“Нашата предварителна информация за състоянието на Фискалния резерв се потвърди

“Нашата предварителна информация за положението на Фискалния запас се удостовери от Българска народна банка. Той е изменен от месец февруари, когато е бил 14.340 милиарда лева на 10.089 милиарда лева към 31 май т.г. - т.е. употребени са 4 милиарда лева Това не е нелегално, само че предизвестието на Българска социалистическа партия беше изцяло основателно и удостоверява нашите претенции да не се разрешава на изпълнителната власт да влиза в прекомерно огромна дълбочина във Фискалния запас и да заплашва Сребърния фонд.” Това съобщи националният представител от “БСП за България” проф. Румен Гечев от парламентарната естрада.
Той напомни, че служебният финансов министър Велкова е алармила, че свободните средства във Фискалния запас към края на април са единствено 200 млн. лева и акцентира, че държавното управление би трябвало да отговори какви разновидности ще търси за покриването на бюджетните разноски, заложени в закона, при неговото удължение и при новия закон.

“В тази връзка, бюджетен недостиг от 3% е в действителност един от критериите на Маастрихт, който обаче съвсем никой не съблюдава. Няма такава процедура главната цел на един бюджет да е някакво “магическо” число от 3%. Има политика на стопански напредък, на покачване на виталния стандарт, стремейки се да бъдат в границите на критериите на Маастрихт. Ние ще продължаваме да повтаряме европейския опит - бюджетният недостиг на страните членки на Европейски Съюз, като изключим 2-3 страни, през последните години се движи 5-9%, в някои страни и по-високи. Така че в България би трябвало да разбираем за какво тъкмо ние се разграничаваме и за какво тези 3% са такава “магическа” величина”, безапелационен бе проф. Гечев.

Той изясни, че другият индикатор, който би трябвало да се съпоставя, защото е обвързван с финансирането на бюджетните дефицити, е държавният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Социалистът уточни, че в страните от Еврозоната той е 91.5%. “Това не значи, че България би трябвало да се стреми към внезапно увеличение на държавния дълг, само че значи, че България може да употребява тези възможности”, акцентира проф. Румен Гечев.

Според него, огромният въпрос, на който финансовият министър би трябвало да отговори, е като се прави избор на финансиране - посредством дълга или посредством краткотрайно прилагане на остатъка във Фискалния запас, какво ще завоюва България и какво ще загуби.

“Друг въпрос, на който би трябвало да отговори финансовият министър, е дали страната ще може да се оправи освен това ниво на бюджета в Брутният вътрешен продукт. Защото в Европейски Съюз евроатлантическите полезности са, че 50% от Брутният вътрешен продукт минава през бюджета. Ако ние ще имаме политика да е под 40%, ние ще бъдем „ срещу “, тъй като това не подхожда на евроатлантическите ценности”, сподели още депутатът от Българска социалистическа партия.

“Няма по какъв начин страна с пределно ниски налози от 10% да поддържа пределно ниски бюджетни дефицити и задължения в Брутният вътрешен продукт. Не е имало, няма и не може да има развита страна при такива ограничавания. Нито лечебните заведения ще ни бъдат по европейски стандарти, нито учебните заведения, нито научните проучвания. Затова не трябва да робуваме на някакви “магически” цифри, а би трябвало да забележим по какъв начин да догоним Румъния и другите страни членки на Европейски Съюз при една рационална фискална политика”, сподели в умозаключение проф. Румен Гечев.