Настъпи ли промяна в отношенията медии-политика след периода на протестите

...
Настъпи ли промяна в отношенията медии-политика след периода на протестите
Коментари Харесай

Настъпи ли промяна в отношенията медии-политика след протестите от 2020? |

Настъпи ли смяна в връзките медии-политика след интервала на митингите от 2020?

Този въпрос дискутираха медийни специалисти и преподаватели по публицистика на годишната конференция на фондация " Медийна народна власт ".

Според медийния специалист Орлин Спасов смяната в този интервал е доста повече в полето на политиката, в сравнение с при медиите. " Трудно е да се каже, че въздействието на Делян Пеевски е изчезнало . Разбираме го по наличието на доста медии. То остана и след митингите, продължава и до момента ", уточни той.

В периода след летните митинги от 2020 до момента съвсем липсваха медийни следствия за знакови случаи на корупция, добави Спасов.

В същото време връзката на политиците с жителите бе пренесена съвсем напълно в обществените мрежи , заобикаляйки медиите, установяваха участници в полемиката. Дори " Продължаваме промяната " разпростра акцията си главно в интернет - в обществените мрежи и Youtube, уточни Орлин Спасов. Той означи и друга наклонността - наличието в обществените мрежи се е оказало по-ефективно за партиите от притежаването на лична телевизия . На последните избори Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, " Атака " и Вътрешна македонска революционна организация не реализираха огромни триумфи макар партийните си тв канали. Докато " Възраждане ", която разчиташе доста на обществените мрежи, мощно усили наличието си.

Според проф. Ивайло Дичев сме очевидци на раздробяване на общественото пространство и на неговото приватизиране посредством технологиите. " Успоредно с медийната централизация стана вероятен феноменът на платформения капитализъм. Това е приватизирано човешко взаимодействие,  техническа опция за раздробяване на общественото пространство ", съобщи той и напомни, че едвам на финала на третите избори за годината сме станали очевидци на политически спор. 

" Във време на война първата жертва са медиите ", заключи проф. Дичев.

Николета Даскалова от фондация " Медийна народна власт " уточни, че медиите и политиците от ден на ден навлизат в Youtube, където е към този момент всекидневно български видеа да доближават десетки, от време на време стотици хиляди гледания. Там в пъти повече от предходните години се гледат политически клипове. Наблюдава се и наклонността политиците да търсят и ухажват влогъри , с цел да доближат до техните аудитории, установи Даскалова..

Журналистът Мария Черешева счита, че в интервала след митингите сме станали очевидци на смяна и на доказателство за това по какъв начин конюнктурата въздейства на знакови следствия. Конкретните образци са случая с бития по време на митингите публицист и следствието на Антикорупционния фонд. Министерство на вътрешните работи разгласява всички протоколи по случая с Димитър Кенаров след промяната на властта, само че все пак прокуратурата отхвърли да образува досъдебно произвеждане.  Една и съща институция при промяна на властта установява различна фактология , сподели Черешева по отношение на работата на Министерство на вътрешните работи. Сега наподобява, че репресивните органи към момента са свързани с някогашната власт, заключи тя.

Според проф. Нели Огнянова можем да създадем внимателно оптимистична прогноза, че времето на постистината си отива . Тя напомни, че по модела на Тръмп, който отстрани обичайните медии и наложи директна връзка с хората, а сериозните гласове доста бързо бяха оповестени за врагове на народа, Бойко Борисов през третия мандат също споделяше еднопосочно и непосредствено споделяше. У нас феноменът бе наименуван " джипка медия " и " Севда ТВ ". В него той избира на кого и по кое време да приказва, жителите и медиите са определени, изясни проф. Огнянова.

Според нея огромните онлайн платформи основават четири казуса. Първият е  еднопосочното другарство с жителите,  а това е преграда пред гражданския надзор и пред демократичната функционалност на обичайните медии. Освен това те вършат вероятни огромни дистопични сюжети  - видно от аферата с, която разкри следене на възможните гласоподаватели и акумулиране на големи размери от данни за микротаргетиране с политическа цел. На трето място, водят до  поляризация на публичното мнение и радикализация на възгледите. Дори основателите на огромните платформи не са си давали сметка за тези резултати. Хора, с които си приказваме умерено офлайн, в мрежата са наши идеологически съперници и връзките са доста изострени, разяснява проф. Огнянова. Четвъртият огромен проблем е, че тези мрежи се трансфораха в дом за дезинформацията . " Запазват нашите профили, предлагат наличие, тайни теории, черни акции. Тезата на изобличителите като е, че това става умишлено, тъй като съответства на техния бизнес модел. Това е така наречен Икономика на желанието. Има стопански интерес да стоим там, увлечени в разногласия и битки ", добави медийният специалист.

Според нея сме покрай модела на " туитване на държавно управление " - до момента най-близо до това бе " ИТН ", който разгласи състав на държавно управление във видеозапис.

" Когато имаме завладяна страна и завладяни медии, има и нещо положително в това да бъде заобиколена пропагандната машина. А качествената публицистиката съумява и да прави работата си и от това, което гледа онлайн ", добави тя.

Нели Огнянова напомни, че Европейската комисия работи по законодателен акт за цифровите услуги и по правилник за възбрана на микротаргетирането, съсредоточава старания и върху ново финансиране на качествената публицистика.

Според политолога проф. Огнян Минчев  медийното пространство у нас е преди протестите е монополизирано от " сарайско-библиотекарския кръг, чиято персонификация бе Пеевски ". В същото време много медии бяха свободни да се показват, само че представителите бяха застрашени от наказания от репресивни инстанции, уточни той.

Според него в интервала от летните митинги насам медиите са били разграничени на два облака - революционни и тези в отбрана на статуквото, като първите дават визията и вероятността на светлото бъдеще. " За страдание, при тази поляризация дребното самостоятелни и справедливи медии също се поляризираха по метода на CNN, който в поляризацията на американското общество зае ролята на американското " Работническо дело " в одобряването на силите на мира и напредъка ", разяснява проф. Минчев.

По думите му тази поляризация не отразява задоволително в детайли същинското разположение на силите в обществото. Положителното, съгласно него е, че поне в обществения живот са навлезли младите генерации, включително политически водачи. " Имаме и обществени пластове, които играеха значима роля в предишните години - от 90-те насам - старите генерации на демократичната общественост. Те бяха скептични към този вид цивилен и политически съюз сред младите и остарели сили от вида на Българска социалистическа партия. Тези генерации в този момент заемат роля на буфер. Покрусените старци на демокрацията към този момент излъскват перушината. Пита се доколко ще получат опция да се наместя в политическата обстановка ", разяснява политологът.

Юлия Роне, анализатор от Кеймбридж, уточни, че в интервала на пандемията мейнстрийм медиите са давали публичност на безумни от научна позиция теории. Според нея някои от главните решения, които би трябвало да се търсят, са за обществени принадлежности за качествена публицистика, мощни местни медии и регулация без цензура.

Доц. Георги Лозанов, разказа изтеклата година и половина като " цялостна медиатизация на политиката " - отговор на рестриктивното медийно държание преди митингите. " През 2016 година подадох оставка като ръководител и член на Съвет за електронни медии, за да покажа, че стартира тежък интервал за медиата, в който тя се отдалечава от гражданското общество. Знаци като моята оставка не бяха разчетени от тези, върху които се стовари това неодобрение ", съобщи той.

Според него още от началото на 90-те има опити за замяна на политическото дясно, което последователно е превърнато във провинен, че няма народна власт. " Това е роман, който се написа от носталгичното задкулисие, от хора с реставрационно отношение към предишното. Допускаше богатствата да се разпределят отвън обществените процедури. Започнаха подмени - и с Национална движение „Симеон Втори", и с ГЕРБ - на исторически състоялото се дясно. И стигаме до " ИТН ". По една или друга причина това не стана, само че не тъй като патосът се е сменил или опитите за замяна на дясното са спрели. Има Такъв Народ просто по една или друга причина не се оправи с тази роля ", разяснява доцент Лозанов. И добави, че и " Продължаваме промяната " в този момент има вяра за коалиране с дясното. Според него стои въпросът до каква степен съдружните им връзки с ИТН и БСП няма да подменят опцията да се появи и сътвори демократична народна власт. " Да се надяваме, че е пристигнало едно ново потомство, до което старите въздействия няма да доближат. И то да продължи линията, която бе прекратена през прехода ", заявидоц. Лозанов.

По думите на медийния специалист " различните медии, които бяха свързани с митингите, вкараха една формула, която е противоположна симетричност на историческото безпаметие - " задоволително е да падне Борисов, няма значение какво ще стане по-късно ". Медиите имат присъединяване в това кой се оказа политическият бенефициент на митингите от предходната година ", счита Лозанов.

Орлин Павлов напомни, че към половината от практикуващите у нас публицисти не са приключили публицистика, тъй като специалността не е контролирана. Получава се по този начин, че огромна част от практикуващите специалността не са възпитавани в журналистическа нравственос - такава, каквато се възпитава в университетите. Според него публицистите у нас, също така, са типични представители на междинната класа - за тях специалността е нещо, с което си вадиш хляба. Липсва професионална консолидация и групово отстояване, всеки е оставен да се оправя самичък с работодателя си, а това води до к омпромиси с качеството. " В процеса на образование се образуват полезности. Ние като преподаватели в Софийския университет се опитваме да вършим това ", добави той.

Доц. Георги Лозанов напомни две свои хрумвания за гилдията - основаване на журналистическа камара и полагане на журналистическа клетва , сходно на Хипократовата. Клетвата ще припомня, че този поминък носи дълг, който може да влиза в несъгласие на това занаятът да ти изкарва хляба, изясни той. Идеята на камарата е да не можеш да аплайваш за работа в качествени медии, в случай че не си член. А медиите, от своя страна, да могат да аплайват за финансиране, в случай че за тях работят членове на камарата.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР