Провиралкята над с. Лиляч – мистичното място, пречистващо духа и тялото
Над село Лиляч, община Невестино се намира едно антично светилище, познато като лековит и енергиен център още от дълбока античност, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.
„ Провиралкята ”, както локалните хора назовават мегалитния комплекс, се намира на към километър над селото, съгласно поверието тук се е излекувала от неплодородие Теодора, брачната половинка на император Юстиниян.
Скалният комплекс, състоящ се от един откос, до които се допират други четири морени, се намира в м. Манастирище, налична по черен път минаващ по стената на водоема над Лиляч и пресичащ рид с борова гора.
Между допрелите се скали има проход, по който се доближава до самата „ провиралка ”, изумително наподобяваща седалище. Под нея, само че единствено преди изгрев-слънце се провират бездетните, с цел да добият рожба. Провиралата се употребява и за здраве.
В самия тунел сред скалите човек има чувството, че се намира в тръба, по която протича сила, пречистваща духа и тялото.
Обектът съставлява мегалитен комплекс включващ няколко естествени скални арки, вторично обработвани в дълбока античност.
Над светилището, в което в скална пролука има остарял параклис, се намира църквата „ Свети Георги-Победоносец “. Тя е като бял транспортен съд, дебаркирал върху скалата.
Сградата на християнския храм е издигната върху антично мегалитно светилище, маркирано с жертвени ями. Обектът е огромен, като елементи от него попадат подземен на околния терен, а от запад е обраснал с гъста растителност.
Районът на село Лиляч е населяван от дълбока античност, като най-ранен културен монумент е фамозното мегалитно скално светилище.
Предполага се, че паметното място е зародило още в енеолита (V – IV хиляди прочие Хр.), а след това е било наследено като сакрална територия от античното племе „ пеони ”, където са се провеждали ритуали за изобилие. Качвайки се върху скалите, има възприятието, че летиш на крилата на праисторическо създание, а отворите за гадаене, в които се е натрупала дъждовна вода, зеят като очи. Отгоре има и една голяма ниша, сходна на стъпка от праисторическо животно.
Срещу провиралото има още един скален феномен, нещо като голяма, наклонена кръгла маса. Тя евентуално е играла някаква роля в обредния комплекс, само че през днешния ден към този момент няма кой да каже каква тъкмо.
Най-вероятните и първи известни жители на тези земи – пеоните, за които се допуска, че имат трако-илирийски генезис, са едно от най-многолюдните племена през древността. На тяхно име /Пеония/ се посочва една обширна територия сред реките Вардар и Струма, известна през днешния ден с пославянченото име Пиянец. Пеоните биват поредно завладявани от перси, македонци, траки, а най-после и от римляните. През IV в. прочие Хр. Пеония се влива в тракийската културна среда. Малки остатъци от пеони, съумели да се запазят след тракизацията, по-късно биват дефинитивно погълнати от елинизма.
А през днешния ден провиралото край Лиляч си остава едно мистично място, в което тишината е толкоз оглушителна, че я чуваш. /БГНЕС
„ Провиралкята ”, както локалните хора назовават мегалитния комплекс, се намира на към километър над селото, съгласно поверието тук се е излекувала от неплодородие Теодора, брачната половинка на император Юстиниян.
Скалният комплекс, състоящ се от един откос, до които се допират други четири морени, се намира в м. Манастирище, налична по черен път минаващ по стената на водоема над Лиляч и пресичащ рид с борова гора.
Между допрелите се скали има проход, по който се доближава до самата „ провиралка ”, изумително наподобяваща седалище. Под нея, само че единствено преди изгрев-слънце се провират бездетните, с цел да добият рожба. Провиралата се употребява и за здраве.
В самия тунел сред скалите човек има чувството, че се намира в тръба, по която протича сила, пречистваща духа и тялото.
Обектът съставлява мегалитен комплекс включващ няколко естествени скални арки, вторично обработвани в дълбока античност.
Над светилището, в което в скална пролука има остарял параклис, се намира църквата „ Свети Георги-Победоносец “. Тя е като бял транспортен съд, дебаркирал върху скалата.
Сградата на християнския храм е издигната върху антично мегалитно светилище, маркирано с жертвени ями. Обектът е огромен, като елементи от него попадат подземен на околния терен, а от запад е обраснал с гъста растителност.
Районът на село Лиляч е населяван от дълбока античност, като най-ранен културен монумент е фамозното мегалитно скално светилище.
Предполага се, че паметното място е зародило още в енеолита (V – IV хиляди прочие Хр.), а след това е било наследено като сакрална територия от античното племе „ пеони ”, където са се провеждали ритуали за изобилие. Качвайки се върху скалите, има възприятието, че летиш на крилата на праисторическо създание, а отворите за гадаене, в които се е натрупала дъждовна вода, зеят като очи. Отгоре има и една голяма ниша, сходна на стъпка от праисторическо животно.
Срещу провиралото има още един скален феномен, нещо като голяма, наклонена кръгла маса. Тя евентуално е играла някаква роля в обредния комплекс, само че през днешния ден към този момент няма кой да каже каква тъкмо.
Най-вероятните и първи известни жители на тези земи – пеоните, за които се допуска, че имат трако-илирийски генезис, са едно от най-многолюдните племена през древността. На тяхно име /Пеония/ се посочва една обширна територия сред реките Вардар и Струма, известна през днешния ден с пославянченото име Пиянец. Пеоните биват поредно завладявани от перси, македонци, траки, а най-после и от римляните. През IV в. прочие Хр. Пеония се влива в тракийската културна среда. Малки остатъци от пеони, съумели да се запазят след тракизацията, по-късно биват дефинитивно погълнати от елинизма.
А през днешния ден провиралото край Лиляч си остава едно мистично място, в което тишината е толкоз оглушителна, че я чуваш. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ