Наричат го бащата на индустриалния пейзаж в българското изкуство, свързват

...
Наричат го бащата на индустриалния пейзаж в българското изкуство, свързват
Коментари Харесай

Защо тъгува Васил Бараков

Наричат го бащата на индустриалния пейзаж в българското изкуство, свързват го най-много с Пловдив, където учи в младостта си, а по-късно работи като художник-декоратор в театъра, и с неговите другари от по този начин наречената група " Бараците " - Златю Бояджиев и Давид Перец. Но в действителност житейският път на художника Васил Бараков (1902-1991) стартира от Казанлък. Сега, по случай 120-годишнината от рождението на художника, галерията в неговия роден град е изцяло потопена в потиснатост.

Изложбата " Територии на меланхолията " показва един от класиците на българската живопис с близо 100 произведения от частни и музейни сбирки. Този образен пътепис , както е наречена експозицията от куратора и шеф на галерията Пламен В. Петров, е резултат от обширно изследване на биографията и творчеството на Бараков , траяло съвсем година. В него с изключение на потиснатост, прелестни пейзажи с наситеното " бараково ", малахитово зелено, в които даже скалите от Мелник наподобяват като драпериите на Сезан, има и от онази сантиментална тайнственост, съпътстваща постоянно разказите за велики художници. По думите на куратора, това изкуство е като на никой различен български художник, сякаш основано с " една-едничка съкровена цел - да се трансформира в апотеоз на меланхолията. "
Натюрморт с гъби, 1940 Източник: Национална изложба
Младият Васил Бараков в един студентски автопортрет, открит на гърба на негов очерк от академията, в този момент може да се види само на плаката на изложбата, само че остава все по този начин прикрит за очите на публиката в залата. Представено е единствено лицето на картината с голо тяло на дъртак в тил като Свети Йероним с книга и череп. Има нещо пределно алегорично в този каноничен облик на уединението и човешката суетност и скрития лик на художника на гърба на платното, един от множеството подтекстове и пластове, съсредоточени в тази галерия.

Васил Бараков прави първите си опити в изкуството някъде в средата на 20-те години на предишния век в Пловдив, когато се среща със Златю Бояджиев и Давид Перец. Тримата се записват дружно на курсове по изобразяване и след това не престават да учат живопис в Художествената академия, устоят се от " фирмописво ", рисувайки рекламни табели, и разделят квартира в София.
Автопортрет, 1947 Източник: Национална изложба Реклама
От оня напълно ранен стадий на неговото " прохождане " датира една символистична рисунка, която показва Бараков в друга от нормалната светлина - видимо пейзаж с изсъхнали дънери, а в действителност тъмно и сластно съновидение. Точно толкоз непредвиден и друг художникът се демонстрира и в най-късните си работи. Пастелни, топли, ефирни, ескизни са и натюрмортът с рози, и пролетният пейзаж от 80-те години, които обаче оставят усещане за недоизказаност. Така разказът за живота на един художник е оставен в самия си край незавършен и отворен, сякаш по натурален метод да се слее с началото.

Това е празник, който се празнува не както сме привикнали - с най-значимите произведения, само че и с изключенията, съмненията и разочарованията на създателя. Постоянен лайтмотив е неговото усамотение и бягство в планината, в жанра на пейзажа, в покрайнините на града, даже и в практическата му работа като шрифтописец и прибавен график, с която дълги години устоя фамилията си.

От израстването му като художник - с най-ранния му автопортрет от 1933 година и портретни скици на другари с въглен до зрелите произведения и по този начин емблематичните за него пейзажи - разказът е занимателен и се разпростира във все по-интригуващи сюжетни линии, преплитайки персоналната и креативна орис на Васил Бараков. Първите си появи пред аудитория в общите изложения на Дружеството на южнобългарските художници той прави не с портрети или композиции, а с пейзажи и остава правилен на този род даже и през 40-те и 50-те години, когато той не просто не е известен, само че даже и съвсем изцяло премахнат от общите изложения.

Пейзажът и пътуванията из Родопите бележат още ранното творчество на Васил Бараков. Смолян, Чепеларе, Рожен, Проглед, Момчиловци, боровите гори, безбрежни талази от зеленина във всичките й нюанси изпълват в този момент стените на галерията. Художникът е захласнат от планината и това другарство е органично, непосредствено почерпено от местата, които посещава, не по спомен, а по чиста страст, от време на време персонална и обвързвана със фамилната му история.
Реклама
В Чепеларе той претърпява едни от най-тъжните и едни от най-ведрите моменти в живота си - медения месец и гибелта на майка му. А на Смолян остава правилен до дъно, непрекъснато връщайки се там в изкуството си, от 40-те до началото на 80-те години.

С всеки идващ пейзаж, без значение дали е въодушевен от Родопите, Пловдив, Мелник или Витоша, пътуванията му в чужбина или родния му край, сякаш Васил Бараков изобретява нови и невиждани тонове на зеленото и синьото. Стилът му се развива, само че зеленото и необикновено експресивната сензитивност даже и към видимо скучния, безчувствен, безсюжетен обект, какъвто са солидните комини и фабричните туловища остават. Близкият взор към всеки от неговите пейзажи е толкоз богато картинно прекарване.

Живата до мъртвата природа. Натюрмортът е другият род, в който Васил Бараков се изявява най-отдадено. Натюрмортите му от 30-те години обаче не се радват на необикновен триумф измежду рецензията, а индустриалните пейзажи се трансформират в мотив за обвинявания във педантизъм и като доста от по-талантливите си съвременници през 40-те и 50-те Бараков изпада в изолираност. Колкото по-меланхоличен е създателят, толкоз по-потискащо влияние има върху него средата, изключително в случай че тя е пропагандна, приповдигната, вреслива. Неговото увлечение към пейзажите с заводи е непринудено, повлияно от общия подтик на времето и на артистичната му среда.
Сонди в Къмпина, 1948 Източник: Цветан Игнатовски
Социалните тематики са присъщи на 30-те години. Но в подтекста на политическата обстановка този промишлен постимпресионизъм, наситената живопис, непресторената схватливост на създателя се трансформират в проблем. Затова за дълго той се отдръпва там, откъдето стартира - в надписите, шрифтовете, илюстрацията.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР