Народната мъдрост казва по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

...
Народната мъдрост казва по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Коментари Харесай

10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт

Народната мъдрост споделя по-добре ужасяващ край, в сравнение с смут до безкрайност. На свое съвещание на 10 ноември 1989 година Централният комитет на Българска комунистическа партия в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата служба общоприет секретар в партията (и в действителност в държавата), която той заема цели 35 години.

Датата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия, която продължава да е единственият управителен фактор в страната, е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян от престижи като Желю Желев като прелом, или като „ конституционна промяна “ на държавното управление, а дружно с последвалите събития е именуван и „ тихата гражданска война “.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз стартира развой на перестройка. Това оказва влияние и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския контракт и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без съображение посочена за един от най-верните спътници на Съюз на съветските социалистически републики по това време, също афишира курс към преустрояване на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

В България Тодор Живков установи в разнообразни изявления, че досегашната система не съумява да отговори на потребностите от смяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново публично устройство - демократично начало на страната. Икономическата рамка също се трансформира от държавно обмисляне към детайли на частно стопанство.

При Горбачов и поетия от него курс за автономия на съдружниците за първи път, откогато Живков е отпред, се появяват разлики сред него и руски началник.

На 9 ноември 1989 година на съвещание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като общоприет секретар на Българска комунистическа партия след проведен от руското посолство напън, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е проведено от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са авансово осведомени. Живков не подава оставка от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България (най-високата служба в държавата), предлагането за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са сложени две точки. Първата е отчет на Тодор Живков за настоящата конюнктура в страната и нуждата от преустрояване на стопанската система „ по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало”, а втората е оставката на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков произнася встъпителното слово, след което Централен комитет утвърждава отчета му.

На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. Още на идващия ден - 18 ноември, се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ „ Подкрепа” и „ Екогласност”, на площада пред храм-паметника „ Свети Александър Невски”.

30 години от 10 ноември 1989 година България продължава да е разграничена от омразата. Как ще градим съвременна страна, в случай че сме разграничени? Националният ни девиз е: Най-обичам да ненавиждаме....
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР