Нашето общество стана лошо общество. Лошо общество, завладяно, превзето, покорено,

Нашето общество стана неприятно общество.

Лошо общество, превзето, завладяно, покорено, колонизирано от неприятни хора.

Те основават неприятни правила на съществуването на това наше общество, при което можеш да можеш, да успяваш, да се развиваш, да просперираш, единствено в случай че станеш и ти неприятен човек.

Поради тези неприятни правила, обществото плоди неприятни хора и става още по-лошо.

Това е серпантина – хем придвижване в една посока (погрешната), хем въртене в един кръг (омагьосания). Само че тази серпантина не се разпростира, а се свива – всяко завъртане е с по-малък радиус, в по-малък кръг.

Накрая сходни спирали завършват посредством детонация (навън) или имплозия (навътре).

И в това време се пробутват, пропиарстват, пропагандират, прокламират някакви възможни триумфи, някакви условни положителни сдвигове, някакви хипотетични удачи, някакви имагинерни напредъци.

Може и да ги има. Но то са като гордото окуражаване на пуйките преди празник, че поради примерното държание ще им се поставя повече храна и даже - с благосклонност и със угриженост за самите тях - може тя малко със мощ да им бъде натъпквана в гърлата!

То е като решение на пленума на вълците преди наближаващия прием - по случай новата вълча година да се усилят краткотрайно тревните площи, с цел да има повече паша за зайците и даже да им бъдат отпуснати спомагателни количества моркови и зеле на всяка глава от заешката популация, за повишение на качеството на техния живот.

Истинският проблем е, че дори някои настрана взети детайли на непретенциозен прогрес в България се губят в голямата сива и уродлива маса деструктивни процеси в нашето общество. Което в действителност се трансформира в неприятно общество, попаднало в ръцете на неприятни хора. И доведено до такава фаза на застоялост на полезностите и инфлация на деморализацията, че става все по-лошо и от ден на ден единственият метод да съществуваш някак е да станеш и ти неприятен човек.

Ето тук сработва клопката на съдбовната илюзия на другояче естествените хорица – че с цел да те има, с цел да си нужен в едно такова неприятно общество, би трябвало да се опитваш да виеш по вълчи с вълците, да ставаш неприятен като неприятните. Или най-малко да се правиш на неприятен - като мимикрия, като реплика, като симулация, като обикновен предпазен механизъм.

По този метод в действителност освен се правиш на неприятен, само че ставаш неприятен. Така и с помощта на теб, и посредством теб, и дружно с теб, и съгласно теб, обществото става единствено още по-лошо.

А тъкмо това желаят неприятните хора. Онези, които са ни завладели, завладяли, покорили, колонизирали.

Не единствено макар нас, положителните хора, само че и заради нас...

Б. ред. - Статията на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.