховете като метод да се изправя против тях и да проучвам какво би било възприятието да се оправя в тази обстановка.
Без да издавам от романа, мисля, че „ Мракът в сърцето ми “ е за някои от най-големите и постоянно срещани страхове, които имаме като майки, и то през цялото време, когато чакаме дете. Ще мога ли да обичам това дете, както се чака от мен? Ще скърбя ли, че станах майка? Мисля, че доста дами имат тези мисли преди майчинството. Мисля, че страхът и майчинството са доста мощно свързани, съвсем неразделни, и не мисля, че това изчезва – даже когато децата пораснат и към този момент са отвън всекидневния ни надзор.
В последно време, а и поради пандемията, от ден на ден експерти сигнализират за световна рецесия в фамилните връзки. Има ли опасност за актуалното семейство през днешния ден?
- Едва ли има подозрение, че майките претърпяха една извънредно сложна година, защото тежестта от грижите за децата и домашното образование, значително, паднаха върху нас. И това се случва, до момента в който докато доста от нас се борят по едно и също време и с работата си. Въпреки че това е не по-малко предизвикателна обстановка и за дами, които не работят.
Ние обичаме да споделяме, че е нужно цяло село, с цел да отгледаш едно дете, само че „ селото “ от дълго време го няма. Чувам от майки, че те са се чувствали изолирани и са се борили с психологичното си здраве през по-голямата част от годината.
Съчувствам на дамите, които в този момент стават майки и не получават съвсем никаква помощ за развъждането на бебетата си, даже от фамилията, тъй като на този стадий е съвсем невероятно. Предполагам, че към момента не знаем какви ще бъдат дълготрайните резултати от всичко това за нашите фамилии и човешките взаимоотношения. Мисля обаче, че ще бъде доста мъчно фамилната динамичност да се върне назад към предпандемичните времена. И би трябвало да бъдем изключително загрижени за дамите.
Доколко мъжът и дамата би трябвало да имат вяра на инстинктите си, с цел да може да оцелее тяхната връзка? Имате ли рецепта за оцеляване?
- Това в действителност е нещо, за което пиша повече във втория ми разказ, тъй като намирам тематиката за забавна. Мисля, че нещата са много по-сложни от това просто да следваме инстинкта си или да го подценяваме. Някои хора имат доста мощен инстинкт – дотам, че не могат да го пренебрегват, даже в случай че не се усещат подвластни, с цел да го следват.
Блайд от „ Мракът в сърцето ми “ се бори с инстинкта си като майка, само че е доста интуитивна по въпросите в брака си. Въпреки че не работи незабавно, тъй като не е намерила задоволително несъмнено място в чисто прочувствен проект.
Снимка: Барбара Стоунхем
Но други хора в действителност се борят с намирането на своята вътрешен глас. Някои от нас имат повече опит с това да разчитат на шестото си възприятие. Други вземат решение да го пренебрегват, тъй като алтернативата им се вижда по-привлекателна. Това, допускам, е в основата на доста от проблемите, свързани с връзките сред хората.
Казвате: „ Да съм майка и да пиша са две от проявленията на новото начало за мен “. Трудно ли се слага ново начало и постоянно ли би трябвало да има мотив за това?
- Не! Аз персонално нямам проблем да слага ново начало. Новото начало значи подем за личността и опция да посрещне смяната, да се възползва от нея. Аз постоянно съм била такава! Не съм доста носталгичен човек и съзнавам, че постоянно съм гледала напред и съм очаквала новото с неспокойствие. Така че за мен новите инициативи са зареждащи.
Какво бихте споделили на хората, които се двоумят пред опцията да поемат по нов път?
- Навремето четях на сина ми Green Eggs and Ham на доктор Сиус („ Зелени яйца и шунка “ е книга на Теодор Сиус Гайзел, издадена през 1960 година и продадена в 8 млн. копия по целия свят – бел. а.). Всъщност, в този момент той ми я чете на мен. И постоянно вършим пауза, с цел да решим какво тъкмо ни харесва – в тази ситуация, със зелените яйца. Иначе, всичко опира до някакво безпричинно съмнение, което нормално се основава на боязън. Забавно е по какъв начин нещата не се трансформират с годините. И това, може би, е добър мотив да помислим над тези неща.
Романът е публикуван на повече от 20 езика, измежду които и български (изд. „ Миленуим “, превод – Александър Маринов-Санчо). Предстои бестселърът да излезе и на огромен екран. Продуцентът Дейвид Хейман е прочут със заглавия като „ Хари Потър “, „ Имало едно време в Холивуд “, „ Гравитация “, „ Семейна история “, „ Тайната градина “.
Родената през 1982 година Ашли Одрейн е канадска писателка. Работила е като експерт по връзки с обществеността, а по-късно и като публицистичен шеф в канадския клон на Penguin Books. Живее в Торонто, където отглежда двете си дребни деца, дружно с колегата си. „ Мракът в сърцето ми “ е първата ѝ книга.
Снимка: Алекс Москалик
Ашли Одрейн споделя пред btvnovinite.bg за „ Мракът в сърцето ми “ и най-интересните мнения от читатели, за персоналния миг в книгата и идната екранизация, за това дали има женски и мъжки страхове, и би трябвало ли да имаме вяра на инстинктите си, и дали да се колебаем, когато се постанова да сложим ново начало.
Г-жо Одрейн, „ Мракът в сърцето ми “ е първа среща на българските читатели с Вас. Какво би трябвало да знаят за Вас като създател, преди да посегнат към книгата?
- Благодаря Ви за интереса към книгата. Аз съм публицист от Торонто, Канада, а „ Мракът в сърцето ми “ е моят дебютен разказ. Започнах да го пиша, когато за първи път станах майка и разсъждавах върху това какви са упованията на хората от майчинството и по какъв начин те постоянно се разграничават от действителностите, които толкоз доста дами изпитват. Ние нямаме постоянно шанса да изследваме тези действителности, по тази причина взех решение да го направя под формата на художествена литература – посредством моята героиня Блайд.
Вашият персонален опит като майка откри ли отражение в романа?
- Историята в романа е доста друга от персоналния ми опит в майчинството, за благополучие. Но има детайли в книгата и положения, през които минава Блайд, които, сигурно, са въодушевени от личния ми живот. Започнах да пиша, когато синът ми беше на шест месеца. Така че компликациите на ранното майчинство бяха нещо напълно ново за мен. Един от героите претърпява същите неща като мен. Мисля, че читателите ще усетят част от тази страст на страниците.
Работила сте като експерт по връзки с обществеността, само че допускам, че за пиара на книгата се грижат други хора. Може ли да има неверни послания в пиара на книга като „ Мракът в сърцето ми “, която визира една толкоз значима тематика като майчинството?
... (Няма отговор – бел. а.)
Кой е най-трогателният комплимент или коментар, който получихте за книгата си?
- Имах шанса да получа мнения от доста читатели на романа. Трогната съм от всяко тяхно известие. Хората са толкоз безпределно отворени в това да споделят персоналните си истории с мен и по какъв начин книгата е обвързвана с техния опит да бъдат майки или дъщери на „ сложни “ родители, и аз го правя оценка.
Снимка: Алекс Москалик
Имаше един мейл от майка на детенце с терминална диагноза, която е чела книгата ми, до момента в който е била в болничното заведение. Тя ми пишеше, че в никакъв случай не е чела художествена литература, само че нещо я предиздвикало да вземе моя разказ. Споделя, че той й оказал помощ да се почувства, разбере и усети по метод както в никакъв случай до момента. Трудно е да изразя с думи какъв брой значимо е това за мен като публицист и какъв брой съм признателна за писмото на тази жена.
Предстои екранизацията на „ Мракът в сърцето ми “. Как си представяте историята на огромен екран? Поставихте ли Ваши условия към филмовия екип?
- Това е една в действителност доста вълнуваща вест. Идеята е да се снима мини сериал. Аз ще вземам участие като изпълнителен продуцент, само че повече се вълнувам от това по какъв начин този брилянтен креативен екип ще съживи историята на екрана и ще я интерпретира по нов метод. Heyday Television има прелестни хрумвания по какъв начин нещата могат да бъдат поднесени в друга форма. Затова чакам с неспокойствие крайния резултат.
Кои са Вашите страхове? Има ли женски и мъжки страхове?
- Това е забавен въпрос, само че съм съвсем сигурна, че мога да приказвам единствено за женските страхове, а аз имам доста! Обичам да пиша посредством страховете като метод да се изправя против тях и да проучвам какво би било възприятието да се оправя в тази обстановка.
Без да издавам от романа, мисля, че „ Мракът в сърцето ми “ е за някои от най-големите и постоянно срещани страхове, които имаме като майки, и то през цялото време, когато чакаме дете. Ще мога ли да обичам това дете, както се чака от мен? Ще скърбя ли, че станах майка? Мисля, че доста дами имат тези мисли преди майчинството. Мисля, че страхът и майчинството са доста мощно свързани, съвсем неразделни, и не мисля, че това изчезва – даже когато децата пораснат и към този момент са отвън всекидневния ни надзор.
В последно време, а и поради пандемията, от ден на ден експерти сигнализират за световна рецесия в фамилните връзки. Има ли опасност за актуалното семейство през днешния ден?
- Едва ли има подозрение, че майките претърпяха една извънредно сложна година, защото тежестта от грижите за децата и домашното образование, значително, паднаха върху нас. И това се случва, до момента в който докато доста от нас се борят по едно и също време и с работата си. Въпреки че това е не по-малко предизвикателна обстановка и за дами, които не работят.
Ние обичаме да споделяме, че е нужно цяло село, с цел да отгледаш едно дете, само че „ селото “ от дълго време го няма. Чувам от майки, че те са се чувствали изолирани и са се борили с психологичното си здраве през по-голямата част от годината.
Съчувствам на дамите, които в този момент стават майки и не получават съвсем никаква помощ за развъждането на бебетата си, даже от фамилията, тъй като на този стадий е съвсем невероятно. Предполагам, че към момента не знаем какви ще бъдат дълготрайните резултати от всичко това за нашите фамилии и човешките взаимоотношения. Мисля обаче, че ще бъде доста мъчно фамилната динамичност да се върне назад към предпандемичните времена. И би трябвало да бъдем изключително загрижени за дамите.
Доколко мъжът и дамата би трябвало да имат вяра на инстинктите си, с цел да може да оцелее тяхната връзка? Имате ли рецепта за оцеляване?
- Това в действителност е нещо, за което пиша повече във втория ми разказ, тъй като намирам тематиката за забавна. Мисля, че нещата са много по-сложни от това просто да следваме инстинкта си или да го подценяваме. Някои хора имат доста мощен инстинкт – дотам, че не могат да го пренебрегват, даже в случай че не се усещат подвластни, с цел да го следват.
Блайд от „ Мракът в сърцето ми “ се бори с инстинкта си като майка, само че е доста интуитивна по въпросите в брака си. Въпреки че не работи незабавно, тъй като не е намерила задоволително несъмнено място в чисто прочувствен проект.
Снимка: Барбара Стоунхем
Но други хора в действителност се борят с намирането на своята вътрешен глас. Някои от нас имат повече опит с това да разчитат на шестото си възприятие. Други вземат решение да го пренебрегват, тъй като алтернативата им се вижда по-привлекателна. Това, допускам, е в основата на доста от проблемите, свързани с връзките сред хората.
Казвате: „ Да съм майка и да пиша са две от проявленията на новото начало за мен “. Трудно ли се слага ново начало и постоянно ли би трябвало да има мотив за това?
- Не! Аз персонално нямам проблем да слага ново начало. Новото начало значи подем за личността и опция да посрещне смяната, да се възползва от нея. Аз постоянно съм била такава! Не съм доста носталгичен човек и съзнавам, че постоянно съм гледала напред и съм очаквала новото с неспокойствие. Така че за мен новите инициативи са зареждащи.
Какво бихте споделили на хората, които се двоумят пред опцията да поемат по нов път?
- Навремето четях на сина ми Green Eggs and Ham на доктор Сиус („ Зелени яйца и шунка “ е книга на Теодор Сиус Гайзел, издадена през 1960 година и продадена в 8 млн. копия по целия свят – бел. а.). Всъщност, в този момент той ми я чете на мен. И постоянно вършим пауза, с цел да решим какво тъкмо ни харесва – в тази ситуация, със зелените яйца. Иначе, всичко опира до някакво безпричинно съмнение, което нормално се основава на боязън. Забавно е по какъв начин нещата не се трансформират с годините. И това, може би, е добър мотив да помислим над тези неща.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ