Началото на тази история започва през първите години на така

...
Началото на тази история започва през първите години на така
Коментари Харесай

Азбучник на българския хаос: БАНАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ЕДНА /ДЕ/ГРАДАЦИЯ

Началото на тази история стартира през първите години на по този начин наречения Преход. В фамилията на моя тогавашен другар, дано го назовем Павел, единствено за няколко седмици се случиха стремглави промени.
До този миг бащата беше химик и работеше в Българска академия на науките, майката преподаваше български език и литература в едно приблизително софийско учебно заведение, Павел следваше медицина, предстоеше сестра му да запише право. Едно заедно, обикновено интелигентско семейство, с един естествен двустаен апартамент и Форд Астра на остаряло. Но с кум полковник от Държавна сигурност.
Най-неочаквано бащата на Павел стана ръководител на борда на водещо химическо дружество, а напълно скоро по-късно майката оглави преди малко приватизирано огромно издателство. Статутът на фамилията се промени като в приказките и това продължи няколко години. Заживяха в голям личен апартамент в центъра на София. Пред жилището им всяка заран ги чакаха две коли с лични водачи, за бащата БМВ и за майката Мерцедес. Павел и сестра му започнаха да разполагат с неограничени средства, черпеха наляво и надясно. Павел даже мислеше да направи околосветско странствуване, само че се наложи да се откаже, защото „ незабавно ” го назначиха за член на борда на една огромна болница, която също се приготвяше за приватизация. Сестра му стана младши съучастник в огромна адвокатска адвокатска фирма, която се занимаваше точно с сходни приватизационни покупко-продажби. Говореше се, че цялата интервенция по метаморфозата на фамилията на Павел е замислена от техния авторитетен родственик.
Въпросната фамилия изглеждаше и се усещаше неизмеримо, като в приказките – всички бяха щастливи, окрилени и въодушевени, носеха се един метър над земята. В същото време забелязах и у четиримата нещо необичайно. Каквото и да правеха, говореха или мислеха, в дъното на погледа им имаше спотаено нещо премълчано. Сякаш не имаха вяра на това, което им се случва.
Неочаквано бащата почина при злополука. Мълвата дефинира злополуката като неслучайна. Майката мъчно понесе случилото се и това отключи в нея тежко раково заболяване. Отиде си две години след брачна половинка си.
Павел стартира доста да пие, мина и на опиати. Междувременно болничното заведение бе приватизирана, кумът от Държавна сигурност умря, само че моят другар към момента бе в борда на към този момент частното сдружение. Неочаквано го арестуваха с обвиняването, че е присвоявал средства от болничното заведение. Намериха се доказателства и очевидци. Павел беше изпъден от работа, бяха му отнети лекарските права, за малко лежа в пандиза. Когато излезе от там, откри естествената си среда измежду хората, с които се бе срещнал зад решетките. Помним Вапцаров: „ В пандиза попаднал на хора и станал човек ”. Сестра му към момента работеше в адвокатската адвокатска фирма, само че и дават дребни, периферни задания.
През миналите години и двамата бяха съумели да се оженят, имат деца, които са в чужбина и нямат никакво желание да се върнат.
Наскоро се видях инцидентно с Павел. Още няма 50, само че изглеждаше очевидно състарял. Каза, че живее където откри, беше изпълнен със завист и обезсърчение. Каза, че търси револвер и има лист с хора, които желае да отстрани. Не повярвах на ушите си. Допълни, че в този лист са хората, отговорни за гибелта на татко му и майка му, за неговото премахване от болничното заведение, което е било режисура. Каза ми също, че сестра му го отбягва, а единственото му дете му се обажда от дъжд на вятър, някъде от Съединени американски щати. Опитах се да му дам кураж, само че той ми се изсмя и отмина: „ Всичко е безсмислено, животът ми е завършил, би трябвало единствено да си разчистя сметките. Всички ние деградираме, не виждаш ли?! ”
Говорих и със сестра му, само че тя внимателно отбягна тематиката за брат си, като съобщи, че неотдавна се е развела с мъжа си, двете ѝ деца са в чужбина, и че тя мисли да отиде при тях. Повтори ми съвсем същите думи като на Павел: „ Няма какво повече да върша тук, у нас е цялостна деградация. ”
Такива истории у нас има хиляди. Хиляди банални истории.
………………………………
Автор: Калин Илиев
 
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР