Почина оперният певец проф. Павел Герджиков
Напусна ни проф. Павел Герджиков – бележит оперен артист, режисьор и възпитател, оповестиха от Министерство на културата. Той бе роден през 1938 година в гр. Кърджали, а в рода му има известни имена от културната ни сцена. Негова баба е актрисата Кина Герджикова – звезда на Народния спектакъл при започване на XX век и родственик на Петко Славейков. По линия на Герджиковия жанр е обвързван с доста интелектуални семейства – с акад. Николай Райнов и Стефан Гечев. Прадядо му Иван Герджиков е народен представител в Първото национално заседание на Източна Румелия.
Павел Герджиков учи оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов. Завършва ДМА (1961) и специализира в Берлин. На 23 години дебютира в Софийската опера. В кариерата си има над 100 функции, измежду които са Фигаро в „ Сватбата на Фигаро ”, Галицки в „ Княз Игор ”, Папагено във „ Вълшебната флейта ”, и десетки постановки като режисьор. Пял е в оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Копенхаген и други.
На сцената на Музикалния спектакъл Павел Герджиков е режисьор на оперетите „ Великата незнайна “ от Франц декор Супе, „ Граф декор Люксембург “ от Франц Лехар, „ Мамзел Нитуш “ от Флоримон Ерве. През 2015 година той слага и последната опера на Моцарт - „ Вълшебната флейта “. Носител е на влиятелни държавни оценки, измежду които ордените „ Стара планина ” и „ Св. св. Кирил и Методий ”.
Проф. Герджиков преподава актьорско майсторство и оперна постановка в Националната музикална академия близо половин век.
Пред медиите той споделя: „ Нашата работа не е като в точните науки – изкуството не е уравнение или таблица. Хората са доста разнообразни: при някои нещата се лепят като ръкавица към ръката, а при други е по-трудно. При първата среща на артиста с режисьора постоянно има съпротива: би трябвало време, с цел да повярваш на режисьора, да не му се сърдиш, когато ти прави забележка – той не влага нищо персонално, а се пробва да осъществя концепцията, която е в главата му. Заедно би трябвало да тръгнете и да създадете продукта. Големите режисьори оставят актьорите да импровизират. Същото е и с диригентите. Театърът и операта са групови изкуства: дори и най-гениалната партитура няма никаква стойност, в случай че стои в чекмедже. Творбата би трябвало да бъде осъществена на сцена, само че кой е виновен? Актьорите, режисьорите, диригентите, хореографите... И по този начин се случва магията, която няма тъкмо име. Ако имаше прераждане, отново бих се занимавал с това изкуство – един изобилен развой – като вселената и божественото ентусиазъм. “
Павел Герджиков учи оперно пеене при Анна Тодорова и Илия Йосифов. Завършва ДМА (1961) и специализира в Берлин. На 23 години дебютира в Софийската опера. В кариерата си има над 100 функции, измежду които са Фигаро в „ Сватбата на Фигаро ”, Галицки в „ Княз Игор ”, Папагено във „ Вълшебната флейта ”, и десетки постановки като режисьор. Пял е в оперните театри в Париж, Виена, Мадрид, Копенхаген и други.
На сцената на Музикалния спектакъл Павел Герджиков е режисьор на оперетите „ Великата незнайна “ от Франц декор Супе, „ Граф декор Люксембург “ от Франц Лехар, „ Мамзел Нитуш “ от Флоримон Ерве. През 2015 година той слага и последната опера на Моцарт - „ Вълшебната флейта “. Носител е на влиятелни държавни оценки, измежду които ордените „ Стара планина ” и „ Св. св. Кирил и Методий ”.
Проф. Герджиков преподава актьорско майсторство и оперна постановка в Националната музикална академия близо половин век.
Пред медиите той споделя: „ Нашата работа не е като в точните науки – изкуството не е уравнение или таблица. Хората са доста разнообразни: при някои нещата се лепят като ръкавица към ръката, а при други е по-трудно. При първата среща на артиста с режисьора постоянно има съпротива: би трябвало време, с цел да повярваш на режисьора, да не му се сърдиш, когато ти прави забележка – той не влага нищо персонално, а се пробва да осъществя концепцията, която е в главата му. Заедно би трябвало да тръгнете и да създадете продукта. Големите режисьори оставят актьорите да импровизират. Същото е и с диригентите. Театърът и операта са групови изкуства: дори и най-гениалната партитура няма никаква стойност, в случай че стои в чекмедже. Творбата би трябвало да бъде осъществена на сцена, само че кой е виновен? Актьорите, режисьорите, диригентите, хореографите... И по този начин се случва магията, която няма тъкмо име. Ако имаше прераждане, отново бих се занимавал с това изкуство – един изобилен развой – като вселената и божественото ентусиазъм. “
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ