Politico: ЕС трябва да се възползва от геополитическия момент на Балканите
Нахлуването на Русия в Украйна най-сетне разсъни Европейския съюз за стратегическото значение на Западните Балкани и за капацитета на Москва да употребява нерешените разногласия в района, с цел да подрива Запада.
Сега водачите на Европейски Съюз би трябвало да се възползват от геополитическия миг, с цел да трансформират интеграцията на шестте дребни, стопански нестабилни страни с общо население под 18 милиона души в Съюза, или да рискуват да ги видят употребявани от Русия и Китай в техните игри за власт.
Въпреки дълбокото отчаяние от бавния прогрес, присъединението към Европейски Съюз остава най-хубавият вероятен резултат за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и за останалата част от Европа.
Ако Европейски Съюз продължи да ги държи на разстояние, другите възможности могат да бъдат по-тясно доближаване с Русия, появяването на нелиберална, неприсъединена зона, която може да се простира от Унгария до Турция, или - още по-лошо - втурване надолу по спиралата към нов въоръжен спор, включващ токсична комбинация от проведена престъпност и миграция.
В някои западноевропейски столици, изключително в Париж и Хага, където умората от разширението на Европейски Съюз е най-силна, съществува самодоволното съмнение, че статуквото е управляемо и не съставлява сериозен риск за европейската сигурност. Със сигурност хората в Западните Балкани са изтощени от войната след ужасите на 90-те години.
Положението може да наподобява под надзор, само че то не е стабилно във времето. Няма гаранция, че неразрешените спорове в Босна или сред Сърбия и Косово ще останат замразени с дребни прояви или че локализираното политическо принуждение няма да ескалира, привличайки външни играчи и подхранвайки нови потоци от бежанци, оръжия и опиати към Европейски Съюз. Неотдавнашните конфликти за регистрационните номера на колите на косовските сърби демонстрират по какъв начин една дребна искра може да разпали спор.
Нападението на съветския президент Владимир Путин против Украйна изправи на нокти доста хора в района, като подхрани ултранационализма измежду твърдолинейните проруски сърби и върна мъчителните мемоари за гибелта и разрушенията измежду тези, които са претърпели югославските войни през 90-те години на предишния век.
Москва се пробва да разпалва панславянския православен шовинизъм и да се възползва от разделянето на всички места, където може. Подкрепя водача на босненските сърби Милорад Додик в заканите му да се отдели от Босна и популяризира дезинформация, с цел да ускори враждебността на косовските сърби към държавното управление в Прищина.
От своя страна Китай се стреми най-вече към стопански вложения, като ползва рамката 14+1 на самодейността " Пояс и път ", с цел да се свърже с локални водачи, които търсят амбициозни инфраструктурни и отбранителни планове. В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Китай следва образеца на Русия във връзка с Западните Балкани и употребява финансовата си мощност, с цел да разубеди балканските страни да поддържат сериозни резолюции по отношение на нарушавания на правата на индивида в Синцзян или Хонконг.
Сръбските проправителствени медии предават съветската страна за войната в Украйна, а притежаваните от Русия медии способстват за военната нервност против Косово. Русия и Китай са съдействали за превъоръжаването на Сърбия. Москва има и мощен енергиен лост, тъй като Сърбия получава 80 % от своя газ от Русия, до момента в който Босна е 100 % подвластна. Отчасти вследствие на това Сърбия отхвърля да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия, което провокира неспокойствие в Брюксел.
Европейски Съюз разполага с по-мощни дълготрайни лостове, в случай че желае да ги употребява, като се има поради необятно публикуваният публичен блян за присъединение към блока в целия район, като се изключи Сърбия. Въпреки това Франция и Нидерландия от този момент оказват опозиция за по-нататъшното разширение, основно заради опасения от миграция и проведена престъпност.
Съседните членки на Европейски Съюз Гърция и България дълго време попречиха кандидатурата на Бившата югославска република Македония за участие в Европейски Съюз и НАТО с искане тя да промени името си и да одобри причините на София за история и българско малцинство.
Дори откакто през 2018 година тя се съгласи да промени името си на Северна Македония, Франция наложи несъгласие върху започването на договаряния със Скопие и Албания, с цел да изиска промяна на процеса на присъединение, която да включва правилото на обратимост в случаите, когато има оттегляне. Преговорите най-сетне започнаха през юли тази година, само че от Северна Македония към момента се изисква да промени конституцията си през идната година, с цел да включи контрактуваните с България условия, което е евентуален политически капан, тъй като държавното управление няма нужното болшинство.
Когато през юни водачите на Европейски Съюз побързаха да дадат на Украйна и Молдова статут на претенденти в отговор на съветската експанзия, елитите на Западните Балкани разбираемо се притесняваха, че страните им са изтласкани още по-назад в редицата за участие. По същия метод, когато немският канцлер Олаф Шолц изиска Европейски Съюз да реформира системата си за взимане на решения, тъй че да отстрани националното несъгласие във връзка с глобите и данъчната политика, преди да бъдат одобрявани нови членове, това прозвуча като още по-дълго очакване.
И по този начин, какво би трябвало да направи Европейски Съюз в този момент? Първо, по-видима политическа ангажираност.
През тази година Европейски Съюз стартира да обръща повече внимание на този дълго подценяван район. Бяха извършени две срещи на високо ниво сред Европейски Съюз и Западните Балкани - едната от тях за първи път в района - както и възкръсване на Берлинския развой в поддръжка на районната икономическа интеграция в подготовка за присъединение към единния пазар на Европейски Съюз. Лидерите от Западните Балкани участваха на учредителната среща на върха на новата Европейска политическа общественост в Прага през октомври, за която мечтаеше френският президент Еманюел Макрон.
Този ангажимент би трябвало да продължи.
Второ, да ускорят изгодите и присъединяване в процеса на присъединение.
Европейски Съюз би трябвало да преработи тромавия си развой на присъединение, с цел да разпределя повече от финансовите изгоди и изгодите от достъпа до пазара, произлизащи от участието, авансово, до момента в който претендентите напредват в промените. Понастоящем те получават единствено дребна част от предприсъединителната помощ досега на присъединението си.
Европейски Съюз следва да предложения министрите от района да участват на неофициални съвещания на Съвета по въпроси от общ интерес. Той следва да насърчи страните от Западните Балкани да изберат наблюдаващи в Европейския парламент по едно и също време с европейските избори през 2024 година, тъй че те да имат право на глас, в случай че не и на глас, в законотворчеството на Европейски Съюз.
Разбира се, главната част от тежката работа би трябвало да бъде свършена в страните кандидатки, множеството от които са надалеч от осъществяването на главните условия за народна власт, господство на закона, независимост на изложение и битка с корупцията, с цел да могат да аплайват за участие.
Както постоянно, това е казусът. Защо балканските политици да вършат мъчителни промени, които биха могли да отслабят властта и парите им, поради една толкоз далечна и несигурна вероятност? Европейски Съюз ще би трябвало да работи по-усилено изпод, като поддържа гражданското общество, женските организации и дребните предприятия като мотори на смяната, като в същото време предлага тласъци и оказва напън от горната страна.
В този геополитически миг Европейски Съюз просто не може да си разреши да остави района на произвола на ориста.
-----------------------------------------
Пол Тейлър - редактор в Politico и старши помощник в мозъчния концерн " Приятели на Европа ".
Сега водачите на Европейски Съюз би трябвало да се възползват от геополитическия миг, с цел да трансформират интеграцията на шестте дребни, стопански нестабилни страни с общо население под 18 милиона души в Съюза, или да рискуват да ги видят употребявани от Русия и Китай в техните игри за власт.
Въпреки дълбокото отчаяние от бавния прогрес, присъединението към Европейски Съюз остава най-хубавият вероятен резултат за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и за останалата част от Европа.
Ако Европейски Съюз продължи да ги държи на разстояние, другите възможности могат да бъдат по-тясно доближаване с Русия, появяването на нелиберална, неприсъединена зона, която може да се простира от Унгария до Турция, или - още по-лошо - втурване надолу по спиралата към нов въоръжен спор, включващ токсична комбинация от проведена престъпност и миграция.
В някои западноевропейски столици, изключително в Париж и Хага, където умората от разширението на Европейски Съюз е най-силна, съществува самодоволното съмнение, че статуквото е управляемо и не съставлява сериозен риск за европейската сигурност. Със сигурност хората в Западните Балкани са изтощени от войната след ужасите на 90-те години.
Положението може да наподобява под надзор, само че то не е стабилно във времето. Няма гаранция, че неразрешените спорове в Босна или сред Сърбия и Косово ще останат замразени с дребни прояви или че локализираното политическо принуждение няма да ескалира, привличайки външни играчи и подхранвайки нови потоци от бежанци, оръжия и опиати към Европейски Съюз. Неотдавнашните конфликти за регистрационните номера на колите на косовските сърби демонстрират по какъв начин една дребна искра може да разпали спор.
Нападението на съветския президент Владимир Путин против Украйна изправи на нокти доста хора в района, като подхрани ултранационализма измежду твърдолинейните проруски сърби и върна мъчителните мемоари за гибелта и разрушенията измежду тези, които са претърпели югославските войни през 90-те години на предишния век.
Москва се пробва да разпалва панславянския православен шовинизъм и да се възползва от разделянето на всички места, където може. Подкрепя водача на босненските сърби Милорад Додик в заканите му да се отдели от Босна и популяризира дезинформация, с цел да ускори враждебността на косовските сърби към държавното управление в Прищина.
От своя страна Китай се стреми най-вече към стопански вложения, като ползва рамката 14+1 на самодейността " Пояс и път ", с цел да се свърже с локални водачи, които търсят амбициозни инфраструктурни и отбранителни планове. В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Китай следва образеца на Русия във връзка с Западните Балкани и употребява финансовата си мощност, с цел да разубеди балканските страни да поддържат сериозни резолюции по отношение на нарушавания на правата на индивида в Синцзян или Хонконг.
Сръбските проправителствени медии предават съветската страна за войната в Украйна, а притежаваните от Русия медии способстват за военната нервност против Косово. Русия и Китай са съдействали за превъоръжаването на Сърбия. Москва има и мощен енергиен лост, тъй като Сърбия получава 80 % от своя газ от Русия, до момента в който Босна е 100 % подвластна. Отчасти вследствие на това Сърбия отхвърля да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия, което провокира неспокойствие в Брюксел.
Европейски Съюз разполага с по-мощни дълготрайни лостове, в случай че желае да ги употребява, като се има поради необятно публикуваният публичен блян за присъединение към блока в целия район, като се изключи Сърбия. Въпреки това Франция и Нидерландия от този момент оказват опозиция за по-нататъшното разширение, основно заради опасения от миграция и проведена престъпност.
Съседните членки на Европейски Съюз Гърция и България дълго време попречиха кандидатурата на Бившата югославска република Македония за участие в Европейски Съюз и НАТО с искане тя да промени името си и да одобри причините на София за история и българско малцинство.
Дори откакто през 2018 година тя се съгласи да промени името си на Северна Македония, Франция наложи несъгласие върху започването на договаряния със Скопие и Албания, с цел да изиска промяна на процеса на присъединение, която да включва правилото на обратимост в случаите, когато има оттегляне. Преговорите най-сетне започнаха през юли тази година, само че от Северна Македония към момента се изисква да промени конституцията си през идната година, с цел да включи контрактуваните с България условия, което е евентуален политически капан, тъй като държавното управление няма нужното болшинство.
Когато през юни водачите на Европейски Съюз побързаха да дадат на Украйна и Молдова статут на претенденти в отговор на съветската експанзия, елитите на Западните Балкани разбираемо се притесняваха, че страните им са изтласкани още по-назад в редицата за участие. По същия метод, когато немският канцлер Олаф Шолц изиска Европейски Съюз да реформира системата си за взимане на решения, тъй че да отстрани националното несъгласие във връзка с глобите и данъчната политика, преди да бъдат одобрявани нови членове, това прозвуча като още по-дълго очакване.
И по този начин, какво би трябвало да направи Европейски Съюз в този момент? Първо, по-видима политическа ангажираност.
През тази година Европейски Съюз стартира да обръща повече внимание на този дълго подценяван район. Бяха извършени две срещи на високо ниво сред Европейски Съюз и Западните Балкани - едната от тях за първи път в района - както и възкръсване на Берлинския развой в поддръжка на районната икономическа интеграция в подготовка за присъединение към единния пазар на Европейски Съюз. Лидерите от Западните Балкани участваха на учредителната среща на върха на новата Европейска политическа общественост в Прага през октомври, за която мечтаеше френският президент Еманюел Макрон.
Този ангажимент би трябвало да продължи.
Второ, да ускорят изгодите и присъединяване в процеса на присъединение.
Европейски Съюз би трябвало да преработи тромавия си развой на присъединение, с цел да разпределя повече от финансовите изгоди и изгодите от достъпа до пазара, произлизащи от участието, авансово, до момента в който претендентите напредват в промените. Понастоящем те получават единствено дребна част от предприсъединителната помощ досега на присъединението си.
Европейски Съюз следва да предложения министрите от района да участват на неофициални съвещания на Съвета по въпроси от общ интерес. Той следва да насърчи страните от Западните Балкани да изберат наблюдаващи в Европейския парламент по едно и също време с европейските избори през 2024 година, тъй че те да имат право на глас, в случай че не и на глас, в законотворчеството на Европейски Съюз.
Разбира се, главната част от тежката работа би трябвало да бъде свършена в страните кандидатки, множеството от които са надалеч от осъществяването на главните условия за народна власт, господство на закона, независимост на изложение и битка с корупцията, с цел да могат да аплайват за участие.
Както постоянно, това е казусът. Защо балканските политици да вършат мъчителни промени, които биха могли да отслабят властта и парите им, поради една толкоз далечна и несигурна вероятност? Европейски Съюз ще би трябвало да работи по-усилено изпод, като поддържа гражданското общество, женските организации и дребните предприятия като мотори на смяната, като в същото време предлага тласъци и оказва напън от горната страна.
В този геополитически миг Европейски Съюз просто не може да си разреши да остави района на произвола на ориста.
-----------------------------------------
Пол Тейлър - редактор в Politico и старши помощник в мозъчния концерн " Приятели на Европа ".
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ