&format=webp)
Парадокс: Всички искат в Сингапур, но там се живее от заплата до заплата
Нарастващите разноски и все по-голямото значение, което хората отдават на прекарванията и грижата за себе си пропукват финансовия имидж на Сингапур – един от най-скъпите, само че и желани за живот градове в света.
„ В края на всеки месец, когато получа заплатата си, я употребявам, с цел да покрия кредитните си вноски, да осигиря прехрана на родителите си, за застраховки и вложения “, споделя 31-годишният гражданин на града-държава Джоан Йео, чиновник в компания за цифрови банкови услуги.
„ След всичко това заплатата ми още веднъж е нулата и не ми остава доста за икономисване “, прибавя той, като показва, че други разноски включват пътувания, хранене на открито, абонамент за фитнес.
60% от чиновниците в Сингапур живеят от заплата до заплата през 2024 година – доста повече от тези в Китай, Южна Корея, Япония и Индонезия, и над междинната стойност за Азиатско-тихоокеанския район от 48%, сочи, оповестява CNBC.
Макар това да е първият път, в който изследването на ADP, в което са интервюирани близо 38 000 души на 34 пазара, включва съответния индикатор за заплатата, други отчети също обрисуват сходна картина., откри, че през 2021 година процентът на сингапурците, които живеят от заплата до заплата, е по-нисък – 53%.
Освен това, до момента в който младите на възраст към 20 години са по-склонни от другите да харчат над опциите си, по-малко сингапурци сред 20 и 50 години са почнали да възнамеряват пенсионирането си спрямо 2023 година, демонстрира, оповестен в края на предходната година.
Йео признава значимостта на спестяването, само че споделя, че това е все по-трудна задача с възходящите разноски за живот.
Мога да икономисвам, в случай че не излизам на срещи на открито, само че желая да имам собствен персонален живот и да го изживявам!
Икономистът от Maybank Research Брайън Ли отбелязва, че избрани макроикономически фактори са създали спестяването в Сингапур по-трудно.
Въпреки че инфлацията неотдавна спадна до най-ниското си равнище за последните четири години, съгласно голям брой изследвания градът-държава към момента е с едни от най-високите разноски за живот, заради структурни фактори като скъпите жилища да вземем за пример.
Според показателите на Numbeo за разноските за живот, които събират данни от разнообразни източници като цени на хранителни артикули, комунални услуги и транспортни цени, показателят на разноските за живот в Сингапур е на пето място в света с 85,3 към средата на 2025 година, само че е преди всичко в района. Показателят отбелязва и скок от 11% спрямо предходната година.
, открива, че разноските за живот са най-голямата грижа за 72% от 1845 интервюирани, следвани от опазването на здравето и провокациите, свързани със застаряването на популацията.
Разходите за живот са нарастнали по-бързо от приходите по време на постпандемичния интервал на нараснала инфлация на потребителските цени “, добавя Ли. Това значи, че покупателната дарба на типичния работещ е почнала да понижава всяка година от началото на пандемията, вместо да нараства, както в предишното.
Реалният междинен приход от труд е понижен с 0,4% годишно сред 2019 и 2024 година, което е назад на междинния годишен растеж от 2,2%, следен сред 2014 и 2019 година, съгласно данни на Maybank.
Макар че действителният растеж на заплатите се възвръща през 2024 година, се чака да се забави през 2025 година вследствие на въздействието на митата, по-специално за браншове, подвластни от търговията на едро и производството, по данни на Министерството на труда.
Разходите за жилища в допълнение ускоряват натиска, добавя Ли. Цените са се повишили с 9,6% през 2024 година, което е по-бързо от 4,9% през 2023 година, демонстрират данни на Съвета за жилищно строителство на страната.
„ Сингапур разполага с лимитирано пространство и естествени запаси. Това се отразява във високите цени на парцелите, на колите и зависимостта от вносни храни “, разяснява икономистът от Maybank.
„ Поради зависимостта ни от вноса, вътрешната инфлация е мощно обвързвана с световната, която е висока заради пандемичните разтърсвания, свързани с нарасналото търсене на артикули, дефицита на работна ръка и пречките във веригата на доставки “, добавя той.
„ Да похарчим всичко “
Други специалисти означават пред CNBC, че казусът надвишава по-високите разноски за живот – той отразява по-дълбоки обществени и културни промени, като да вземем за пример дребна потребност от икономисване и харчене над опциите.
Финансовият управител от PhillipCapital, Джошуа Лим изяснява, че харченето става все по-амбициозно.
Луксът е доста значим тук – Mercedes е една от най-продаваните марки. Хората се стремят към избран имидж, избран метод на живот.
Автомобилите са доста по-скъпи в Сингапур заради системата за документи за право на владеене (Certificate of Entitlement), която изисква от купувачите да наддават за лимитирано позволение, с цел да могат да имат автомобил. Само документът за право на владеене, който беше въведен за да се ръководи задръстването по пътищата, може да коства над 100 000 сингапурски $, като от време на време надвишава цената на самия автомобил.
„ За хората, които харчат 100% от приходите си, или тези, които не обичат да икономисват, това се дължи и на обстоятелството, че харчат пари, които към момента не са получили “, споделя Лим, като прибавя, че проектите „ купи в този момент, заплати по-късно “ също улесняват сингапурците да се ангажират с бъдещи разноски, преди да разполагат с паричните средства.
Според централната банка на Сингапур, транзакциите по BNPL са достигнали към 440 милиона сингапурски $ през 2021 година, съвсем четирикратно нарастване по отношение на 2020 година Изследователската компания IDC чака заплащанията по BNPL в електронната търговия в Сингапур да се усилят от 4% през 2023 година до 6% през 2028 година
Тази смяна, съгласно Лим, е част от по-широкото „ общество на задълженията “, в което незабавната задоволеност и демонстрирането на избран метод на живот надвиват над дълготрайната финансова нерешителност, спрямо по-ранното потомство сингапурци.
Лим счита също, че множеството от клиентите му, които живеят от заплата до заплата, са най-вече хора със междинни приходи, които съставляват 60% до 70% от търсещите съвещания по какъв начин да икономисват повече. Клиентите с високи приходи са 20%, до момента в който с ниски са минимум – 10%.
Разлика сред поколенията
Консуматорството е по-дълбоко вкоренено от всеки път, което може да затрудни спестяването, споделя Хе Руимин, съосновател на The Woke Salaryman, блог, фокусиран върху образованието в персоналните финанси.
„ Това е поколението, израснало в среда с доста повече маркетинг, тъй че желанието за покупки е по-голямо и те се съпоставят с доста повече хора “, добавя специалистът, член на Националния юношески съвет, държавен орган за развиването на младежта.
34-годишната Джойс Анг потвъждава, че не изпитва същата неотложност като родителите си, когато става въпрос за икономисване.
Чувствам се сигурна да разходвам, тъй като към момента нямам сътрудник и пребивавам с родителите си, тъй че нямам дом, за който да се безпокоя. Не се нуждая от пари незабавно.
В съпоставяне с поколението на родителите си, тя счита, че целите на по-младото потомство са се трансформирали.
„ Родителите ми икономисваха, с цел да имат деца. Но през днешния ден не всеки от нас желае деца... тъй че не е нужно да пестим толкоз доста “, споделя Анг, чиято чиста заплата е към 3800 сингапурски $ (2949 щатски долара) на месец.
Нетната заплата на сингапурците е по-ниска от брутната заради наложителните вноски в Централния провидентен фонд (CPF). Всеки месец част от заплатата им – до 20% за чиновници под 55 години, се удържа автоматизирано за пенсионни, жилищни и здравни вноски.
Макар сингапурците да могат да теглят 5000 $ или повече от спестяванията си в CPF едвам навършили 55 години, те могат да употребяват тези спестявания за заплащане на жилище и някои медицински разноски на всяка възраст.
„ Не е толкоз мъчно да спестяваш. Ако желая, мога да отстранявам част от парите си, само че не мисля, че нуждая се от това сега “, добавя Анг с усмивка.
„ В края на всеки месец, когато получа заплатата си, я употребявам, с цел да покрия кредитните си вноски, да осигиря прехрана на родителите си, за застраховки и вложения “, споделя 31-годишният гражданин на града-държава Джоан Йео, чиновник в компания за цифрови банкови услуги.
„ След всичко това заплатата ми още веднъж е нулата и не ми остава доста за икономисване “, прибавя той, като показва, че други разноски включват пътувания, хранене на открито, абонамент за фитнес.
60% от чиновниците в Сингапур живеят от заплата до заплата през 2024 година – доста повече от тези в Китай, Южна Корея, Япония и Индонезия, и над междинната стойност за Азиатско-тихоокеанския район от 48%, сочи, оповестява CNBC.
Макар това да е първият път, в който изследването на ADP, в което са интервюирани близо 38 000 души на 34 пазара, включва съответния индикатор за заплатата, други отчети също обрисуват сходна картина., откри, че през 2021 година процентът на сингапурците, които живеят от заплата до заплата, е по-нисък – 53%.
Освен това, до момента в който младите на възраст към 20 години са по-склонни от другите да харчат над опциите си, по-малко сингапурци сред 20 и 50 години са почнали да възнамеряват пенсионирането си спрямо 2023 година, демонстрира, оповестен в края на предходната година.
Йео признава значимостта на спестяването, само че споделя, че това е все по-трудна задача с възходящите разноски за живот.
Мога да икономисвам, в случай че не излизам на срещи на открито, само че желая да имам собствен персонален живот и да го изживявам!
Икономистът от Maybank Research Брайън Ли отбелязва, че избрани макроикономически фактори са създали спестяването в Сингапур по-трудно.
Въпреки че инфлацията неотдавна спадна до най-ниското си равнище за последните четири години, съгласно голям брой изследвания градът-държава към момента е с едни от най-високите разноски за живот, заради структурни фактори като скъпите жилища да вземем за пример.
Според показателите на Numbeo за разноските за живот, които събират данни от разнообразни източници като цени на хранителни артикули, комунални услуги и транспортни цени, показателят на разноските за живот в Сингапур е на пето място в света с 85,3 към средата на 2025 година, само че е преди всичко в района. Показателят отбелязва и скок от 11% спрямо предходната година.
, открива, че разноските за живот са най-голямата грижа за 72% от 1845 интервюирани, следвани от опазването на здравето и провокациите, свързани със застаряването на популацията.
Разходите за живот са нарастнали по-бързо от приходите по време на постпандемичния интервал на нараснала инфлация на потребителските цени “, добавя Ли. Това значи, че покупателната дарба на типичния работещ е почнала да понижава всяка година от началото на пандемията, вместо да нараства, както в предишното.
Реалният междинен приход от труд е понижен с 0,4% годишно сред 2019 и 2024 година, което е назад на междинния годишен растеж от 2,2%, следен сред 2014 и 2019 година, съгласно данни на Maybank.
Макар че действителният растеж на заплатите се възвръща през 2024 година, се чака да се забави през 2025 година вследствие на въздействието на митата, по-специално за браншове, подвластни от търговията на едро и производството, по данни на Министерството на труда.
Разходите за жилища в допълнение ускоряват натиска, добавя Ли. Цените са се повишили с 9,6% през 2024 година, което е по-бързо от 4,9% през 2023 година, демонстрират данни на Съвета за жилищно строителство на страната.
„ Сингапур разполага с лимитирано пространство и естествени запаси. Това се отразява във високите цени на парцелите, на колите и зависимостта от вносни храни “, разяснява икономистът от Maybank.
„ Поради зависимостта ни от вноса, вътрешната инфлация е мощно обвързвана с световната, която е висока заради пандемичните разтърсвания, свързани с нарасналото търсене на артикули, дефицита на работна ръка и пречките във веригата на доставки “, добавя той.
„ Да похарчим всичко “
Други специалисти означават пред CNBC, че казусът надвишава по-високите разноски за живот – той отразява по-дълбоки обществени и културни промени, като да вземем за пример дребна потребност от икономисване и харчене над опциите.
Финансовият управител от PhillipCapital, Джошуа Лим изяснява, че харченето става все по-амбициозно.
Луксът е доста значим тук – Mercedes е една от най-продаваните марки. Хората се стремят към избран имидж, избран метод на живот.
Автомобилите са доста по-скъпи в Сингапур заради системата за документи за право на владеене (Certificate of Entitlement), която изисква от купувачите да наддават за лимитирано позволение, с цел да могат да имат автомобил. Само документът за право на владеене, който беше въведен за да се ръководи задръстването по пътищата, може да коства над 100 000 сингапурски $, като от време на време надвишава цената на самия автомобил.
„ За хората, които харчат 100% от приходите си, или тези, които не обичат да икономисват, това се дължи и на обстоятелството, че харчат пари, които към момента не са получили “, споделя Лим, като прибавя, че проектите „ купи в този момент, заплати по-късно “ също улесняват сингапурците да се ангажират с бъдещи разноски, преди да разполагат с паричните средства.
Според централната банка на Сингапур, транзакциите по BNPL са достигнали към 440 милиона сингапурски $ през 2021 година, съвсем четирикратно нарастване по отношение на 2020 година Изследователската компания IDC чака заплащанията по BNPL в електронната търговия в Сингапур да се усилят от 4% през 2023 година до 6% през 2028 година
Тази смяна, съгласно Лим, е част от по-широкото „ общество на задълженията “, в което незабавната задоволеност и демонстрирането на избран метод на живот надвиват над дълготрайната финансова нерешителност, спрямо по-ранното потомство сингапурци.
Лим счита също, че множеството от клиентите му, които живеят от заплата до заплата, са най-вече хора със междинни приходи, които съставляват 60% до 70% от търсещите съвещания по какъв начин да икономисват повече. Клиентите с високи приходи са 20%, до момента в който с ниски са минимум – 10%.
Разлика сред поколенията
Консуматорството е по-дълбоко вкоренено от всеки път, което може да затрудни спестяването, споделя Хе Руимин, съосновател на The Woke Salaryman, блог, фокусиран върху образованието в персоналните финанси.
„ Това е поколението, израснало в среда с доста повече маркетинг, тъй че желанието за покупки е по-голямо и те се съпоставят с доста повече хора “, добавя специалистът, член на Националния юношески съвет, държавен орган за развиването на младежта.
34-годишната Джойс Анг потвъждава, че не изпитва същата неотложност като родителите си, когато става въпрос за икономисване.
Чувствам се сигурна да разходвам, тъй като към момента нямам сътрудник и пребивавам с родителите си, тъй че нямам дом, за който да се безпокоя. Не се нуждая от пари незабавно.
В съпоставяне с поколението на родителите си, тя счита, че целите на по-младото потомство са се трансформирали.
„ Родителите ми икономисваха, с цел да имат деца. Но през днешния ден не всеки от нас желае деца... тъй че не е нужно да пестим толкоз доста “, споделя Анг, чиято чиста заплата е към 3800 сингапурски $ (2949 щатски долара) на месец.
Нетната заплата на сингапурците е по-ниска от брутната заради наложителните вноски в Централния провидентен фонд (CPF). Всеки месец част от заплатата им – до 20% за чиновници под 55 години, се удържа автоматизирано за пенсионни, жилищни и здравни вноски.
Макар сингапурците да могат да теглят 5000 $ или повече от спестяванията си в CPF едвам навършили 55 години, те могат да употребяват тези спестявания за заплащане на жилище и някои медицински разноски на всяка възраст.
„ Не е толкоз мъчно да спестяваш. Ако желая, мога да отстранявам част от парите си, само че не мисля, че нуждая се от това сега “, добавя Анг с усмивка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ