Решение трябва
„ Народът се подигра с доверието на държавното управление.
А няма ли пък да е по-добре държавното управление да разпусне народа и да си избере различен? “
Бертолт Брехт, Решението. [1]
На всички спечелили – честито. Имаме си парламент. И колкото и да се възмущават уверените, че ни е необходим някакъв различен, изборът е реалност и би трябвало да живеем с него. Това са представителите на днешния български народ. Всички до един са хора, които желаеха доверието на гласоподавателя – получиха го. Сега би трябвало да дадат своето решение. Колективно, дружно би трябвало да го създадат, това е казусът и от това през днешния ден се вълнува всеки, който работи в България, с цел да може да си гледа работата. Най-вече бизнесът, който носи отговорност за отговорностите си и чака политическата класа също да носи своята. Значи администрацията да продължи да действа без отсрочване и комплициране, страната да остане сигурна и постоянна. За да е допустимо това, би трябвало да има работещо държавно управление, а с цел да избере Народното събрание такова, значи показаните в него партии да покажат едно
решаващо качество: политическа валентност.
Валентност се назовава свойството на атомите на един детайл да се съединяват химически с атомите от други детайли, с цел да образуват устойчиво вещество. Със степента на валентност в последна сметка ще се мери мъдростта на определените да съставляват и ръководят България, а не по способността всяка от тях да подреди своя стратегия, претенции, планове и да уточни претенденти за министри (да не забравяме тъкмо дефинираната от Ст.Л. Костовия воин Големанов аксиома на българската политика: партията може да остане без членове, само че без претенденти за министри никога). В момента наподобява прекомерно подозрително партиите в новия състав на Народното събрание да покажат задоволителна валентност. Дано да могат да се схванат. Че могат хубаво да се ругаят едни други, към този момент чухме. Има задоволително
безапелационни образци за конструктивност ,
да вземем за пример от италианския, белгийския или израелския парламент, където партии, стигнали степен на омраза, каквато ни е мъчно да си представим, въпреки всичко имат и мъдростта да намерят решение, да излъчат държавно управление и да не блокират страната, до момента в който си премерват процентите и си готвят стратегиите за следващите предварителни избори. Сега би трябвало да си приказваме и да се научим още веднъж да се чуваме, нещо, което политиците през последните няколко години не намираха за нужно. Политолозите да вземем за пример би трябвало да ни обяснят по какъв начин е допустимо (забележително добре) да работи страната, въпреки че парламентарните конфигурации се разпадат по-бързо, в сравнение с се сформират, а изборите са в действителност перманентни. Добре е да разяснят също по този начин механизма на образуване и действие на устойчиви държавни управления на малцинствата (но на действителни малцинства, неподкрепени от срамежливо безмълвно, трайно мнозинство). Трябва да преодолеем, на първо време въображаемо, след това и на процедура насадените извънредно погрешни показа, които пречат да се реализиран решения, да вземем за пример
заблудата, че е необходим консенсус.
Не е необходим. Всъщност съвсем постоянно вреди, тъй като цената му се оказва висока. Цената е забавено развиване, отсрочване на належащи промени, приемане на половинчати вместо оптимални решения. За да се реализира общо единодушие, се постанова развиването да се спъне единствено до общоприемливото, та губещи да няма. Консенсусът постоянно е безценен комфорт. Друг е въпросът, че не всеки път е вероятен. Във финансите, където сключваме покупко-продажби всеки ден, цената на консенсуса е добре позната. Затова съветваме всички клиенти, когато учредяват сдружения, да заобикалят ангажименти за взимане на решения с единогласие, общ или стеснен консенсус, а кворуми и блокиращи квоти да плануват единствено където неизбежно се постанова за отбрана на миноритарните ползи. Иначе поемат риска компанията да се окаже блокирана, а всички съдружници да платят тежък налог на личния си дебелоглав при неизбежни в бизнеса различия. Изобщо ми се коства значимо и нужно политиката да се поучи от бизнеса, тъй като множеството компании също се управляват по разпоредбите и процедурите на демокрацията; това е изключително годно за обществените сдружения. Те на практика постоянно съумяват да намерят решение, колкото и мъчно да е то. Защото първото предписание на всеки бизнес е рационалност, разумност на български. Това значи прагматизъм и оптималност. Нима няма същите цели и нацията като цяло?
- - -
Bertolt Brecht, Buckower Elegien, 1953, In: Ausgewählte Werke in sechs Bänden. Dritter Band: Gedichte 1. Frankfurt am Main: Suhrkamp Verlag, 1997. S. 40
А няма ли пък да е по-добре държавното управление да разпусне народа и да си избере различен? “
Бертолт Брехт, Решението. [1]
На всички спечелили – честито. Имаме си парламент. И колкото и да се възмущават уверените, че ни е необходим някакъв различен, изборът е реалност и би трябвало да живеем с него. Това са представителите на днешния български народ. Всички до един са хора, които желаеха доверието на гласоподавателя – получиха го. Сега би трябвало да дадат своето решение. Колективно, дружно би трябвало да го създадат, това е казусът и от това през днешния ден се вълнува всеки, който работи в България, с цел да може да си гледа работата. Най-вече бизнесът, който носи отговорност за отговорностите си и чака политическата класа също да носи своята. Значи администрацията да продължи да действа без отсрочване и комплициране, страната да остане сигурна и постоянна. За да е допустимо това, би трябвало да има работещо държавно управление, а с цел да избере Народното събрание такова, значи показаните в него партии да покажат едно
решаващо качество: политическа валентност.
Валентност се назовава свойството на атомите на един детайл да се съединяват химически с атомите от други детайли, с цел да образуват устойчиво вещество. Със степента на валентност в последна сметка ще се мери мъдростта на определените да съставляват и ръководят България, а не по способността всяка от тях да подреди своя стратегия, претенции, планове и да уточни претенденти за министри (да не забравяме тъкмо дефинираната от Ст.Л. Костовия воин Големанов аксиома на българската политика: партията може да остане без членове, само че без претенденти за министри никога). В момента наподобява прекомерно подозрително партиите в новия състав на Народното събрание да покажат задоволителна валентност. Дано да могат да се схванат. Че могат хубаво да се ругаят едни други, към този момент чухме. Има задоволително
безапелационни образци за конструктивност ,
да вземем за пример от италианския, белгийския или израелския парламент, където партии, стигнали степен на омраза, каквато ни е мъчно да си представим, въпреки всичко имат и мъдростта да намерят решение, да излъчат държавно управление и да не блокират страната, до момента в който си премерват процентите и си готвят стратегиите за следващите предварителни избори. Сега би трябвало да си приказваме и да се научим още веднъж да се чуваме, нещо, което политиците през последните няколко години не намираха за нужно. Политолозите да вземем за пример би трябвало да ни обяснят по какъв начин е допустимо (забележително добре) да работи страната, въпреки че парламентарните конфигурации се разпадат по-бързо, в сравнение с се сформират, а изборите са в действителност перманентни. Добре е да разяснят също по този начин механизма на образуване и действие на устойчиви държавни управления на малцинствата (но на действителни малцинства, неподкрепени от срамежливо безмълвно, трайно мнозинство). Трябва да преодолеем, на първо време въображаемо, след това и на процедура насадените извънредно погрешни показа, които пречат да се реализиран решения, да вземем за пример
заблудата, че е необходим консенсус.
Не е необходим. Всъщност съвсем постоянно вреди, тъй като цената му се оказва висока. Цената е забавено развиване, отсрочване на належащи промени, приемане на половинчати вместо оптимални решения. За да се реализира общо единодушие, се постанова развиването да се спъне единствено до общоприемливото, та губещи да няма. Консенсусът постоянно е безценен комфорт. Друг е въпросът, че не всеки път е вероятен. Във финансите, където сключваме покупко-продажби всеки ден, цената на консенсуса е добре позната. Затова съветваме всички клиенти, когато учредяват сдружения, да заобикалят ангажименти за взимане на решения с единогласие, общ или стеснен консенсус, а кворуми и блокиращи квоти да плануват единствено където неизбежно се постанова за отбрана на миноритарните ползи. Иначе поемат риска компанията да се окаже блокирана, а всички съдружници да платят тежък налог на личния си дебелоглав при неизбежни в бизнеса различия. Изобщо ми се коства значимо и нужно политиката да се поучи от бизнеса, тъй като множеството компании също се управляват по разпоредбите и процедурите на демокрацията; това е изключително годно за обществените сдружения. Те на практика постоянно съумяват да намерят решение, колкото и мъчно да е то. Защото първото предписание на всеки бизнес е рационалност, разумност на български. Това значи прагматизъм и оптималност. Нима няма същите цели и нацията като цяло?
- - -
Bertolt Brecht, Buckower Elegien, 1953, In: Ausgewählte Werke in sechs Bänden. Dritter Band: Gedichte 1. Frankfurt am Main: Suhrkamp Verlag, 1997. S. 40
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ