Георги Лозанов: Незаконната любов на Фейсбук и Биг Брадър
Напоследък водачите все по-откровено приказват за война, тъй като май наистна са способни да я провокират – по върховете на политиката в Европа и Америка е първото потомство, което няма лична памет за нейния смут. А и несъмнено си мислят, че като разпалват групови страхове, проправят пътя си за силови решения и укрепват властта си, което, за жалост, може да се окаже и правилно. Справка – 77-те % дали своят вот за Путин. Дали и Борисов не се пробва по подобен метод да реализира подобен резултат?
Но и без война елементарните хора, след спокойните демократични времена, като че ли към този момент се усещат жертва и търсят виновници, чийто лист всяка седмица нараства. В него попаднаха Facebook и еколозите.
Обвинението към най-голямата обществена мрежа е, че е позволила и даже е съдействала за потреблението на персонални данни на потребителите ѝ, което е разрешило манипулиране на вота им при избора на Тръмп и освен тогава... Личните данни оказват помощ фабриките за подправени вести да схванат за кого тъкмо работят и по какъв начин да му оферират продуктите си. Това, несъмнено, е укоримо и принуди изпълнителния шеф на Facebook Марк Зукърбърг, обезпокоен от неизбежните милиардни загуби, да се извини и да обещае поредност от нови ограничения за виртуална сигурност.
Финансовите загуби обаче са по-малкият проблем – огромният е, че абсурдът най-вероятно ще постави завършек на интервала на потребителски наивизъм в обществените мрежи, когато ги приемаш за почтени платформи, които ти дават опция да общуваш с селекциониран от теб самия кръг от другари. Че виртуалните другарства наподобяват на действителните и даже могат да ги заменят. Става ясно, че да влезеш в профила си във Facebook, е съвсем като да влезеш в къщата на Биг Брадър. Доброволно се превръщаш в обект на използва и злоупотреби от страна на невидими сили със лични политически и стопански ползи. Усещането е познато на тези, които са живели през комунизма и помнят доносите на сътрудниците от Държавна сигурност, внедрени измежду околните ти.
Проблемът се вижда във Facebook и в интернет пространството като цяло, само че надалеч не идва от тях. Идва от загубата на доверие в елитите, което и в най-демократичните общества е паднало под сериозния най-малко. И той ще стане в действителност трагичен, когато елитите решат, че единственият им късмет да си върнат доверието е да стартират война.
Екологичните организации през тази седмица се оказаха отговорни поради щъркелите – давали препоръки по телефона по какъв начин да бъдат избавени вместо сами да се погрижат за тях. Нямаше кой да повярва, че това не било по силите им, тъй като и еколозите, като част от обществените елити, от дълго време са изгубили доверие. Основното съмнение към тях е, че под предлог на грижа за природата обслужват стопански и политически ползи, против възнаграждение, несъмнено. Може и по този начин да е, най-малко за някои организации. Но може и опитите за злепоставянето им да са резултат на насрещни ползи, най-малко някои опити.
Тъй или другояче, резултатът е маргинализирането на тези организации, свеждането им до група за улични митинги, чиято позиция няма професионална тежест. А след международна война идната по-драматичност заплаха е екологичната злополука. Така че физическото ни оцеляване през днешния ден е в ръцете на пацифистите и еколозите. Радикалните представители от ляво и от дясно обаче го докараха до такава степен, че когато най-сериозно изразя сходна вяра, слушам: „ Остави ги тези смешници! ”.
*Коментарът на доцент Георги Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Но и без война елементарните хора, след спокойните демократични времена, като че ли към този момент се усещат жертва и търсят виновници, чийто лист всяка седмица нараства. В него попаднаха Facebook и еколозите.
Обвинението към най-голямата обществена мрежа е, че е позволила и даже е съдействала за потреблението на персонални данни на потребителите ѝ, което е разрешило манипулиране на вота им при избора на Тръмп и освен тогава... Личните данни оказват помощ фабриките за подправени вести да схванат за кого тъкмо работят и по какъв начин да му оферират продуктите си. Това, несъмнено, е укоримо и принуди изпълнителния шеф на Facebook Марк Зукърбърг, обезпокоен от неизбежните милиардни загуби, да се извини и да обещае поредност от нови ограничения за виртуална сигурност.
Финансовите загуби обаче са по-малкият проблем – огромният е, че абсурдът най-вероятно ще постави завършек на интервала на потребителски наивизъм в обществените мрежи, когато ги приемаш за почтени платформи, които ти дават опция да общуваш с селекциониран от теб самия кръг от другари. Че виртуалните другарства наподобяват на действителните и даже могат да ги заменят. Става ясно, че да влезеш в профила си във Facebook, е съвсем като да влезеш в къщата на Биг Брадър. Доброволно се превръщаш в обект на използва и злоупотреби от страна на невидими сили със лични политически и стопански ползи. Усещането е познато на тези, които са живели през комунизма и помнят доносите на сътрудниците от Държавна сигурност, внедрени измежду околните ти.
Проблемът се вижда във Facebook и в интернет пространството като цяло, само че надалеч не идва от тях. Идва от загубата на доверие в елитите, което и в най-демократичните общества е паднало под сериозния най-малко. И той ще стане в действителност трагичен, когато елитите решат, че единственият им късмет да си върнат доверието е да стартират война.
Екологичните организации през тази седмица се оказаха отговорни поради щъркелите – давали препоръки по телефона по какъв начин да бъдат избавени вместо сами да се погрижат за тях. Нямаше кой да повярва, че това не било по силите им, тъй като и еколозите, като част от обществените елити, от дълго време са изгубили доверие. Основното съмнение към тях е, че под предлог на грижа за природата обслужват стопански и политически ползи, против възнаграждение, несъмнено. Може и по този начин да е, най-малко за някои организации. Но може и опитите за злепоставянето им да са резултат на насрещни ползи, най-малко някои опити.
Тъй или другояче, резултатът е маргинализирането на тези организации, свеждането им до група за улични митинги, чиято позиция няма професионална тежест. А след международна война идната по-драматичност заплаха е екологичната злополука. Така че физическото ни оцеляване през днешния ден е в ръцете на пацифистите и еколозите. Радикалните представители от ляво и от дясно обаче го докараха до такава степен, че когато най-сериозно изразя сходна вяра, слушам: „ Остави ги тези смешници! ”.
*Коментарът на доцент Георги Лозанов е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ