Наскоро стана ясно, че в родния град на Георги Парцалев

Наскоро стана ясно, че в родния град на Георги Парцалев ще бъде изработен огромен музей, който да запази паметта на комика, чието творчество е национално културно завещание. Архитектурното решение на студио от София планува основаване на огромен културен център в Левски, който да носи името на Георги Парцалев и да сплотява читалище „ Георги Парцалев “, летен спектакъл и музей. Проектът планува и основаване на скулптора на артиста, музей и художествена изложба, от които да се усеща духът му и величието на неговото човешко и артистично наличие. По този мотив Lupa.bg потърси театралната партньорка на Парцалев – известната актриса Латинка Петрова, която е и негова близка другарка. Тя е от малцината, които съхраняват съкровените секрети на звездата от Сатиричния спектакъл. Двамата в продължение на десетилетия си партнират на сцената на Сатирата и вървят дружно по турнета из страната. Специално за Lupa.bg известната и колоритна актриса описа за своето другарство с Парцалев.

– Г-жо Петрова, зарадвахте ли се, когато научихте за концепцията в Левски да бъде изработен огромен музей в чест на Георги Парцалев?
– Много, доста се зарадвах. Парцалев от дълго време заслужава тази респект. Всяка година съм в Левски на празненствата, които градът прави в чест на Парцалев. Правят се декади на комедийни спектакли, прожектират се негови филми. По време на тези мероприятия идват доста хора от всички възрасти, както и доста младежи. В Левски има музей, отдаден на Парцалев, само че се веселя, че в този момент самодейността се е разширила и се приказва за по-мащабен план. Хората са горди, че имат човек, зад който градът застава.

– Вие бяхте доста близка другарка на Парцалев, знам, че по време на вашите многочислени пътувания из България сте си дали обещание да се грижите един за различен.
– Аз бях доста близка с Парцалев. Безкрайно го обичах и обичам поради това, че беше вид отшелник, че беше един Дон Кихот, че беше човек, който всеки миг можеше да се разплаче от едно злощастие и да реагира като дете. Познавах го доста добре. Обещахме си да се пазим един друг… Който пръв отлети там, горе, да пази другия долу, на земята. Като отида в църква, постоянно му запалвам свещичка, да му е ярко, да може и да ме види, да ми изпрати неизчерпаемата си сила за живот. Той мина през живота като непораснало дете – плачеше, страдаше, по детски се вълнуваше от всичко и от всеки. Не даваше мотив да се разбере какво го боли, дали е благополучен или трагичен. Почина от левкемия, тогава медицината у нас не беше толкоз напреднала, нямаше такива съвременни средства, които можеха да го възстановят, както в този момент избавиха Ламбо.

– Казвали сте, че последните дни на Парцалев били доста, доста тежки, бил толкоз немощен… А по какъв начин се отнасяте към изказванията, че е умрял от СПИН, а не от онкологично заболяване?
– Не, не, никакъв СПИН. Той си отиде от левкемия. Самият Парцалев беше смутен от слуховете тогава през 1989 година, че има СПИН и ми сподели проучванията, съгласно които не е болен от СПИН. Ходех при него всеки ден в Правителствена болница. Той си слагаше чавки за наличия и отсъствия и ми викаше: „ Лотье, ти нямаш един ден неявяване! ” Накрая толкоз беше измършавял, че златните му пръстени падаха и той си ги държеше в джоба на пижамата. Много се изтеза най-после благият. Казваше ми с неговия мек диалект: „ Лотье, в прилежащата стая е патриархът! Божи човек, пък и той в болничното заведение, от жлъчка болен, по какъв начин е допустимо?! ” Все намираше да се майтапи с нещо.

– Тъжно ли му беше, че е уединен, че няма семейство?
– В диалози, когато сме се прибирали от някакви концерти и аз постоянно го возех с колата, защото той в никакъв случай не караше, Парцалев ми споделяше единствено това, че Бог го е санкционирал да няма деца, да бъде самичък и у дома никой да не го чака. „ Лотье, Бог ми даде всичко, за какво ме лиши от най-важното – да имам едно малко Жоржче, да му дам името, да му сложа едно цилиндърче, да го облека. ” Страданието му беше голямо, че няма деца. Човек по някакъв метод би трябвало да усети тази болежка. Знам, че той искаше да осинови дете, само че събитията бяха такива, че не му дадоха. Парцалев се надяваше, в случай че не той, то най-малко сестра му Теодосия да осинови момченце, само че тя не пожела. Пацо обожаваше остроумията на дребните.

– Вие реагирахте доста прочувствено преди години, когато в телевизионно изявление Георги Калоянчев сподели по адрес на починалия си сътрудник и другар, че е бил гей и не е обичал децата.
– Много ме заболя от думите на Калоянчев. Понеже познавах болката на Парцалев, не можех да не отвръщам на такива плесници. Калата не е бил лишен от нищо, дори ориста му е изсипала, изсипала с шепи заложба, гений. Той изигра блестящи неща, които нека да са филмирани, нека поколенията да се учат от него. И до момента не мога да проумея за какво в заника на живота си сподели това за Парцалев. И тогава и в този момент считам, че в нашето малко семейство България би трябвало да сме по-толерантни към хора като Парцалев, които минават като метеор и светват с неотразима светлина. Аз оневиних Калоянчев единствено поради старостта и болежките му. Но бих желала по-толерантно да се разделяме с хора, за които сме споделили, че ги обичаме, че са наши другари, че един до друг сме градили един спектакъл. Непочтено и аморално е да се ровим в бельото на хората.

Трябва малко повече да си чел, би трябвало да познаваш биологията, би трябвало да познаваш нашето раждане с всичките хормони. При някои доминират едни, при други – различен тип. Не единствено че стоя зад тези хора, само че по някакъв метод постоянно им състрадавам, когато грубияни скачат против тях, мъжкари, мачовци налитат да ги бият. Моля ви, в основата е интелектът. Тези хора би трябвало да живеят. Грешката не е в тях. Съвсем друго е, когато се прави шоу и хората се забавляват и някой желае да си прави реклама. През 21 век изобщо нямаме право да заставаме на пътя на тези хора, които също би трябвало да пазят своето достолепие. Има десетки политически водачи по света, които са гейове, само че това не пречи да са положителни политици. Имам доста такива другари, които ме смайват с възприятието си за комизъм, с интелекта си, те са доста четящи. Вероятно нещо комплицирано става в този организъм и Бог дава доста повече психика и прозрения, те поясняват нещата, те плуват в други светове. На мен тези хора са ми доста, доста любопитни. И за какво да не ги опознаем.

– Какъв ще запомните Георги Парцалев като другар и театрален сътрудник?
– Парцалев беше нравствен благородник, благородник към дамите. Той беше влъхва, четеше доста, знаеше доста. Неговият Дон Кихот продължи да се бори през целия живот с вятърни мелници. Но не спираше да се усмихва… Той беше безпределно добър човек. Някои хора го използваха. Той осъзнаваше това, само че в никакъв случай не отмъщаваше. Беше душата на компанията и плащаше всички сметки. Беше необятно скроен човек. Бих желала по-често да си спомняме за Георги Парцалев. Той даде доста на България.
Инфо: Лупа