Българите все по-малко харесват НАТО, така е и в Германия, Франция, Испания, Турция
НАТО нормално се преглежда в позитивна светлина измежду страните от алианса, макар напрежението сред водачи на обособените страни-членки. Около 53% в 16 интервюирани държави-членки имат удобен взор върху организацията, като единствено 27% показват негативно мнение.
Но мненията за НАТО и обвързваните въпроси варират в другите страни, изключително във връзка с отговорностите на член 5 от 75-годишния контракт, който заявява, че нахлуване против една държава-членка се смята за офанзива против всички страни-членки, написа в свое изследване Pew Research Center.
Положителните оценки на НАТО измежду членовете варират от 82% в Полша до 21% в Турция, а Съединени американски щати и Германия са в средата надлежно 52% и 57%. И в трите интервюирани страни, които не са членки, Швеция и Украйна гледат на алианса позитивно (съответно 63% и 53%), само че единствено 16% от руснаците считат по този начин.
От края на 2000-та година в Украйна, Литва и Полша удобните отзиви за НАТО са над 10 процентни пункта или повече. Положителните отзиви за НАТО обаче са намалели доста в България, Русия, Германия и Франция през последното десетилетие, като двуцифрените процентни пунктове понижават във всяка от тези страни. Благоприятното отношение към организацията понижава доста в Испания и Чехия.
Освен това в няколко изследвани страни удобното отношение към организацията е обвързвано с идеологическа ориентировка, като тези отдясно споделят по-положително мнение от тези в идеологическата левица.
НАТО служи като политически и боен съюз за своите 29 държави-членки, обхващащи Европа и Северна Америка. Основан през 1949 година за обезпечаване на групова отбрана против Съветския съюз, съюзът се стреми да балансира съветската мощ и въздействие, в допълнение към голям брой други интервенции.
Въпреки значително удобните оценки на организацията измежду държавите-членки, има необятно отвращение за осъществяване на груповия ангажимент за защита, посочен в член 5 от учредителния контракт на НАТО. На въпроса дали страната им би трябвало да пази собствен съдружник от НАТО против евентуална офанзива от Русия, към 50% в 16 държави-членки на НАТО дават отговор, че не би трябвало да пази съдружник, спрямо 38%, които споделят, че страната им би трябвало да пази съдружник против съветска офанзива.
Обществата са по-убедени, че Съединени американски щати ще употребяват военна мощ, с цел да защитят съдружник на НАТО от Русия. Приблизително 60% настояват, че Съединени американски щати ще пазят съдружник против Русия, до момента в който единствено 29% настояват, че Съединени американски щати няма да го създадат. И в множеството интервюирани страни-членки на НАТО интервюираните са по-склонни да настояват, че Съединени американски щати ще пазят съдружник на НАТО от съветска офанзива, в сравнение с споделят, че личната им страна би трябвало да направи същото.
По отношение на трансатлантическите връзки, някои западноевропейски общества избират близки връзки със Съединени американски щати, само че доста други избират близки връзки както с Съединени американски щати, по този начин и с Русия. Въпреки това малко на брой желаят да дадат приоритет на връзките си с Русия пред техните американски връзки. Идеологията също се отнася до възгледите на евентуални съдружници: Онези отдясно в няколко страни са по-склонни от тези вляво да избират Съединени американски щати.
Въпреки запасите, които мнозина имат във връзка с уговорките на НАТО по член 5, половината или повече в съвсем всяка изследвана страна са съгласни, че от време на време е належащо да се употребява военна мощ за поддържане на реда в света. В множеството проучвани страни тези, които споделят, че военната мощ от време на време е нужна, също са по-склонни да се съгласят, че страната им би трябвало да употребява военна мощ, с цел да отбрани собствен съдружник в НАТО.
Тези отзиви се трансформират доста през последното десетилетие в някои страни. В Украйна, Русия, Словакия и Германия, споделят, че от време на време е нужна военна мощ, в сравнение с считат през 2007 година И в Италия, Испания и Чехия публиките са станали по-малко склонни към съглашения.
По въпроса за териториалните упоритости, запитани, има ли елементи от прилежащи страни, които в действителност принадлежат на тяхната страна, относително малко интервюирани считат по този начин. Сред държавите-членки на НАТО обаче болшинството в Унгария, Гърция, Турция и България са съгласни, че елементи от други страни принадлежат към тях. В доста европейски страни тези, които харесват десни популистки партии, са по-склонни да поддържат това изказване.
Това са измежду главните констатации от изследване на Pew Research Center на 19 страни, в това число 16 страни членки на НАТО, Швеция, Русия и Украйна. По време на този отчет немските резултати са получавани от поредност от изследвания, извършени в Германия от Körber-Stiftung, в партньорство с Pew Research Center.
Мнозинство от хора в Полша, Литва, Холандия, Обединеното кралство, Италия и Германия правят оценка НАТО позитивно в Европа. Мненията са релативно позитивни и в Чехия, Словакия, Франция, Испания, Унгария и България.
Канадците и американците имат позитивни възгледи за НАТО, като 66% в Канада и 52% в Съединени американски щати показват позитивни отзиви.
В Турция и Гърция обществеността е изключително неподходяща по отношение на съюза: Приблизително половината или повече показват негативно мнение.
Сред трите страни, които не са членки на НАТО, мненията за алианса са смесени. В Швеция и Украйна повече от половината имат удобен взор върху НАТО. Но в Русия 60% имат неподходящ взор върху организацията, до момента в който единствено 16% я възприемат удобно, най-малкият дял от всички изследвани страни.
Възгледите за НАТО се двоумят, откакто Pew Research Center стартира да задава този въпрос през 2007 година В Украйна, която не е член на НАТО, да вземем за пример, 34% са споделили, че имат удобен взор върху организацията през 2007 година През 2019 година 53% са споделили същото, т.е. нарастване с 19 процентни пункта. Литовците и поляците също се отнасят по-благоприятно към НАТО през последните 10 до 12 години (увеличения надлежно с 18 и 10 пункта).
Във Франция удобното връзки към НАТО спада от 71% през 2009 година до 49% през 2019 година, което е спад с 22 процентни пункта. В Германия понижава с 16 пункта, а в България с 12%. В Русия, която не е членка, позитивното отношение понижава съвсем на половина: През 2007 година 30% са имали удобно мнение за НАТО. До 2019 година единствено 16% показват същите настроения.
Възгледите на американците за НАТО се разграничават съгласно принадлежността на политическите партии. Демократите и самостоятелните демократи са по-склонни да имат позитивно мнение за НАТО, в сравнение с републиканците и републиканските самостоятелни през множеството години. Това е по този начин и през 2019 година, защото 61% от демократите имат положително отношение към съюза, спрямо 45% от републиканците.
Както демократичните, по този начин и републиканските възгледи за НАТО остават като цяло постоянни до 2017 година, когато демократите показват доста по-голяма възможност да поддържат НАТО, в сравнение с техните сътрудници, разлика, която от този момент не се е трансформирала доста. През 2017 година 74% от демократите и 48% от републиканците имат позитивно мнение за съюза, разлика от 26 процентни пункта. От 2018 година американските възгледи за НАТО понижават измежду последователите на двете страни. Положителните гледни точки измежду демократите паднаха с 15 пункта, до момента в който мненията измежду републиканците спаднаха със 7%.
Идеологията е фактор, когато става дума за НАТО в няколко страни. В шест страни тези, които се слагат от дясната страна на идеологическия набор, са по-благосклонни към НАТО, в сравнение с тези отляво. В Швеция, да вземем за пример, 79% от тези от идеологическата десница имат позитивно мнение за НАТО, спрямо 38% от тези вляво, разлика от 41 процентни пункта. Значителни разлики сред тези отдясно и отляво се следят и в България (38 процентни пункта), Чехия (36 точки), Испания (25), Гърция (19) и Словакия (16).
Член 5 от Договора за НАТО е " в основата на учредителния контракт на НАТО ", съгласно организацията. В него се показва, че " офанзива против един съдружник се смята за офанзива против всички съдружници ".
На въпроса дали страната им би трябвало или не би трябвало да употребява военна мощ, с цел да отбрани съдружник на НАТО от хипотетична офанзива на Русия, единствено в пет от изследваните 16 държави-членки - Холандия, Съединени американски щати, Канада, Англия и Литва - половината или повече споделят, че би трябвало да употребяват такава мощ. В 16-те страни към 50% - че страната им не би трябвало да пази съдружник на НАТО при положение на офанзива от страна на Русия, до момента в който 38% споделят, че би трябвало.
По-голям дял в 10 интервюирани държави-членки на НАТО споделят, че страната им не би трябвало да употребява мощ за отбрана на съдружник в НАТО, в случай че има офанзива от страна на Русия. Това включва болшинство в България, Италия, Гърция, Германия и Испания. В Полша настроенията са разграничени.
Вярата, че страната им би трябвало да реагира на хипотетична офанзива на Русия против съдружник в НАТО, с времето стана по-рядко срещана в няколко страни. Например в Италия единствено една четвърт през 2019 година споделят, че страната им би трябвало да пази съдружник от НАТО, което е по-малко с 4% от 2015 година Подобни спадове през този интервал се следят в Полша (-8 процентни пункта), Испания (-7%) и Франция (-6%). Въпреки това поддръжката за отбрана на друга страна от НАТО се усилва във Англия от 2015 година (+6%).
В осем от интервюираните страни е по-вероятно мъжете да кажат, че страната им би трябвало да пази съдружник в НАТО. Например в Германия 43% от мъжете споделят, че при положение на съветска офанзива против член на НАТО страната им би трябвало да реагира със мощ, в съпоставяне единствено с една четвърт от дамите. Подобни двуцифрени разлики се следят в Испания, Унгария, Чехия, Холандия и Полша.
Идеологията също играе роля във възгледите на хората за помощ на съдружника. Това включва двуцифрени разлики сред дясната и лявата в шест страни: Испания (30 процентни пункта), Чехия и Словакия (21%), Гърция (14%), както и Англия и Италия (и двете по 13%).
Възгледите за отбрана на съдружник от евентуално съветско нахлуване са свързани с общото отношение към потреблението на военна мощ. В множеството от изследваните страни-членки на НАТО тези, които са съгласни, че от време на време са нужни военни сили за поддържане на реда в света, са по-склонни да кажат, че биха защитили различен член на НАТО от въоръжено навлизане, в сравнение с тези, които не са съгласни, че военното решение е най-хубавият избор за поддържане на реда. Например в Испания 53% от тези, които са съгласни, че от време на време е нужна военна мощ, споделят, че биха се притекли на помощ на съдружник в НАТО против 26% от тези, които не са съгласни с правилото на военната мощ - разлика от 27 процентни пункта.
За разлика от скептичните отзиви, дали личната им страна би трябвало да отбрани съдружник в НАТО, хората са доста по-склонни да считат, че Съединени американски щати ще подхващат военни дейности в отговор на съветска офанзива.
Около 60% в страните членки настояват, че Съединени американски щати ще употребяват военна мощ за отбрана на страна от НАТО при съветско навлизане. Само 29% от тези страни считат, че Съединени американски щати не биха защитили страната, която е нападната.
Приблизително две трети или повече в Италия, Обединеното кралство, Испания, Канада, Холандия и Гърция споделят, че Съединени американски щати ще пазят съдружник в НАТО. Мнозинството в Германия, Словакия, Литва и Франция са съгласни.
Поляците са уравновесени, че Съединени американски щати биха помогнали, в случай че Русия употребява военна мощ против прилежаща страна от НАТО, само че настроенията са по-раздвоени в Турция, Чехия и Унгария.
От 2015 година насам в някои страни по този въпрос има известна смяна. Вярата, че Съединени американски щати ще пазят съдружник в НАТО понижава с 8% във Франция, само че се повишава със 7% във Англия и Испания. Тези настроения се повишават с 6% в Турция.
В Унгария мненията, че Съединени американски щати биха помогнали при положение на нахлуване против Русия, понижават доста от 2017 година, като падат с 16%.
Младите в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са по-склонни да имат вяра, че Съединени американски щати ще пазят съдружник на НАТО против съветска офанзива. Например в Испания 84% от 18 до 29-годишните споделят, че Съединени американски щати ще съблюдават отговорностите си по член 5, спрямо 68% от тези на 50 и повече години.
Почти във всяка интервюирана страна е доста по-вероятно хората да кажат, че Съединени американски щати ще пазят съдружник от офанзива на Русия, в сравнение с да кажат, че личната им страна би трябвало да предприеме такива дейности.
Най-голямата измерена разлика е в Италия, където три четвърти споделят, че Съединени американски щати биха употребявали такава военна мощ при подобен сюжет, в съпоставяне единствено с една четвърт, които споделят, че Италия би трябвало да пази този съдружник в НАТО, 50 процентна разлика. Подобни разлики се следят в Гърция (40%), Испания (31%), Германия (29%), Словакия (25%), Англия (18%), Франция (16%), Турция (14%) и Канада (13%).
Много страни от НАТО в Европа ценят тесните връзки както с Съединени американски щати, по този начин и с Русия.
Почти във всички изследвани страни по-голям % харесват по-тесни контакти със Съединени американски щати, в сравнение с с Русия, като се изключи България и Словакия. В доста от интервюираните страни обществата са склонни непринудено да регистрират, че са значими тесните връзки както със Съединени американски щати, по този начин и с Русия.
Особено в Западна Европа делът на жителите, които споделят, че връзките със Съединени американски щати са по-важни, са обилни. Например в Обединеното кралство и Холандия към осем на 10 слагат Съединени американски щати над Русия. А в Швеция, страна, която не е в НАТО, 71% поддържат по-тесните контакти със Съединени американски щати, в сравнение с с Русия (11%) или и двете страни (9%).
Изборът на близки връзки с Русия над Съединени американски щати е доста по-слабо публикуван в изследваните страни. Българите са най-податливи на тази позиция, само че единствено 28% споделят, че околните връзки с Русия са по-важни за страната им. Една четвърт от германците настояват, че е значимо страната им да има близки връзки с Русия, спрямо 39%, които поддържат околните връзки със Съединени американски щати. Трима на 10 германци смятат, че околните връзки и с двете страни биха били за предпочитане.
Гражданите в Централна и Източна Европа са склонни да избират близки връзки както със Съединени американски щати, по този начин и с Русия. В Унгария, Полша, Словакия и България почти половината или повече споделят, че връзките с двете страни са значими. И в Италия, Гърция, Чехия и Литва към четири на 10 или повече споделят същото.
Идеология е обвързвана с възгледите за по-близки връзки със Съединени американски щати. В 11 от 14 страни тези в идеологическата десница са по-склонни да поддържат близки връзки със Съединени американски щати, в сравнение с тези вляво. В Чехия да вземем за пример 40% от тези вдясно споделят, че е по-важна тясната връзка със Съединени американски щати спрямо 15% от тези вляво, разлика от 25 процентни пункта.
Унгария е изключение. Унгарците отляво (40%) са съвсем два пъти по-склонни от тези отдясно (21%), които поддържат близки връзки със Съединени американски щати.
Повечето страни от НАТО и страни отвън НАТО считат, че от време на време е нужна военна мощ.
Има огромна поддръжка в множеството интервюирани страни от НАТО за потреблението на военна мощ за поддържане на реда в света. Около 57% в 16 държави-членки са съгласни, че от време на време е нужна военна мощ, 36% не са съгласни.
В множеството интервюирани страни - както членове на НАТО, по този начин и тези, които не принадлежат към организацията - към половината или повече поддържат потреблението на военна мощ за поддържане на реда. И в седем страни (Швеция, Съединени американски щати, Канада, Обединеното кралство, Турция, Русия и Унгария) седем-на-десет или повече са на това мнение.
Германците са по-раздвоени, като 47% споделят, че от време на време е нужна военна мощ и 52% не са съгласни с това изказване. В България единствено 38% споделят, че от време на време е нужна военна мощ.
Подкрепата за потребление на военна мощ се трансформира, откакто Pew Research Center зададе този въпрос през 2007 година
Например, както в Украйна, по този начин и в Русия, две страни, взели участие в спорове от 2014 година насам, жителите от ден на ден настояват, че от време на време е нужна военна мощ (съответно с 11% и 9%). Това мнение става по-често срещано и в Словакия и Германия.
Но в няколко европейски страни поддръжката за изплозване на военна мощ понижава. Такъв е казусът в Италия (намаление с 21%), Испания (10%) и Чехия (9%).
В 12 страни, хората отдясно на идеологическия набор са по-склонни от тези вляво, да се съгласят, че военната мощ може да бъде оправдана. В Испания, да вземем за пример, тези вдясно са към два пъти по-склонни да поддържат военна мощ, в сравнение с тези отляво.
В Съединени американски щати консерваторите са с 25% по-склонни от либералите, които споделят, че от време на време е нужна военна мощ. По сходен метод 91% от републиканците и самостоятелните републиканци настояват, че от време на време е нужна военна мощ, до момента в който 71% от демократите и самостоятелните демократи считат по този начин.
Полът също оформя възгледите за военни дейности. В множеството от интервюираните страни, които са в НАТО и отвън НАТО, мъжете са по-склонни да имат вяра, в сравнение с дамите, в нуждата от военна мощ. В Чехия да вземем за пример 63% от мъжете споделят, че от време на време е нужна военна мощ спрямо 45% от дамите. А в Украйна 71% от мъжете поддържат военна мощ против 56% от дамите. Двуцифрените разлики сред половете са налице и в Германия (14%), Полша (12%), България (12%), Унгария (11%), Италия (11%) и Испания (10%).
Има ли елементи от прилежащи страни, които в действителност принадлежат на нас?
В страните от НАТО и отвън НАТО има различия дали елементи от прилежащи страни в действителност принадлежат към тях. 45% в 16 интервюирани страни от НАТО не са съгласни, до момента в който 35% са съгласни (в няколко страни делът, който не показва мнение, е относително висок).
Тези, които са съгласни с това изказване, са най-вече в изследваните страни от Централна и Източна Европа. Около две трети от унгарците (67%) са съгласни, че елементи от прилежащи страни принадлежат към тях, в това число 40%, които са изцяло съгласни. В Турция 58% са съгласни, че елементи от околните страни принадлежат към тях. И в прилежаща Гърция 60% споделят същото.
В страните от Западна Европа настроенията се движат в противоположна посока. В Швеция (82%), Холандия (74%), Англия (72%), Германия (62%), Испания (60%) и Франция (59%), болшинството не са съгласни, че има елементи от други страни, които принадлежат на тях.
Както в Съединени американски щати, по този начин и в Канада, хората не са съгласни, че елементи от други страни принадлежат към тях (съответно 73% и 65%). Все отново една четвърт канадци и почти един на петима американци споделят противоположното и са съгласни, че има елементи от прилежащи страни, които им принадлежат.
Руснаците и украинците са склонни да се съгласят, че елементи от прилежащи страни принадлежат към тях (съответно 53% и 47%).
В Европа последователите на десни популистки партии са по-склонни да споделят, че елементи от прилежащите страни принадлежат на тяхната страна.
Но мненията за НАТО и обвързваните въпроси варират в другите страни, изключително във връзка с отговорностите на член 5 от 75-годишния контракт, който заявява, че нахлуване против една държава-членка се смята за офанзива против всички страни-членки, написа в свое изследване Pew Research Center.
Положителните оценки на НАТО измежду членовете варират от 82% в Полша до 21% в Турция, а Съединени американски щати и Германия са в средата надлежно 52% и 57%. И в трите интервюирани страни, които не са членки, Швеция и Украйна гледат на алианса позитивно (съответно 63% и 53%), само че единствено 16% от руснаците считат по този начин.
От края на 2000-та година в Украйна, Литва и Полша удобните отзиви за НАТО са над 10 процентни пункта или повече. Положителните отзиви за НАТО обаче са намалели доста в България, Русия, Германия и Франция през последното десетилетие, като двуцифрените процентни пунктове понижават във всяка от тези страни. Благоприятното отношение към организацията понижава доста в Испания и Чехия.
Освен това в няколко изследвани страни удобното отношение към организацията е обвързвано с идеологическа ориентировка, като тези отдясно споделят по-положително мнение от тези в идеологическата левица.
НАТО служи като политически и боен съюз за своите 29 държави-членки, обхващащи Европа и Северна Америка. Основан през 1949 година за обезпечаване на групова отбрана против Съветския съюз, съюзът се стреми да балансира съветската мощ и въздействие, в допълнение към голям брой други интервенции.
Въпреки значително удобните оценки на организацията измежду държавите-членки, има необятно отвращение за осъществяване на груповия ангажимент за защита, посочен в член 5 от учредителния контракт на НАТО. На въпроса дали страната им би трябвало да пази собствен съдружник от НАТО против евентуална офанзива от Русия, към 50% в 16 държави-членки на НАТО дават отговор, че не би трябвало да пази съдружник, спрямо 38%, които споделят, че страната им би трябвало да пази съдружник против съветска офанзива.
Обществата са по-убедени, че Съединени американски щати ще употребяват военна мощ, с цел да защитят съдружник на НАТО от Русия. Приблизително 60% настояват, че Съединени американски щати ще пазят съдружник против Русия, до момента в който единствено 29% настояват, че Съединени американски щати няма да го създадат. И в множеството интервюирани страни-членки на НАТО интервюираните са по-склонни да настояват, че Съединени американски щати ще пазят съдружник на НАТО от съветска офанзива, в сравнение с споделят, че личната им страна би трябвало да направи същото.
По отношение на трансатлантическите връзки, някои западноевропейски общества избират близки връзки със Съединени американски щати, само че доста други избират близки връзки както с Съединени американски щати, по този начин и с Русия. Въпреки това малко на брой желаят да дадат приоритет на връзките си с Русия пред техните американски връзки. Идеологията също се отнася до възгледите на евентуални съдружници: Онези отдясно в няколко страни са по-склонни от тези вляво да избират Съединени американски щати.
Въпреки запасите, които мнозина имат във връзка с уговорките на НАТО по член 5, половината или повече в съвсем всяка изследвана страна са съгласни, че от време на време е належащо да се употребява военна мощ за поддържане на реда в света. В множеството проучвани страни тези, които споделят, че военната мощ от време на време е нужна, също са по-склонни да се съгласят, че страната им би трябвало да употребява военна мощ, с цел да отбрани собствен съдружник в НАТО.
Тези отзиви се трансформират доста през последното десетилетие в някои страни. В Украйна, Русия, Словакия и Германия, споделят, че от време на време е нужна военна мощ, в сравнение с считат през 2007 година И в Италия, Испания и Чехия публиките са станали по-малко склонни към съглашения.
По въпроса за териториалните упоритости, запитани, има ли елементи от прилежащи страни, които в действителност принадлежат на тяхната страна, относително малко интервюирани считат по този начин. Сред държавите-членки на НАТО обаче болшинството в Унгария, Гърция, Турция и България са съгласни, че елементи от други страни принадлежат към тях. В доста европейски страни тези, които харесват десни популистки партии, са по-склонни да поддържат това изказване.
Това са измежду главните констатации от изследване на Pew Research Center на 19 страни, в това число 16 страни членки на НАТО, Швеция, Русия и Украйна. По време на този отчет немските резултати са получавани от поредност от изследвания, извършени в Германия от Körber-Stiftung, в партньорство с Pew Research Center.
Мнозинство от хора в Полша, Литва, Холандия, Обединеното кралство, Италия и Германия правят оценка НАТО позитивно в Европа. Мненията са релативно позитивни и в Чехия, Словакия, Франция, Испания, Унгария и България.
Канадците и американците имат позитивни възгледи за НАТО, като 66% в Канада и 52% в Съединени американски щати показват позитивни отзиви.
В Турция и Гърция обществеността е изключително неподходяща по отношение на съюза: Приблизително половината или повече показват негативно мнение.
Сред трите страни, които не са членки на НАТО, мненията за алианса са смесени. В Швеция и Украйна повече от половината имат удобен взор върху НАТО. Но в Русия 60% имат неподходящ взор върху организацията, до момента в който единствено 16% я възприемат удобно, най-малкият дял от всички изследвани страни.
Възгледите за НАТО се двоумят, откакто Pew Research Center стартира да задава този въпрос през 2007 година В Украйна, която не е член на НАТО, да вземем за пример, 34% са споделили, че имат удобен взор върху организацията през 2007 година През 2019 година 53% са споделили същото, т.е. нарастване с 19 процентни пункта. Литовците и поляците също се отнасят по-благоприятно към НАТО през последните 10 до 12 години (увеличения надлежно с 18 и 10 пункта).
Във Франция удобното връзки към НАТО спада от 71% през 2009 година до 49% през 2019 година, което е спад с 22 процентни пункта. В Германия понижава с 16 пункта, а в България с 12%. В Русия, която не е членка, позитивното отношение понижава съвсем на половина: През 2007 година 30% са имали удобно мнение за НАТО. До 2019 година единствено 16% показват същите настроения.
Възгледите на американците за НАТО се разграничават съгласно принадлежността на политическите партии. Демократите и самостоятелните демократи са по-склонни да имат позитивно мнение за НАТО, в сравнение с републиканците и републиканските самостоятелни през множеството години. Това е по този начин и през 2019 година, защото 61% от демократите имат положително отношение към съюза, спрямо 45% от републиканците.
Както демократичните, по този начин и републиканските възгледи за НАТО остават като цяло постоянни до 2017 година, когато демократите показват доста по-голяма възможност да поддържат НАТО, в сравнение с техните сътрудници, разлика, която от този момент не се е трансформирала доста. През 2017 година 74% от демократите и 48% от републиканците имат позитивно мнение за съюза, разлика от 26 процентни пункта. От 2018 година американските възгледи за НАТО понижават измежду последователите на двете страни. Положителните гледни точки измежду демократите паднаха с 15 пункта, до момента в който мненията измежду републиканците спаднаха със 7%.
Идеологията е фактор, когато става дума за НАТО в няколко страни. В шест страни тези, които се слагат от дясната страна на идеологическия набор, са по-благосклонни към НАТО, в сравнение с тези отляво. В Швеция, да вземем за пример, 79% от тези от идеологическата десница имат позитивно мнение за НАТО, спрямо 38% от тези вляво, разлика от 41 процентни пункта. Значителни разлики сред тези отдясно и отляво се следят и в България (38 процентни пункта), Чехия (36 точки), Испания (25), Гърция (19) и Словакия (16).
Член 5 от Договора за НАТО е " в основата на учредителния контракт на НАТО ", съгласно организацията. В него се показва, че " офанзива против един съдружник се смята за офанзива против всички съдружници ".
На въпроса дали страната им би трябвало или не би трябвало да употребява военна мощ, с цел да отбрани съдружник на НАТО от хипотетична офанзива на Русия, единствено в пет от изследваните 16 държави-членки - Холандия, Съединени американски щати, Канада, Англия и Литва - половината или повече споделят, че би трябвало да употребяват такава мощ. В 16-те страни към 50% - че страната им не би трябвало да пази съдружник на НАТО при положение на офанзива от страна на Русия, до момента в който 38% споделят, че би трябвало.
По-голям дял в 10 интервюирани държави-членки на НАТО споделят, че страната им не би трябвало да употребява мощ за отбрана на съдружник в НАТО, в случай че има офанзива от страна на Русия. Това включва болшинство в България, Италия, Гърция, Германия и Испания. В Полша настроенията са разграничени.
Вярата, че страната им би трябвало да реагира на хипотетична офанзива на Русия против съдружник в НАТО, с времето стана по-рядко срещана в няколко страни. Например в Италия единствено една четвърт през 2019 година споделят, че страната им би трябвало да пази съдружник от НАТО, което е по-малко с 4% от 2015 година Подобни спадове през този интервал се следят в Полша (-8 процентни пункта), Испания (-7%) и Франция (-6%). Въпреки това поддръжката за отбрана на друга страна от НАТО се усилва във Англия от 2015 година (+6%).
В осем от интервюираните страни е по-вероятно мъжете да кажат, че страната им би трябвало да пази съдружник в НАТО. Например в Германия 43% от мъжете споделят, че при положение на съветска офанзива против член на НАТО страната им би трябвало да реагира със мощ, в съпоставяне единствено с една четвърт от дамите. Подобни двуцифрени разлики се следят в Испания, Унгария, Чехия, Холандия и Полша.
Идеологията също играе роля във възгледите на хората за помощ на съдружника. Това включва двуцифрени разлики сред дясната и лявата в шест страни: Испания (30 процентни пункта), Чехия и Словакия (21%), Гърция (14%), както и Англия и Италия (и двете по 13%).
Възгледите за отбрана на съдружник от евентуално съветско нахлуване са свързани с общото отношение към потреблението на военна мощ. В множеството от изследваните страни-членки на НАТО тези, които са съгласни, че от време на време са нужни военни сили за поддържане на реда в света, са по-склонни да кажат, че биха защитили различен член на НАТО от въоръжено навлизане, в сравнение с тези, които не са съгласни, че военното решение е най-хубавият избор за поддържане на реда. Например в Испания 53% от тези, които са съгласни, че от време на време е нужна военна мощ, споделят, че биха се притекли на помощ на съдружник в НАТО против 26% от тези, които не са съгласни с правилото на военната мощ - разлика от 27 процентни пункта.
За разлика от скептичните отзиви, дали личната им страна би трябвало да отбрани съдружник в НАТО, хората са доста по-склонни да считат, че Съединени американски щати ще подхващат военни дейности в отговор на съветска офанзива.
Около 60% в страните членки настояват, че Съединени американски щати ще употребяват военна мощ за отбрана на страна от НАТО при съветско навлизане. Само 29% от тези страни считат, че Съединени американски щати не биха защитили страната, която е нападната.
Приблизително две трети или повече в Италия, Обединеното кралство, Испания, Канада, Холандия и Гърция споделят, че Съединени американски щати ще пазят съдружник в НАТО. Мнозинството в Германия, Словакия, Литва и Франция са съгласни.
Поляците са уравновесени, че Съединени американски щати биха помогнали, в случай че Русия употребява военна мощ против прилежаща страна от НАТО, само че настроенията са по-раздвоени в Турция, Чехия и Унгария.
От 2015 година насам в някои страни по този въпрос има известна смяна. Вярата, че Съединени американски щати ще пазят съдружник в НАТО понижава с 8% във Франция, само че се повишава със 7% във Англия и Испания. Тези настроения се повишават с 6% в Турция.
В Унгария мненията, че Съединени американски щати биха помогнали при положение на нахлуване против Русия, понижават доста от 2017 година, като падат с 16%.
Младите в Испания, Франция, Словакия, Канада и Германия са по-склонни да имат вяра, че Съединени американски щати ще пазят съдружник на НАТО против съветска офанзива. Например в Испания 84% от 18 до 29-годишните споделят, че Съединени американски щати ще съблюдават отговорностите си по член 5, спрямо 68% от тези на 50 и повече години.
Почти във всяка интервюирана страна е доста по-вероятно хората да кажат, че Съединени американски щати ще пазят съдружник от офанзива на Русия, в сравнение с да кажат, че личната им страна би трябвало да предприеме такива дейности.
Най-голямата измерена разлика е в Италия, където три четвърти споделят, че Съединени американски щати биха употребявали такава военна мощ при подобен сюжет, в съпоставяне единствено с една четвърт, които споделят, че Италия би трябвало да пази този съдружник в НАТО, 50 процентна разлика. Подобни разлики се следят в Гърция (40%), Испания (31%), Германия (29%), Словакия (25%), Англия (18%), Франция (16%), Турция (14%) и Канада (13%).
Много страни от НАТО в Европа ценят тесните връзки както с Съединени американски щати, по този начин и с Русия.
Почти във всички изследвани страни по-голям % харесват по-тесни контакти със Съединени американски щати, в сравнение с с Русия, като се изключи България и Словакия. В доста от интервюираните страни обществата са склонни непринудено да регистрират, че са значими тесните връзки както със Съединени американски щати, по този начин и с Русия.
Особено в Западна Европа делът на жителите, които споделят, че връзките със Съединени американски щати са по-важни, са обилни. Например в Обединеното кралство и Холандия към осем на 10 слагат Съединени американски щати над Русия. А в Швеция, страна, която не е в НАТО, 71% поддържат по-тесните контакти със Съединени американски щати, в сравнение с с Русия (11%) или и двете страни (9%).
Изборът на близки връзки с Русия над Съединени американски щати е доста по-слабо публикуван в изследваните страни. Българите са най-податливи на тази позиция, само че единствено 28% споделят, че околните връзки с Русия са по-важни за страната им. Една четвърт от германците настояват, че е значимо страната им да има близки връзки с Русия, спрямо 39%, които поддържат околните връзки със Съединени американски щати. Трима на 10 германци смятат, че околните връзки и с двете страни биха били за предпочитане.
Гражданите в Централна и Източна Европа са склонни да избират близки връзки както със Съединени американски щати, по този начин и с Русия. В Унгария, Полша, Словакия и България почти половината или повече споделят, че връзките с двете страни са значими. И в Италия, Гърция, Чехия и Литва към четири на 10 или повече споделят същото.
Идеология е обвързвана с възгледите за по-близки връзки със Съединени американски щати. В 11 от 14 страни тези в идеологическата десница са по-склонни да поддържат близки връзки със Съединени американски щати, в сравнение с тези вляво. В Чехия да вземем за пример 40% от тези вдясно споделят, че е по-важна тясната връзка със Съединени американски щати спрямо 15% от тези вляво, разлика от 25 процентни пункта.
Унгария е изключение. Унгарците отляво (40%) са съвсем два пъти по-склонни от тези отдясно (21%), които поддържат близки връзки със Съединени американски щати.
Повечето страни от НАТО и страни отвън НАТО считат, че от време на време е нужна военна мощ.
Има огромна поддръжка в множеството интервюирани страни от НАТО за потреблението на военна мощ за поддържане на реда в света. Около 57% в 16 държави-членки са съгласни, че от време на време е нужна военна мощ, 36% не са съгласни.
В множеството интервюирани страни - както членове на НАТО, по този начин и тези, които не принадлежат към организацията - към половината или повече поддържат потреблението на военна мощ за поддържане на реда. И в седем страни (Швеция, Съединени американски щати, Канада, Обединеното кралство, Турция, Русия и Унгария) седем-на-десет или повече са на това мнение.
Германците са по-раздвоени, като 47% споделят, че от време на време е нужна военна мощ и 52% не са съгласни с това изказване. В България единствено 38% споделят, че от време на време е нужна военна мощ.
Подкрепата за потребление на военна мощ се трансформира, откакто Pew Research Center зададе този въпрос през 2007 година
Например, както в Украйна, по този начин и в Русия, две страни, взели участие в спорове от 2014 година насам, жителите от ден на ден настояват, че от време на време е нужна военна мощ (съответно с 11% и 9%). Това мнение става по-често срещано и в Словакия и Германия.
Но в няколко европейски страни поддръжката за изплозване на военна мощ понижава. Такъв е казусът в Италия (намаление с 21%), Испания (10%) и Чехия (9%).
В 12 страни, хората отдясно на идеологическия набор са по-склонни от тези вляво, да се съгласят, че военната мощ може да бъде оправдана. В Испания, да вземем за пример, тези вдясно са към два пъти по-склонни да поддържат военна мощ, в сравнение с тези отляво.
В Съединени американски щати консерваторите са с 25% по-склонни от либералите, които споделят, че от време на време е нужна военна мощ. По сходен метод 91% от републиканците и самостоятелните републиканци настояват, че от време на време е нужна военна мощ, до момента в който 71% от демократите и самостоятелните демократи считат по този начин.
Полът също оформя възгледите за военни дейности. В множеството от интервюираните страни, които са в НАТО и отвън НАТО, мъжете са по-склонни да имат вяра, в сравнение с дамите, в нуждата от военна мощ. В Чехия да вземем за пример 63% от мъжете споделят, че от време на време е нужна военна мощ спрямо 45% от дамите. А в Украйна 71% от мъжете поддържат военна мощ против 56% от дамите. Двуцифрените разлики сред половете са налице и в Германия (14%), Полша (12%), България (12%), Унгария (11%), Италия (11%) и Испания (10%).
Има ли елементи от прилежащи страни, които в действителност принадлежат на нас?
В страните от НАТО и отвън НАТО има различия дали елементи от прилежащи страни в действителност принадлежат към тях. 45% в 16 интервюирани страни от НАТО не са съгласни, до момента в който 35% са съгласни (в няколко страни делът, който не показва мнение, е относително висок).
Тези, които са съгласни с това изказване, са най-вече в изследваните страни от Централна и Източна Европа. Около две трети от унгарците (67%) са съгласни, че елементи от прилежащи страни принадлежат към тях, в това число 40%, които са изцяло съгласни. В Турция 58% са съгласни, че елементи от околните страни принадлежат към тях. И в прилежаща Гърция 60% споделят същото.
В страните от Западна Европа настроенията се движат в противоположна посока. В Швеция (82%), Холандия (74%), Англия (72%), Германия (62%), Испания (60%) и Франция (59%), болшинството не са съгласни, че има елементи от други страни, които принадлежат на тях.
Както в Съединени американски щати, по този начин и в Канада, хората не са съгласни, че елементи от други страни принадлежат към тях (съответно 73% и 65%). Все отново една четвърт канадци и почти един на петима американци споделят противоположното и са съгласни, че има елементи от прилежащи страни, които им принадлежат.
Руснаците и украинците са склонни да се съгласят, че елементи от прилежащи страни принадлежат към тях (съответно 53% и 47%).
В Европа последователите на десни популистки партии са по-склонни да споделят, че елементи от прилежащите страни принадлежат на тяхната страна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ