Как Пабло Ескобар не стигна до Формула 1
Наркобаронът се опитва със непретенциозен триумф в автомобилните надпревари
Покойният наркобарон Пабло Ескобар е най-известният нарушител в международен мащаб, само че при започване на противозаконния си бизнес той се опитва в разнообразни автомобилни надпревари. И най-общо можем да кажем, че геният му въобще не е отговарял на упоритостите му.
Ескобар стартира спортната си кариера през 70-те години в известния в Колумбия марков шампионат Copa Renault 4. Евтините и надеждни Renault 4 не са основани с концепцията да се състезават, само че с минимални промени се трансформират в занимателни спортни коли.
Идеята на всеки марков шампионат е водачите да са сложени при равни условия, само че Ескобар открива, че това е в негов ущърб. Малко след дебюта си в надпреварите той към този момент разполага с по-мощна 4-ка в съпоставяне със своите противници и показва в няколко надпревари, че е муден в завоите, само че на вършиме съумява бързо да догони другите пилои. Това обаче не е задоволително и Ескобар стартира да експлоатира контактите си в подкупната колумбийска полиция.
Рецептата е елементарна – полицията стопира най-бързите противници на Пабло, когато те пътуват за следващото съревнование и постоянно ги държи часове наред до момента в който им ревизира документите с концепцията, че те ще пропуснат надпреварата и по този начин конкуренцията на наркобарона на пистата ще намалее. Тази тактика дава резултат и в края на сезона в Copa Renault 4 Ескобар приключва на второ място, единствено на 1 точка от първенеца.
По това време наркобаронът поставя някакви старания, с цел да отклони вниманието на медиите от главния си бизнес и участията му са „ спонсорирани ” от компанията на брат му Роберто, който търгува с колела и най-малко неговият бизнес е бил легален. И с цел да е оптимално добре квалифициран, Пабло идва на всеки старт с 4 спортни автомобила, от които избира с кой да се състезава според кой от тях му е допаднал най-вече по време на тренировките.
Пак в края на първата половина на 70-те Ескобар се опитва и в пистовите съревнования със Simca 1000 – първият спортен автомобил, на който се появяват рекламите на компанията на брат му.
С времето Пабло стартира да търси по-силни коли и си купува Porsche 911 RSR – автомобилът, с който Емерсон Фитипалди взе участие през 1974 година в сериите IROC в Щатите. По-късно водачът с най-потайните спонсори се снабдява и с Porsche 935 с цветовете на Martini, макар че алкохолната марка надали би желала да се асоциира тъкмо със спортната кариера на Ескобар.
През втората половина на 70-те години Екобар обезпечава същински искра на националните автомобилни надпревари в Колумбия – той наема големи сервизни камиони, храна за огромния си екип, шампанско, красиви девойки за стартовата решетка и идва за стартовете с хеликоптер.
Когато Ескобар натрупва повече опит с Porsche-то той подписва залог с най-известния колумбийски водач по това време Рикардо Лондоно, че може да приключи планинското съревнование в Меделин на по-малко от 15 секунди зад него. На финала Пабло е на 8 секунди от Лондоно и афишира, че той е спечелил конкуренцията. Никой не се наема да му опонира.
Малко по-късно Ескобар към този момент е убеден, че има задоволително гений и скорост, с цел да се опитва във Формула 1. Парите не са проблем и той стартира да си търси място в международния шампионат. Така Ескобар съумява да се контракти със западналия при започване на 80-те години отбор Ensign, с цел да кара за тима в Гран при на Бразилия през 1981 година.
Но най-сетне се намира човек, който да спре стремежа на Пабло. Босът на FOCA Бърни Екълстоун, който тогава води сериозна борба със спортното поделение на ФИА, схваща от кое място идват парите за присъединяване на Пабло във Формула 1 и постанова несъгласие върху издаването на суперлиценз за международния шампионат на амбициозния наркобарон.
Оттам нататък Ескобар отделя от ден на ден внимание на производството и търговията с опиати, като в най-силните си години шефът на картела от Меделин печели по 70 милиона $ дневно и признава пред другари, че няма време за надпревари и те му липсват.
Днес от „ отбора ” на Ескобар в автомобилните надпревари съвсем няма живи. Доведеният му брат Густаво Гавирия, който се състезава с него в Copa Renault 4 е убит от полицията през 1990 година, самият Ескобар е гръмнат от полицейски снайперист през 1993-а, а през 2009 наемни убийци прострелват и Рикардо Лондоно.
automedia.investor.bg
Покойният наркобарон Пабло Ескобар е най-известният нарушител в международен мащаб, само че при започване на противозаконния си бизнес той се опитва в разнообразни автомобилни надпревари. И най-общо можем да кажем, че геният му въобще не е отговарял на упоритостите му.
Ескобар стартира спортната си кариера през 70-те години в известния в Колумбия марков шампионат Copa Renault 4. Евтините и надеждни Renault 4 не са основани с концепцията да се състезават, само че с минимални промени се трансформират в занимателни спортни коли.
Идеята на всеки марков шампионат е водачите да са сложени при равни условия, само че Ескобар открива, че това е в негов ущърб. Малко след дебюта си в надпреварите той към този момент разполага с по-мощна 4-ка в съпоставяне със своите противници и показва в няколко надпревари, че е муден в завоите, само че на вършиме съумява бързо да догони другите пилои. Това обаче не е задоволително и Ескобар стартира да експлоатира контактите си в подкупната колумбийска полиция.
Рецептата е елементарна – полицията стопира най-бързите противници на Пабло, когато те пътуват за следващото съревнование и постоянно ги държи часове наред до момента в който им ревизира документите с концепцията, че те ще пропуснат надпреварата и по този начин конкуренцията на наркобарона на пистата ще намалее. Тази тактика дава резултат и в края на сезона в Copa Renault 4 Ескобар приключва на второ място, единствено на 1 точка от първенеца.
По това време наркобаронът поставя някакви старания, с цел да отклони вниманието на медиите от главния си бизнес и участията му са „ спонсорирани ” от компанията на брат му Роберто, който търгува с колела и най-малко неговият бизнес е бил легален. И с цел да е оптимално добре квалифициран, Пабло идва на всеки старт с 4 спортни автомобила, от които избира с кой да се състезава според кой от тях му е допаднал най-вече по време на тренировките.
Пак в края на първата половина на 70-те Ескобар се опитва и в пистовите съревнования със Simca 1000 – първият спортен автомобил, на който се появяват рекламите на компанията на брат му.
С времето Пабло стартира да търси по-силни коли и си купува Porsche 911 RSR – автомобилът, с който Емерсон Фитипалди взе участие през 1974 година в сериите IROC в Щатите. По-късно водачът с най-потайните спонсори се снабдява и с Porsche 935 с цветовете на Martini, макар че алкохолната марка надали би желала да се асоциира тъкмо със спортната кариера на Ескобар.
През втората половина на 70-те години Екобар обезпечава същински искра на националните автомобилни надпревари в Колумбия – той наема големи сервизни камиони, храна за огромния си екип, шампанско, красиви девойки за стартовата решетка и идва за стартовете с хеликоптер.
Когато Ескобар натрупва повече опит с Porsche-то той подписва залог с най-известния колумбийски водач по това време Рикардо Лондоно, че може да приключи планинското съревнование в Меделин на по-малко от 15 секунди зад него. На финала Пабло е на 8 секунди от Лондоно и афишира, че той е спечелил конкуренцията. Никой не се наема да му опонира.
Малко по-късно Ескобар към този момент е убеден, че има задоволително гений и скорост, с цел да се опитва във Формула 1. Парите не са проблем и той стартира да си търси място в международния шампионат. Така Ескобар съумява да се контракти със западналия при започване на 80-те години отбор Ensign, с цел да кара за тима в Гран при на Бразилия през 1981 година.
Но най-сетне се намира човек, който да спре стремежа на Пабло. Босът на FOCA Бърни Екълстоун, който тогава води сериозна борба със спортното поделение на ФИА, схваща от кое място идват парите за присъединяване на Пабло във Формула 1 и постанова несъгласие върху издаването на суперлиценз за международния шампионат на амбициозния наркобарон.
Оттам нататък Ескобар отделя от ден на ден внимание на производството и търговията с опиати, като в най-силните си години шефът на картела от Меделин печели по 70 милиона $ дневно и признава пред другари, че няма време за надпревари и те му липсват.
Днес от „ отбора ” на Ескобар в автомобилните надпревари съвсем няма живи. Доведеният му брат Густаво Гавирия, който се състезава с него в Copa Renault 4 е убит от полицията през 1990 година, самият Ескобар е гръмнат от полицейски снайперист през 1993-а, а през 2009 наемни убийци прострелват и Рикардо Лондоно.
automedia.investor.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ