Калпави политици обричат на гибел парламентаризма
Надеждите за смяна в българската политика не избуяха с появяването на Кирил Петков и Асен Василев. Започна се по-рано, със събитията от 2020-2021 година Тогава недоволни жители се разпалиха против кабинета „ Борисов 3 ”, президентът Румен Радев намерено ги поддържа, на сцената излязоха нови политически сили, а дългата доминация на ГЕРБ в Народното събрание и изпълнителната власт рухна. Вярата на хората, че е допустимо коренно обновяване, бързо повяхна след тежките политически провали на Има Такъв Народ, Демократична България и ИБГНИ.
После обаче пристигна „ Промяната ” и отначало укрепи вярата, че нещо друго може да се случи в тази страна.
Е, стана ли? Ако гледаме Народното събрание, тогава несъмнено нищо не се получи. 47-ото Народно заседание ще се запомни като най-жалката, безобразна и противна
подигравка на парламент,
която родните политици са ни сервирали досега. И не става въпрос единствено за калната река от драми и разправии, която изтичаше от събранието всеки божи ден. А за това, че депутатите се оказаха неспособни да си правят работата сполучливо, без кавги и в сходство със закона. И за това не е отговорна единствено опозицията.
Първо, хайде да си дадем сметка какъв брой доста други институции зависят от Народното събрание. На него се пада да избира и назначава шефовете и съставите на сума органи, организации и всевъзможни други структури на другите държавни управляващи. 47-ият парламент трябваше да избере шеф на Българска народна банка – централната банка, която държи контрола върху парите в България. Партията на Слави Трифонов искаше самичка да дефинира гуверньора. Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия обаче отхвърлиха да удовлетворят алчността й и в преди малко подредената четворна коалиция избухнаха чудовищни разправии, които безусловно я докараха до ръба на разпада. Накрая и кой остана отпред на Българска народна банка? Досегашният й шеф Димитър Радев, макар че мандатът му беше изминал. Временна мярка, може би? Не, тъй като някогашните ръководещи изцяло не помниха за свръхважното предопределение – нищо че Радев беше определен преди време от ГЕРБ и Движение за права и свободи, които четворката разгласи за смъртни врагове.
А КПКОНПИ? Прословутата антикорупционна комисия, която трябваше да стряска другояче здравия сън на „ партиите на статуквото ”? От „ Промяната ” се заканваха, че ще я преустроят, ще й назначат нов ръководител (какъвто нямаше след оставката на Сотир Цацаров този февруари) и ще подгонят корумпираните.
Осемте месеца на власт обаче не им стигнаха,
с цел да създадат нищо от това. Новият проектозакон за противопоставяне на корупцията, общо взето преписан от остарелия, беше импортиран в Народното събрание едвам през юли. Кандидатура за ръководител на КПКОНПИ няма публично и до момента, въпреки че тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков беше несъмненият кандидат на „ Промяната ”. Работата по проектозакона, както и процедурата за избор на ръководител, започнаха чак в края на юли, когато към този момент стана явно, че този парламент си отпътува. Накрая . Даже опозицията да беше пособия с всички сили (а нейният интерес постановяваше всичко да пропадне), отново нямаше да се получи при толкоз малко време и толкоз огромна немарливост.
Монументалната издънка с енергийния регулатор КЕВР обаче бие отвред неуспехите с Българска народна банка и КПКОНПИ. В началото на годината ръководещите незабавно се завтекоха да избират нов началник на органа, откакто хвърлиха върху дотогавашния му ръководител Иван Иванов отговорността за полуделите цени в енергетиката. Избраникът им – Станислав Тодоров, беше номиниран безусловно в последния вероятен миг. Междувременно бяха променени и занижени условията за ръководител на КЕВР, заложени в Закона за енергетиката. От опозицията саркастично оповестиха, че постът се приготвя за „ Първан парнаджията ”, а след сезираха Конституционния съд. Това беше през февруари. 5 месеца по-късно съдът изхвърли Тодоров от комисията. Така бяха сложени под голям риск взетите в това време решения от регулатора, както и бъдещата му активност – без ръководител другите комисари даже не могат да се съберат на съвещание, камо ли да вземат ограничения против цените на тока, водата и горивата. Фиаското стана цялостно, когато депутатите се принудиха да – като дори и в този момент остава неразбираемо дали сходна мярка също не нарушава Конституцията.
А депутатите с лекост газеха освен главния закон,
само че и разпоредбите, по които те самите работеха. Най-фрапантният образец беше с измененията в Закона за публичните поръчки, утвърдени безусловно в последния трудов ден на Народното събрание. С поправките се разрешава индексиране на контракти, подписани от държавата според растежа на инфлацията. Това предвещава големи разноски за бюджета. Подобно законодателно предложение Народното събрание прегледа през май т.г., само че тогава то беше отхвърлено. От „ Промяната ” го, само че преди да е изминал 3-месечният период, който се изисква от парламентарния устав, с цел да бъде прегледан отначало законопроект, който Народното събрание един път е порязал. А не приказваме за дреболия, тук евентуално са заложени стотици милиони левове в нови разноски за запълваната от данъкоплатците държавна хазна.
Но най-малко изредените нагоре случаи засягат само и единствено нас. Решението на Народното събрание да обаче ни опозори пред развития свят. Предоставянето на оръжие трябваше да бъде акт на взаимност с нашите съдружници от Европейски Съюз и НАТО, които в съвсем цялостен състав поддържат украинците във войната им с Русия. Българска социалистическа партия обаче заплаши, че ще напусне четворната коалиция. Сега това наподобява по-скоро като блъф, в случай че вземем поради какъв брой крепко се държаха социалистите на Корнелия Нинова за властта. И по този начин да е било, заканата беше задоволителна, с цел да уплаши „ Промяната ”. Набързо беше реализирана сделка – няма да пращаме оръжие, а ще ремонтираме развалена украинска бойна техника.
Лицемерието на компромиса надмина всевъзможни граници –
цяла България беше схванала, че родното оръжие стига до Украйна посредством медиатори, и на всички беше ясно, че нищо няма да ремонтираме. Добре, че Володимир Зеленски влезе в ситуацията на безпомощното ни държавно управление и се отхвърли да желае оръжие, като по този начин ни спести мъничко от интернационалния срам.
И най-после – политическите земетресения, безспирни и гневни, поглъщащи необикновено доста време и сила. Не могат да се изброят случаите, в които опитите да се вкара ново законодателство се провалиха поради бруталното озлобление сред политическите фракции. Нещо повече – това в последна сметка разсипа Народното събрание. Сблъсъците в четворната коалиция и последвалото й раздробяване докара до – благодарение на Има Такъв Народ опозицията смъкна ръководителя му Никола Минчев. Подобно нещо не се беше случвало от 2005 година насам, когато падна тогавашният началник на Народното събрание Огнян Герджиков. Съдбата на Минчев, който беше убит с първия сполучлив избор на съмнение за цялата ни демократична история. С това 47-ият Народното събрание обрече и себе си, защото ползата на политиците диктуваше да отидат на избори, в сравнение с да се опитат да основат ново държавно управление в границите на същото Народно заседание.
Всъщност единственото, за което Народното събрание може да бъде окуражителен, е решението му да над договарянията за еврочленство на Северна Македония. Спорът с комшиите тежеше като воденичен камък на врата на българската страна в продължение на към 3 години. Нещо трябваше да се направи. Добро или неприятно, решението на Народното събрание трансферира топката в полето на Скопие.
Като създадем равносметката, 47-ото Народно заседание е чист срам – за българската политика като цяло и за парламентаризма в частност. Най-лошото, което стори, е, че попари напълно очакванията, че нещо може да се промени. Очевидно е – упадъкът на законодателната власт у нас е нещо трайно, което няма да спре независимо кой ръководи. Страшният въпрос е дали няма дефинитивно да я обрече на крах.
После обаче пристигна „ Промяната ” и отначало укрепи вярата, че нещо друго може да се случи в тази страна.
Е, стана ли? Ако гледаме Народното събрание, тогава несъмнено нищо не се получи. 47-ото Народно заседание ще се запомни като най-жалката, безобразна и противна
подигравка на парламент,
която родните политици са ни сервирали досега. И не става въпрос единствено за калната река от драми и разправии, която изтичаше от събранието всеки божи ден. А за това, че депутатите се оказаха неспособни да си правят работата сполучливо, без кавги и в сходство със закона. И за това не е отговорна единствено опозицията.
Първо, хайде да си дадем сметка какъв брой доста други институции зависят от Народното събрание. На него се пада да избира и назначава шефовете и съставите на сума органи, организации и всевъзможни други структури на другите държавни управляващи. 47-ият парламент трябваше да избере шеф на Българска народна банка – централната банка, която държи контрола върху парите в България. Партията на Слави Трифонов искаше самичка да дефинира гуверньора. Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия обаче отхвърлиха да удовлетворят алчността й и в преди малко подредената четворна коалиция избухнаха чудовищни разправии, които безусловно я докараха до ръба на разпада. Накрая и кой остана отпред на Българска народна банка? Досегашният й шеф Димитър Радев, макар че мандатът му беше изминал. Временна мярка, може би? Не, тъй като някогашните ръководещи изцяло не помниха за свръхважното предопределение – нищо че Радев беше определен преди време от ГЕРБ и Движение за права и свободи, които четворката разгласи за смъртни врагове.
А КПКОНПИ? Прословутата антикорупционна комисия, която трябваше да стряска другояче здравия сън на „ партиите на статуквото ”? От „ Промяната ” се заканваха, че ще я преустроят, ще й назначат нов ръководител (какъвто нямаше след оставката на Сотир Цацаров този февруари) и ще подгонят корумпираните.
Осемте месеца на власт обаче не им стигнаха,
с цел да създадат нищо от това. Новият проектозакон за противопоставяне на корупцията, общо взето преписан от остарелия, беше импортиран в Народното събрание едвам през юли. Кандидатура за ръководител на КПКОНПИ няма публично и до момента, въпреки че тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков беше несъмненият кандидат на „ Промяната ”. Работата по проектозакона, както и процедурата за избор на ръководител, започнаха чак в края на юли, когато към този момент стана явно, че този парламент си отпътува. Накрая . Даже опозицията да беше пособия с всички сили (а нейният интерес постановяваше всичко да пропадне), отново нямаше да се получи при толкоз малко време и толкоз огромна немарливост.
Монументалната издънка с енергийния регулатор КЕВР обаче бие отвред неуспехите с Българска народна банка и КПКОНПИ. В началото на годината ръководещите незабавно се завтекоха да избират нов началник на органа, откакто хвърлиха върху дотогавашния му ръководител Иван Иванов отговорността за полуделите цени в енергетиката. Избраникът им – Станислав Тодоров, беше номиниран безусловно в последния вероятен миг. Междувременно бяха променени и занижени условията за ръководител на КЕВР, заложени в Закона за енергетиката. От опозицията саркастично оповестиха, че постът се приготвя за „ Първан парнаджията ”, а след сезираха Конституционния съд. Това беше през февруари. 5 месеца по-късно съдът изхвърли Тодоров от комисията. Така бяха сложени под голям риск взетите в това време решения от регулатора, както и бъдещата му активност – без ръководител другите комисари даже не могат да се съберат на съвещание, камо ли да вземат ограничения против цените на тока, водата и горивата. Фиаското стана цялостно, когато депутатите се принудиха да – като дори и в този момент остава неразбираемо дали сходна мярка също не нарушава Конституцията.
А депутатите с лекост газеха освен главния закон,
само че и разпоредбите, по които те самите работеха. Най-фрапантният образец беше с измененията в Закона за публичните поръчки, утвърдени безусловно в последния трудов ден на Народното събрание. С поправките се разрешава индексиране на контракти, подписани от държавата според растежа на инфлацията. Това предвещава големи разноски за бюджета. Подобно законодателно предложение Народното събрание прегледа през май т.г., само че тогава то беше отхвърлено. От „ Промяната ” го, само че преди да е изминал 3-месечният период, който се изисква от парламентарния устав, с цел да бъде прегледан отначало законопроект, който Народното събрание един път е порязал. А не приказваме за дреболия, тук евентуално са заложени стотици милиони левове в нови разноски за запълваната от данъкоплатците държавна хазна.
Но най-малко изредените нагоре случаи засягат само и единствено нас. Решението на Народното събрание да обаче ни опозори пред развития свят. Предоставянето на оръжие трябваше да бъде акт на взаимност с нашите съдружници от Европейски Съюз и НАТО, които в съвсем цялостен състав поддържат украинците във войната им с Русия. Българска социалистическа партия обаче заплаши, че ще напусне четворната коалиция. Сега това наподобява по-скоро като блъф, в случай че вземем поради какъв брой крепко се държаха социалистите на Корнелия Нинова за властта. И по този начин да е било, заканата беше задоволителна, с цел да уплаши „ Промяната ”. Набързо беше реализирана сделка – няма да пращаме оръжие, а ще ремонтираме развалена украинска бойна техника.
Лицемерието на компромиса надмина всевъзможни граници –
цяла България беше схванала, че родното оръжие стига до Украйна посредством медиатори, и на всички беше ясно, че нищо няма да ремонтираме. Добре, че Володимир Зеленски влезе в ситуацията на безпомощното ни държавно управление и се отхвърли да желае оръжие, като по този начин ни спести мъничко от интернационалния срам.
И най-после – политическите земетресения, безспирни и гневни, поглъщащи необикновено доста време и сила. Не могат да се изброят случаите, в които опитите да се вкара ново законодателство се провалиха поради бруталното озлобление сред политическите фракции. Нещо повече – това в последна сметка разсипа Народното събрание. Сблъсъците в четворната коалиция и последвалото й раздробяване докара до – благодарение на Има Такъв Народ опозицията смъкна ръководителя му Никола Минчев. Подобно нещо не се беше случвало от 2005 година насам, когато падна тогавашният началник на Народното събрание Огнян Герджиков. Съдбата на Минчев, който беше убит с първия сполучлив избор на съмнение за цялата ни демократична история. С това 47-ият Народното събрание обрече и себе си, защото ползата на политиците диктуваше да отидат на избори, в сравнение с да се опитат да основат ново държавно управление в границите на същото Народно заседание.
Всъщност единственото, за което Народното събрание може да бъде окуражителен, е решението му да над договарянията за еврочленство на Северна Македония. Спорът с комшиите тежеше като воденичен камък на врата на българската страна в продължение на към 3 години. Нещо трябваше да се направи. Добро или неприятно, решението на Народното събрание трансферира топката в полето на Скопие.
Като създадем равносметката, 47-ото Народно заседание е чист срам – за българската политика като цяло и за парламентаризма в частност. Най-лошото, което стори, е, че попари напълно очакванията, че нещо може да се промени. Очевидно е – упадъкът на законодателната власт у нас е нещо трайно, което няма да спре независимо кой ръководи. Страшният въпрос е дали няма дефинитивно да я обрече на крах.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ