NewScientist: Аполо 11 е безсмислена мисия, ползата за науката е почти нулева
Наука OFFNews
През 1961 година New Scientist приканва за прекъсване на пътешествията до Луната. В публикация от 8 юни 1961 г. изданието твърди, че свръхсилите разпиляват запаси, които е по-добре да бъдат изразходвани за други цели.
Тези дни, когато се навършиха 50 години от първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, е учудващо да се чуе такова отрицателно отношение към пилотираните галактически полети. Но New Scientist не си е трансформирал мнението през десетилетията и все още не утвърждава задачата, както през 90-те години.
Естествено самотните митинги на New Scientist не повлияват на задачите Аполо, само че недоволството на изданието продължава. В публицистична публикация за Аполо 8 от 19 декември 1968 година се декларира, че задачата е „ безсмислена, обсесивна упоритост “ и „ … същинската научна стойност на плана Аполо е съвсем нулева “.
„ Ние сме принудени още веднъж и още веднъж да създадем извода, че всичките тези старания за пилотирани галактически задачи, в случай че тяхната връзка с действителността не се окаже по-зловеща, са просто проява за авторитет ”, написа по това време New Scientist.
В основата на неодобрението на изданието е убеждението, че непилотираните галактически сонди правят също толкоз добра работа за дребна част от цената и че големите суми, изхарчени за изпращане на хора в космоса, щяха да са по-добре изразходвани за „ градивна помощ “ за „ нации в неравностойно състояние “. Тогава от New Scientist разгласяват (съвсем погрешните) прогнози, че през 2000 година ще има 5 милиарда души, живеещи в беднотия, което може би им дава някакъв подтекст за тази публицистична линия.
В първото издание на списанието New Scientist, откакто Аполо 11 кацна на Луната, в главната му публикация от 24 юли 1969 година е изразена най-много паника, че астронавтите може да са „ се заразили от вируса на шоу-бизнеса “.
Бъз Олдрин на Луната. Кредит: NASA
Въпреки че са благоволили да кажат, че гледката на човешко създание, което за пръв път в историята върви по небесен обект, друг от Земята, има „ прочувствено величие “, а „ подскоците на астронавтите имат същия прочувствен заряд като първите неловки опити на прохождане на едно дете ", те въпреки всичко питат “не сме ли виждали това преди? ” във филми като 2001: Една Одисея в космоса и в всякакви евтини жълти списания.
Месец по-късно изданието още веднъж отразява недоволствата на учените от Хюстън, работещи по плана „ Аполо “. Например случая с доктор Юджийн Шумейкър (Eugene Shoemaker), основен откривател по лунна геология, който е останал на 14-о място в листата с цели, да получи публично набор фотоси от Луната и които „ в последна сметка са му дадени от кореспондент “.
Също по този начин New Scientist отбелязва, че „ нито един астронавт-учен не е бил разгласен нито в главните, нито за аварийните екипажи на идващите три задачи за кацане на Луната, което кара един от дребното научно квалифицирани астронавти да се отдръпна обезверен “.
Две години по-късно, на 28 януари 1971 година, New Scientist разгласяват думите на доктор Питър Стюбс (Peter Stubbs), който слага под въпрос същинския „ смисъл на съществуването “ на това извънредно скъпо начинание:
„ Програмата Аполо очевидно провокира огромна научна интензивност, само че изгодата от развиването на планетарните науки сигурно е по-спорна от тази на актуалната физика на високите сили ”.
Кредит: NASA
New Scientist отразява и друга история, цитирайки доктор Брайън О`Лиъри (Brian O’Leary), един от 11-те учени-астронавти от 1400 претенденти, определени от НАСА. След намаляването на бюджета, шефът на астронавтите Дик Слейтън му споделя, че може да чака вероятността за продължителни отлагания на полета си, а може и да не полети в никакъв случай.
„ Ние не се нуждаем от вас тук, най-малко към този момент ", се обръща към него Слейтън.
Като реакция учените кандидат-астронавти са наричани „ непотребните единадесет (XS-11) ”.
„ Вярвам, че американската галактическа стратегия може да оправдае средствата, които влагаме в нея, в случай че може да се ограничи акцента върху пилотирания полет. Трябва да насърчаваме науката да търси подобаващата за нея задача, а не задачата да търси подобаващата за нея просвета ”, акцентира О`Лиъри.
О`Лиъри приключва с думите:
„ Въпросът за доста учени в Хюстън сега е: „ Как може някой да приказва за изпращане на хора на Марс, когато не можем да накараме НАСА да прави всичко допустимо за науката на Луната? ”
Нийл Армстронг в лунния модул след първата си разходка по Луната. Кредит: NASA
Може би акцията на New Scientist против Аполо наподобява смешна и неуместна, само че забележете датата 13 декември 1972 година - това бе моментът преди 47 години, когато Юджийн Чернан и останалата част от човечеството напуснаха Луната за финален път.
„ И по този начин, забавно кой ще се смее финален или дали ще забележим хората още веднъж да стъпят на Луната до момента в който сме живи? Само времето (и публичното мнение) ще покажат ”, завършва обзора на позицията си през последните десетилетия изданието New Scientist.
Юджийн Чернан. Кредит: NASA
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
През 1961 година New Scientist приканва за прекъсване на пътешествията до Луната. В публикация от 8 юни 1961 г. изданието твърди, че свръхсилите разпиляват запаси, които е по-добре да бъдат изразходвани за други цели.
Тези дни, когато се навършиха 50 години от първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, е учудващо да се чуе такова отрицателно отношение към пилотираните галактически полети. Но New Scientist не си е трансформирал мнението през десетилетията и все още не утвърждава задачата, както през 90-те години.
Естествено самотните митинги на New Scientist не повлияват на задачите Аполо, само че недоволството на изданието продължава. В публицистична публикация за Аполо 8 от 19 декември 1968 година се декларира, че задачата е „ безсмислена, обсесивна упоритост “ и „ … същинската научна стойност на плана Аполо е съвсем нулева “.
„ Ние сме принудени още веднъж и още веднъж да създадем извода, че всичките тези старания за пилотирани галактически задачи, в случай че тяхната връзка с действителността не се окаже по-зловеща, са просто проява за авторитет ”, написа по това време New Scientist.
В основата на неодобрението на изданието е убеждението, че непилотираните галактически сонди правят също толкоз добра работа за дребна част от цената и че големите суми, изхарчени за изпращане на хора в космоса, щяха да са по-добре изразходвани за „ градивна помощ “ за „ нации в неравностойно състояние “. Тогава от New Scientist разгласяват (съвсем погрешните) прогнози, че през 2000 година ще има 5 милиарда души, живеещи в беднотия, което може би им дава някакъв подтекст за тази публицистична линия.
В първото издание на списанието New Scientist, откакто Аполо 11 кацна на Луната, в главната му публикация от 24 юли 1969 година е изразена най-много паника, че астронавтите може да са „ се заразили от вируса на шоу-бизнеса “.
Бъз Олдрин на Луната. Кредит: NASA Въпреки че са благоволили да кажат, че гледката на човешко създание, което за пръв път в историята върви по небесен обект, друг от Земята, има „ прочувствено величие “, а „ подскоците на астронавтите имат същия прочувствен заряд като първите неловки опити на прохождане на едно дете ", те въпреки всичко питат “не сме ли виждали това преди? ” във филми като 2001: Една Одисея в космоса и в всякакви евтини жълти списания.
Месец по-късно изданието още веднъж отразява недоволствата на учените от Хюстън, работещи по плана „ Аполо “. Например случая с доктор Юджийн Шумейкър (Eugene Shoemaker), основен откривател по лунна геология, който е останал на 14-о място в листата с цели, да получи публично набор фотоси от Луната и които „ в последна сметка са му дадени от кореспондент “.
Също по този начин New Scientist отбелязва, че „ нито един астронавт-учен не е бил разгласен нито в главните, нито за аварийните екипажи на идващите три задачи за кацане на Луната, което кара един от дребното научно квалифицирани астронавти да се отдръпна обезверен “.
Две години по-късно, на 28 януари 1971 година, New Scientist разгласяват думите на доктор Питър Стюбс (Peter Stubbs), който слага под въпрос същинския „ смисъл на съществуването “ на това извънредно скъпо начинание:
„ Програмата Аполо очевидно провокира огромна научна интензивност, само че изгодата от развиването на планетарните науки сигурно е по-спорна от тази на актуалната физика на високите сили ”.
Кредит: NASA New Scientist отразява и друга история, цитирайки доктор Брайън О`Лиъри (Brian O’Leary), един от 11-те учени-астронавти от 1400 претенденти, определени от НАСА. След намаляването на бюджета, шефът на астронавтите Дик Слейтън му споделя, че може да чака вероятността за продължителни отлагания на полета си, а може и да не полети в никакъв случай.
„ Ние не се нуждаем от вас тук, най-малко към този момент ", се обръща към него Слейтън.
Като реакция учените кандидат-астронавти са наричани „ непотребните единадесет (XS-11) ”.
„ Вярвам, че американската галактическа стратегия може да оправдае средствата, които влагаме в нея, в случай че може да се ограничи акцента върху пилотирания полет. Трябва да насърчаваме науката да търси подобаващата за нея задача, а не задачата да търси подобаващата за нея просвета ”, акцентира О`Лиъри.
О`Лиъри приключва с думите:
„ Въпросът за доста учени в Хюстън сега е: „ Как може някой да приказва за изпращане на хора на Марс, когато не можем да накараме НАСА да прави всичко допустимо за науката на Луната? ”
Нийл Армстронг в лунния модул след първата си разходка по Луната. Кредит: NASA Може би акцията на New Scientist против Аполо наподобява смешна и неуместна, само че забележете датата 13 декември 1972 година - това бе моментът преди 47 години, когато Юджийн Чернан и останалата част от човечеството напуснаха Луната за финален път.
„ И по този начин, забавно кой ще се смее финален или дали ще забележим хората още веднъж да стъпят на Луната до момента в който сме живи? Само времето (и публичното мнение) ще покажат ”, завършва обзора на позицията си през последните десетилетия изданието New Scientist.
Юджийн Чернан. Кредит: NASA Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ