Съдът оправда банкерите за милионите на Чорни
Наказателното дело във връзка на изчезналите ррез 1995 година милиони на Майкъл Чорни умерено може да бъде вписано сред знаковите за българския преход. Интригата към 6-тe млн. щ. $, компаниите на упоменатия предприемач - "Блонде Инвестмънт Корпорейшън " и "Ледбрук Гроуф Лимитид " предоставиха на Централна кооперативна банка (ЦКБ) и които изчезнаха от сметките, имаше голямо отражение и върху българския финансов и бизнес бранш, по този начин и върху протичащото се в политиката ни. Управлението на две следващи държавни управления - на Жан Виденов и на Иван Костов, бе белязано от въпросния проблем, който откри почтено място в листата с най-големите финансови и политически кавги след 1989 година.
Изчезналите преди двадесет и три години милиони станаха мотив прокуратурата да заведе наказателно дело против няколко мениджъри и чиновници на банката. Това бяха дилърът й Траян Кършовски, началникът на отдела "Валутни наличия ", Ирина Михайлова и ръководителят на структурата за "Международни интервенции в банката " Валентин Минев. Сред подсъдимите бяха и някогашният изпълнителен шеф на трезора Георги Георгиев, тогавашният й основен счетоводител Теменужка Галова, някогашният ръководител на съвета на шефовете Катерина Заркова и Мария Димова. Обвиненията им бяха учредени на член 203 и член 282 от Наказателния кодекс - надлежно за заграбване в изключително огромни размер и за закононарушение по работа.
Още когато стартира процесът, доста от осведомените със спецификата на финансовите интервенции показаха, че с тази обосновка прокуратурата е обречена на неуспех. Но това не попречи на държавното обвиняване настойчиво да упорства на своето. В резултат делото продължи близо четвърт век, през който подсъдимите носеха стигмата на нарушители. Така бе до 8 януари 2018-а, когато излезе решението на Върховния касационен съд, което удостовери оправдателната присъда за тях от април 2017-а, постановена от Софийския апелативен съд. По този метод Траян Кършовски, Ирина Михайлова, Валентин Минев, Георги Георгиев, Теменужка Галова, Катерина Заркова и Мария Димова дефинитивно и окончателно са оповестени за почтени по този проблем. Това добре. Но кой ще върне на тези хора положителното име, нервите и времето, през което поради това дело те бяха лишени от опция да практикуват занаята си? Че отплата ще има, е ясно. След оправдателната присъда юристите на обвинените към този момент приготвят искове по закона за вреди, нанесени от страната. Само че когато те завоюват делата си, присъдените им обезщетения няма да бъдат взети от джоба на прокурорите, а ще са за сметка на бюджета - т.е. на всички данъкоплатци. И докога всички данъкоплатци ще би трябвало да заплащат за неефективните дейности на прокуратурата? Защото тази оправдателна присъда по банкови каузи не е първата, а няма да е и последната. Можем да напомним за още дузина сходни случаи - за знакови наказателни процеси против банкери. Достатъчно е да посочим единствено делата против някогашните мениджъри на МИНЕРАЛБАНК, на БАЛКАНБАНК, на ТСБАНК... Няма смисъл да продължаваме.
На фона на всички тези каузи, в които прокуратурата се провали с гръм и тропот, разумно поражда въпросът: що за хора работят в тази институция и получават немалки заплати там? Защото да разхождаш двадесет и три години хората по правосъдни зали, из прокурорски и следователски офиси и в предварителния арест да ги държиш (имаше такива случаи) - това си е живо безчинство. И то не може да бъде заличено с едно "Извинявайте. Не бяхме прави ". Трудно е да се каже каква парична отплата може да възмезди близо четвърт век обезпокоен човешки живот.
Казваме всичко това, тъй като сега страната се пробва да стартира следващото меганаказателно дело - против мениджърите и чиновниците на Корпоративна комерсиална банка. Към него като обвинени са привлечени и двама някогашни шефове на банковия контрол.
Адвокат Янчо Трончев, който бе бранител на един от оправданите обвинени по завършилото дело за изчезналите милиони на Майкъл Чорни, в този момент пази в наказателното дело за КТБ някогашния подуправител на Българска народна банка Цветан Гунев. Попитахме го, откакто по делото за милионите на Чорни, където става дума за две транзакции от по 3 млн. $, са били нужни 23 години, с цел да бъде произнесена дефинитивна присъда, какъв брой време съгласно него ще е нужно за дефинитивна присъда по делото за КТБ, в което става дума за стотици и даже за хиляди транзакции. Адвокат Трончев отговори, че няма никаква визия. Но е значимо да се знае, че по всяко дело има давностни периоди. В случая с КТБ те, както и в делото за милионите на Чорни, са към 25 години. Да не се окаже след четвърт век, че обвинените по него са почтени, а данъкоплатците отново заплащат счупените съдове.
Изчезналите преди двадесет и три години милиони станаха мотив прокуратурата да заведе наказателно дело против няколко мениджъри и чиновници на банката. Това бяха дилърът й Траян Кършовски, началникът на отдела "Валутни наличия ", Ирина Михайлова и ръководителят на структурата за "Международни интервенции в банката " Валентин Минев. Сред подсъдимите бяха и някогашният изпълнителен шеф на трезора Георги Георгиев, тогавашният й основен счетоводител Теменужка Галова, някогашният ръководител на съвета на шефовете Катерина Заркова и Мария Димова. Обвиненията им бяха учредени на член 203 и член 282 от Наказателния кодекс - надлежно за заграбване в изключително огромни размер и за закононарушение по работа.
Още когато стартира процесът, доста от осведомените със спецификата на финансовите интервенции показаха, че с тази обосновка прокуратурата е обречена на неуспех. Но това не попречи на държавното обвиняване настойчиво да упорства на своето. В резултат делото продължи близо четвърт век, през който подсъдимите носеха стигмата на нарушители. Така бе до 8 януари 2018-а, когато излезе решението на Върховния касационен съд, което удостовери оправдателната присъда за тях от април 2017-а, постановена от Софийския апелативен съд. По този метод Траян Кършовски, Ирина Михайлова, Валентин Минев, Георги Георгиев, Теменужка Галова, Катерина Заркова и Мария Димова дефинитивно и окончателно са оповестени за почтени по този проблем. Това добре. Но кой ще върне на тези хора положителното име, нервите и времето, през което поради това дело те бяха лишени от опция да практикуват занаята си? Че отплата ще има, е ясно. След оправдателната присъда юристите на обвинените към този момент приготвят искове по закона за вреди, нанесени от страната. Само че когато те завоюват делата си, присъдените им обезщетения няма да бъдат взети от джоба на прокурорите, а ще са за сметка на бюджета - т.е. на всички данъкоплатци. И докога всички данъкоплатци ще би трябвало да заплащат за неефективните дейности на прокуратурата? Защото тази оправдателна присъда по банкови каузи не е първата, а няма да е и последната. Можем да напомним за още дузина сходни случаи - за знакови наказателни процеси против банкери. Достатъчно е да посочим единствено делата против някогашните мениджъри на МИНЕРАЛБАНК, на БАЛКАНБАНК, на ТСБАНК... Няма смисъл да продължаваме.
На фона на всички тези каузи, в които прокуратурата се провали с гръм и тропот, разумно поражда въпросът: що за хора работят в тази институция и получават немалки заплати там? Защото да разхождаш двадесет и три години хората по правосъдни зали, из прокурорски и следователски офиси и в предварителния арест да ги държиш (имаше такива случаи) - това си е живо безчинство. И то не може да бъде заличено с едно "Извинявайте. Не бяхме прави ". Трудно е да се каже каква парична отплата може да възмезди близо четвърт век обезпокоен човешки живот.
Казваме всичко това, тъй като сега страната се пробва да стартира следващото меганаказателно дело - против мениджърите и чиновниците на Корпоративна комерсиална банка. Към него като обвинени са привлечени и двама някогашни шефове на банковия контрол.
Адвокат Янчо Трончев, който бе бранител на един от оправданите обвинени по завършилото дело за изчезналите милиони на Майкъл Чорни, в този момент пази в наказателното дело за КТБ някогашния подуправител на Българска народна банка Цветан Гунев. Попитахме го, откакто по делото за милионите на Чорни, където става дума за две транзакции от по 3 млн. $, са били нужни 23 години, с цел да бъде произнесена дефинитивна присъда, какъв брой време съгласно него ще е нужно за дефинитивна присъда по делото за КТБ, в което става дума за стотици и даже за хиляди транзакции. Адвокат Трончев отговори, че няма никаква визия. Но е значимо да се знае, че по всяко дело има давностни периоди. В случая с КТБ те, както и в делото за милионите на Чорни, са към 25 години. Да не се окаже след четвърт век, че обвинените по него са почтени, а данъкоплатците отново заплащат счупените съдове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ