Балчишкото вино, заради което идват хора от цял свят
Начало Как да се включа Вдъхновените Балчишкото вино, поради което идват хора от целия свят Анна Колева за тайната съставна част, която трансформира напитката в елексир 
3 септември 2019, 08:22 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Балчишкото вино, поради което идват хора от целия свят
Човекът, който върна Южна Добруджа на България
Той е българският господин за един ден
Днес на Шипка е положен първият камък на българската независимост
Истории от града на младите
Бизнес, спектакъл и пътешествия: историята на Велизар Величков
" Истинското благополучие не е скъпо ". Коко, която сътвори " Шанел "
Фанта Мбодж – от мизерията в Африка до върховете в специалността
„ Човекът, който прави виното, дава силата на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е продан на сила. Така ставаш парченце от този специфичен свят. “
Има ли вино, поради което хората са подготвени да пропътуват половината земно кълбо , да прелетят през Сибир или през океана?
Отговорът е явен – да. И това вино се намира в дребния български град Балчик .
Човекът, който разпространява българското вино е Анна Колева За Vesti.bg и Вдъхновените тя споделя за пътя от първите ферментации през подозрението до медалите и признанието; какво я въодушевява, защо мечтае по време на работа и какво е да направиш вино от захарно цвекло и смокини.
„ В България има категория плодови виновност. Били сме известни преди 60-та година с малиновото вино “, стартира описа си Анна. След това законът е променен и по този начин за виното се счита единствено напитката, направена от грозде, а плодовото ни вино има статут на ферментирала напитка.
Днес Анна е един от хората, които възстановява славата на плодовите ни виновност на интернационалната сцена. „ България става известна на интернационалния пазар с невероятни ферментации “, споделя ни Анна и споделя за нейния път от търговец до производител на невероятни питиета, отличени с интернационалните медали за качество от целия свят.
От рекламата до захарното цвекло за вино
Анна е от Балчик, само че приключва висшето си обучение в областта на рекламата. Връща се в родния си град с убеждението, че където и да пътува човек, всеки има корена си, към който рано или късно се завръща.
Така в далечната 2003 година тя стартира да се занимава с търгуване на вино, само че усеща, че призванието й е друго и че желае освен това – тя желае да го създава.
От тук нататък пред нея ще се разкрие пътя на виното, който ще я води на невероятни места, ще я срещне с положителното в човешката природа, ще я направи същински идеалист. А фантазиите принадлежат на смелите. Анна има смелостта да възроди традициите на плодовото вино, като за момента наподобява, че невероятно за нея е единствено това, за което не се е сетила.
Доказателство за това е фактът, че тя съумява да направи вино даже от… захарно цвекло.
Анна и медалите – ферментация на триумфа
Днес виното, което Анна основава е притежател на голям брой златни медали от разнообразни конгреси по целия свят.
Докато обаче се стигне до усета, който ще пленява и за който хората ще са подготвени да пропътуват половината земно кълбо, пътят ще бъде дълъг. И не всеки път лек.
Успехът за Анна не е в брилянтното скимване на един, а в идеята, която сплотява.
„ Човек е сполучлив, когато работи в екип “, споделя философията си Ана и споделя: „. Без всички хора, които имаха вяра в моята фантазия, в никакъв случай нямаше да стигна до тук.
Едва ли първите години, в които винифицирах, виното ми е било прелестно. Ако не бяха фамилията от Пловдив – татко и щерка, семейство технолози, в никакъв случай нямаше да стигна до тук.
Всъщност, моят триумф е нещо общо на всички хора, които се сплотиха. Много пъти си мисля за мотото „ Съединението прави силата “. Да, мъчно е, има хора, които нямат шанса да попаднат на вярното място в верния миг. Но това, че не ти се случва в този момент не значи, че няма да успееш. “
Анна може да опише доста за това какъв брой, а също и какво лишава сбъдването на фантазиите. Тя споделя, че е желала всичко да й се случва „ в този момент и незабавно “. Искала е незабавно да има лично лозе, лична винарна… В последна сметка реализацията на всичките й проекти лишава близо 20 години.
Но все пак, фантазиите, също като виното й, стават все по-хубави и скъпи с времето. За нея са незабравими моментите като този, в който тя и брачният партньор й взимат първите си квадратни метри, където да засадят лични лозя. „ Щеше да ми се пръсне сърцето “, споделя Анна и добавя: „ Хората ме питат – щастлива ли си? Имам моменти, в които съм щастлива. Когато видя някой, който пътува от Русия или Китай, стиска ми ръката и ми споделя: „ Аз такова вино не съм пил “ - да, това ме прави супер щастлива. Но това не значи, че нямам сложни моменти. “
Тя си спомня за сложна година, когато усеща, че смисълът на всичко, за което мечтае, й се изплъзва. Тогава обаче тя усеща поддръжката от всички – от брачна половинка си, който не й разрешава да падне духом и от нейната баба, която въпреки и да е на повече от 80-годишна възраст, не стопира да взе участие интензивно в работата на внучката си.
Каква е цената на виното
За Анна виното в никакъв случай не е било единствено и само въпрос на ферментация или техника, а продан на сила, единодушие и даже странствуване на мозъка.
„ Виното ми е дало доста забавни срещи. Ако не беше виното, нямаше да опозная толкоз забавни хора. Когато те идват при мен, мога да усетя техния дух. Всеки има фантазии – те ги носят със себе си “, споделя Анна и добавя: „ Човекът, който прави виното, дава силата на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е продан на сила. Така ставаш парченце от този специфичен свят. “
За Анна обаче виното е и отговорност. Поради обстоятелството, че винарната и е посещавана от хора от целия свят, тя усеща, че е дипломат освен на своята работа, а на нещо по-голямо. „ Ти представяш страната си и мястото, на което се намираш. И нямаш право да правиш неточности . “ Именно за това тя постоянно е безкомпромисна към себе си. Но също така процеса на правене на вино й дава опцията да мечтае.
„ Връзката с виното идва от фантазиите. Когато върша вино си мисля за странни неща. Мисля за пътуването по света. Къде ще отиде моето вино? Дали ще е толкоз прелестно? Виното е като писмо, затворено в бутилка, която пускаш в морето. Ти я затваряш, пускаш я и не знаеш до каква степен ще стигне. На мен ми се е случвало една моя бутилка да мине през 5 разнообразни индивида и да отиде в другия завършек на света. И никой не е очаквал, че тя ще стигне до там. И да си помислиш, че тя потегля от едно малко градче като Балчик “, споделя с искра в очите Анна.
Мечтите на Анна са виното да бъде универсалният език, който свързва хората . За идната година тя към този момент желае да направи вино от… домати и тиква. Защото виното от захарно цвекло и смокини към този момент са факт – освен това, донесъл медали. А компликациите не са спънка, а част от пътя.
Защото Анна счита, че в случай че задачите и желанията са свързани с просперитета на общността, триумфът може и да се забави, само че идва . Защото както ни споделя тя, до момента в който ни изпраща: „ Искам с работата ми да подтикна и други хора да не се помиряват и да не престават напред. Доброто ще спечелва – по този начин е организиран светът. “
3 септември 2019, 08:22 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Балчишкото вино, поради което идват хора от целия свят
Човекът, който върна Южна Добруджа на България
Той е българският господин за един ден
Днес на Шипка е положен първият камък на българската независимост
Истории от града на младите
Бизнес, спектакъл и пътешествия: историята на Велизар Величков
" Истинското благополучие не е скъпо ". Коко, която сътвори " Шанел "
Фанта Мбодж – от мизерията в Африка до върховете в специалността
„ Човекът, който прави виното, дава силата на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е продан на сила. Така ставаш парченце от този специфичен свят. “
Има ли вино, поради което хората са подготвени да пропътуват половината земно кълбо , да прелетят през Сибир или през океана?
Отговорът е явен – да. И това вино се намира в дребния български град Балчик .
Човекът, който разпространява българското вино е Анна Колева За Vesti.bg и Вдъхновените тя споделя за пътя от първите ферментации през подозрението до медалите и признанието; какво я въодушевява, защо мечтае по време на работа и какво е да направиш вино от захарно цвекло и смокини.
„ В България има категория плодови виновност. Били сме известни преди 60-та година с малиновото вино “, стартира описа си Анна. След това законът е променен и по този начин за виното се счита единствено напитката, направена от грозде, а плодовото ни вино има статут на ферментирала напитка.
Днес Анна е един от хората, които възстановява славата на плодовите ни виновност на интернационалната сцена. „ България става известна на интернационалния пазар с невероятни ферментации “, споделя ни Анна и споделя за нейния път от търговец до производител на невероятни питиета, отличени с интернационалните медали за качество от целия свят.
От рекламата до захарното цвекло за вино
Анна е от Балчик, само че приключва висшето си обучение в областта на рекламата. Връща се в родния си град с убеждението, че където и да пътува човек, всеки има корена си, към който рано или късно се завръща.
Така в далечната 2003 година тя стартира да се занимава с търгуване на вино, само че усеща, че призванието й е друго и че желае освен това – тя желае да го създава.
От тук нататък пред нея ще се разкрие пътя на виното, който ще я води на невероятни места, ще я срещне с положителното в човешката природа, ще я направи същински идеалист. А фантазиите принадлежат на смелите. Анна има смелостта да възроди традициите на плодовото вино, като за момента наподобява, че невероятно за нея е единствено това, за което не се е сетила.
Доказателство за това е фактът, че тя съумява да направи вино даже от… захарно цвекло.
Анна и медалите – ферментация на триумфа
Днес виното, което Анна основава е притежател на голям брой златни медали от разнообразни конгреси по целия свят.
Докато обаче се стигне до усета, който ще пленява и за който хората ще са подготвени да пропътуват половината земно кълбо, пътят ще бъде дълъг. И не всеки път лек.
Успехът за Анна не е в брилянтното скимване на един, а в идеята, която сплотява.
„ Човек е сполучлив, когато работи в екип “, споделя философията си Ана и споделя: „. Без всички хора, които имаха вяра в моята фантазия, в никакъв случай нямаше да стигна до тук.
Едва ли първите години, в които винифицирах, виното ми е било прелестно. Ако не бяха фамилията от Пловдив – татко и щерка, семейство технолози, в никакъв случай нямаше да стигна до тук.
Всъщност, моят триумф е нещо общо на всички хора, които се сплотиха. Много пъти си мисля за мотото „ Съединението прави силата “. Да, мъчно е, има хора, които нямат шанса да попаднат на вярното място в верния миг. Но това, че не ти се случва в този момент не значи, че няма да успееш. “
Анна може да опише доста за това какъв брой, а също и какво лишава сбъдването на фантазиите. Тя споделя, че е желала всичко да й се случва „ в този момент и незабавно “. Искала е незабавно да има лично лозе, лична винарна… В последна сметка реализацията на всичките й проекти лишава близо 20 години.
Но все пак, фантазиите, също като виното й, стават все по-хубави и скъпи с времето. За нея са незабравими моментите като този, в който тя и брачният партньор й взимат първите си квадратни метри, където да засадят лични лозя. „ Щеше да ми се пръсне сърцето “, споделя Анна и добавя: „ Хората ме питат – щастлива ли си? Имам моменти, в които съм щастлива. Когато видя някой, който пътува от Русия или Китай, стиска ми ръката и ми споделя: „ Аз такова вино не съм пил “ - да, това ме прави супер щастлива. Но това не значи, че нямам сложни моменти. “
Тя си спомня за сложна година, когато усеща, че смисълът на всичко, за което мечтае, й се изплъзва. Тогава обаче тя усеща поддръжката от всички – от брачна половинка си, който не й разрешава да падне духом и от нейната баба, която въпреки и да е на повече от 80-годишна възраст, не стопира да взе участие интензивно в работата на внучката си.
Каква е цената на виното
За Анна виното в никакъв случай не е било единствено и само въпрос на ферментация или техника, а продан на сила, единодушие и даже странствуване на мозъка.
„ Виното ми е дало доста забавни срещи. Ако не беше виното, нямаше да опозная толкоз забавни хора. Когато те идват при мен, мога да усетя техния дух. Всеки има фантазии – те ги носят със себе си “, споделя Анна и добавя: „ Човекът, който прави виното, дава силата на продукта. Това, което носиш в сърцето си, го предаваш на гроздето. Това е продан на сила. Така ставаш парченце от този специфичен свят. “
За Анна обаче виното е и отговорност. Поради обстоятелството, че винарната и е посещавана от хора от целия свят, тя усеща, че е дипломат освен на своята работа, а на нещо по-голямо. „ Ти представяш страната си и мястото, на което се намираш. И нямаш право да правиш неточности . “ Именно за това тя постоянно е безкомпромисна към себе си. Но също така процеса на правене на вино й дава опцията да мечтае.
„ Връзката с виното идва от фантазиите. Когато върша вино си мисля за странни неща. Мисля за пътуването по света. Къде ще отиде моето вино? Дали ще е толкоз прелестно? Виното е като писмо, затворено в бутилка, която пускаш в морето. Ти я затваряш, пускаш я и не знаеш до каква степен ще стигне. На мен ми се е случвало една моя бутилка да мине през 5 разнообразни индивида и да отиде в другия завършек на света. И никой не е очаквал, че тя ще стигне до там. И да си помислиш, че тя потегля от едно малко градче като Балчик “, споделя с искра в очите Анна.
Мечтите на Анна са виното да бъде универсалният език, който свързва хората . За идната година тя към този момент желае да направи вино от… домати и тиква. Защото виното от захарно цвекло и смокини към този момент са факт – освен това, донесъл медали. А компликациите не са спънка, а част от пътя.
Защото Анна счита, че в случай че задачите и желанията са свързани с просперитета на общността, триумфът може и да се забави, само че идва . Защото както ни споделя тя, до момента в който ни изпраща: „ Искам с работата ми да подтикна и други хора да не се помиряват и да не престават напред. Доброто ще спечелва – по този начин е организиран светът. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ