НАСА спонсорира пускането на мини-роувъри, защото “Луната е космически Ноев ковчег”
Националното ръководство по аеронавтика и проучване на Космоса НАСА изрично отхвърля догатките, че нашата Луна е куха, само че в това време подхваща начинания, които демонстрират продължаващ интерес към състава на нейната сърцевина.Откритите стотици кухини на лунната повърхнина – дупки, през които могат да се видят кавернозните тунели под нея, неотдавна подтикнаха НАСА да спонсорира създаването на роботизирани мини-роувъри, предопределени да вършат фотоси и да учат пукнатини и тунели.Автори на проучване, оповестено в броя на Earth-Science Reviews от октомври 2020 година, пресмятат размера на тези големи лунни кухини. Резултатите демонстрират, че доста от тези подземни кухини са стотици пъти по-големи от всичко, което може да се види на Земята. Според ръководителя на проучването един от огромните лунни тунели „ би могъл елементарно да побере дребен град “.Тези събития пораждат спекулации за същинския състав и вътрешната конструкция на Луната.Идеята, че спътникът на Земята може да е „ кух “, има много последователи през годините.
Съвременната Теория за кухата Луна частично ни връща към книга, оповестена през 1966 година от видния астроном Карл Сейгън и съветския астрофизик И. С. Шкловски. Тяхната работа „ Интелигентен живот във Вселената “ съдържа глава за любопитната природа на спътниците обикалящи към Марс – Фобос и Деймос.Според техните калкулации, тези обекти имат извънредно ниска компактност, което ги предизвика да се чудят: допустимо ли е да са „ твърди извън, само че кухи от вътрешната страна? “.Авторите си задават въпроса „ дали напреднала марсианска цивилизация би могла да сътвори изкуствени спътници, които да действат като платформи с ниска гравитация “? Тази орбитална класификация би им разрешила по-лесно да започват задачи в дълбокия Космос, преимущество, което дава и нашата Луна.
Мистериозен монолит на ФобосРодоначалникът на ракетната стратегия на НАСА – доктор Вернер декор Браун, неумишлено подхранва легендата за кухата Луна, като написа публикация за Popular Mechanics за проекта на задачата на Аполо 13 да удари 15-тонната част от ракета Сатурн V в лунната повърхнина.Този опит е продължение на умишленото рухване на лунния модул на Аполо 12, което води до това, че луната „ звъни като камбана съвсем час след удара, което подсказва,че Луната в действителност е куха “.Въпреки, че Аполо 13 не съумява да кацне на Луната, те дават за опита резултати, сходни на предходния лунен удар.Контролът на задачата осведоми екипажа на Аполо 13 за техния триумф: „ Изглежда, че вашият бустер преди малко удари Луната и това я раздруса малко. “. Тази фраза дава мотив за мнения на теоретиците, които настояват, че Луната може да е куха.Въз основа на по-ранните разсъждения на Сейгън за природата на марсианските спътници, двама съветски учени – Васин и Щербаков, допускат, че характерностите на Луната могат да бъдат обяснени разумно: „ Луната е неестествен кух обект – спътник, който е особено подложен от извънземна цивилизация покрай нашата планета “.Васин и Щербаков разгласяват мислите си по този въпрос в публикация от 1970 година, озаглавена „ Дали Луната е създание на извънземен разсъдък? “. Техните обстоятелствени догатки за спътник, основан от извънземни, проправят пътя за това, което стана известно като „ Хипотезата за лунния галактически транспортен съд “.Един от първите, които преглеждат тази догадка е откривателят Дон Уилсън. Той обрисува концепцията си за неестествен сателит, който обикаля към Земята в две книги – „ Нашият тайнствен галактически транспортен съд Луна ” (1975 г.) и „ Тайните на нашия галактически транспортен съд Луна ” (1979 г.).Уилсън цитира аномалии като плитки лунни кратери („ здравият корпус защитаващ лунния транспортен съд, предотвратява проникването на метеори в дълбочина “) и съществуването на странни структури и светлини на повърхността („ доказателства за изкуствени транспортни средства или навигационни маркери “) като доказателство, че Луната не е формирана естествено.
Вдъхновен от Теорията за лунния галактически транспортен съд на Васин и Щербаков, Уилсън се съгласява с тях.Четете още: Древни записи описват, че Луната е издигната от свръхразвита човешка цивилизацияТой споделя:„ Луната е античен извънземен галактически транспортен съд. Това изисква тя да бъде главно кухо транспортно средство – изключително като се има поради размерът на планувания товар. Огромният галактически транспортен съд носи всичко належащо, с цел да служи като тип Ноев ковчег за съзнателни същества по време на тяхното пътешестване през Вселената. ”Интересното е, че Уилсън загатва съществуването на лунни характерности, които са като „ капандури “. Той се базира на работата на астронома дилетант доктор Х. П. Уилкинс, който е уверен, че „ вътре в Луната има големи кухи райони, може би под формата на пещери, които са свързани с повърхността посредством големи дупки или ями “.Изследователят допуска, че тези „ ями “ са входове към „ подземни бази, ситуирани вътре в Луната “.Друга сходна книга е „ Кой построи Луната? ” (2005 г.) с създатели Кристофър Найт и Алън Бътлър. Те означават доста „ нереалистични съвпадения ” сред Луната, Слънцето и Земята, да вземем за пример точните размери, нужни на Луната за слънчево затъмнение или контролиране на приливите и отливите на Земята, и упорстват, че спътникът на нашата планета е основан с предопределение.За разлика от заключението на Уилсън, че Луната е „ галактически Ноев ковчег “, който е подложен на настоящето си местонахождение отвън нашата Слънчева система, Бътлър и Найт допускат, че е създадена от земни архитекти, употребявайки наличните детайли на планетата.Твърди се, че по тази причина тестванията на материали на лунната повърхнина демонстрират, че техният състав е извънредно сходен на този на Земята.Що се отнася до това кой има чертежите за изкуствената Луна, в изявление за Ню Даун Найт изрича три благоприятни условия:„ Бог, извънземни или хора. Единственото, което е 100 % научно допустимо е последното. Пътуването във времето нормално се приема за физически допустимо и редица учени са покрай изпращането на материя в предишното. Можем да предположим, че в бъдеще могат да бъдат основани машини, които могат да бъдат изпратени назад, с цел да отстранен материята от младата Земя за построяването на Луната – може би употребявайки технологията за мини черни дупки. “Някои от мистериите към образуването на Луната в последна сметка могат да бъдат решени посредством самостоятелни роботи. Разработват се нови роувъри особено за подземно проучване на лунни пукнатини.
Един от усъвършенстваните модели е тестван в кратер в Юта в подготовка за бъдещо проучване на спътника. Безпилотният лунен спускаем уред, наименуван от основателите си от Университета Карнеги Мелън „ PitRanger “, е планиран да прави фотоси от няколко ъгъла и да получава цялостна картина под повърхността като е изцяло предпазен от неподходящата среда на Луната.Получаването на по-подробна информация за подземните „ портали “ може доста да разшири нашето схващане за Луната.Луната може да не е „ кух античен извънземен галактически транспортен съд “, само че произходът и към момента е неразбираем.Ако лунните тунели, които скоро ще бъдат проучени, се простират надалеч под повърхността, те биха могли да оказват помощ за обяснението на някои от постоянно цитираните аномалии на Луната и да обезпечат достъп до секрети, заровени под реголита.Ако теориите за „ кухата Луна и произхода и “ не вълнуваха чиновници на НАСА, за какво е този нараснал интерес, основаването на роботи, способни да проникват в подлунни кухини и проучването им …?
Съвременната Теория за кухата Луна частично ни връща към книга, оповестена през 1966 година от видния астроном Карл Сейгън и съветския астрофизик И. С. Шкловски. Тяхната работа „ Интелигентен живот във Вселената “ съдържа глава за любопитната природа на спътниците обикалящи към Марс – Фобос и Деймос.Според техните калкулации, тези обекти имат извънредно ниска компактност, което ги предизвика да се чудят: допустимо ли е да са „ твърди извън, само че кухи от вътрешната страна? “.Авторите си задават въпроса „ дали напреднала марсианска цивилизация би могла да сътвори изкуствени спътници, които да действат като платформи с ниска гравитация “? Тази орбитална класификация би им разрешила по-лесно да започват задачи в дълбокия Космос, преимущество, което дава и нашата Луна.
Мистериозен монолит на ФобосРодоначалникът на ракетната стратегия на НАСА – доктор Вернер декор Браун, неумишлено подхранва легендата за кухата Луна, като написа публикация за Popular Mechanics за проекта на задачата на Аполо 13 да удари 15-тонната част от ракета Сатурн V в лунната повърхнина.Този опит е продължение на умишленото рухване на лунния модул на Аполо 12, което води до това, че луната „ звъни като камбана съвсем час след удара, което подсказва,че Луната в действителност е куха “.Въпреки, че Аполо 13 не съумява да кацне на Луната, те дават за опита резултати, сходни на предходния лунен удар.Контролът на задачата осведоми екипажа на Аполо 13 за техния триумф: „ Изглежда, че вашият бустер преди малко удари Луната и това я раздруса малко. “. Тази фраза дава мотив за мнения на теоретиците, които настояват, че Луната може да е куха.Въз основа на по-ранните разсъждения на Сейгън за природата на марсианските спътници, двама съветски учени – Васин и Щербаков, допускат, че характерностите на Луната могат да бъдат обяснени разумно: „ Луната е неестествен кух обект – спътник, който е особено подложен от извънземна цивилизация покрай нашата планета “.Васин и Щербаков разгласяват мислите си по този въпрос в публикация от 1970 година, озаглавена „ Дали Луната е създание на извънземен разсъдък? “. Техните обстоятелствени догатки за спътник, основан от извънземни, проправят пътя за това, което стана известно като „ Хипотезата за лунния галактически транспортен съд “.Един от първите, които преглеждат тази догадка е откривателят Дон Уилсън. Той обрисува концепцията си за неестествен сателит, който обикаля към Земята в две книги – „ Нашият тайнствен галактически транспортен съд Луна ” (1975 г.) и „ Тайните на нашия галактически транспортен съд Луна ” (1979 г.).Уилсън цитира аномалии като плитки лунни кратери („ здравият корпус защитаващ лунния транспортен съд, предотвратява проникването на метеори в дълбочина “) и съществуването на странни структури и светлини на повърхността („ доказателства за изкуствени транспортни средства или навигационни маркери “) като доказателство, че Луната не е формирана естествено.
Вдъхновен от Теорията за лунния галактически транспортен съд на Васин и Щербаков, Уилсън се съгласява с тях.Четете още: Древни записи описват, че Луната е издигната от свръхразвита човешка цивилизацияТой споделя:„ Луната е античен извънземен галактически транспортен съд. Това изисква тя да бъде главно кухо транспортно средство – изключително като се има поради размерът на планувания товар. Огромният галактически транспортен съд носи всичко належащо, с цел да служи като тип Ноев ковчег за съзнателни същества по време на тяхното пътешестване през Вселената. ”Интересното е, че Уилсън загатва съществуването на лунни характерности, които са като „ капандури “. Той се базира на работата на астронома дилетант доктор Х. П. Уилкинс, който е уверен, че „ вътре в Луната има големи кухи райони, може би под формата на пещери, които са свързани с повърхността посредством големи дупки или ями “.Изследователят допуска, че тези „ ями “ са входове към „ подземни бази, ситуирани вътре в Луната “.Друга сходна книга е „ Кой построи Луната? ” (2005 г.) с създатели Кристофър Найт и Алън Бътлър. Те означават доста „ нереалистични съвпадения ” сред Луната, Слънцето и Земята, да вземем за пример точните размери, нужни на Луната за слънчево затъмнение или контролиране на приливите и отливите на Земята, и упорстват, че спътникът на нашата планета е основан с предопределение.За разлика от заключението на Уилсън, че Луната е „ галактически Ноев ковчег “, който е подложен на настоящето си местонахождение отвън нашата Слънчева система, Бътлър и Найт допускат, че е създадена от земни архитекти, употребявайки наличните детайли на планетата.Твърди се, че по тази причина тестванията на материали на лунната повърхнина демонстрират, че техният състав е извънредно сходен на този на Земята.Що се отнася до това кой има чертежите за изкуствената Луна, в изявление за Ню Даун Найт изрича три благоприятни условия:„ Бог, извънземни или хора. Единственото, което е 100 % научно допустимо е последното. Пътуването във времето нормално се приема за физически допустимо и редица учени са покрай изпращането на материя в предишното. Можем да предположим, че в бъдеще могат да бъдат основани машини, които могат да бъдат изпратени назад, с цел да отстранен материята от младата Земя за построяването на Луната – може би употребявайки технологията за мини черни дупки. “Някои от мистериите към образуването на Луната в последна сметка могат да бъдат решени посредством самостоятелни роботи. Разработват се нови роувъри особено за подземно проучване на лунни пукнатини. Един от усъвършенстваните модели е тестван в кратер в Юта в подготовка за бъдещо проучване на спътника. Безпилотният лунен спускаем уред, наименуван от основателите си от Университета Карнеги Мелън „ PitRanger “, е планиран да прави фотоси от няколко ъгъла и да получава цялостна картина под повърхността като е изцяло предпазен от неподходящата среда на Луната.Получаването на по-подробна информация за подземните „ портали “ може доста да разшири нашето схващане за Луната.Луната може да не е „ кух античен извънземен галактически транспортен съд “, само че произходът и към момента е неразбираем.Ако лунните тунели, които скоро ще бъдат проучени, се простират надалеч под повърхността, те биха могли да оказват помощ за обяснението на някои от постоянно цитираните аномалии на Луната и да обезпечат достъп до секрети, заровени под реголита.Ако теориите за „ кухата Луна и произхода и “ не вълнуваха чиновници на НАСА, за какво е този нараснал интерес, основаването на роботи, способни да проникват в подлунни кухини и проучването им …? Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ