Народното събрание ще гласува бюджета за 2024-а точно преди Коледа.

Народното заседание ще гласоподава бюджета за 2024-а тъкмо преди Коледа. Не е изключено да му се наложи да прави това още веднъж и към и даже след Нова година, в случай че Президента наложи несъгласие, само че не това е значимото.

Въпросният бюджет е може би, меко казано, един от най-необичайните съществени финансови закони на страната одобрявани по време на ръководството на постоянни държавни управления. Не тъй като обвързваните с приходната му част данъчни закони бяха префасонирани неведнъж при приемането им и не тъй като самият проектозакон за бюджета се наложи да се разисква в комисиите по време на почивните дни.

Интересното в него е че, по отношение на първичният си вид, той не претърпя съвсем никакви промени в приходната и в разходната си част. А би трябвало, откакто осигурителните минимуми за земеделските стопани бяха признати на по-ниски равнища от заложените, което ще донесе с 300 милиона лв. по-малко доходи от осигуровки, а данъчните промени бяха гласувани по метод, който изобщо слага под въпрос по-високите приходи в хазната.

Вярно е, че при последното гласоподаване в бюджетна комисия бяха утвърдени единствено към 170 млн. лв. нараствания на разноските, които би трябвало умерено да бъдат покрити от плануваното нарастване на таксите за хазарта, спомагателните доходи от които се чакат да са към 200 млн. лв.. Но това е единствено нищожен подробност на общият декор от проблеми, свързани с бюджета за 2024-а, за които всички приказват.

На първо място става дума за макрорамката въз основата, на която стъпват приходите на цялата Консолидирана фискална стратегия (КФП). Последно Народното събрание ще гласоподава Закона за държавния бюджет за 2024-а, само че общият фискален баланс на страната се образува освен от него, само че и от бюджета на Държавното публично обезпечаване и от този на сдаваната каса, като общ размер са съпоставими с размерите на държавния бюджет. Проблеми с приходите или неочакван сериозен растеж на разноските в някой от тези последни два бюджета неизбежно води до драми в Държавния бюджет, който ги субсидира. А по всичко проличава, че идната година ще има съществени провокации и към трите бюджета, съставящи КФП.

Още при стартът на разискването на бюджетите за 2024-а и Българска народна банка, и Фискалния съвет показаха, че заложеният в макрорамката ръст на Брутният вътрешен продукт от 3.2% за 2024-а е прекомерно оптимистичен. Това се удостовери и от последната прогноза на Европейската комисия, а данните за стопанската система на Европейски Съюз не престават да се утежняват.

Прекалено оптимистичният растеж на Брутният вътрешен продукт води и до повишени упования за данъчно-осигурителни и неданъчни доходи. Според посочените в КФП за 2024-а проекти те са 68.08 милиарда лв.. Това е с близо 4.5 милиарда лв. или с към 7% ръст в съпоставяне с предстоящото осъществяване на приходите за 2023-а, съгласно прогнозите на самото финансово министерство. При това тези цифри бяха посочени преди Народното събрание да охлади стремежа на държавното управление за по бързо увеличение на осигурителния най-малко за земеделците и по този метод да отвори спомагателна дупка от 300 млн. лв.. От ръководещото болшинство считат, че тя ще бъде запълнена за сметка на преизпълнение на приходите от осигурителни вноски.

Последното наподобява подозрително в случай, че през 2023-а от заложени 11.08 милиарда лева от осигурителни вноски до края на октомври по данни на министерството на финансите са събрани 9.22 милиарда лв..

А събираемостта през 2024-а може да се утежни, в случай че се осъществен упованията за утежняване на икономическата среда и растеж на безработицата. Отварянето на по-голям недостиг в Държавното публично обезпечаване през 2024-а автоматизирано ще натовари Държавния бюджета с по-високи разноски за покриването му с спомагателни прехвърляния, които и без това към този момент са големи.

Въобще прекомерният оптимизъм в планирането на растежа на Брутният вътрешен продукт за 2024-а, на фона на явните проблеми със събираемостта на налозите през 2023-а, слага големи въпросителни пред осъществяването на заложените доходи както в КФП по този начин и в Държавния бюджет за 2024-а. В средносрочната бюджетна прогноза държавното управление показва, че през 2023-а ще събере по-малко от плануваните данъчно осигурителни доходи.

Според в края на десетия месец на 2023-а държавното управление е съумяло да попълни 56.7% от предстоящите корпоративния налози, 84.2% от налога върху приходите на физическите лица, 77.7% от Данък добавена стойност и 84.6% от акцизите. И това в случай, че са въведени налог върху свръхпечалбите на Лукойл Нефтохим и има 20.1% растеж на Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната. За съпоставяне в края на октомври 2022-а осъществяването на корпоративните налози е било 67,3%, на налога върху приходите на физическите лица - 88.2%, на Данък добавена стойност 79.3%, а на акцизите - 83%. Изоставането по отношение на 2022-а като се изключи акцизите е явно.

И тук идваме до вторият доста спорен миг в проектозакона за държавния бюджет за 2024-а. В него са планувани 38.49 милиарда лв. данъчни доходи, което с 2.94 милиарда лв. или с 8.25% повече от заложените за 2023-а. като се има поради, че събраните през тази година налози ще са по-малко от плануваните, ръстът, който би трябвало да бъде реализиран през 2024-а отива към 9 %.

Планираните корпоративни налози за 2024-а са близо 5.82 милиарда лв. - покачване с 5.32%, от физически лица (ДДФЛ) - близо 6.91 милиарда лв. - растеж от 13.2%, от Данък добавена стойност - 18.5 милиарда лв. - нарастване с 8.82% и от акцизи - към 6.45 милиарда лева- с 8.76% повече спрямо плануваните за 2023-а. Подчертаваме " плануваните ", тъй като изобщо не е ясно по кой от налозите през тази година ще бъде реализирано 100% осъществяване.

Спорове и неясноти провокираха и ограниченията, които държавното управление се опита да заложи, с цел да събере плануваните за 2024-а данъчно-осигурителни доходи. Според претекстовете към проектозакона за държавния бюджет за растежа на корпоративния налог главно се разчита на изсветляване на стопанската система и най-много на световния налог от 15% върху огромните мултинационални компании.

По първични проекти въпросният нов световен налог, който се вкарва по силата на инструкция на Европейски Съюз трябваше да вкара в хазната над 260 млн. лв. в допълнение. Браншовите камари и организации обаче незабавно показаха, че у нас той се вкарва без европейските облекчения за основна активност, които плануват понижаване на данъчната основа с до 8% от финансовите разноски и с до 10% от разноските за хонорари.

А без тях България губи конкурентни предимства в битката за привличане вложения, които така и така не са доста. Министърът на финансите се видя заставен да допусне облекчението за вложения, само че си спести това за заплати с оправданието, че поради него в Европейски Съюз имало заплаха да не ни нотифицират използването на налога и да си съберат разликата в облагането в страната където се намира централата на данъчнозадълженото лице.

От одиторските компании обаче считат, че това не е годен мотив и допускат, че второто облекчение за разноските за хонорари ще влезе още доникъде на годината преди действително да стартират да се заплащат корпоративните налози. Така или другояче е реалност, че заложените приходи от този нов налог са под въпрос.

При нарастването на постъпленията от налога върху приходите на физическите лица се разчита най-много на растежа на самите приходи, който да бъде подбуден от нарастването на минималната работна заплата от 780 лв. на 933 лв.. Ако обаче има застоялост на пазара средният размер на приходите може освен да не се усили, само че и да намалее, което да се отрази отрицателно както на приходите по ДДФЛ, по този начин и на постъпленията от осигурителни вноски, което също непосредствено ще натовари бюджета.

При Данък добавена стойност се разчита на растежа на вноса и вътрешното ползване подкрепено от растежа на разноските за пенсии с 2.44 милиарда лв., на хонорари в разнообразни административни структури с 375 млн. лв. и по отношение на хонорари свързани със обществената политика - още към 400 млн. лв..

Всички тези средства би трябвало да се излеят на пазара чрез ползване и да вдигнат оборотите на подаваните артикули и услуги облагани с Данък добавена стойност. Въпреки това изобщо не е несъмнено, че заложените ограничения за увеличение на събираемостта ще сработят, а може да се окаже, че при една обща застоялост в Европейски Съюз този развой ще удари и България и ще сведе до нула резултата от бюджетния многомилиарден тласък за потреблението. Сигурно е обаче, че отрицателно върху приходите от ДДС ще продължат да се отразяват понижените ставки за някои стоки и услуги, а спомагателен отрицателен резултат може да има увеличението на прага за регистрация по Данък добавена стойност от 50 хиляди на 100 хиляди и в следствие на 166 хиляди лв. годишно. По неофициални планове резултатите от всички тези облекчения са близо половин милиард лв. за хазната.

Единствено за акциза е съвсем несъмнено, че бюджетните прогнози ще се осъществен поради вдигнатите ставки на тютюневите произведения. Българинът няма да спре да пуши и няма да слезе от колата си, колкото и да му костват тези удоволствия. А акцизните доходи от тютюн и горива образуват общо 93.5% от всички доходи в това направление.

И до момента в който с приходите има значително въпросителни, то с разноските в Държавния бюджет всичко е ясно. Те са 48.17 милиарда лв., като главната част 25.5 милиарда лв. са по т. нар взаимоотношения с други бюджетни системи или казано по различен метод прехвърляния от държавния бюджет към бюджетите на други самостоятелни структури.

Например за недостига на Държавното публично осигуряване ще би трябвало да бъде затрупан с трансфер от 11.46 милиарда лева и то в случай, че всички планувани доходи в ДОО бъдат събрани. За общините отиват дотации за общо 7.82 милиарда лв.. Тук не е ясно какво ще стане, в случай че държавното управление бъде насила да поеме дълга на Топлофикация София към БЕХ и Булгаргаз в размер на 1.8 милиарда лв.. На трето място е прехвърлянето от 3.25 милиарда лв. за покриване на недостига на Националната здравноосигурителна каса. Още близо 1.5 милиарда лв. държавния бюджет би трябвало да преведе на Националния фонд и на държавен фонд Земеделия за сметките по средствата от Европейски Съюз. От тези по този начин планувани разноски няма мърдане, а съществува значителен риск в последна сметка те да са по-големи от в този момент заложените цифри.

И по този начин стигаме до недостиг от 8.16 милиарда лв., който би трябвало да бъде финансиран с дълг. При това още от в този момент е ясно, че този нов дълг за покриване на дупката в Държавния бюджет ще е при по неизгодни за страната ценови и най-много лихвени условия.

А това на собствен ред ще докара до повишение на бюджетните разноски за обслужването на лихвите по него и то освен през идната година, а за няколко годи по-късно, тъй като лихвите са закрепени.

Щеше да е задоволително, ако този дълг се вземаше за вложения. Тогава бъдещите доходи от тях можеха да припокрият увеличените разноски за обслужването му. Но в бюджета за 2024-а по-голямата част от увеличението на разноските не е обвързвано с вложения, каквото и да приказва този кабинет и това се вижда от числата