Мобилни екипи от клинични психолози помагат на болни от рак пациенти
Националният център за психосоматика обезпечава мобилни екипи за психична грижа в София, които посещават пациенти в тежко физическо положение и не могат да отидат до кабинет.
Клиничните психолози правят домашни визити на заболели с онкологични болести, при които постоянно липсва съответна психична поддръжка. Консултациите подкрепят пациентите да се оправят с прочувствения стрес, тревогата и измененията в метода на живот в резултат на болестта.
В студиото на Нова тв клиничният психолог Венцислав Герасимов посочи, че Националният център за психосоматика не разполага с държавно финансиране: „ Центърът не е държавна организация, която да има някакво финансиране. Съставен е от специалисти в региона на психоанализата и психическата поддръжка – клинични психолози и обществени служащи “.
Той акцентира, че названието „ народен “ не е инцидентно: „ Защото концепцията ни е за стабилно развиване на психическата поддръжка в болнична институция, която да обхване цялата страна. Имаме сътрудници в разнообразни градове и се опитваме да унифицираме метода и концепцията “.
Психологът разясни, че планът се основава на европейски модел, сполучливо прибавен във Франция още през 60-те години: „ Това е моделът, който ние се опитваме да интегрираме в България – психотерапевтична поддръжка за пациенти с онкологични болести и хора в тежки стадии на лекуване “.
По думите му процесът е муден и изисква висока експертиза и неизменност: „ Това е извънредно тежка работа. Психоаналитичната психосоматика като научен модел ни дава най-точно схващане за психологичното страдалчество на тези пациенти и за какво стигат до прогресивни болести “.
Герасимов разказа същността на своята работа като проучвателен и лечебен развой, който цели да помогне на индивида да се оправи с прочувствените последствия от заболяването: „ Удовлетворението е огромно, когато продължителната работа ни даде предиктите за болестта – по какъв начин се е случило и за какво. Това ни оказва помощ да намерим най-краткия път към пациента и да създадем лечебната работа ефикасна “.
При това обаче най-важното е да се реализира приемане: „ Това е извънредно сложен развой, който изисква голям запас – на първо място от пациента. Нашата задача е да му помогнем да открие този запас и да продължи да води нормален живот макар диагнозата “.
Националният център за психосоматика към този момент е основал мобилни екипи, които се състоят от клиничен психолог и обществен служащ. Те реализират домашни визити, а за хора отвън столицата има онлайн алтернатива:
„ Достъпът е през Националния център по психосоматика – посредством имейл или телефон, оповестен в обществените ни мрежи. В другите градове предлагаме 15-минутни безвъзмездни онлайн сесии, които дават ориентировка и тенденция за справяне със напрежението “.
В края на диалога Герасимов разяснява по какъв начин Министерството на здравеопазването би могло да се включи: „ Ако тези поръчки за работа на мобилните екипи могат да минават през 112, това би помогнало. Много хора се обаждат с разнообразни проблеми – в това число психиатрични или свързани с приложимост на алкохол. Ако има държавен механизъм за първична оценка, ще можем по-бързо да насочваме ресурсите си към нуждаещите се “.
Той добави, че центърът към този момент има насъбран учредителен опит и предлага експертиза, която може да бъде потребна на институциите: „ Работим към този момент осем години, образоваме и лекари за лечебен метод. Имаме и създаден стандарт за работа на звено за психична грижа в болнична институция, който се приема добре от сътрудници в България “.
