Нарцисизмът не се ползва с добро име. Асоциираме го с

...
Нарцисизмът не се ползва с добро име. Асоциираме го с
Коментари Харесай

Помощ, детето ми е нарцисист!

Нарцисизмът не се употребява с положително име. Асоциираме го с егоистични хора, чиято религия в личните им грандиозни благоприятни условия елементарна е съчетана с нулева търпимост към рецензии и нападателно държание, когато вместо удивление срещат отрицание.

От позиция на физиологичното развиване обаче, нарцистичните етапи в живота на децата са естествени и даже значими за развиването на постоянна душeвност. Този „ естествен “ егоизъм оказва помощ да се осъзнае личната полезност и способността да се реализират лични проекти, пишат психиатрите Михаел Лип и Ане Кароу в публикация по тематиката. Поради тази причина специалистите са много внимателни в слагането на сходна диагноза у децата и младежите.

Зависят от възхищението на другите

Въпреки това е значимо да се разпознават засилени нарцистични трендове у личните деца. Включително и заради това, че непрекъснатото предпочитание да бъдат „ център на вниманието “ и мегаломанските показа за личните благоприятни условия са тежко търпими за всички родители, учители и връстници.

" Нарцисистите непрекъснато се питат: Какво мислят хората за мен? “ Тяхното самочувствие се въздейства мощно от този фактор, тъй като те зависят от възхищението на околния свят и са принудени непрекъснато да се показват като нещо по-специално “, споделя психологът Еди Брумелман от университета в Амстердам. Важно за родителите е да усетят, че това държание излага тяхното дете на огромен стрес.

Причините могат да са разнообразни  

Нарцисизмът е обвързван и с агресивното държание, сочи един разбор на Софи Кяервик и Барда Бушман от държавния университет в Охайо. Затова е значимо аргументите за нарцистичното държание у децата да бъдат рано проучени. Както и някои други черти на личността, нарцисизмът, най-малко частично, може да бъде и наследствен, акцентира Брумелман.

Една от теориите гласи, че родителите обръщат прекомерно огромно внимание на децата си и по този начин възпитават нарцисисти. Друга доктрина счита, че децата реагират с нарцистично държание, когато родителите им ги отблъскват или се държат към тях студено. Резултатите от проучванията на Брумелман поддържат първата доктрина. Деца, чиито родители ги хвалят за щяло и нещяло, по-често развиват нарцистични черти.

Такива родители считат своето дете за по-талантливо, по-интелигентно и по-способно от останалите деца. Съответно по-високи са и критериите, които детето би трябвало да извърши, споделя Брумелман и акцентира: „ Любовта към детето в този случай нормално се обвързва с осъществяването на избрани условия. Ако то не успее да отговори на родителските упования, го обзема боязън, че разочарова родителите си или че те се срамят от него “.

Дете, което непрекъснато бива надценявано или карано да се усеща като нещо по-специално, всъщност научава следните три неща: 1. Аз съм по-добър от останалите. 2. Важно е да се издигна над останалите и да върша усещане. 3. Не ме ценят като персона, а единствено поради това, което правя.

Как да реагираме като родители?

Нарцистичната персона няма устойчиво самочувствие – а таман противоположното. Съвсем естествено е, че родителите считат своите лични деца за прелестни. Това е изцяло в реда на нещата. „ Безусловната благосклонност и топлота в връзките е значима за развиването на устойчиво самочувствие “, споделя Брумелман. Срещу похвалите също няма какво да се възрази – в случай че те са най-малко частично реалистично отражение на достиженията.

Вместо непрекъснато да съпоставят достиженията на своите деца с тези на непознатите, родителите е добре да вършат сходни паралели с предходното развиване на детето - да вземем за пример: „ Виж, по какъв начин предходната година още не си успявал да се оправиш с това, а в този момент към този момент можеш! “.

Проблематично става, когато родителите имат упования, несъответстващи на равнището на развиване на тяхното дете, или пък когато не слагат граници на допустимото.

„ Децата би трябвало да могат да понасят, в случай че се случи родителите им да имат неприятен ден, или в случай че чуят от тях: “Днешното ти държание беше отвратително. Ти можеш да се държиш и по-добре! “. В същото време и на децата би трябвало да е позволено да споделят сходни неща на родителите си. По този метод децата научават, че е в реда на нещата да се позволяват неточности, и че тях ги одобряват и обичат, без значение от тези неточности, споделя психоложката Ренате Шепкер.

 

Източник: Дойче веле

Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР