Психолог: Онкоболните имат нужда от подкрепа, а не да ги натоварваме със собствените си страхове |
" Начинът, по който е обявена диагнозата " рак ", въздейства на удовлетвореността на пациента от получените медицински грижи и на по-нататъшното му психическо пригаждане към нея ", споделя Елена Атанасова, клиничен психолог в Комплексен онкологичен център Пловдив. Дългогодишната ѝ процедура демонстрира, че поддържащата психотерапия оказва помощ на пациентите да стабилизират защитните си ресурси; да преодолеят капсулирането и изолацията; да центрират психологичните процеси и положения. Най-важното обаче е укрепването на вярата им, осъзнаването на смисъла на живота, приемането и смирението.
Г-жо Атанасова, има ли добър метод да съобщиш на някого, че има рак?
Важно е какво се споделя, само че още по-важно е по какъв начин се споделя. В региона на онкологичната клинична процедура в никакъв случай не е било да елементарно да се оповестява информация за сложена диагноза, рецидив и развиване на болестта, нужда от приемане на палиативни грижи. Този миг е извънредно сложен и за двете страни. Пациентът мъчно възприема информацията, тъй като тя трансформира виталните му упования и вероятности.
Специалистите съпреживяват, вършат аналогии с близки хора, скриват се зад маската на равнодушие, с цел да не се натоварват прочувствено, в общи линии бъркат емпатия със съчувствие, страдание, терзание. Изследвания демонстрират, че методът, по който е обявена диагнозата, въздейства на удовлетвореността от получените медицински грижи от пациента и на по-нататъшното му психическо пригаждане към нея.
Тя оказва съществени последици както за него, по този начин и за членовете на фамилията му. От дълги години работя в онкологична болница. Това, което споделят пациентите с мен, е, че имат нужда информацията да им се даде деликатно, със угриженост, с емпатия, топлина и изясненост. Това се удостоверява и от извършени проучвания в тази област. Пациентите имат потребност от човещина, човечност, а не от хладно отношение и думи обявени в коридора, небрежно.
Искат информацията да е поднесена на понятен за тях език. Предпочитат лекари, които са уверени, готови експерти с добра процедура и отделящи задоволително време за разискване на заложените въпроси. Съществува логаритъм за съобщаване на неприятна вест, към който лекарите би трябвало да се придържат.
Информацията би трябвало да се сервира в подобаваща конюнктура - самостоятелно, в кабинет. С деликатно, топло отношение, на понятен за пациента език, ясно, тъкмо, умело лекарят разисква какво знае болния. Прави преценка доколко желае да бъде осведомен. Дава се вероятност, посредством работен проект за лекуване. Желателно е да участва непосредствен на пациента, само че единствено в случай че той изяви предпочитание за това.
В практиката си следя, че доста постоянно не участват близки, тъй като пациентът не желае да ги натоварва, да ги тормози. Според Р. Бъкман (б. р. създател на книгата " Какво в действителност би трябвало да знаем за рака " ) „ специалист по съобщаване на неприятни вести е друг, който го прави вярно всякога, а този, който бърка по-рядко и се тревожи по-малко, когато нещата не вървят по проект ”.
През какви прочувствени етапи минават пациентите, които научават за болестта?
Никой в никакъв случай не е квалифициран да му оповестят, че има рак. Пациентите изпитват мощни страсти при слагане на онкологичната диагноза. Първоначално това провокира потрес, допустимо е пациентите да „ блокират ” прочувствено, да не могат да възприемат получената информация, в резултат на сериозния стрес. Понякога се отхвърля диагнозата, считат, че е позволена неточност. Чувстват се шокирани, обезверени, ужасени, изплашени, мощно тревожни. В този миг е нужна поддръжка на непосредствен човек, само че най-много професионална помощ. Препоръчителна е консултация с психиатър и онкопсихолог.
Този интервал на потрес е от няколко минути, до часове, даже може да обхване ден, два. Следва фаза на реакция – коктейл от страсти, който продължава сред 4 и 6 седмици. Реакциите, които се демонстрират са яд - който съставлява противодействие, възприятие за виновност, горест, чувство за занемаряване, меланхолия, некадърност да се открие смисъла в живота; прояви на експанзия и психосоматични болести. Желателно е консултациите с психиатър и онкопсихолог да продължат.
Следващият стадий е фаза на акомодация . Неговата дълготрайност е сред половин и 2 години. Пациентът стартира да приема диагнозата, да привиква с нея. Връща се към действия, които е правил преди травматичното събитие. През тази фаза, той нормално е в къщи, в болнични. Важното е да бъде подкрепян от своето семейство и от другари, с цел да продължи с акомодацията. Това е интервал, през който пациентът премисля метода си на живот, взаимоотношенията с околните и познатите си преди болестта.
И последният стадий, през който се минава, е преориентиране. Период, който се характеризира с смяна на ползи и в здравословен аспект, рецесията се трансформира в част от житейския път на личността. Важно е да се подчертае, че с изключение на главното лекуване е нужна поддръжката на психиатър, онкопсихолог и благотворното въздействие на семейството и приятелите. Фазата на шока и етапа на преправка са най-спешните етапи от рецесията, които изискват непосредствена интервенция и поддръжка от страна на експертите от здравната сфера.
Необходима ли е поддържаща психотерапия в процеса на лекуване и в какво се показва?
Лечението на онкологичното заболяване е сложно. Работи се в мултидисциплинарен екип от лекари, онкопсихолог, обществен служащ. Намесата на онкопсихолог е нужна през целия континуум на здравната грижа - от слагане на диагнозата, през другите стадии на лекуване, до оцеляването и след него, изразяващо се в ресоциализация на сървайвърите или до леталния излаз - работа със скръбта с околните на умрелия.
Поддържащата психотерапия (ППТ) има за цел да обезпечи прочувствена поддръжка и да даде нужната опора на пациента. Тя се реализира паралелно с фармакотерапията, рехабилитацията и обществените стратегии. Всеки човек е друг. При пациенти, които са невротични, психотични, гранични, несамостоятелни поддържащата психотерапия е извънредно значима. Подходът е самостоятелен, заради субективното разбиране и преправяне на психосоциалния дистрес и отрицателните страсти свързани с него.
ППТ е целесъобразна, с цел да могат да се стабилизират защитните запаси на пациента ; да се преодолее капсулирането и изолацията; да се центрират психологичните процеси и положения. Изследват се построените копинг тактики (стратегии за справяне) и обезщетителните механизми, прикриващи слабостта и възприятие за беззащитност. Първоначално се организира психодиагностично изявление, построяват се рамка и лечебен проект. Сесиите се преценяват с потребностите и личността на пациента и с неговото физическо и психическо положение.
Времетраенето е друго - от няколко сесии до няколко години. Доверителната връзка сред пациент - онкопсихолог е от значително значение, защото се работи с страстите на болния. ППТ води до намаляване на напрежението и тревогата, афективността, фобийните прекарвания, паническите офанзиви, прочувствената неустойчивост. Използват се лечения като когнитивно-поведенческа, поведенческа, положителна, логотерапия, хипнотерапия, арт терапия, психообразователни лечения и подкрепящо-експресивна терапия. ППТ се организира както самостоятелно, по този начин и в групи. За страдание, груповата терапия у нас по-трудно се припознава от пациентите.
В доста от случаите става дума за лекуване години наред. Как може да се резервира висок духа на пациентите, с цел да няма миг на изкривяване?
Лечението на онкологично заболяване е нескончаем развой. Съпътства се от доста странични резултати, които не са свързани единствено с физиологичното положение на пациента. Информираността е в основата на намаляване на тревогата на лекуващите се и им дава в психичен проект опция, с поддръжката на онкопсихолог и околните им, да употребяват рационално ресурсите си за прекосяване през стадиите на лекуване.
Всеки стадий на лекуване дава отражение върху психо-емоционалното положение на болния. Например при оперативна намеса , преди интервенция и изключително при очакване на хистологичен резултат се покачва тревогата, допустима е поява на пристъпи на суматоха, има нарушаване на съня. Тук целесъобразна е фармакотерапия и консултация с онкопсихолог.
В следоперативен интервал , според от локализацията на тумора и извършената намеса, онкопсихологът работи с посттравматичния стрес, с приемане на Аз-образа, съветва за сексуално-репродуктивни проблеми и предпазване на фертилността. Медикаментите, употребявани в химиотерапията, повлияват на когнитивните процеси. Регистрира се заплеснатост, компликация в концентрацията и превключване на вниманието, нарушавания в краткосрочната памет. Това са положения, които могат да бъдат обхванати и да не основават дискомфорт на пациента.
При лъчева терапия и до три месеца след нея могат да се диагностицират депресивни положения. Непременно би трябвало да се работи с депресията при онкологични пациенти. Изследванията сочат, че депресията повлиява на лекуването на пациента и даже на изхода от него. Хормоналната терапия е открит път за паническите разстройства. Съществува и феномен, който се записва при лекуване на онкологично заболели - карциномна отмалялост . Състояние, което не се повлиява от медикаменти или отмора.
Нефармакологичните интервенции оказват помощ доста за повлияване на това положение. Подбрана гимнастика, разходка измежду природата, психотерапия и съвещания са измежду водещите подходи, целесъобразни за намаляване интензивността на карциномната отмалялост. Това, което дотук изредих, са положения. Най-важното нещо, обаче е укрепването на вярата, осъзнаването на смисъла на живота, приемането, смирението, което не е примирие. Тогава не се губи запас за справяне с психични положение, а имунната система се концентрира към превъзмогване на заболяването. Психичното положение повлиява на действието на имунната система. Връзката е психика-нервна система-ендокринна система-имунна система. Бих предложила логаритъм: осведоменост, поддръжка от експерти и близки, подсилване на вярата.
Вероятно диагнозата и прогнозата са определящи за метода, по който се оправя всеки онкоболен, само че отвън това кое е определящо – полът, възрастта, поддръжката на околните?
Онкологичното заболяване е положение, което, без значение от качествата на личността, е комплицирано да се преодолее независимо. Човешкият живот не признава пол, възраст, обучение, заможност. По-скоро можем да приказваме за фактори, повлияващи качеството на живот на пациента. Обикновено се приема, че дамите са по-чувствителни, по-емоционални, по-лабилни от мъжете. В поддръжка на това изказване има извършени редица проучвания. Но това, че мъжете по мъчно показват прочувствените си прекарвания, не ги прави по-устойчиви и справящи се.
Начинът на образование, принадлежността към " мощния " пол, спецификата на душeвността на мъжа, способстват за всеобщото мнение, че мъжете са по-силни и справящи се със болестта. В практиката ми обаче се допирам до тяхната сензитивност и накърнимост. Наблюденията ми сочат, че те по-лесно попадат в депресивни положения .
По отношение на възрастта - младежите по-трудно възприемат поставената диагноза , изключително в случай че към момента не са подхванали фамилно обмисляне. От значително значение обаче е поддръжката на околните или неналичието на такава. Случвало ми се е, до момента в който съветвам онкологичен пациент, негов непосредствен да почине. Това събитие извънредно утежнява психо-емоционалното му положение. Не може да се изведе, кое е определящо за оправянето с заболяването. Това са комплекс от фактори, които си взаимодействат - психологична конструкция, качества на личността, психотравми, пол, възраст, обществена поддръжка и доста още други.
Трябва ли да се работи с околните? Кое държание на близките е най-полезно за онкоболния?
Човекът е обществено създание. Има нужда от приемане, харесване, любов. В този сложен интервал от житейския си път, пациентът се нуждае от топлота, поддръжка, непоклатимост, чувство за сигурност и всичко това може да бъде обещано само от околните за него хора. Но обгрижването не трябва да се трансформира в повинност. Много мои пациенти споделят, че околните им ги натоварват с прекомерните грижи, с терзанията си, с това, че ги лишават от избор. Поради тази причина е целесъобразно да се потърси консултация с онкопсихолог.
Поведението на фамилията трябва да бъде зачитащо личността на пациента . Да му се оказва помощ, а не да се изземат напълно действия. В социално-битов проект, съобразено с интервала на лекуване и положението на пациента, да се възнамеряват интензивности, да се разнообрази общественият живот. Например дружно да се почисти дома или да се подготви храна, да се изгледа филм, да се направи разходка. Принципът е: " Аз съм до теб. Аз те поддържам ". Близкият на пациента може да прояви угриженост, а не да натоварва със личните си страхове.
А в случай че е безнадеждно? Какви са опциите на онкопсихолога?
Кой може да каже, че е безнадеждно? Всеки има своя път, своята орис. Раждаме се, живеем, умираме. Кога ще настъпи последният момент, не знаем. Важното е да изпитваме задоволеност от това, което вършим. Да изпитваме приятност, наслада, да улавяме мига, да го изживяваме. Да укрепим вярата си. Да се смирим. Това са единствено дребна част от нещата, с които може да помогне онкопсихологът.
Какъв е профилът на хората, които съумяват да се преборят – доколко душeвността подкрепя лекуването?
Преминаването през онкологичното заболяване не е битка. С какво се борим? По-скоро на него би трябвало да се гледа като на положение. Състояние, през което би трябвало да се премине и да се преодолее . Позитивната настройка на хората подкрепя лекуването. Защото тогава на имунната система не ѝ се постанова да се оправя и с психологични положения, и да изчерпва ресурса си. Важно е и какво доверие пациентите гласоподават на лекуващите експерти в региона на онкологията. Вътрешният локус на надзор (б. р. връзката сред настройки, държание и резултатите от тях), по високите равнища на стресоустойчивост, обективната себеоценка, по-ниските равнища на невротизъм и психотизъм несъмнено подкрепят процеса на лекуване.
Има ли прочувствено изхабяване при експертите, които лекуват такива пациенти? Как те би трябвало да пазят душeвността си?
Онкологичната процедура е една от най-трудните и стресиращи области на медицината. Специалистите, които лекуват онкологични пациенти, всекидневно са изправени пред обстановки, свързани с живота и гибелта. Те ползват мощно токсични лечения, би трябвало да се оправят с бързия ритъм на развиване на онкологията. От друга страна, би трябвало да бъдат деликатни в връзката с пациентите при обезпечаването на медикаментозно и палиативно лекуване. Това ги слага в ежедневни обстановки на стрес. Те са експерти, само че на първо място са хора, които имат своите прекарвания. Няма по какъв начин положението на пациента да не ги допре.
Виждала съм насладата в очите им, когато резултатите демонстрират повлияване в позитивен аспект на положението на болния, прекосяването му в положение на ремисия. Докосвала съм се до тъгата им и чувството за беззащитност, когато заболяването вземе превес и нищо не може да се направи, с изключение на да се облекчи оптимално положението на пациента. Това е доста тежка специалност. Респект към тези хора. Нормално е да се изхабяват прочувствено.
Това е част от синдрома на професионалното изпепеляване. А това също е заболяване. Бърнаутът се оказва една от най-новите заболявания на модерния свят. Проявява се тогава, когато тялото отхвърля да приема и понася повече възприятието за прочувствена и физическа отмалялост или безсилие, изнемощялост и хронично енергийно привършване на ресурсите, подбудени от непрекъснато излагане на стрес в работната среда.
Най-новите проучвания, свързани със синдрома на бърнаут, сочат, че той се демонстрира при 35% от онколозите-интернисти, 38% при лъчетерапевтите-онколози и 28-36% измежду хирургичните онколози. Изследванията демонстрират, че равнищата на главните характерности на синдрома на бърнаут измежду медицински експерти, работещи с онкологични пациенти, са високи. До 69% от онколозите претърпяват прочувствено безсилие, 10-25% изпитват дехуманизация, която се демонстрира под форма на цинизъм и жестоко отношение, и 33-50% от лекарите по палиативни грижи регистрират неефективност.
В практиката ми в онкологията работя с медицинския личен състав. За предварителна защита и превъзмогване на професионалния стрес се употребява образование по „ грижа за себе си ”, поддържане на личностен физически и душевен баланс, медитация, поведенческа смяна, уелнес тактики. В тази връзка сътворих новаторска стратегия " Цветя от градината ", създадена особено за онколози, която към този момент потвърди своята успеваемост в практиката.
Елена Атанасова е онкопсихолог, сексолог, хипнотерапевт, експерт по спешна намеса. Завършила е магистратура по логика на психиката във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “. Притежава следдипломна подготовка по клинична и консултативна логика на психиката към СУ „ Св. Климент Охридски ”. Обучавана е по внушаемост и хипнотерапия към Българската асоциация по внушаемост и в положителна психотерапия към Дружество по положителна психотерапия към Световната асоциация по положителна психотерапия (WAPP). Завършила е продължаващо образование по психотерапия в Международна академия „ APICS – LUGANO/SWIZERLAND WESTDEUTSCHE AKADEMI “. Специалист е по спешна намеса и психосоциална поддръжка и Еmotional Freedom Technique (EFT) терапевт от Energy Therapy Worldwide & Calamus International University – UK. Член на Управителния съвет на Българската асоциация по логика на психиката. Има дългогодишна процедура като клиничен психолог към Комплексен онкологичен център – Пловдив.
Г-жо Атанасова, има ли добър метод да съобщиш на някого, че има рак?
Важно е какво се споделя, само че още по-важно е по какъв начин се споделя. В региона на онкологичната клинична процедура в никакъв случай не е било да елементарно да се оповестява информация за сложена диагноза, рецидив и развиване на болестта, нужда от приемане на палиативни грижи. Този миг е извънредно сложен и за двете страни. Пациентът мъчно възприема информацията, тъй като тя трансформира виталните му упования и вероятности.
Специалистите съпреживяват, вършат аналогии с близки хора, скриват се зад маската на равнодушие, с цел да не се натоварват прочувствено, в общи линии бъркат емпатия със съчувствие, страдание, терзание. Изследвания демонстрират, че методът, по който е обявена диагнозата, въздейства на удовлетвореността от получените медицински грижи от пациента и на по-нататъшното му психическо пригаждане към нея.
Тя оказва съществени последици както за него, по този начин и за членовете на фамилията му. От дълги години работя в онкологична болница. Това, което споделят пациентите с мен, е, че имат нужда информацията да им се даде деликатно, със угриженост, с емпатия, топлина и изясненост. Това се удостоверява и от извършени проучвания в тази област. Пациентите имат потребност от човещина, човечност, а не от хладно отношение и думи обявени в коридора, небрежно.
Искат информацията да е поднесена на понятен за тях език. Предпочитат лекари, които са уверени, готови експерти с добра процедура и отделящи задоволително време за разискване на заложените въпроси. Съществува логаритъм за съобщаване на неприятна вест, към който лекарите би трябвало да се придържат.
Информацията би трябвало да се сервира в подобаваща конюнктура - самостоятелно, в кабинет. С деликатно, топло отношение, на понятен за пациента език, ясно, тъкмо, умело лекарят разисква какво знае болния. Прави преценка доколко желае да бъде осведомен. Дава се вероятност, посредством работен проект за лекуване. Желателно е да участва непосредствен на пациента, само че единствено в случай че той изяви предпочитание за това.
В практиката си следя, че доста постоянно не участват близки, тъй като пациентът не желае да ги натоварва, да ги тормози. Според Р. Бъкман (б. р. създател на книгата " Какво в действителност би трябвало да знаем за рака " ) „ специалист по съобщаване на неприятни вести е друг, който го прави вярно всякога, а този, който бърка по-рядко и се тревожи по-малко, когато нещата не вървят по проект ”.
През какви прочувствени етапи минават пациентите, които научават за болестта?
Никой в никакъв случай не е квалифициран да му оповестят, че има рак. Пациентите изпитват мощни страсти при слагане на онкологичната диагноза. Първоначално това провокира потрес, допустимо е пациентите да „ блокират ” прочувствено, да не могат да възприемат получената информация, в резултат на сериозния стрес. Понякога се отхвърля диагнозата, считат, че е позволена неточност. Чувстват се шокирани, обезверени, ужасени, изплашени, мощно тревожни. В този миг е нужна поддръжка на непосредствен човек, само че най-много професионална помощ. Препоръчителна е консултация с психиатър и онкопсихолог.
Този интервал на потрес е от няколко минути, до часове, даже може да обхване ден, два. Следва фаза на реакция – коктейл от страсти, който продължава сред 4 и 6 седмици. Реакциите, които се демонстрират са яд - който съставлява противодействие, възприятие за виновност, горест, чувство за занемаряване, меланхолия, некадърност да се открие смисъла в живота; прояви на експанзия и психосоматични болести. Желателно е консултациите с психиатър и онкопсихолог да продължат.
Следващият стадий е фаза на акомодация . Неговата дълготрайност е сред половин и 2 години. Пациентът стартира да приема диагнозата, да привиква с нея. Връща се към действия, които е правил преди травматичното събитие. През тази фаза, той нормално е в къщи, в болнични. Важното е да бъде подкрепян от своето семейство и от другари, с цел да продължи с акомодацията. Това е интервал, през който пациентът премисля метода си на живот, взаимоотношенията с околните и познатите си преди болестта.
И последният стадий, през който се минава, е преориентиране. Период, който се характеризира с смяна на ползи и в здравословен аспект, рецесията се трансформира в част от житейския път на личността. Важно е да се подчертае, че с изключение на главното лекуване е нужна поддръжката на психиатър, онкопсихолог и благотворното въздействие на семейството и приятелите. Фазата на шока и етапа на преправка са най-спешните етапи от рецесията, които изискват непосредствена интервенция и поддръжка от страна на експертите от здравната сфера.
Необходима ли е поддържаща психотерапия в процеса на лекуване и в какво се показва?
Лечението на онкологичното заболяване е сложно. Работи се в мултидисциплинарен екип от лекари, онкопсихолог, обществен служащ. Намесата на онкопсихолог е нужна през целия континуум на здравната грижа - от слагане на диагнозата, през другите стадии на лекуване, до оцеляването и след него, изразяващо се в ресоциализация на сървайвърите или до леталния излаз - работа със скръбта с околните на умрелия.
Поддържащата психотерапия (ППТ) има за цел да обезпечи прочувствена поддръжка и да даде нужната опора на пациента. Тя се реализира паралелно с фармакотерапията, рехабилитацията и обществените стратегии. Всеки човек е друг. При пациенти, които са невротични, психотични, гранични, несамостоятелни поддържащата психотерапия е извънредно значима. Подходът е самостоятелен, заради субективното разбиране и преправяне на психосоциалния дистрес и отрицателните страсти свързани с него.
ППТ е целесъобразна, с цел да могат да се стабилизират защитните запаси на пациента ; да се преодолее капсулирането и изолацията; да се центрират психологичните процеси и положения. Изследват се построените копинг тактики (стратегии за справяне) и обезщетителните механизми, прикриващи слабостта и възприятие за беззащитност. Първоначално се организира психодиагностично изявление, построяват се рамка и лечебен проект. Сесиите се преценяват с потребностите и личността на пациента и с неговото физическо и психическо положение.
Времетраенето е друго - от няколко сесии до няколко години. Доверителната връзка сред пациент - онкопсихолог е от значително значение, защото се работи с страстите на болния. ППТ води до намаляване на напрежението и тревогата, афективността, фобийните прекарвания, паническите офанзиви, прочувствената неустойчивост. Използват се лечения като когнитивно-поведенческа, поведенческа, положителна, логотерапия, хипнотерапия, арт терапия, психообразователни лечения и подкрепящо-експресивна терапия. ППТ се организира както самостоятелно, по този начин и в групи. За страдание, груповата терапия у нас по-трудно се припознава от пациентите.
В доста от случаите става дума за лекуване години наред. Как може да се резервира висок духа на пациентите, с цел да няма миг на изкривяване?
Лечението на онкологично заболяване е нескончаем развой. Съпътства се от доста странични резултати, които не са свързани единствено с физиологичното положение на пациента. Информираността е в основата на намаляване на тревогата на лекуващите се и им дава в психичен проект опция, с поддръжката на онкопсихолог и околните им, да употребяват рационално ресурсите си за прекосяване през стадиите на лекуване.
Всеки стадий на лекуване дава отражение върху психо-емоционалното положение на болния. Например при оперативна намеса , преди интервенция и изключително при очакване на хистологичен резултат се покачва тревогата, допустима е поява на пристъпи на суматоха, има нарушаване на съня. Тук целесъобразна е фармакотерапия и консултация с онкопсихолог.
В следоперативен интервал , според от локализацията на тумора и извършената намеса, онкопсихологът работи с посттравматичния стрес, с приемане на Аз-образа, съветва за сексуално-репродуктивни проблеми и предпазване на фертилността. Медикаментите, употребявани в химиотерапията, повлияват на когнитивните процеси. Регистрира се заплеснатост, компликация в концентрацията и превключване на вниманието, нарушавания в краткосрочната памет. Това са положения, които могат да бъдат обхванати и да не основават дискомфорт на пациента.
При лъчева терапия и до три месеца след нея могат да се диагностицират депресивни положения. Непременно би трябвало да се работи с депресията при онкологични пациенти. Изследванията сочат, че депресията повлиява на лекуването на пациента и даже на изхода от него. Хормоналната терапия е открит път за паническите разстройства. Съществува и феномен, който се записва при лекуване на онкологично заболели - карциномна отмалялост . Състояние, което не се повлиява от медикаменти или отмора.
Нефармакологичните интервенции оказват помощ доста за повлияване на това положение. Подбрана гимнастика, разходка измежду природата, психотерапия и съвещания са измежду водещите подходи, целесъобразни за намаляване интензивността на карциномната отмалялост. Това, което дотук изредих, са положения. Най-важното нещо, обаче е укрепването на вярата, осъзнаването на смисъла на живота, приемането, смирението, което не е примирие. Тогава не се губи запас за справяне с психични положение, а имунната система се концентрира към превъзмогване на заболяването. Психичното положение повлиява на действието на имунната система. Връзката е психика-нервна система-ендокринна система-имунна система. Бих предложила логаритъм: осведоменост, поддръжка от експерти и близки, подсилване на вярата.
Вероятно диагнозата и прогнозата са определящи за метода, по който се оправя всеки онкоболен, само че отвън това кое е определящо – полът, възрастта, поддръжката на околните?
Онкологичното заболяване е положение, което, без значение от качествата на личността, е комплицирано да се преодолее независимо. Човешкият живот не признава пол, възраст, обучение, заможност. По-скоро можем да приказваме за фактори, повлияващи качеството на живот на пациента. Обикновено се приема, че дамите са по-чувствителни, по-емоционални, по-лабилни от мъжете. В поддръжка на това изказване има извършени редица проучвания. Но това, че мъжете по мъчно показват прочувствените си прекарвания, не ги прави по-устойчиви и справящи се.
Начинът на образование, принадлежността към " мощния " пол, спецификата на душeвността на мъжа, способстват за всеобщото мнение, че мъжете са по-силни и справящи се със болестта. В практиката ми обаче се допирам до тяхната сензитивност и накърнимост. Наблюденията ми сочат, че те по-лесно попадат в депресивни положения .
По отношение на възрастта - младежите по-трудно възприемат поставената диагноза , изключително в случай че към момента не са подхванали фамилно обмисляне. От значително значение обаче е поддръжката на околните или неналичието на такава. Случвало ми се е, до момента в който съветвам онкологичен пациент, негов непосредствен да почине. Това събитие извънредно утежнява психо-емоционалното му положение. Не може да се изведе, кое е определящо за оправянето с заболяването. Това са комплекс от фактори, които си взаимодействат - психологична конструкция, качества на личността, психотравми, пол, възраст, обществена поддръжка и доста още други.
Трябва ли да се работи с околните? Кое държание на близките е най-полезно за онкоболния?
Човекът е обществено създание. Има нужда от приемане, харесване, любов. В този сложен интервал от житейския си път, пациентът се нуждае от топлота, поддръжка, непоклатимост, чувство за сигурност и всичко това може да бъде обещано само от околните за него хора. Но обгрижването не трябва да се трансформира в повинност. Много мои пациенти споделят, че околните им ги натоварват с прекомерните грижи, с терзанията си, с това, че ги лишават от избор. Поради тази причина е целесъобразно да се потърси консултация с онкопсихолог.
Поведението на фамилията трябва да бъде зачитащо личността на пациента . Да му се оказва помощ, а не да се изземат напълно действия. В социално-битов проект, съобразено с интервала на лекуване и положението на пациента, да се възнамеряват интензивности, да се разнообрази общественият живот. Например дружно да се почисти дома или да се подготви храна, да се изгледа филм, да се направи разходка. Принципът е: " Аз съм до теб. Аз те поддържам ". Близкият на пациента може да прояви угриженост, а не да натоварва със личните си страхове.
А в случай че е безнадеждно? Какви са опциите на онкопсихолога?
Кой може да каже, че е безнадеждно? Всеки има своя път, своята орис. Раждаме се, живеем, умираме. Кога ще настъпи последният момент, не знаем. Важното е да изпитваме задоволеност от това, което вършим. Да изпитваме приятност, наслада, да улавяме мига, да го изживяваме. Да укрепим вярата си. Да се смирим. Това са единствено дребна част от нещата, с които може да помогне онкопсихологът.
Какъв е профилът на хората, които съумяват да се преборят – доколко душeвността подкрепя лекуването?
Преминаването през онкологичното заболяване не е битка. С какво се борим? По-скоро на него би трябвало да се гледа като на положение. Състояние, през което би трябвало да се премине и да се преодолее . Позитивната настройка на хората подкрепя лекуването. Защото тогава на имунната система не ѝ се постанова да се оправя и с психологични положения, и да изчерпва ресурса си. Важно е и какво доверие пациентите гласоподават на лекуващите експерти в региона на онкологията. Вътрешният локус на надзор (б. р. връзката сред настройки, държание и резултатите от тях), по високите равнища на стресоустойчивост, обективната себеоценка, по-ниските равнища на невротизъм и психотизъм несъмнено подкрепят процеса на лекуване.
Има ли прочувствено изхабяване при експертите, които лекуват такива пациенти? Как те би трябвало да пазят душeвността си?
Онкологичната процедура е една от най-трудните и стресиращи области на медицината. Специалистите, които лекуват онкологични пациенти, всекидневно са изправени пред обстановки, свързани с живота и гибелта. Те ползват мощно токсични лечения, би трябвало да се оправят с бързия ритъм на развиване на онкологията. От друга страна, би трябвало да бъдат деликатни в връзката с пациентите при обезпечаването на медикаментозно и палиативно лекуване. Това ги слага в ежедневни обстановки на стрес. Те са експерти, само че на първо място са хора, които имат своите прекарвания. Няма по какъв начин положението на пациента да не ги допре.
Виждала съм насладата в очите им, когато резултатите демонстрират повлияване в позитивен аспект на положението на болния, прекосяването му в положение на ремисия. Докосвала съм се до тъгата им и чувството за беззащитност, когато заболяването вземе превес и нищо не може да се направи, с изключение на да се облекчи оптимално положението на пациента. Това е доста тежка специалност. Респект към тези хора. Нормално е да се изхабяват прочувствено.
Това е част от синдрома на професионалното изпепеляване. А това също е заболяване. Бърнаутът се оказва една от най-новите заболявания на модерния свят. Проявява се тогава, когато тялото отхвърля да приема и понася повече възприятието за прочувствена и физическа отмалялост или безсилие, изнемощялост и хронично енергийно привършване на ресурсите, подбудени от непрекъснато излагане на стрес в работната среда.
Най-новите проучвания, свързани със синдрома на бърнаут, сочат, че той се демонстрира при 35% от онколозите-интернисти, 38% при лъчетерапевтите-онколози и 28-36% измежду хирургичните онколози. Изследванията демонстрират, че равнищата на главните характерности на синдрома на бърнаут измежду медицински експерти, работещи с онкологични пациенти, са високи. До 69% от онколозите претърпяват прочувствено безсилие, 10-25% изпитват дехуманизация, която се демонстрира под форма на цинизъм и жестоко отношение, и 33-50% от лекарите по палиативни грижи регистрират неефективност.
В практиката ми в онкологията работя с медицинския личен състав. За предварителна защита и превъзмогване на професионалния стрес се употребява образование по „ грижа за себе си ”, поддържане на личностен физически и душевен баланс, медитация, поведенческа смяна, уелнес тактики. В тази връзка сътворих новаторска стратегия " Цветя от градината ", създадена особено за онколози, която към този момент потвърди своята успеваемост в практиката.
Елена Атанасова е онкопсихолог, сексолог, хипнотерапевт, експерт по спешна намеса. Завършила е магистратура по логика на психиката във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “. Притежава следдипломна подготовка по клинична и консултативна логика на психиката към СУ „ Св. Климент Охридски ”. Обучавана е по внушаемост и хипнотерапия към Българската асоциация по внушаемост и в положителна психотерапия към Дружество по положителна психотерапия към Световната асоциация по положителна психотерапия (WAPP). Завършила е продължаващо образование по психотерапия в Международна академия „ APICS – LUGANO/SWIZERLAND WESTDEUTSCHE AKADEMI “. Специалист е по спешна намеса и психосоциална поддръжка и Еmotional Freedom Technique (EFT) терапевт от Energy Therapy Worldwide & Calamus International University – UK. Член на Управителния съвет на Българската асоциация по логика на психиката. Има дългогодишна процедура като клиничен психолог към Комплексен онкологичен център – Пловдив.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ