За какво ни е суперкомпютър
Настоящият европейски първенец - SuperMUC-NG, се намира в Leibniz Rechenzentrum в Мюнхен
[LRZ] България се гордее с компютърното си минало. От Джон Атанасов до въздишките по тогавашните компютри " Правец " - това е една от дребното тематики, по които имаме най-малко най-малък народен консенсус. Когато обаче предходната седмица стана ясно, че България ще има нов суперкомпютър и той ще коства 18 млн. евро, реакцията надалеч не беше толкоз радушна.
" Какви суперкомпютри, какви 5 лева? Мария Габриел очевидно не знае, по тази причина ще ѝ кажа: у нас 25% от хората живеят под прага на бедността ", гласи статус във Фейсбук на шефа на държавната психиатрия " Св. Иван Рилски " Цветеслава Гълъбова, който след това беше препечатан в десетки уеб сайтове и бе споделен стотици пъти. Д-р Гълъбова е изцяло права - в страна, в която психиатриите наподобяват като излезли от филм на ужасите, а деца не престават да умират поради дефицит на медикаменти е значимо да се приказва за това и да се търсят решения. Значи ли това, че страна като България няма потребност да налива пари в суперкомпютри? Не.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За разлика от здравната система суперкомпютрите не са нещо, с което хората се сблъскват всеки ден. Това, че са скрити обаче, не значи, че не работят. Резултатите от тяхната работа са на всички места и могат да оказват помощ в решаването на стотици ежедневни алтернативи. Включително тези със здравето.
Нужни ли са ни тези шкафове
Суперкомпютрите не наподобяват изключително секси. Най-силният подобен в България сега да вземем за пример - " Авитохол " в Българска академия на науките (закупен през 2015 година за 4 млн. лева.), наподобява като няколко големи слепени железни шкафове. Те обаче са от сериозна значимост за насърчаване на съвременна академична активност в точните науки, като също така дават опция за развиване и на съпътстващ бизнес. В собствен отчет центърът за суперкомпютри в Барселона, един от най-добре развитите в Европа, написа, че " HPC машините дават голяма възвращаемост на вложенията в бизнеса. Повечето компании намират потреблението за суперкомпютър като незаменимо конкурентно преимущество ".
Новият суперкомпютър на България да вземем за пример ще прави 4 милиона милиарда калкулации в секунда. За да разберете какво значи това, ще заемем думите на един занаятчия на свободното слово: " Всеки един подробност може да бъде тестван с милиони вариации на това, което може да му се случи в най-различни типове среди, натоварвания и сходни, при произшествия по какъв начин биха работили, в случай че щете, мостовете на автомагистралите, и освен автомагистралите, постройките по какъв начин биха реагирали, тоест целият строителен отрасъл. " Това сподели министър председателят Бойко Борисов при оповестяването на новината. И е прав.
От основаване на нови медикаменти, битка с рака, модели на геноми, климатични модели и прогнози до симулации на нуклеарни реактори, произшествия, фармацевтични резултати, криптиране и киберисигурност сферите на работа на суперкомпютрите са сериозни.
Нека го погледнем по този начин: една биохимична симулация, нужна за изработката на ново лекарство, изисква пресмятане, което би лишило 100 дни да бъде приключено от суперкомпютър. То също по този начин би могло да бъде направено и от един добър, бърз настолен компютър. За към 5000 години.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Федерализация на изчислителния запас
Новият суперкомпютър на България ще влезе в употреба през 2020 година и ще коства общо 18 млн. евро. От тях 12 млн. евро ще бъдат финансиране, а останалите пари – европейск о. Собствеността ще бъде на половина сред страната и програмата EuroHPC, само че по-важното е, че суперкомпютърът ще може да бъде употребен при предпочитание от всеки жител на Европейския съюз. Суперкомпютри с сходни параметри ще се появяват в още четири страни (Швеция, Люксембург, Чехия и Португалия), а в други три, които ще се намират във Финландия, Испания и Италия (но действително ще бъдат консорциуми), ще бъдат закупени още по-мощни.
Пред " Капитал " проф. Ана Пройкова, която дава отговор за няколко високоизчислителни машини в България, в това число и клъстера в " София тех парк ", разяснява, че концепцията на осемте суперкомпютъра е да работят като мрежа – т.е. българската машина може да е впечатляваща сама по себе си, само че нейната съществена цел ще бъде да работи като част от нещо по-голямо. Така запас от нея може да бъде употребен и от жители в Швеция да вземем за пример, до момента в който българската академична общественост или компании могат да се възползват от изчислителната мощност на този в Италия, Испания или друго място.
" Процедурата е такава, че един жител на Европа или организация ще може да пусне поръчка за пресмятане на задача към централното звено и оттова един интелигентен компютър да сметне къде би било най-добре да се случи то ", разяснява Пройкова. Ползването на суперкомпютри, несъмнено, не е обвързвано с потребност от физическа непосредственост до машината.
Пройкова е един от най-уважваните експерти в сферата в България и споделя, че не се изненадва от рецензиите към инвестицията, тъй като хората не схващат какво тъкмо вършат суперкомпютрите. Добавя, че новата машина ще бъде и огромна опция посредством него да се образоват по-младите експерти по високоизчислителни машини, които сега работят на първо място с морално остарелите (но към момента функционални) академични суперкомпютри. " А практиката е незаменима ", прибавя проф. Пройкова.
Европа и дългата съчка
Прогнозите са, че трите по-скъпи суперкомпютъра автоматизирано ще се трансфорат в три от десетте най-мощни изчислителни машини в света. Добър резултат поради, че сега в международната десетка има единствено един европейски подобен – немският SuperMUC-NG.
С други думи, сега Европа изостава по отношение на Съединени американски щати, Китай и Япония и се пробва да навакса посредством всеобщи вложения. Понеже знаем, че националната горделивост се мери в ранглисти, ето една: България изтегли дългата съчка да е част от това наваксване със суперкомпютър, който ще бъде измежду 50-те най-бързи в света. Сегашната ни най-силна машина, " Авитохол ", бе за малко част от формалната ранглиста TOP500, която мери изчислителната мощност, само че от дълго време изпадна от нея.
Друга дълга съчка е фактът, че както всеки бизнес ще каже, парите водят пари. От една страна, суперкомпютърът ще бъде закупен в границите на бюджета до 2020 година, който планува 1 милиарда евро за такива разноски. Следващият програмен интервал обаче, до 2027 година, планува 2.8 милиарда евро. Предвид, че към този момент ще имаме европейски клъстер в София, това значи съвсем сигурни спомагателни солидни вложения в област, която е, меко казано надалеч от целите на държавния бюджет.
В парка на високите калкулации
Още не е явен екипът, който да се занимава със суперкомпютъра. Проектът ще бъде воден от Петър Статев, ръководител на надзорния съвет на " София тех парк ". Новината, че суперкомпютърът ще се намира точно там, не е изненадваща - паркът може и да не се оправи с проекта да се трансформира в дребна екосистема за новаторски стартъпи, само че лабораторията за високопроизводителни калкулации е сигурно едно от сполучливите крила.
Разбира се, не може да се мине без типичните специфики на всичко, което изисква пари от страната. Суперкомпютърът би трябвало да бъде построен в " София тех парк ", където се намира и друга високоизчислителна машина, клъстерът Nestum. Пред " Капитал " от парка потвърдиха, че се планува построяването на нова постройка, в която той да се обитава. Премиерът Бойко Борисов пък сподели, че тя ще коства към 30 млн. лева, които ще дойдат от бюджета. Така най-малко в идващите няколко месеца, фокусът ще бъде отвеян към строителството, не към науката. Което е тъпо, само че неизбежно.
[LRZ] България се гордее с компютърното си минало. От Джон Атанасов до въздишките по тогавашните компютри " Правец " - това е една от дребното тематики, по които имаме най-малко най-малък народен консенсус. Когато обаче предходната седмица стана ясно, че България ще има нов суперкомпютър и той ще коства 18 млн. евро, реакцията надалеч не беше толкоз радушна.
" Какви суперкомпютри, какви 5 лева? Мария Габриел очевидно не знае, по тази причина ще ѝ кажа: у нас 25% от хората живеят под прага на бедността ", гласи статус във Фейсбук на шефа на държавната психиатрия " Св. Иван Рилски " Цветеслава Гълъбова, който след това беше препечатан в десетки уеб сайтове и бе споделен стотици пъти. Д-р Гълъбова е изцяло права - в страна, в която психиатриите наподобяват като излезли от филм на ужасите, а деца не престават да умират поради дефицит на медикаменти е значимо да се приказва за това и да се търсят решения. Значи ли това, че страна като България няма потребност да налива пари в суперкомпютри? Не.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък За разлика от здравната система суперкомпютрите не са нещо, с което хората се сблъскват всеки ден. Това, че са скрити обаче, не значи, че не работят. Резултатите от тяхната работа са на всички места и могат да оказват помощ в решаването на стотици ежедневни алтернативи. Включително тези със здравето.
Нужни ли са ни тези шкафове
Суперкомпютрите не наподобяват изключително секси. Най-силният подобен в България сега да вземем за пример - " Авитохол " в Българска академия на науките (закупен през 2015 година за 4 млн. лева.), наподобява като няколко големи слепени железни шкафове. Те обаче са от сериозна значимост за насърчаване на съвременна академична активност в точните науки, като също така дават опция за развиване и на съпътстващ бизнес. В собствен отчет центърът за суперкомпютри в Барселона, един от най-добре развитите в Европа, написа, че " HPC машините дават голяма възвращаемост на вложенията в бизнеса. Повечето компании намират потреблението за суперкомпютър като незаменимо конкурентно преимущество ".
Новият суперкомпютър на България да вземем за пример ще прави 4 милиона милиарда калкулации в секунда. За да разберете какво значи това, ще заемем думите на един занаятчия на свободното слово: " Всеки един подробност може да бъде тестван с милиони вариации на това, което може да му се случи в най-различни типове среди, натоварвания и сходни, при произшествия по какъв начин биха работили, в случай че щете, мостовете на автомагистралите, и освен автомагистралите, постройките по какъв начин биха реагирали, тоест целият строителен отрасъл. " Това сподели министър председателят Бойко Борисов при оповестяването на новината. И е прав.
От основаване на нови медикаменти, битка с рака, модели на геноми, климатични модели и прогнози до симулации на нуклеарни реактори, произшествия, фармацевтични резултати, криптиране и киберисигурност сферите на работа на суперкомпютрите са сериозни.
Нека го погледнем по този начин: една биохимична симулация, нужна за изработката на ново лекарство, изисква пресмятане, което би лишило 100 дни да бъде приключено от суперкомпютър. То също по този начин би могло да бъде направено и от един добър, бърз настолен компютър. За към 5000 години.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Федерализация на изчислителния запас
Новият суперкомпютър на България ще влезе в употреба през 2020 година и ще коства общо 18 млн. евро. От тях 12 млн. евро ще бъдат финансиране, а останалите пари – европейск о. Собствеността ще бъде на половина сред страната и програмата EuroHPC, само че по-важното е, че суперкомпютърът ще може да бъде употребен при предпочитание от всеки жител на Европейския съюз. Суперкомпютри с сходни параметри ще се появяват в още четири страни (Швеция, Люксембург, Чехия и Португалия), а в други три, които ще се намират във Финландия, Испания и Италия (но действително ще бъдат консорциуми), ще бъдат закупени още по-мощни.
Пред " Капитал " проф. Ана Пройкова, която дава отговор за няколко високоизчислителни машини в България, в това число и клъстера в " София тех парк ", разяснява, че концепцията на осемте суперкомпютъра е да работят като мрежа – т.е. българската машина може да е впечатляваща сама по себе си, само че нейната съществена цел ще бъде да работи като част от нещо по-голямо. Така запас от нея може да бъде употребен и от жители в Швеция да вземем за пример, до момента в който българската академична общественост или компании могат да се възползват от изчислителната мощност на този в Италия, Испания или друго място.
" Процедурата е такава, че един жител на Европа или организация ще може да пусне поръчка за пресмятане на задача към централното звено и оттова един интелигентен компютър да сметне къде би било най-добре да се случи то ", разяснява Пройкова. Ползването на суперкомпютри, несъмнено, не е обвързвано с потребност от физическа непосредственост до машината.
Пройкова е един от най-уважваните експерти в сферата в България и споделя, че не се изненадва от рецензиите към инвестицията, тъй като хората не схващат какво тъкмо вършат суперкомпютрите. Добавя, че новата машина ще бъде и огромна опция посредством него да се образоват по-младите експерти по високоизчислителни машини, които сега работят на първо място с морално остарелите (но към момента функционални) академични суперкомпютри. " А практиката е незаменима ", прибавя проф. Пройкова.
Европа и дългата съчка
Прогнозите са, че трите по-скъпи суперкомпютъра автоматизирано ще се трансфорат в три от десетте най-мощни изчислителни машини в света. Добър резултат поради, че сега в международната десетка има единствено един европейски подобен – немският SuperMUC-NG.
С други думи, сега Европа изостава по отношение на Съединени американски щати, Китай и Япония и се пробва да навакса посредством всеобщи вложения. Понеже знаем, че националната горделивост се мери в ранглисти, ето една: България изтегли дългата съчка да е част от това наваксване със суперкомпютър, който ще бъде измежду 50-те най-бързи в света. Сегашната ни най-силна машина, " Авитохол ", бе за малко част от формалната ранглиста TOP500, която мери изчислителната мощност, само че от дълго време изпадна от нея.
Друга дълга съчка е фактът, че както всеки бизнес ще каже, парите водят пари. От една страна, суперкомпютърът ще бъде закупен в границите на бюджета до 2020 година, който планува 1 милиарда евро за такива разноски. Следващият програмен интервал обаче, до 2027 година, планува 2.8 милиарда евро. Предвид, че към този момент ще имаме европейски клъстер в София, това значи съвсем сигурни спомагателни солидни вложения в област, която е, меко казано надалеч от целите на държавния бюджет.
В парка на високите калкулации
Още не е явен екипът, който да се занимава със суперкомпютъра. Проектът ще бъде воден от Петър Статев, ръководител на надзорния съвет на " София тех парк ". Новината, че суперкомпютърът ще се намира точно там, не е изненадваща - паркът може и да не се оправи с проекта да се трансформира в дребна екосистема за новаторски стартъпи, само че лабораторията за високопроизводителни калкулации е сигурно едно от сполучливите крила.
Разбира се, не може да се мине без типичните специфики на всичко, което изисква пари от страната. Суперкомпютърът би трябвало да бъде построен в " София тех парк ", където се намира и друга високоизчислителна машина, клъстерът Nestum. Пред " Капитал " от парка потвърдиха, че се планува построяването на нова постройка, в която той да се обитава. Премиерът Бойко Борисов пък сподели, че тя ще коства към 30 млн. лева, които ще дойдат от бюджета. Така най-малко в идващите няколко месеца, фокусът ще бъде отвеян към строителството, не към науката. Което е тъпо, само че неизбежно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ