Проф. Николай Овчаров: Със средновековния замък Вишеград край Кърджали започва мащабна археологическа кампания
Начало на археологически сезон 2021
В тайнствената цитадела избират латинския император Хенрих
" През тази година за пръв път българското държавно управление финансира целево с 1.8 млн лева археологически обекти в страната за развиването на културно-историческия туризъм. Става дума за 6 обекта, ситуирани на разнообразни места в България. Повечето от тях са познати на хората – скалният град Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, нашумелият праисторически обект „ Солниците “ до Провадия, античния и феодален грав Мисионис край Търговище и римската провинциална столица Рациярия до Видин. Един от тях е по-слабо прочут на публиката и точно от него стартира огромната археологическа акция. Става дума за неповторимо непокътнатият феодален палат Вишеград, ситуиран картинно на брега на бент. „ Студен бунар “ единствено на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали ". Това оповестява археологът проф. дин. Николай Овчаров.
Това е точно най-новият и много перспективен за културния туризъм археологически план. Тайнствената цитадела Вишеград край Кърджали е измежду най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други крепко укрепени градове от 13-14 в. в този регион като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо непокътнатите си фортификационни уреди.
Замъкът Вишеград е образец в това отношение. Неговите високи до 10 м остатъци от дълго време съблазняват откривателите. Във вътрешността се долавя класическото за един феодален палат систематизиране с висока няколко етажа постройка. Там са се намирали покоите на господаря, залата за пирове и дребен молитвен параклис. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била персоналната резиденция на шефовете на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи.
От замъка бил впечатлен дори регентът на основаната в 1204 година от кръстоносците върху руините на Византия Латинска империя Хенрих (Анри) дьо Ено. Хронистът Жофроа дьо Вилардуен споделя по какъв начин при своя поход в планината през август 1206 година наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята войска пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „ хубав замък” Вишеград. Той го завладява и го прави своя резиденция. Тук Хенрих схваща за гибелта на брат си, пленения след фамозната борба при Одрин от април 1205 година от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за идващ държател. От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 година към този момент е открита и диря – забрало на рицарски шлем, датиран в първата половина на 13 век.
Портрет на втория латински император Хенрих (Анри), стопанин на Константинопол (1205-1216).
Разкопките на Вишеград ще продължат два месеца – май и юни, като ще се работи с повече от 30 души. Веднага по-късно стартира акцията на Перперикон, където през юли, август и септември се чака да бъде дефинитивно разкрита откритата през предходната година обилна резиденция на епископите на Родопите от 6 век.
В тайнствената цитадела избират латинския император Хенрих
" През тази година за пръв път българското държавно управление финансира целево с 1.8 млн лева археологически обекти в страната за развиването на културно-историческия туризъм. Става дума за 6 обекта, ситуирани на разнообразни места в България. Повечето от тях са познати на хората – скалният град Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, нашумелият праисторически обект „ Солниците “ до Провадия, античния и феодален грав Мисионис край Търговище и римската провинциална столица Рациярия до Видин. Един от тях е по-слабо прочут на публиката и точно от него стартира огромната археологическа акция. Става дума за неповторимо непокътнатият феодален палат Вишеград, ситуиран картинно на брега на бент. „ Студен бунар “ единствено на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали ". Това оповестява археологът проф. дин. Николай Овчаров.
Това е точно най-новият и много перспективен за културния туризъм археологически план. Тайнствената цитадела Вишеград край Кърджали е измежду най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други крепко укрепени градове от 13-14 в. в този регион като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо непокътнатите си фортификационни уреди.
Замъкът Вишеград е образец в това отношение. Неговите високи до 10 м остатъци от дълго време съблазняват откривателите. Във вътрешността се долавя класическото за един феодален палат систематизиране с висока няколко етажа постройка. Там са се намирали покоите на господаря, залата за пирове и дребен молитвен параклис. Според нашите данни през ХІІ-ХІV в. това е била персоналната резиденция на шефовете на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи.
От замъка бил впечатлен дори регентът на основаната в 1204 година от кръстоносците върху руините на Византия Латинска империя Хенрих (Анри) дьо Ено. Хронистът Жофроа дьо Вилардуен споделя по какъв начин при своя поход в планината през август 1206 година наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята войска пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „ хубав замък” Вишеград. Той го завладява и го прави своя резиденция. Тук Хенрих схваща за гибелта на брат си, пленения след фамозната борба при Одрин от април 1205 година от българския цар Калоян първи латински император Балдуин, а баронският съвет го избира за идващ държател. От пребиваването в крепостта Вишеград на най-видните френски рицари през 1206 година към този момент е открита и диря – забрало на рицарски шлем, датиран в първата половина на 13 век.
Портрет на втория латински император Хенрих (Анри), стопанин на Константинопол (1205-1216).
Разкопките на Вишеград ще продължат два месеца – май и юни, като ще се работи с повече от 30 души. Веднага по-късно стартира акцията на Перперикон, където през юли, август и септември се чака да бъде дефинитивно разкрита откритата през предходната година обилна резиденция на епископите на Родопите от 6 век.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ