Ивайло Кирилов: Презастрояването на София е поредната предизборна лъжа
Наслушахме се на какво ли не в предизборните акции на претендентите за кметското кресло на София, само че е добре да разобличим една огромна неистина, която всички повтарят – може би за в един миг да се трансформира в истина за обществото. И това е лъжата, че София е презастроена.
Не е належащо изключително огромно изпитание, с цел да се разобличи тази неистина – задоволително е да погледнем данните на Евростат, Национален статистически институт и другите европейски столици. Тъй като в София междинната компактност на популацията е 947 поданици на кв. км. е мъчно да си представим защо презастрояване може да става въпрос, в случай че я съпоставим с Париж – 20 900 поданици на кв. км, Атина – 19 115 поданици на кв. км, Брюксел – 8 970 поданици на кв. км, Лондон – 5 584 поданици на кв. км и така нататък Списъкът е дълъг и в действителност мъчно ще откриете европейска столица с по-ниски индикатори.
Може да звучи необичайно, само че Пловдив е надалеч по гъсто обитаем град от София, само че не чуваме там да се оплакват от презастрояване, макар своите 3 365 поданици на кв. км. Варна също би трябвало да е презастроена с нейните 1 418 поданици на кв. км.
София попада в категорията на градове с ниска компактност на популацията с нейните 947 поданици на кв. км.
Тази ниска компактност на популацията, съотнесена към площта на София, ни води към напълно други заключения. Че чувството за презастрояване идва от неправилното образуване на живота на популацията – неналичието на съответни решения за напредване и най-много – на паркоместа.
Повечето квартали в София са остарели и строени без подземни паркинги, поради което междублоковите пространства се трансфораха в паркинги. Очевидно е, че и те не са задоволителни, и когато ти се наложи да обиколиш квартала няколко пъти, с цел да намериш къде да паркираш, си доста по-склонен да повярваш, че София е презастроена и пренаселена, в сравнение с да си дадеш сметка, че градът ни има потребност от нова визия за развиване.
Панелните блокове с безсистемно паркирани към тях коли е най-често срещаната панорама в кварталите на София. Сега си представете същото пространство без коли, а с добре уредени зелени площи и междублоково пространство! Това може да се случи единствено, в случай че ръководещите и кандидат-кметовете насочат напъните си в търсене на решение за казуса с паркирането, а не в основаване на всеобща нервност около фиктивен проблем. /БГНЕС
————–
Автор на коментара е Ивайло Кирилов, експерт по връзки.
Не е належащо изключително огромно изпитание, с цел да се разобличи тази неистина – задоволително е да погледнем данните на Евростат, Национален статистически институт и другите европейски столици. Тъй като в София междинната компактност на популацията е 947 поданици на кв. км. е мъчно да си представим защо презастрояване може да става въпрос, в случай че я съпоставим с Париж – 20 900 поданици на кв. км, Атина – 19 115 поданици на кв. км, Брюксел – 8 970 поданици на кв. км, Лондон – 5 584 поданици на кв. км и така нататък Списъкът е дълъг и в действителност мъчно ще откриете европейска столица с по-ниски индикатори.
Може да звучи необичайно, само че Пловдив е надалеч по гъсто обитаем град от София, само че не чуваме там да се оплакват от презастрояване, макар своите 3 365 поданици на кв. км. Варна също би трябвало да е презастроена с нейните 1 418 поданици на кв. км.
София попада в категорията на градове с ниска компактност на популацията с нейните 947 поданици на кв. км.
Тази ниска компактност на популацията, съотнесена към площта на София, ни води към напълно други заключения. Че чувството за презастрояване идва от неправилното образуване на живота на популацията – неналичието на съответни решения за напредване и най-много – на паркоместа.
Повечето квартали в София са остарели и строени без подземни паркинги, поради което междублоковите пространства се трансфораха в паркинги. Очевидно е, че и те не са задоволителни, и когато ти се наложи да обиколиш квартала няколко пъти, с цел да намериш къде да паркираш, си доста по-склонен да повярваш, че София е презастроена и пренаселена, в сравнение с да си дадеш сметка, че градът ни има потребност от нова визия за развиване.
Панелните блокове с безсистемно паркирани към тях коли е най-често срещаната панорама в кварталите на София. Сега си представете същото пространство без коли, а с добре уредени зелени площи и междублоково пространство! Това може да се случи единствено, в случай че ръководещите и кандидат-кметовете насочат напъните си в търсене на решение за казуса с паркирането, а не в основаване на всеобща нервност около фиктивен проблем. /БГНЕС
————–
Автор на коментара е Ивайло Кирилов, експерт по връзки.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ