Настоящите разходи за производство на водород в Германия са около

Настоящите разноски за произвеждане на водород в Германия са към 240 EUR/MWh и могат да паднат до към 200 EUR/MWh до 2030 година В същото време вносът на зелен водород по водопровод от Европа или Северна Африка може да бъде по-евтин от вътрешното произвеждане в средносрочен проект (около 150-170 EUR/MWh). А и вносът по море може да бъде доста по-скъп (около 250-300 EUR/MWh) заради загубите при преобразуването и превозването. Метанолът и другите производни могат да се транспортират по-евтино заради високата им енергийна компактност, което прави производството в други райони на света стопански привлекателно.

Още по тематиката

OMV влага 700 млн. евро в електролизна апаратура за произвеждане на водород Водородни технологии Енергетика / Природен газ и горива, Свят 1 окт 2025 Wood Mackenzie: Възможно ли е европейските рафинерии да държат ключа за обезпечаване на доставки на зелен водород? Водородни технологии Енергетика / Анализи / Интервюта 30 сеп 2025 МАЕ: производството на водород с ниски излъчвания до 2030 година има капацитет да доближи до 37 милиона тона годишно Водородни технологии Енергетика / Анализи / Интервюта 15 сеп 2025

Това демонстрира късият разбор „ Глобални разноски за произвеждане и доставка на зелен водород “ на Института по енергийна стопанска система към Университета в Кьолн (EWI). Анализът се основава на обновената версия на EWI Global PtX Cost Tool, оповестена през юни. Тя разрешава разбор на разноските за произвеждане и превоз на зелен водород и разнообразни производни като амоняк и метанол в международен мащаб. Изследването беше подкрепено от „ Förderinitiative Wasserstoff “ на Gesellschaft zur Förderung des Energiewirtschaftlichen Instituts an der Universität zu Köln e.V. и изследователския план „ sMArt Green Ports as Integrated Efficient multimodal hubs “ финансиран от европейската стратегия „ Хоризонт 2020 “.

Водородът от Германия е по-скъп в кратковременен проект, в сравнение с се предполагаше

Производствените разноски за зелен водород сега са доста по-високи, в сравнение с се предполагаше. Това се дължи основно на високите капиталови разноски за електролизери. Това се вижда и от обновената версия на EWI Global PtX Cost Tool: при разноски за електролиза от към 2400 евро/kW, индустриалните разноски в Германия понастоящем възлизат на 244 евро/MWh (около 7,3 евро/kg). До 2050 година разноските могат да паднат до сред 136 и 96 евро/MWh. „ Въпреки това, ние виждаме такова понижение на разноските единствено в случай че има обилни резултати от наученото и икономии от мащаба в капиталовите разноски за електролизери “, споделя доктор инж. Ан-Катрин Клаас, която извърши актуализацията на инструмента дружно с Давид Воллебен, Тобиас Лайбфриц и Михаел Мориц. 

Европейски Съюз възнамерява да внася към половината от потребностите си от водород до 2030 година В националната си тактика за водорода Германия планува дял на вноса от 50-70 % през 2030 година Според калкулации индустриалните разноски в Германия през 2030 година биха могли да бъдат към 200 EUR/MWh. Страните в Европа и Северна Африка, които разполагат с тръбопроводни връзки, реализират по-ниски разноски за импорт от към 150 EUR/MWh с помощта на положителния капацитет за възобновими енергийни източници. В случая на морския превоз загубите на успеваемост по време на процеса на превръщане и превозване водят до доста по-високи разноски от над 200 EUR/MWh, което прави морския импорт доста по-скъп от производството в Европа в този сюжет.

Вносът на метанол с транспортен съд може да бъде по-евтин от производството в Европейски Съюз

Вносът на водород с транспортен съд е обвързван с високи загуби при преобразуването и превозването. Ситуацията е друга за водородните деривати като метанол, които се употребяват непосредствено в Германия. Разходите за импорт на зелен метанол в Германия с транспортен съд могат да бъдат по-малко от 400 EUR/MWh през 2030 година, спрямо 480 EUR/MWh за вътрешното произвеждане. Благоприятни страни за импорт са Китай, Кения, Мароко, Мексико и Саудитска Арабия. „ Високата енергийна компактност на производните е изключително преимущество за превозването с транспортен съд “, споделя Клаас.

Инструментът EWI Global PtX Cost Tool проучва производството на водород и водородни деривати в фабрики с интегрирано произвеждане на електрическа енергия от възобновими източници. Инструментът разрешава разбор на индустриалните и транспортните разноски за водород и неговите деривати амоняк, метан, метанол и горива по метода Фишер-Тропш. Транспортът се реализира посредством водопровод (нов или преустроен) или транспортен съд (в течно положение, с LOHC или като дериват). Инструментът разграничава два сюжета (базов, оптимистичен) и два профила на доставка (нестабилен, базов). За актуализацията бяха обновени значими входни параметри, като капиталовите разноски за съоръжения за възобновима сила и електролизери, както и среднопретеглената стойност на капитала (WACC). Освен това, при потреблението на фотоволтаична сила за произвеждане на водород беше интегрирано съхранението в акумулатори, изясняват анализаторите.