Почина големият български документалист Атанас Киряков
Националният кино център заяви, че Атанас Киряков, знаков български документалист, е умрял ненадейно. Роден през 1939 година във Варна, той е оставил зад себе си над 150 кино лентата – документални и научнопопулярни – и е измежду най-награждаваните български създатели в жанра.
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си основава произведения като:
„ Вестоносци на вековете “, „ Да спасим въздуха “, „ Писани яйца за наслада “, „ Оцелелите “, „ Обречените “, „ Цяр “, „ Горяни “, „ И в Рая има Ад “, както и игралния филм „ Бартер “ (2015), въодушевен от неговия документален „ Омагьосан от морето “.
След 1990 година Киряков е измежду първите, които демонстрират ужасите на комунистическите лагери и съпротивата против режима. Особено внимание провокират „ Оцелелите “ (1990) и „ Обречените “ (1994), както и филмът за горяните – „ Горяни “ (2011), който разкрива трагичната орис на първата антикомунистическа опозиция в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи интензивно. Завършва „ На чаша вино с Милко Божков “ (2020), основава „ 1200 страници болежка “ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „ Особен взор “ (2025) за Стефан Бочев.
Завършил е ИДЕК в Париж (1963) и в течение на кариерата си основава произведения като:
„ Вестоносци на вековете “, „ Да спасим въздуха “, „ Писани яйца за наслада “, „ Оцелелите “, „ Обречените “, „ Цяр “, „ Горяни “, „ И в Рая има Ад “, както и игралния филм „ Бартер “ (2015), въодушевен от неговия документален „ Омагьосан от морето “.
След 1990 година Киряков е измежду първите, които демонстрират ужасите на комунистическите лагери и съпротивата против режима. Особено внимание провокират „ Оцелелите “ (1990) и „ Обречените “ (1994), както и филмът за горяните – „ Горяни “ (2011), който разкрива трагичната орис на първата антикомунистическа опозиция в Източна Европа.
През последните години Киряков продължава да работи интензивно. Завършва „ На чаша вино с Милко Божков “ (2020), основава „ 1200 страници болежка “ (2022) – за дисидента Стефан Маринов, и последния му филм „ Особен взор “ (2025) за Стефан Бочев.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ