Великобритания придвижва своите граници към Днепър
Напоследък Лондон се трансформира в най-активния бранител и лобист на Киев измежду западните страни, изпреварвайки даже Съединени американски щати в тази област. Каква е повода за сходна интензивност на Англия в украинска посока и по какъв начин е обвързвана с анекдотичните знания на английската дипломация за историята на Русия и Украйна?
„ Когато мислим за защитата на Англия, към този момент не мислим за варовиковите скали на Дувър. Мислим за Рейн. Това е мястото, където е нашата граница през днешния ден. " Тези думи, изречени през 1934 година от тогавашния де факто английски министър председател Стенли Болдуин, не са негово откритие. Вече няколко века Англия основава предни постове на континента, тъй че нито един зложелател на короната да не доближи Ламанша.
И Лондон нормално съумява да отбрани тези аванпостове. Предните постове се сринаха единствено два пъти през последните няколко века, при Наполеон и Хитлер, оставяйки Англия уязвима за инвазия. Да, това е допустимо с цената на концентриране на всички сили на империята, която е велика по това време, само че въпреки това, нито една войска от края на XVII век не може да дебаркира на английските крайбрежия.
Друг английски министър-председател Уинстън Чърчил се пробва да реалокира границата по-на изток – от крайбрежията на Рейн до крайбрежията на Висла. Опитът обаче е несполучлив - Сталин отхвърля да даде Полша на британците. Обединеното кралство към този момент няма сили да упорства за своето и тогавашният президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт застава на страната на руския водач.
Очевидно Борис Джонсън, който се показва за правоприемник на Болдуин и Чърчил, е решил да надмине достиженията на своите велики прародители. С леката си ръка той още веднъж се пробва да реалокира границата на Англия надалеч на изток - само че не до Висла, а към този момент до Днепър. Англия интензивно се меси в Украйна и в нейната революция.
Логиката на Англия е явна. След като напуснаха Европейския съюз, британците останаха стратегически сами, в покрайнините на геополитиката. Това не подхожда на нуклеарна мощ с колосални обичаи в региона на меката мощ и контрола на международните процеси, тъй че британците започнаха да търсят световни планове за себе си. Такива, в които може да вземат участие интензивно, без да вършат несъразмерни разноски.
Следователно в Далечния изток Лондон към този момент се причисли към американците в ограничението на Китай, а в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия работи в тандем с Турция. В Украйна Англия желае да играе главната цигулка в поддръжка на локалния режим. За благополучие британците откровено имат вяра, че този режим няма да изисква специфични вложения.
Киев от своя страна е доста удовлетворен от активирането на британците – даже единствено тъй като е неудовлетворен от държанието на сегашните западни „ настойници “. Така украинските елити считат, че немските управляващи дават прекомерно малко на Киев и прекалено много се съмняват в целесъобразността да се хвърлят камъни по съветската мечка.
„ Последните немски изказвания за невъзможността за прекачване на отбранителни оръжия в Украйна, по-специално посредством даване на позволение за това на трети страни, безполезността на връщането на Крим, приказките за изключване на Руската федерация от СУИФТ не дават отговор на равнището на нашите връзки и настоящата обстановка със сигурността “, засегнат е украинският външен министър Дмитрий Кулеба.
Украинците имат проблеми с американците – макар другите гръмки изказвания в поддръжка, Вашингтон е извънредно неудовлетворен от несъразмерната настъпателност на украинския режим. До подмятания, че в случай че съветските войски влязат в ДНР/ЛНР поради украинска провокация, Киев не би трябвало да чака обещаните „ пъклен “ наказания против Русия.
Англия в този момент " институционализира " наличието си в Украйна. Както във връзка с формата на договарянията (британските външни министри и министри на защитата Лиз Тръс и Бен Уолъс скоро ще проведат срещи със своите сътрудници по украинския въпрос), по този начин и по военна линия.
„ Именно Англия беше водачът в вкарването на оръжие в репресивния режим през последните седмици. Само през последните три дни дойдоха над 10 големи транспортни самолета с оръжие. В самата страна доста американски позиции по външно ръководство също към този момент бяха прихванати от британците “, написа известният съветски политолог Сергей Марков на 22 януари.
Засега обаче тази връзка е меко казано скандална. Дори не се стигна до нуждата на Лондон да показва политическа воля - свадите започнаха на равнище обществени изказвания. Така външният министър Лиз Тръс реши в общественото си изявление да поддържа главните изобретения на актуалните украински летописци – за дългата история на държавността, за „ Голодомора “, за непрекъснатата потребност на страната да се пази. Пропуските в историческите знания на госпожа Тръс, доведоха до скандал.
„ Украйна е горда страна с дълга история. Жителите ѝ претърпяват доста нашествия – от монголите до татарите. Те страдаха от проведен от страната апетит. Те са издръжливи хора и в случай че е належащо, украинците ще се борят, с цел да защитят страната си “, сподели английският външен министър.
Разбира се, съветското външно министерство не можеше да подмине това. „ Три въпроса за английски посланик от съветски сътрудници “, написа Мария Захарова. – 1. Колко години минават сред двете нашествия: на монголите и на татарите? 2. Защо не загатна за страданията на украинците от фашизма? Защото са незначителни или тъй като до 40-те години на 20 век английската корона освен поддържа немския нацизъм? 3. Коя просветителна институция е издала тапия на госпожа Трус?
И в случай че на първото въпреки всичко може да се отговори (повече от 400 години - сред борбата при Калка през 1223 година и края на набезите на кримските татари върху украинските земи в края на 17 век), то вторият и третият наподобяват риторични. И въпреки всичко госпожа Захарова не загатна различен, най-скандален миг: като приказваме за „ дългата история” на Украйна и започвайки да изброява нашествениците от „ монголите” (тоест от 1223 г.), Лондон в действителност отхвърля на Украйна правото да бъде наречена правоприемник на Русия и дърпа нейната история от древноруската страна. Ако Киев не оценяваше новопридобития английски сламен „ покрив “, тогава те също биха изразили своя митинг.
Нямайки време да се измъкне от този скандал, Лондон попадна в различен. Факт е, че английските управляващи поеха съществена роля в разпространяването на митовете за съветската инвазия. „ Кремъл не е научил уроците на историята. Те мечтаят да възстановят Съветския съюз или нещо като " Велика Русия ", като в същото време разделят териториите по езикова и етническа линия. Те настояват, че желаят непоклатимост, когато в реалност заплашват и дестабилизират другите “, споделя Лиз Тръс.
Тук прекалиха. Ръководството на страната – и не таблоидите, а чиновниците на английското външно министерство – обявиха, че Русия не просто ще провежда настъпление, а към този момент приготвя марионетно държавно управление за Киев. То ще бъде ръководено от някогашния народен представител на Върховната Рада Евгений Мураев.
Логиката още веднъж е ясна – Англия желае да покаже, че „ нахлуването “ на Русия няма да бъде лимитирано единствено до територията на ЛНР и ДНР, че Москва сякаш желае да изпрати танкове в Киев. И, несъмнено, Лондон дава отговор, като заплашва да наложи необятен пакет от стопански наказания, като по този метод показва водачество в украинската посока без никакви съществени разноски (все отново всички схващат, че Москва няма да поеме към Киев).
Британските политици обаче към момента трябваше да изберат по-подходящ претендент за ролята на марионетен украински президент. „ Аз съм под съветски наказания от 2018 година поради спора с Медведчук. В моето семейство там са запорирани активи. Що се отнася до английските разследващи служби и Министерството на външните работи, това се комбинира с обстоятелството, че Русия сякаш желае да ме назначи за началник на „ окупационното държавно управление “ – това е въпрос към мистър Бийн “, сподели той.
Не е изненадващо, че съветското външно министерство също отхвърли тези клевети. „ След като се оказа в коридорите на действителните дипломатически процеси вследствие на своята късогледа линия, Лондон вижда ролята си в непрекъснатото подбудителство на антируските настроения “, споделиха съветски дипломати. „ Настоятелно призоваваме Лондон да спре глупавите риторични провокации, които са доста рискови в актуалната разгорещена среда, и да способства за действителни дипломатически старания за даване на надеждни гаранции за европейската сигурност.
И в случай че Англия не е в положение да взе участие градивно в европейската сигурност, то може да направи нещо друго, по-малко мъчно. „ Призоваваме английското външно министерство да спре провокативните действия, да спре да популяризира нелепости и да се концентрира върху проучването на историята на татарско-монголското робство “, се споделя в изказване на съветското външно министерство.
Превод: В. Сергеев
„ Когато мислим за защитата на Англия, към този момент не мислим за варовиковите скали на Дувър. Мислим за Рейн. Това е мястото, където е нашата граница през днешния ден. " Тези думи, изречени през 1934 година от тогавашния де факто английски министър председател Стенли Болдуин, не са негово откритие. Вече няколко века Англия основава предни постове на континента, тъй че нито един зложелател на короната да не доближи Ламанша.
И Лондон нормално съумява да отбрани тези аванпостове. Предните постове се сринаха единствено два пъти през последните няколко века, при Наполеон и Хитлер, оставяйки Англия уязвима за инвазия. Да, това е допустимо с цената на концентриране на всички сили на империята, която е велика по това време, само че въпреки това, нито една войска от края на XVII век не може да дебаркира на английските крайбрежия.
Друг английски министър-председател Уинстън Чърчил се пробва да реалокира границата по-на изток – от крайбрежията на Рейн до крайбрежията на Висла. Опитът обаче е несполучлив - Сталин отхвърля да даде Полша на британците. Обединеното кралство към този момент няма сили да упорства за своето и тогавашният президент на Съединени американски щати Франклин Рузвелт застава на страната на руския водач.
Очевидно Борис Джонсън, който се показва за правоприемник на Болдуин и Чърчил, е решил да надмине достиженията на своите велики прародители. С леката си ръка той още веднъж се пробва да реалокира границата на Англия надалеч на изток - само че не до Висла, а към този момент до Днепър. Англия интензивно се меси в Украйна и в нейната революция.
Логиката на Англия е явна. След като напуснаха Европейския съюз, британците останаха стратегически сами, в покрайнините на геополитиката. Това не подхожда на нуклеарна мощ с колосални обичаи в региона на меката мощ и контрола на международните процеси, тъй че британците започнаха да търсят световни планове за себе си. Такива, в които може да вземат участие интензивно, без да вършат несъразмерни разноски.
Следователно в Далечния изток Лондон към този момент се причисли към американците в ограничението на Китай, а в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия работи в тандем с Турция. В Украйна Англия желае да играе главната цигулка в поддръжка на локалния режим. За благополучие британците откровено имат вяра, че този режим няма да изисква специфични вложения.
Киев от своя страна е доста удовлетворен от активирането на британците – даже единствено тъй като е неудовлетворен от държанието на сегашните западни „ настойници “. Така украинските елити считат, че немските управляващи дават прекомерно малко на Киев и прекалено много се съмняват в целесъобразността да се хвърлят камъни по съветската мечка.
„ Последните немски изказвания за невъзможността за прекачване на отбранителни оръжия в Украйна, по-специално посредством даване на позволение за това на трети страни, безполезността на връщането на Крим, приказките за изключване на Руската федерация от СУИФТ не дават отговор на равнището на нашите връзки и настоящата обстановка със сигурността “, засегнат е украинският външен министър Дмитрий Кулеба.
Украинците имат проблеми с американците – макар другите гръмки изказвания в поддръжка, Вашингтон е извънредно неудовлетворен от несъразмерната настъпателност на украинския режим. До подмятания, че в случай че съветските войски влязат в ДНР/ЛНР поради украинска провокация, Киев не би трябвало да чака обещаните „ пъклен “ наказания против Русия.
Англия в този момент " институционализира " наличието си в Украйна. Както във връзка с формата на договарянията (британските външни министри и министри на защитата Лиз Тръс и Бен Уолъс скоро ще проведат срещи със своите сътрудници по украинския въпрос), по този начин и по военна линия.
„ Именно Англия беше водачът в вкарването на оръжие в репресивния режим през последните седмици. Само през последните три дни дойдоха над 10 големи транспортни самолета с оръжие. В самата страна доста американски позиции по външно ръководство също към този момент бяха прихванати от британците “, написа известният съветски политолог Сергей Марков на 22 януари.
Засега обаче тази връзка е меко казано скандална. Дори не се стигна до нуждата на Лондон да показва политическа воля - свадите започнаха на равнище обществени изказвания. Така външният министър Лиз Тръс реши в общественото си изявление да поддържа главните изобретения на актуалните украински летописци – за дългата история на държавността, за „ Голодомора “, за непрекъснатата потребност на страната да се пази. Пропуските в историческите знания на госпожа Тръс, доведоха до скандал.
„ Украйна е горда страна с дълга история. Жителите ѝ претърпяват доста нашествия – от монголите до татарите. Те страдаха от проведен от страната апетит. Те са издръжливи хора и в случай че е належащо, украинците ще се борят, с цел да защитят страната си “, сподели английският външен министър.
Разбира се, съветското външно министерство не можеше да подмине това. „ Три въпроса за английски посланик от съветски сътрудници “, написа Мария Захарова. – 1. Колко години минават сред двете нашествия: на монголите и на татарите? 2. Защо не загатна за страданията на украинците от фашизма? Защото са незначителни или тъй като до 40-те години на 20 век английската корона освен поддържа немския нацизъм? 3. Коя просветителна институция е издала тапия на госпожа Трус?
И в случай че на първото въпреки всичко може да се отговори (повече от 400 години - сред борбата при Калка през 1223 година и края на набезите на кримските татари върху украинските земи в края на 17 век), то вторият и третият наподобяват риторични. И въпреки всичко госпожа Захарова не загатна различен, най-скандален миг: като приказваме за „ дългата история” на Украйна и започвайки да изброява нашествениците от „ монголите” (тоест от 1223 г.), Лондон в действителност отхвърля на Украйна правото да бъде наречена правоприемник на Русия и дърпа нейната история от древноруската страна. Ако Киев не оценяваше новопридобития английски сламен „ покрив “, тогава те също биха изразили своя митинг.
Нямайки време да се измъкне от този скандал, Лондон попадна в различен. Факт е, че английските управляващи поеха съществена роля в разпространяването на митовете за съветската инвазия. „ Кремъл не е научил уроците на историята. Те мечтаят да възстановят Съветския съюз или нещо като " Велика Русия ", като в същото време разделят териториите по езикова и етническа линия. Те настояват, че желаят непоклатимост, когато в реалност заплашват и дестабилизират другите “, споделя Лиз Тръс.
Тук прекалиха. Ръководството на страната – и не таблоидите, а чиновниците на английското външно министерство – обявиха, че Русия не просто ще провежда настъпление, а към този момент приготвя марионетно държавно управление за Киев. То ще бъде ръководено от някогашния народен представител на Върховната Рада Евгений Мураев.
Логиката още веднъж е ясна – Англия желае да покаже, че „ нахлуването “ на Русия няма да бъде лимитирано единствено до територията на ЛНР и ДНР, че Москва сякаш желае да изпрати танкове в Киев. И, несъмнено, Лондон дава отговор, като заплашва да наложи необятен пакет от стопански наказания, като по този метод показва водачество в украинската посока без никакви съществени разноски (все отново всички схващат, че Москва няма да поеме към Киев).
Британските политици обаче към момента трябваше да изберат по-подходящ претендент за ролята на марионетен украински президент. „ Аз съм под съветски наказания от 2018 година поради спора с Медведчук. В моето семейство там са запорирани активи. Що се отнася до английските разследващи служби и Министерството на външните работи, това се комбинира с обстоятелството, че Русия сякаш желае да ме назначи за началник на „ окупационното държавно управление “ – това е въпрос към мистър Бийн “, сподели той.
Не е изненадващо, че съветското външно министерство също отхвърли тези клевети. „ След като се оказа в коридорите на действителните дипломатически процеси вследствие на своята късогледа линия, Лондон вижда ролята си в непрекъснатото подбудителство на антируските настроения “, споделиха съветски дипломати. „ Настоятелно призоваваме Лондон да спре глупавите риторични провокации, които са доста рискови в актуалната разгорещена среда, и да способства за действителни дипломатически старания за даване на надеждни гаранции за европейската сигурност.
И в случай че Англия не е в положение да взе участие градивно в европейската сигурност, то може да направи нещо друго, по-малко мъчно. „ Призоваваме английското външно министерство да спре провокативните действия, да спре да популяризира нелепости и да се концентрира върху проучването на историята на татарско-монголското робство “, се споделя в изказване на съветското външно министерство.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ