Как ЕС се раздели заради Балканите
Началото на договарянията за участие в Европейски Съюз на две балкански страни изправи част от водачите на Европейски Съюз против други, като се опитваха да се убедят, че договарянията би трябвало да стартират с причини, вариращи от стратегическото значение на района до напредъка на двете страни с разрешаване на разногласията и определяне на господство на закона. Дългият и развълнуван спор на последната среща на върха на Европейски Съюз предходната седмица за това дали Албания и Северна Македония би трябвало да стартират договаряния за участие се свеждаше до нещо надалеч по-фундаментално.
" Обещахме им ", сподели чешкият министър председател Андрей Бабиш рано сутринта в петък, откакто евролидерите не съумяха да реализират нужното единогласие за начало на договарянията. Това бе победа за френския президент Еманюел Макрон, който блокира решението за двете балкански страни, въпреки че множеството европейски водачи бяха на противоположно мнение.
Позицията на чешкия министър председател бе ясна и елементарна - Европейски Съюз даде обещание на двете страни, че ще бъдат поканени да стартират договаряния, в случай че изпълнят избрани условия. В случая със Северна Македония това бе споразумяване на десетилетния спор за името с Гърция, а за Албания - премахване на практиката за назначение на корумпирани съдии. Европейската комисия реши, че и Скопие, и Тирана са изпълнили изискванията и са удържали на думата си. Но Европейски Съюз не го стори.
" Нека бъда явен - Северна Македония и Албания не носят виновност за това ",
разгласи ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск. " Искам да изпратя обръщение до нашите македонски и албански другари - апелирам ви, не се предавайте. Напълно разбирам изумлението ви, тъй като вие изпълнихте вашата част от уговорката, а ние - не ".
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назова решението на Европейски Съюз за двете балкански страни " тежка историческа неточност ". Той повтори фразата още веднъж и още веднъж и евентуално не инцидентно го стори на френски език.
За поддръжниците на договарянията в двете страни задънената улица в Брюксел може да има съществени последствия в една от най-нестабилните елементи на континента, сцена на поредност свързани войни през последните десетилетия. Дипломати означават, че Европейски Съюз постоянно се показва на първо място като кротичък план, само че в този момент наподобява не е подготвен да употребява инструмента за циментиране на мира на Балканите - вероятността на еврочленство предизвиква добросъседските връзки и демократичните промени.
Макрон оспори доста от причините на бранителите на разширението на Европейски Съюз. На конференцията си след Европейския съвет предходната седмица той акцентира, че
целият развой се нуждае от промени,
преди която и да било страна да стартира дългогодишното странствуване във воденето на договаряния за присъединение, както и че Европейски Съюз би трябвало да промени и структурите за взимане на решения, с цел да може да действа с нови членове.
В последна сметка единственото, за което евролидерите съумяха да се договорят единомислещо, бе едничкото изречение: " Европейският съвет ще се върне към тематиката за разширението преди срещата ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 година " Това бе изключително сложен миг за Северна Македония, за която Европейска комисия предложи начало на договаряния за участие още преди 10 година " Най-малкото, което Европейски Съюз дължи на района, е откровеността с нас. Ако няма консенсус за европейското бъдеще на Западните Балкани... жителите заслужават да го знаят ", написа в Туитър външният министър на Северна Македония Никола Димитров.
Години наред, до момента в който страната към момента се наричаше Македония, бе блокирана по европътя си от Гърция, която твърдеше, че поради името някогашната югорепублика може да претендира за гръцка територия и културно завещание. След като новото държавно управление пристигна на власт в Скопие, страната съумя да подписа съглашение с Атина, което включваше и смяна на името й. Но откакто и последните гръцки възражения бяха преодолени, страната внезапно се озова блокирана още веднъж, този път от друга единствена еврочленка - Франция. Париж е в центъра на сполучливите старания за блокиране на договарянията с Албания и Северна Македония в три обособени случая през последните 16 месеца. Официални френски представители реагират остро на изказванията, че Париж е самичък в тези старания. Но съгласно дипломати даже и страните, които дават лимитирана поддръжка на Франция в това отношение - Нидерландия и Дания, най-вероятно биха свалили съпротивата си, в случай че Париж се бе отказал от обструкциите, най-малко във връзка с Северна Македония.
" На полемиките предишния четвъртък вечер на 28-те водачи 25 страни били подготвени да одобряват старт на договарянията със Северна Македония и Албания ", твърди дипломатически източник, осведомен с елементи от дебата. Германия била измежду страните, подкрепящи начало на договарянията и за двете балкански страни, само че не съумяла да убеди Франция да промени позицията си.
" Беше доста, доста яростна полемика ", доста от водачите се опитваха да надвият Макрон ", добави различен европейски посланик. Темата е надълбоко персонална за някои от водачите, изключително за тези от Централна и Източна Европа, чиито страни скоро са минали през сложния развой на присъединителни договаряния. " Някои от тях си спомняха опита на своите страни, предизвестиха за заплахата от накърняване на доверието към Европейски Съюз, в случай че договарянията не стартират, и подчертаха, че съпернически сили на Балканите като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия
биха се облагодетелствали
от тази обстановка ", споделя единият от източниците. " Усещането към масата бе, че Северна Македония е в доста по-напреднал етап от Албания, само че 5 или 6 страни не били съгласни да стартират договаряния единствено с една от двете страни ", разясни той. В един миг Макрон седнал до немския канцлер Ангела Меркел и се пробвали да поработят върху текст с нидерландския министър председател Марк Рюте и датската премиерка Мете Фредриксен, в който се казвало, че Съветът ще реализира дефинитивно решение до май 2020 година, само че след няколко опита за доизпипване на текста напъните се провалили. Представител на Елисейския замък изясни, че имало " контрапродуктивна и недобронамерена тактика за оказване на напън върху Франция и Нидерландия - че щом тематиката бъде вкарана в дневния ред на Съвета, позициите наложително би трябвало да се трансформират ". Той се оплака и от това, че тази " игра на напън " включвала и изказвания, че страните, които поддържат начало на договарянията, имат стратегическа визия, а останалите нямат.
Сега остава изцяло неразбираемо по кое време тъкмо Европейски Съюз ще се опита още веднъж да откри консенсус по въпроса. Италианският министър председател Джузепе Конте сподели, че страната му ще предложи да се направи сходен опит на Съвета по общи въпроси идния месец. Някои чакат тематиката да бъде в дневния ред на идващия Европейски съвет през декември. " Белгийският министър председател Шарл Мишел, който ще поеме от Доналд Туск функционалностите на ръководител на Европейския съвет на 1 декември, е склонен с тази концепция ", твърди дипломатически източник. Но и двата съвета са прекомерно скоро, с цел да е реалистично да се чака смяна. Според дипломати съпротивата на Макрон значително е обвързвана с опасенията, че тематиката ще бъде експлоатирана от крайнодесните, и чакат френската позиция да се смекчи след локалните избори в страната през март следващата година.
Дипломатически източник обаче изрази подозрение, че френската позиция ще се промени, доколкото Париж продължава да упорства за промени в европейските процедури, което по принцип ще отнеме много дълго време.
" Обещахме им ", сподели чешкият министър председател Андрей Бабиш рано сутринта в петък, откакто евролидерите не съумяха да реализират нужното единогласие за начало на договарянията. Това бе победа за френския президент Еманюел Макрон, който блокира решението за двете балкански страни, въпреки че множеството европейски водачи бяха на противоположно мнение.
Позицията на чешкия министър председател бе ясна и елементарна - Европейски Съюз даде обещание на двете страни, че ще бъдат поканени да стартират договаряния, в случай че изпълнят избрани условия. В случая със Северна Македония това бе споразумяване на десетилетния спор за името с Гърция, а за Албания - премахване на практиката за назначение на корумпирани съдии. Европейската комисия реши, че и Скопие, и Тирана са изпълнили изискванията и са удържали на думата си. Но Европейски Съюз не го стори.
" Нека бъда явен - Северна Македония и Албания не носят виновност за това ",
разгласи ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск. " Искам да изпратя обръщение до нашите македонски и албански другари - апелирам ви, не се предавайте. Напълно разбирам изумлението ви, тъй като вие изпълнихте вашата част от уговорката, а ние - не ".
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер назова решението на Европейски Съюз за двете балкански страни " тежка историческа неточност ". Той повтори фразата още веднъж и още веднъж и евентуално не инцидентно го стори на френски език.
За поддръжниците на договарянията в двете страни задънената улица в Брюксел може да има съществени последствия в една от най-нестабилните елементи на континента, сцена на поредност свързани войни през последните десетилетия. Дипломати означават, че Европейски Съюз постоянно се показва на първо място като кротичък план, само че в този момент наподобява не е подготвен да употребява инструмента за циментиране на мира на Балканите - вероятността на еврочленство предизвиква добросъседските връзки и демократичните промени.
Макрон оспори доста от причините на бранителите на разширението на Европейски Съюз. На конференцията си след Европейския съвет предходната седмица той акцентира, че
целият развой се нуждае от промени,
преди която и да било страна да стартира дългогодишното странствуване във воденето на договаряния за присъединение, както и че Европейски Съюз би трябвало да промени и структурите за взимане на решения, с цел да може да действа с нови членове.
В последна сметка единственото, за което евролидерите съумяха да се договорят единомислещо, бе едничкото изречение: " Европейският съвет ще се върне към тематиката за разширението преди срещата ЕС-Западни Балкани в Загреб през май 2020 година " Това бе изключително сложен миг за Северна Македония, за която Европейска комисия предложи начало на договаряния за участие още преди 10 година " Най-малкото, което Европейски Съюз дължи на района, е откровеността с нас. Ако няма консенсус за европейското бъдеще на Западните Балкани... жителите заслужават да го знаят ", написа в Туитър външният министър на Северна Македония Никола Димитров.
Години наред, до момента в който страната към момента се наричаше Македония, бе блокирана по европътя си от Гърция, която твърдеше, че поради името някогашната югорепублика може да претендира за гръцка територия и културно завещание. След като новото държавно управление пристигна на власт в Скопие, страната съумя да подписа съглашение с Атина, което включваше и смяна на името й. Но откакто и последните гръцки възражения бяха преодолени, страната внезапно се озова блокирана още веднъж, този път от друга единствена еврочленка - Франция. Париж е в центъра на сполучливите старания за блокиране на договарянията с Албания и Северна Македония в три обособени случая през последните 16 месеца. Официални френски представители реагират остро на изказванията, че Париж е самичък в тези старания. Но съгласно дипломати даже и страните, които дават лимитирана поддръжка на Франция в това отношение - Нидерландия и Дания, най-вероятно биха свалили съпротивата си, в случай че Париж се бе отказал от обструкциите, най-малко във връзка с Северна Македония.
" На полемиките предишния четвъртък вечер на 28-те водачи 25 страни били подготвени да одобряват старт на договарянията със Северна Македония и Албания ", твърди дипломатически източник, осведомен с елементи от дебата. Германия била измежду страните, подкрепящи начало на договарянията и за двете балкански страни, само че не съумяла да убеди Франция да промени позицията си.
" Беше доста, доста яростна полемика ", доста от водачите се опитваха да надвият Макрон ", добави различен европейски посланик. Темата е надълбоко персонална за някои от водачите, изключително за тези от Централна и Източна Европа, чиито страни скоро са минали през сложния развой на присъединителни договаряния. " Някои от тях си спомняха опита на своите страни, предизвестиха за заплахата от накърняване на доверието към Европейски Съюз, в случай че договарянията не стартират, и подчертаха, че съпернически сили на Балканите като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия
биха се облагодетелствали
от тази обстановка ", споделя единият от източниците. " Усещането към масата бе, че Северна Македония е в доста по-напреднал етап от Албания, само че 5 или 6 страни не били съгласни да стартират договаряния единствено с една от двете страни ", разясни той. В един миг Макрон седнал до немския канцлер Ангела Меркел и се пробвали да поработят върху текст с нидерландския министър председател Марк Рюте и датската премиерка Мете Фредриксен, в който се казвало, че Съветът ще реализира дефинитивно решение до май 2020 година, само че след няколко опита за доизпипване на текста напъните се провалили. Представител на Елисейския замък изясни, че имало " контрапродуктивна и недобронамерена тактика за оказване на напън върху Франция и Нидерландия - че щом тематиката бъде вкарана в дневния ред на Съвета, позициите наложително би трябвало да се трансформират ". Той се оплака и от това, че тази " игра на напън " включвала и изказвания, че страните, които поддържат начало на договарянията, имат стратегическа визия, а останалите нямат.
Сега остава изцяло неразбираемо по кое време тъкмо Европейски Съюз ще се опита още веднъж да откри консенсус по въпроса. Италианският министър председател Джузепе Конте сподели, че страната му ще предложи да се направи сходен опит на Съвета по общи въпроси идния месец. Някои чакат тематиката да бъде в дневния ред на идващия Европейски съвет през декември. " Белгийският министър председател Шарл Мишел, който ще поеме от Доналд Туск функционалностите на ръководител на Европейския съвет на 1 декември, е склонен с тази концепция ", твърди дипломатически източник. Но и двата съвета са прекомерно скоро, с цел да е реалистично да се чака смяна. Според дипломати съпротивата на Макрон значително е обвързвана с опасенията, че тематиката ще бъде експлоатирана от крайнодесните, и чакат френската позиция да се смекчи след локалните избори в страната през март следващата година.
Дипломатически източник обаче изрази подозрение, че френската позиция ще се промени, доколкото Париж продължава да упорства за промени в европейските процедури, което по принцип ще отнеме много дълго време.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ