Путин - символът на руския мироглед
Над 55 млн. руснаци споделиха " да " на четвъртия мандат (реално пети) на Владимир Путин отпред на Русия. Това стана ясно след преброяването на 99% от протоколите от президентските избори в Руската федерация, които се организираха през вчерашния ден (18 март).
Коментар на редактора
Разбира се, след този резултат, който е безспорен връх в политическата кариера на Путин, има две крайности. Първата – Русия го поддържа, тъй като твърдо му има вяра и той оправдава доверието ѝ във всичко. Втората – толкоз е обсебил страната, че изборите са единствено проформа шоу за масите.
Едно сигурно е ясно – при толкоз доста гласове в поддръжка на Путин, даже и да сложим в сметката изборните измами, не става въпрос единствено за тях. Всъщност операцията на изборите е единствено черешката на тортата. Защото грандиозна операция се прави единствено когато нещата са на кантар. Във всеки различен случай нещата са овладени на напълно друго равнище и резултатът от гласуването е единствено израз на това преодоляване.
Руснаците от дълго време са създали своя избор. Те живеят със самочувствието на имперска нация и по тази причина им би трябвало и император. Те постоянно са в положение на война – би трябвало им зложелател, с цел да я има доктрината и да продължава да е годна. А Запада комфортно дава аргументи и мотиви, с цел да разцъфти въпросната теория.
Голямата съветска покруса е, че в никакъв случай там нещата не са тръгвали изпод нагоре – от елементарните хора към властта, и още повече - в никакъв случай не е имало задоволително предпочитание за това. Винаги е било противоположното, постоянно е било по-удобното - някой да взема решения вместо теб, и наподобява още доста дълго ще бъде. И откакто е по този начин, към този момент приказваме за въпрос на светоглед. Никой няма право да съди мирогледа на другите – всеки обаче има право да не желае избран светоглед да му бъде налаган. Важи както за съветските, по този начин и за западните искания какъв би трябвало да е мирогледът на планетата. Защото в един миг мирогледът ще би трябвало да е един - моментът, в който ще се наложи човечеството да се развива, с цел да оцелява. Това е моментът, когато Земята няма да е пригодна за живот - към момента доста отдалечен, само че неминуем. А в този момент човечеството към момента е разединено - поради другия метод, по който гледа на живота.
Коментар на редактора
Разбира се, след този резултат, който е безспорен връх в политическата кариера на Путин, има две крайности. Първата – Русия го поддържа, тъй като твърдо му има вяра и той оправдава доверието ѝ във всичко. Втората – толкоз е обсебил страната, че изборите са единствено проформа шоу за масите.
Едно сигурно е ясно – при толкоз доста гласове в поддръжка на Путин, даже и да сложим в сметката изборните измами, не става въпрос единствено за тях. Всъщност операцията на изборите е единствено черешката на тортата. Защото грандиозна операция се прави единствено когато нещата са на кантар. Във всеки различен случай нещата са овладени на напълно друго равнище и резултатът от гласуването е единствено израз на това преодоляване.
Руснаците от дълго време са създали своя избор. Те живеят със самочувствието на имперска нация и по тази причина им би трябвало и император. Те постоянно са в положение на война – би трябвало им зложелател, с цел да я има доктрината и да продължава да е годна. А Запада комфортно дава аргументи и мотиви, с цел да разцъфти въпросната теория.
Голямата съветска покруса е, че в никакъв случай там нещата не са тръгвали изпод нагоре – от елементарните хора към властта, и още повече - в никакъв случай не е имало задоволително предпочитание за това. Винаги е било противоположното, постоянно е било по-удобното - някой да взема решения вместо теб, и наподобява още доста дълго ще бъде. И откакто е по този начин, към този момент приказваме за въпрос на светоглед. Никой няма право да съди мирогледа на другите – всеки обаче има право да не желае избран светоглед да му бъде налаган. Важи както за съветските, по този начин и за западните искания какъв би трябвало да е мирогледът на планетата. Защото в един миг мирогледът ще би трябвало да е един - моментът, в който ще се наложи човечеството да се развива, с цел да оцелява. Това е моментът, когато Земята няма да е пригодна за живот - към момента доста отдалечен, само че неминуем. А в този момент човечеството към момента е разединено - поради другия метод, по който гледа на живота.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ