Ракетният кьорфишек на Тръмп
Научихме, че НАТО в действителност към този момент не съществува – Съединени американски щати не съумяха да привлекат на своя страна нито една европейска натовска страна с изключение на двете остарели близкоизточни империалистически хиени Франция и Британия.
Това разяснява за уеб страницата „ Гласове “ Валентин Хаджийски.
Които обаче се оказаха военно несъстоятелни – френският флот претърпя крушение с най-новите си корабни ракети MdCN, а английската авиация – с авиационните Scalp-EG и френско-британските Storm Shadow. Във Франция се води разследване, всички английски ракети били свалени от сирийското Противовъздушна отбрана.
Научихме, че Съединени американски щати са в изолираност в района – Тръмп не съумя да притегли на своя страна и нито една близкоизточна страна, даже със мощно антиасадовски режим. Йордания, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ – всички демонстрираха оптималната въздържаност. Единствен лудетината Ердоган даде израз на остарялата си ненавист към Асад и потвърди за следващ път на Путин и Рухани какъв брой обезсърчителен съдружник им е.
Какво научихме от следващия удар против Асад?
Научихме, че Съединени американски щати нямат задоволителен боен капацитет за пълноценно присъединяване в огромен районен спор в Близкия изток – една от трите най-важни елементи на света съгласно американската военна теория. Американските въоръжени сили са годни единствено за заплашване на съперник, който им се плаши.
Такова прочее наподобява и ситуацията в Югоизточна Азия. Майк Помпео тези дни скрито уреждаше среща на Тръмп с Ким. И там Съединени американски щати в действителност капитулираха.
От конференцията на съветското военно министерство научихме, че съвсем 70% от всички западни ракети били унищожени от сирийците със остарели руски средства за Противовъздушна отбрана от 1980-те години. Изключение направила единствено новата съветска система „ Панцир “, която посочила 92% успеваемост в това число против най-новите американски ракети въздух-земя.
Там, дето сирийците имали добре построена система за Противовъздушна отбрана, а това са три от петте обекта на нападението, унищожаването на противниковите ракети било на практика 100%. Само там, дето от неумелост употребявали негодната за битка с крилати ракети противосамолетна система С-200, американците всеобщо поразили задачите. Научихме също, че две нови американски крилати ракети паднали, без да се взривят, и към този момент са в Русия – златна мина за съветския ВПК.
Научихме, че НАТО в действителност към този момент не съществува – Съединени американски щати не съумяха да привлекат на своя страна нито една европейска натовска страна с изключение на двете остарели близкоизточни империалистически хиени Франция и Британия. Които обаче се оказаха военно несъстоятелни – френският флот претърпя крушение с най-новите си корабни ракети MdCN, а английската авиация – с авиационните Scalp-EG и френско-британските Storm Shadow. Във Франция се води разследване, всички английски ракети били свалени от сирийското Противовъздушна отбрана.
Научихме, че Съединени американски щати са в изолираност в района – Тръмп не съумя да притегли на своя страна и нито една близкоизточна страна, даже със мощно антиасадовски режим. Йордания, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ – всички демонстрираха оптималната въздържаност. Единствен лудетината Ердоган даде израз на остарялата си ненавист към Асад и потвърди за следващ път на Путин и Рухани какъв брой обезсърчителен съдружник им е.
А какво не научихме, тъй като към този момент го знаем?
Съединени американски щати от години нямат систематична външна политика. Все още, месец и половина след уволнението на Тилърсън, няма държавен секретар. От предходната година, както си спомняме, съвсем всички най-важни отдели в Държавния департамент също нямат титуляри. Професионалистите бяха разгонени и маргинализирани. Държавният департамент беше в ръцете на политическите назначенци на Тилърсън, които в този момент са уволнени.
Външната политика зависи извънредно от Белия дом – от моментните, постоянно под паника, настроения на Тръмп под натиска на превратаджиите от Дълбоката страна, както и от препоръките на Джаред Къшнър. И се дефинира извънредно от вътрешнополитическата обстановка.
Съединени американски щати, за разлика от предходното десетилетие, нямат и дълготрайна икономическа тактика в сирийския спор – с изключение на, несъмнено, да противодействат на въздействието на Русия. Но това противопоставяне няма здрава стратегическа основа. Както вярно сподели Тръмп в един от туийтовете си на другия ден след офанзивата, Америка и Русия нямат сериозна „ структурна “ причина за опълчване, а могат доста да завоюват от съдействието си.
Грешат всички Касандри на нова студена война, в това число и сивият кардинал на Путин – Сурков, който неотдавна предвижда 300 години геополитическа самотност на Русия и края на западното й въодушевление, траяло четири века – от Лъжедмитрий до ранния Путин. Културните причини за другостта на Русия по отношение на Запада, които Сурков акцентира, не са геополитически.
И демократичният империализъм на Хилари и днешните превратаджии против Тръмп не е геополитически, а идеологически, някаква вкаменелост от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Трезвият геополитически разбор на способените американски специалисти по външна политика – несъмнено, множеството от тях антикомунисти – в никакъв случай не е оправдавал стемежа към тотална международна надмощие с извиване на ръце, противозаконни наказания и военни закани. Това е толкоз недостижимо и толкоз неамериканско.
Шойгу евфемистично споделил на специфичния представител на Организация на обединените нации Стафан де Мистура, че Съединени американски щати се намесили в най-неподходящия миг, когато нормализацията в Сирия ставала към този момент необратима. За да попречат на възвръщането на контрола на Асад над източните покрайнини на Дамаск и вътрешносирийските договаряния под егидата на Русия в Сочи и Астана.
Но съгласно мене зад дейностите на Съединени американски щати не стоят никакви дълготрайни планове да остават в Сирия. Те не могат да водят там война на терен против ССА на Асад, подкрепяна от Русия и Иран. А още през септември 2016 година Джон Кери сподели на сирийската съпротива, че идеята им е изгубена. При състояние че Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Йордания не са подготвени за война с Асад, което недвусмислено демонстрираха във връзка ракетните удари, Съединени американски щати ще би трябвало да се изтеглят от Сирия оптимално бързо. Именно това говореше и Тръмп дни преди обиска в нюйоркския офис на юриста му и известията за химическа офанзива на Асад.
Впрочем разпадането на ‚доказателствата “ за химическата офанзива на Асад – паралелно със абсурда към подправеното дело за отравянето на сем. Скрипал – продължава да нанася непоправими удари по репутацията на Вашингтон и Лондон в целия свят. Никой не е податлив да толерира произвола на грубата мощ, неподкрепен най-малко с рекламация за истина и правдивост. Особено в случай че грубата мощ сама по себе си към този момент буди подозрения. Засега това не е явно в България, само че скоро ще стане.
У нас ширещият се яд против Запада във връзка пропагандните схеми с „ химическите оръжия “ в композиция с моралния яд, най-сетне всеобщо обхванал обществото ни против ГЕРБ, страхът на Борисов да се ангажира с поддръжка на ударите на Тръмп в Сирия и бурната интензивност на гласовитите, само че одиозни за голямото болшинство русофобски пропагандисти основават доста удобна среда за президента Радев да се утвърди в съзнанието на хората като положителния полюс в нашата политика, който милее за националните ползи и показва мненията на хората.
Изявите на Радев в последните дни – и рецензията му в УНСС на Съединени американски щати за ударите в Сирия, и изявлението за опцията да сътвори своя партия, и идното му публично посещаване – като президент на председателстващата Европейски Съюз страна – в „ изолирана “ Русия се харесват на над 80% от българите. Връща се вярата, че от политиците въпреки всичко нещо зависи. Дано събитията през лятото я оправдаят.
Това разяснява за уеб страницата „ Гласове “ Валентин Хаджийски.
Които обаче се оказаха военно несъстоятелни – френският флот претърпя крушение с най-новите си корабни ракети MdCN, а английската авиация – с авиационните Scalp-EG и френско-британските Storm Shadow. Във Франция се води разследване, всички английски ракети били свалени от сирийското Противовъздушна отбрана.
Научихме, че Съединени американски щати са в изолираност в района – Тръмп не съумя да притегли на своя страна и нито една близкоизточна страна, даже със мощно антиасадовски режим. Йордания, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ – всички демонстрираха оптималната въздържаност. Единствен лудетината Ердоган даде израз на остарялата си ненавист към Асад и потвърди за следващ път на Путин и Рухани какъв брой обезсърчителен съдружник им е.
Какво научихме от следващия удар против Асад?
Научихме, че Съединени американски щати нямат задоволителен боен капацитет за пълноценно присъединяване в огромен районен спор в Близкия изток – една от трите най-важни елементи на света съгласно американската военна теория. Американските въоръжени сили са годни единствено за заплашване на съперник, който им се плаши.
Такова прочее наподобява и ситуацията в Югоизточна Азия. Майк Помпео тези дни скрито уреждаше среща на Тръмп с Ким. И там Съединени американски щати в действителност капитулираха.
От конференцията на съветското военно министерство научихме, че съвсем 70% от всички западни ракети били унищожени от сирийците със остарели руски средства за Противовъздушна отбрана от 1980-те години. Изключение направила единствено новата съветска система „ Панцир “, която посочила 92% успеваемост в това число против най-новите американски ракети въздух-земя.
Там, дето сирийците имали добре построена система за Противовъздушна отбрана, а това са три от петте обекта на нападението, унищожаването на противниковите ракети било на практика 100%. Само там, дето от неумелост употребявали негодната за битка с крилати ракети противосамолетна система С-200, американците всеобщо поразили задачите. Научихме също, че две нови американски крилати ракети паднали, без да се взривят, и към този момент са в Русия – златна мина за съветския ВПК.
Научихме, че НАТО в действителност към този момент не съществува – Съединени американски щати не съумяха да привлекат на своя страна нито една европейска натовска страна с изключение на двете остарели близкоизточни империалистически хиени Франция и Британия. Които обаче се оказаха военно несъстоятелни – френският флот претърпя крушение с най-новите си корабни ракети MdCN, а английската авиация – с авиационните Scalp-EG и френско-британските Storm Shadow. Във Франция се води разследване, всички английски ракети били свалени от сирийското Противовъздушна отбрана.
Научихме, че Съединени американски щати са в изолираност в района – Тръмп не съумя да притегли на своя страна и нито една близкоизточна страна, даже със мощно антиасадовски режим. Йордания, Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ – всички демонстрираха оптималната въздържаност. Единствен лудетината Ердоган даде израз на остарялата си ненавист към Асад и потвърди за следващ път на Путин и Рухани какъв брой обезсърчителен съдружник им е.
А какво не научихме, тъй като към този момент го знаем?
Съединени американски щати от години нямат систематична външна политика. Все още, месец и половина след уволнението на Тилърсън, няма държавен секретар. От предходната година, както си спомняме, съвсем всички най-важни отдели в Държавния департамент също нямат титуляри. Професионалистите бяха разгонени и маргинализирани. Държавният департамент беше в ръцете на политическите назначенци на Тилърсън, които в този момент са уволнени.
Външната политика зависи извънредно от Белия дом – от моментните, постоянно под паника, настроения на Тръмп под натиска на превратаджиите от Дълбоката страна, както и от препоръките на Джаред Къшнър. И се дефинира извънредно от вътрешнополитическата обстановка.
Съединени американски щати, за разлика от предходното десетилетие, нямат и дълготрайна икономическа тактика в сирийския спор – с изключение на, несъмнено, да противодействат на въздействието на Русия. Но това противопоставяне няма здрава стратегическа основа. Както вярно сподели Тръмп в един от туийтовете си на другия ден след офанзивата, Америка и Русия нямат сериозна „ структурна “ причина за опълчване, а могат доста да завоюват от съдействието си.
Грешат всички Касандри на нова студена война, в това число и сивият кардинал на Путин – Сурков, който неотдавна предвижда 300 години геополитическа самотност на Русия и края на западното й въодушевление, траяло четири века – от Лъжедмитрий до ранния Путин. Културните причини за другостта на Русия по отношение на Запада, които Сурков акцентира, не са геополитически.
И демократичният империализъм на Хилари и днешните превратаджии против Тръмп не е геополитически, а идеологически, някаква вкаменелост от времето на Съюз на съветските социалистически републики. Трезвият геополитически разбор на способените американски специалисти по външна политика – несъмнено, множеството от тях антикомунисти – в никакъв случай не е оправдавал стемежа към тотална международна надмощие с извиване на ръце, противозаконни наказания и военни закани. Това е толкоз недостижимо и толкоз неамериканско.
Шойгу евфемистично споделил на специфичния представител на Организация на обединените нации Стафан де Мистура, че Съединени американски щати се намесили в най-неподходящия миг, когато нормализацията в Сирия ставала към този момент необратима. За да попречат на възвръщането на контрола на Асад над източните покрайнини на Дамаск и вътрешносирийските договаряния под егидата на Русия в Сочи и Астана.
Но съгласно мене зад дейностите на Съединени американски щати не стоят никакви дълготрайни планове да остават в Сирия. Те не могат да водят там война на терен против ССА на Асад, подкрепяна от Русия и Иран. А още през септември 2016 година Джон Кери сподели на сирийската съпротива, че идеята им е изгубена. При състояние че Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и Йордания не са подготвени за война с Асад, което недвусмислено демонстрираха във връзка ракетните удари, Съединени американски щати ще би трябвало да се изтеглят от Сирия оптимално бързо. Именно това говореше и Тръмп дни преди обиска в нюйоркския офис на юриста му и известията за химическа офанзива на Асад.
Впрочем разпадането на ‚доказателствата “ за химическата офанзива на Асад – паралелно със абсурда към подправеното дело за отравянето на сем. Скрипал – продължава да нанася непоправими удари по репутацията на Вашингтон и Лондон в целия свят. Никой не е податлив да толерира произвола на грубата мощ, неподкрепен най-малко с рекламация за истина и правдивост. Особено в случай че грубата мощ сама по себе си към този момент буди подозрения. Засега това не е явно в България, само че скоро ще стане.
У нас ширещият се яд против Запада във връзка пропагандните схеми с „ химическите оръжия “ в композиция с моралния яд, най-сетне всеобщо обхванал обществото ни против ГЕРБ, страхът на Борисов да се ангажира с поддръжка на ударите на Тръмп в Сирия и бурната интензивност на гласовитите, само че одиозни за голямото болшинство русофобски пропагандисти основават доста удобна среда за президента Радев да се утвърди в съзнанието на хората като положителния полюс в нашата политика, който милее за националните ползи и показва мненията на хората.
Изявите на Радев в последните дни – и рецензията му в УНСС на Съединени американски щати за ударите в Сирия, и изявлението за опцията да сътвори своя партия, и идното му публично посещаване – като президент на председателстващата Европейски Съюз страна – в „ изолирана “ Русия се харесват на над 80% от българите. Връща се вярата, че от политиците въпреки всичко нещо зависи. Дано събитията през лятото я оправдаят.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ