Истинският победител на изборите са губещите! Не подкрепям ...
Над 60% от гласоподавателите избраха да не упражнят правото си на избор
Вече знаем кой печели изборите за Народно заседание в България. Разполагаме и с данни за това кои партии влизат в Народното събрание и каква поддръжка получават те.
Същинската вест обаче е малко по-различна.
Над 60% от гласоподавателите са избрали да не упражнят правото си на избор. Причините за това са най-различни - съмнение в политическите елити, индиферентност или отвращение. Мнозина споделят, че " просто няма за кого да гласоподават ".
Така групата на негласувалите се трансформира по едно и също време в най-големия победител и най-големия губещ от изборите на 2 октомври, написа Dir.bg. Тя няма да получи посланичество в Народното събрание. Вследствие на това възгледите и ползите на 4 милиона остават на назад във времето.
Колаж: С. Върбанова, Dir.bg
Интересна е и обстановката при партиите, спечелили борбата за влизане в Народното събрание. Първата политическа мощ събира действителна поддръжка от към 9% от жителите с право на глас
Партии, чиито специалисти постоянно вземат участие в телевизионни излъчвания, имат медийна поддръжка и разполагат със забележителен финансов запас, съумяват да съберат доверие от едвам няколко %.
Евентуална коалиция, без значение от партиите в нея, би представлявала към 20% от българите.
Колаж: С. Върбанова, Dir.bg
От 1990 година до момента процентът на негласувалите съвсем постоянно пораства. Разочарованите от политическия развой у нас стават от ден на ден.
На първите избори за Велико национално заседание през лятото на 1990 година гласоподават 90% от гласоподавателите. Година по-късно до урните отиват над 83%.
" Негласуващите " за пръв път печелят изборите през 2014 година. Оттогава насам изборната интензивност два пъти е била над 50%, само че в никакъв случай над 55%.
Ако от уравнението извадим следения избор, ще се окаже, че по разбиране гласоподават още по-малко на брой хора.
На този декор протестната алтернатива в бюлетините " Не поддържам никого " означи най-високия си резултат - 3.5%, и беше близо освен да задмине " ИТН ", а и да влезе в Народното събрание. Образно казано. " Не поддържам никого " тя събра 87 634 гласа - нищожно по-малко от поддръжката за нея през 2017 година след въвеждането й. Но поради изборната интензивност тогава числата бяха равни на 2.5%, а в този момент - 3.5%. Миналия ноември " Не поддържам никого " получи 35 745 гласа. През юли - 35 201, а април - 47 749.
Вече знаем кой печели изборите за Народно заседание в България. Разполагаме и с данни за това кои партии влизат в Народното събрание и каква поддръжка получават те.
Същинската вест обаче е малко по-различна.
Над 60% от гласоподавателите са избрали да не упражнят правото си на избор. Причините за това са най-различни - съмнение в политическите елити, индиферентност или отвращение. Мнозина споделят, че " просто няма за кого да гласоподават ".
Така групата на негласувалите се трансформира по едно и също време в най-големия победител и най-големия губещ от изборите на 2 октомври, написа Dir.bg. Тя няма да получи посланичество в Народното събрание. Вследствие на това възгледите и ползите на 4 милиона остават на назад във времето.
Колаж: С. Върбанова, Dir.bg
Интересна е и обстановката при партиите, спечелили борбата за влизане в Народното събрание. Първата политическа мощ събира действителна поддръжка от към 9% от жителите с право на глас
Партии, чиито специалисти постоянно вземат участие в телевизионни излъчвания, имат медийна поддръжка и разполагат със забележителен финансов запас, съумяват да съберат доверие от едвам няколко %.
Евентуална коалиция, без значение от партиите в нея, би представлявала към 20% от българите.
Колаж: С. Върбанова, Dir.bg
От 1990 година до момента процентът на негласувалите съвсем постоянно пораства. Разочарованите от политическия развой у нас стават от ден на ден.
На първите избори за Велико национално заседание през лятото на 1990 година гласоподават 90% от гласоподавателите. Година по-късно до урните отиват над 83%.
" Негласуващите " за пръв път печелят изборите през 2014 година. Оттогава насам изборната интензивност два пъти е била над 50%, само че в никакъв случай над 55%.
Ако от уравнението извадим следения избор, ще се окаже, че по разбиране гласоподават още по-малко на брой хора.
На този декор протестната алтернатива в бюлетините " Не поддържам никого " означи най-високия си резултат - 3.5%, и беше близо освен да задмине " ИТН ", а и да влезе в Народното събрание. Образно казано. " Не поддържам никого " тя събра 87 634 гласа - нищожно по-малко от поддръжката за нея през 2017 година след въвеждането й. Но поради изборната интензивност тогава числата бяха равни на 2.5%, а в този момент - 3.5%. Миналия ноември " Не поддържам никого " получи 35 745 гласа. През юли - 35 201, а април - 47 749.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ