За първия български електромобил. И за още нещо
Наскоро на обичайното техническо издание на бе показан – план на варненската научноизследователска компания ”Джи-ка 1” ЕООД. Той е машина от напълно нов вид, която освен не замърсява природата, само че и черпи силата си от вятъра.
Може и да не сте чули за него. Повечето родни медии има да извървят много дълъг път до прозрението на Ариана Хъфингтън, че и да търсят положителната вест. Засега те към момента всеобщо робуват на модерния някъде от десетилетие насам народен негативизъм, който посреща с подигравка всяко сходно българско донкихотовско начинание. Така през последните години из интернет потънаха няколко следващи вести за няколко следващи “първи български електромобила” на изобретатели от Стара Загора, Благоевград, Лом... може да има и още.
24 юни 2022 | България даде път на Северна Македония! В историческо решение на Народното събрание през днешния ден партиите Продължаваме...
Не укривам, че имам по-специално отношение към тематиката за електрическите автомобили. Не единствено тъй като считам, че рационалното отношение към природата и богатствата й е наложително за актуалния човек, а и тъй като знам, че първият български електрически автомобил в действителност е доста по-стар и се е появил още в края на 60-те години. Просто един от основателите му е моят татко, инж. Евгени Танчев.
Тук баща е сниман пред църквата на Шипка някъде през 60-те, в ерата на електрическия автомобил. А самият той се назовава “Пионер-63” – това смешно и симпатично малко возило най-горе. Всичко, което знам за него, са мемоари от разказите на татко ми и бележките на гърба на фотосите, написани с неговата ръка. Моделът е бил планиран и направен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар, където работеше баща, и на Българска академия на науките. Дългата абревиатура се разшифрова като Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари. И институтът, и Балканкар, и цялото българско каростроене към този момент са в небитието.
Действащият пример на “Пионер-63”също е показван на Пловдивския панаир – на ХХІІІ-то му техническо издание през есента на 1967 година Не знам дали е непокътнат някъде “в плът и кръв”. Имам го на две фотоси – сам и до може би най-популярния в “народната” република бензинов модел на руския “Москвич”. Сигурно са го снимали пред панелния блок в ж. к. Бъкстон, където живеехме.
Ето и креативния екип, който го е основал. Ръководител на колектива: проф. инж. Благой Петков; заместник-ръководител: проф. инж. Георги Георгиев; виновен конструктор на каросерията: ст. н. с. ІІ ст. д. т. н. инж. Евгени Танчев, виновен конструктор на ръководещия мост: ст. н. с. инж. Петър Захариев, виновен конструктор на задвижващия мост: инж. Георги Достин, виновен конструктор на електроинсталацията: ас. Гъркова. Двигателят е планиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на Българска академия на науките.
Не знам за какво преди време са спрели работата по плана. Вероятно някой потенциал на социалистическата планова стопанска система е постановил, че електрическият автомобил е недоходоносен и просто го е пратил в архива. Причините за сходно решение най-често са сложни и подмолни, а особено по тематиката с електрическите автомобили – най-вероятно и много сходни на тези, които 30 години по-късно в Съединени американски щати.Днес, на 8 октомври, е рожденият ден на татко ми. Дължах му този текст, тъй като знам, че би се радвал на всеки нов български електрически автомобил. И с цел да му кажа, че се гордея с него. Че разбрах, въпреки и късно, по какъв начин, работейки непретенциозно върху ежедневните си каузи, той в действителност е изпреварвал времето си – същият татко, който смятах за ретрограден и деспотичен, и против чиито наставнически препоръки се бунтувах. За да му кажа, че извънредно ми липсва и че оттова – от по-доброто място, където е от 12 земни години – той продължава да ме възпитава и оформя като персона. Благодаря на Бог, че ме научи да го обичам и уважавам.
Може и да не сте чули за него. Повечето родни медии има да извървят много дълъг път до прозрението на Ариана Хъфингтън, че и да търсят положителната вест. Засега те към момента всеобщо робуват на модерния някъде от десетилетие насам народен негативизъм, който посреща с подигравка всяко сходно българско донкихотовско начинание. Така през последните години из интернет потънаха няколко следващи вести за няколко следващи “първи български електромобила” на изобретатели от Стара Загора, Благоевград, Лом... може да има и още.
24 юни 2022 | България даде път на Северна Македония! В историческо решение на Народното събрание през днешния ден партиите Продължаваме... Не укривам, че имам по-специално отношение към тематиката за електрическите автомобили. Не единствено тъй като считам, че рационалното отношение към природата и богатствата й е наложително за актуалния човек, а и тъй като знам, че първият български електрически автомобил в действителност е доста по-стар и се е появил още в края на 60-те години. Просто един от основателите му е моят татко, инж. Евгени Танчев.
Тук баща е сниман пред църквата на Шипка някъде през 60-те, в ерата на електрическия автомобил. А самият той се назовава “Пионер-63” – това смешно и симпатично малко возило най-горе. Всичко, което знам за него, са мемоари от разказите на татко ми и бележките на гърба на фотосите, написани с неговата ръка. Моделът е бил планиран и направен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар, където работеше баща, и на Българска академия на науките. Дългата абревиатура се разшифрова като Научноизследователски и проекто-конструкторски институт за електро- и мотокари. И институтът, и Балканкар, и цялото българско каростроене към този момент са в небитието.
Действащият пример на “Пионер-63”също е показван на Пловдивския панаир – на ХХІІІ-то му техническо издание през есента на 1967 година Не знам дали е непокътнат някъде “в плът и кръв”. Имам го на две фотоси – сам и до може би най-популярния в “народната” република бензинов модел на руския “Москвич”. Сигурно са го снимали пред панелния блок в ж. к. Бъкстон, където живеехме.
Ето и креативния екип, който го е основал. Ръководител на колектива: проф. инж. Благой Петков; заместник-ръководител: проф. инж. Георги Георгиев; виновен конструктор на каросерията: ст. н. с. ІІ ст. д. т. н. инж. Евгени Танчев, виновен конструктор на ръководещия мост: ст. н. с. инж. Петър Захариев, виновен конструктор на задвижващия мост: инж. Георги Достин, виновен конструктор на електроинсталацията: ас. Гъркова. Двигателят е планиран от колектив на НИПКИЕМ, а акумулаторите – от колектив на Българска академия на науките.
Не знам за какво преди време са спрели работата по плана. Вероятно някой потенциал на социалистическата планова стопанска система е постановил, че електрическият автомобил е недоходоносен и просто го е пратил в архива. Причините за сходно решение най-често са сложни и подмолни, а особено по тематиката с електрическите автомобили – най-вероятно и много сходни на тези, които 30 години по-късно в Съединени американски щати.Днес, на 8 октомври, е рожденият ден на татко ми. Дължах му този текст, тъй като знам, че би се радвал на всеки нов български електрически автомобил. И с цел да му кажа, че се гордея с него. Че разбрах, въпреки и късно, по какъв начин, работейки непретенциозно върху ежедневните си каузи, той в действителност е изпреварвал времето си – същият татко, който смятах за ретрограден и деспотичен, и против чиито наставнически препоръки се бунтувах. За да му кажа, че извънредно ми липсва и че оттова – от по-доброто място, където е от 12 земни години – той продължава да ме възпитава и оформя като персона. Благодаря на Бог, че ме научи да го обичам и уважавам.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ