Най-вероятно ваксините осигуряват достатъчно добра защита и от Омикрон |
Наблюдавайки разновидностите и разглеждайки едномесечното покачване на заразността в Южна Африка, би могло да се допусна, че имунизациите ще обезпечат задоволително добра отбрана и от Омикрон, смята доц. доктор Любомира Николаева-Гломб, която управлява Отдел „ Вирусология “ в Националния център по заразни и паразитни заболявания.
Доц. Гломб дава отговор на въпроси във фейсбук страницата на Министерството на здравеопазването за новият вид на COVID-19 Омикрон.
Според нея е рано да се каже дали имунизациите обезпечават надеждна отбрана и против Омикрон: " Трябва да се види какъв брой от имунизираните хора са се разболели от Омикрон, какъв брой от тях – тежко, и какъв брой от разболелите се тежко са стигнали до летален излаз ".
Ето и цялата обява от Министерството на здравеопазването:
Доц. Гломб, какво знае досега науката за новия вид на SARS-CoV-2?
Все още не знае доста, тъй като Омикрон е единствено на няколко дни. Това, което ни е известно, е цялостната му секвенция, т.е. последователността, в която са подредени нуклеотидите, “тухличките ”, изграждащи неговата нуклеинова киселина. Секвенирането на новия вид Омикрон откри, че към 30 от новите разновидности, появили се в него, се намират в шипчестия протеин. Това е обезпокоително и буди безпокойствие, тъй като някои от тези разновидности са познати и за тях се знае, че са белег за нараснала инфекциозност. Има и непознати до момента разновидности и би трябвало да се види какъв ще бъде резултатът им. Така че, досега знаем, че имаме един нов вид, който би трябвало да бъде проследяван с нараснало внимание, тъй като наблюденията досега демонстрират възможност заразността му да е мощно нараснала. За по-малко от месец той съумя да увеличи десетократно броя на инфектираните хора в Южна Африка.
Каква е симптоматиката му, има ли по-висок риск от тежко преболедуване, хоспитализации и летален излаз спрямо останалите открити разновидности?
За да може да се отговори правилно, е нужно време, през което да се съберат данни. Минали са едвам няколко дни, откогато е открит новият вид Омикрон. Наблюденията на сътрудниците в Република Южна Африка откриват 10-кратно нарастване на новозаразените през месец ноември, само че да не забравяме, че при започване на месеца към момента не е открито дали това е Омикрон.
Трябва занапред да се разбере дали всички тези случаи на нараснала инфекциозност се дължат в действителност на него. Засега не се следи изменена симптоматика. Напротив – наподобява, че болестта минава релативно леко, само че да не забравяме, че Южна Африка е с релативно младо население със междинна възраст към 27,4 години. За съпоставяне медианната възраст на европейското население е 43,9 години, а за България, в частност, е 44,6 години.
Следователно записаните, инфектирани с новия вид, в случай че са с него, несъмнено, са с характeристиките на заболяването COVID-19, както е в тяхната възрастова група, само че най-вероятно доминират млади човеци просто заради демографските особености на обществото там. При тях знаем, че протичането е доста по-леко спрямо хората в преклонна възраст. Така че, дали има по-тежко преболедуване това ще се разбере по-нататък, просто тъй като би трябвало да се натрупат данни. Когато сме авансово готови обаче, и най-неблагоприятният сюжет би се развил надалеч по-добре.
Одобрените за приложение в Европейски Съюз ваксини обезпечават ли надеждна отбрана и против Омикрон?
Това също е рано да се каже. Трябва да се види какъв брой от имунизираните хора са се разболели от Омикрон, какъв брой от тях – тежко, и какъв брой от разболелите се тежко са стигнали до летален излаз. Наблюдавайки разновидностите и разглеждайки едномесечното покачване на заразността в Република Южна Африка, би могло да се допусна, че имунизациите ще обезпечат задоволително добра отбрана и от този вид.
За кого е най-опасен той?
При всички положения всеки човек, който има съпътстващо заболяване, преклонна възраст, въобще някой от рисковите фактори, е измежду хората с по-сериозна прогноза за протичане на заболяването. Затова моля към имунизиране. Сега е моментът всеки, който се колебае, да се имунизира, както и имунизираните хора, при които са минали повече от 7-8 месеца от довеждане докрай на имунизационния курс, да се реваксинират.
Каква е ролята на нефармацевтичните ограничения като съблюдаване на физическа отдалеченост, носене на маски, постоянно миене на ръцете и други, за предпазването от Омикрон? Важни ли са?
Опитът на актуалната медицина е посочил това - от към две епохи се ползват ваксини, а карантинни, нефармацевтични ограничения се съблюдават от хилядолетия. Макар и не на 100 %, те са потвърдили успеваемостта си. Благодарение на имунизациите имаме заболявания, които са изкоренени, както едрата шарка; които са на прага на изкореняването, както детския паралич; които са на прага на елиминацията им, както са рубеола, морбили. Така че, имунизацията е един потвърдил се способ за ограничение на инфекциозните заболявания. Подпомагащо към това, което вършат имунизациите, е използването на нефармацевтичните ограничения. Ползата е огромна.
А каква е разликата сред антителата след преболедуване и след имунизация против COVID-19?
Антителата са разнообразни класове. Насочени са против разнообразни антигенни сектори на вируса. След преболедуване се построява така наречен пост-инфекциозен имунитет, при който построените антитела са против всички антигенни епитопи на вируса. Само че дружно с антителата след преболедуване можем да получим и всички „ екстри “ от комплициран тежък Коронавирус. Знаем, че той е болест на тромбозата - води до затруднения от тромбози. Има и заплаха от дълъг Коронавирус, от пост COVID-ен синдром и редица други неподходящи последствия, които може да си „ спечелим “ дружно с на пръв взор добре изглеждащия доста широкоспектърен пост-инфекциозен имунитет.
От друга страна, за времето, през което са приложени към този момент няколко милиарда дози от имунизациите, се потвърди профилът на тяхната сигурност. Ваксините са под непрестанно наблюдаване - оповестяват се нежеланите реакции, надлежно се осъвременяват късите характерности на продукта. След имунизация се получават антитела, така наречен постваксинални антитела, които особено при РНК имунизациите и при векторните ваксини са ориентирани против вирусния S-белтък. Разликата сред постинфекциозния и постваксиналния имунитет се състои в това, че при преболедуване не се знае с каква доза е подтиквана имунната система, с цел да отговори със съответния имунен отговор, т. е. имунният отговор може да не бъде задоволително под напрежение.
Докато при имунизирането знаем тъкмо избрана доза, тъкмо какъв тип и количество и каква мощ на имунния отговор да чакаме. Голямото преимущество на имунизацията е, че образуването на антитела се реализира, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дълготрайни, а от време на време и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 има фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във имунизацията, имунната система на имунизирания субект е в положение да разгърне цялостната си мощ.
Така че, и постинфекциозните, и постваксиналните антитела имат своите преимущества и от време на време дефекти. Хубавото е, че новите ваксини, направени въз основа на модерните нови технологии - осведомителна РНК и векторни ваксини, задоволително добре подтикват построяването и на Т-клетъчен имунитет. Така че, моето персонално мнение, както и на множеството сътрудници, е, че доста по-добре е да придобием постваксинален имунитет - след имунизация, тъй като това ще ни спести затрудненията от преболедуване на COVID-19.
Освен това към този момент има доста проучвания, че имунитетът, получен вследствие на преболедуване и по-късно – увеличаване с имунизиране, е извънредно под напрежение и дългогодишен. Това е така наречен хибриден имунитет. Ето за какво, е значимо преболедувалите също да бъдат имунизирани. Така ще имат един доста мощен имунен отговор.
Доц. Гломб дава отговор на въпроси във фейсбук страницата на Министерството на здравеопазването за новият вид на COVID-19 Омикрон.
Според нея е рано да се каже дали имунизациите обезпечават надеждна отбрана и против Омикрон: " Трябва да се види какъв брой от имунизираните хора са се разболели от Омикрон, какъв брой от тях – тежко, и какъв брой от разболелите се тежко са стигнали до летален излаз ".
Ето и цялата обява от Министерството на здравеопазването:
Доц. Гломб, какво знае досега науката за новия вид на SARS-CoV-2?
Все още не знае доста, тъй като Омикрон е единствено на няколко дни. Това, което ни е известно, е цялостната му секвенция, т.е. последователността, в която са подредени нуклеотидите, “тухличките ”, изграждащи неговата нуклеинова киселина. Секвенирането на новия вид Омикрон откри, че към 30 от новите разновидности, появили се в него, се намират в шипчестия протеин. Това е обезпокоително и буди безпокойствие, тъй като някои от тези разновидности са познати и за тях се знае, че са белег за нараснала инфекциозност. Има и непознати до момента разновидности и би трябвало да се види какъв ще бъде резултатът им. Така че, досега знаем, че имаме един нов вид, който би трябвало да бъде проследяван с нараснало внимание, тъй като наблюденията досега демонстрират възможност заразността му да е мощно нараснала. За по-малко от месец той съумя да увеличи десетократно броя на инфектираните хора в Южна Африка.
Каква е симптоматиката му, има ли по-висок риск от тежко преболедуване, хоспитализации и летален излаз спрямо останалите открити разновидности?
За да може да се отговори правилно, е нужно време, през което да се съберат данни. Минали са едвам няколко дни, откогато е открит новият вид Омикрон. Наблюденията на сътрудниците в Република Южна Африка откриват 10-кратно нарастване на новозаразените през месец ноември, само че да не забравяме, че при започване на месеца към момента не е открито дали това е Омикрон.
Трябва занапред да се разбере дали всички тези случаи на нараснала инфекциозност се дължат в действителност на него. Засега не се следи изменена симптоматика. Напротив – наподобява, че болестта минава релативно леко, само че да не забравяме, че Южна Африка е с релативно младо население със междинна възраст към 27,4 години. За съпоставяне медианната възраст на европейското население е 43,9 години, а за България, в частност, е 44,6 години.
Следователно записаните, инфектирани с новия вид, в случай че са с него, несъмнено, са с характeристиките на заболяването COVID-19, както е в тяхната възрастова група, само че най-вероятно доминират млади човеци просто заради демографските особености на обществото там. При тях знаем, че протичането е доста по-леко спрямо хората в преклонна възраст. Така че, дали има по-тежко преболедуване това ще се разбере по-нататък, просто тъй като би трябвало да се натрупат данни. Когато сме авансово готови обаче, и най-неблагоприятният сюжет би се развил надалеч по-добре.
Одобрените за приложение в Европейски Съюз ваксини обезпечават ли надеждна отбрана и против Омикрон?
Това също е рано да се каже. Трябва да се види какъв брой от имунизираните хора са се разболели от Омикрон, какъв брой от тях – тежко, и какъв брой от разболелите се тежко са стигнали до летален излаз. Наблюдавайки разновидностите и разглеждайки едномесечното покачване на заразността в Република Южна Африка, би могло да се допусна, че имунизациите ще обезпечат задоволително добра отбрана и от този вид.
За кого е най-опасен той?
При всички положения всеки човек, който има съпътстващо заболяване, преклонна възраст, въобще някой от рисковите фактори, е измежду хората с по-сериозна прогноза за протичане на заболяването. Затова моля към имунизиране. Сега е моментът всеки, който се колебае, да се имунизира, както и имунизираните хора, при които са минали повече от 7-8 месеца от довеждане докрай на имунизационния курс, да се реваксинират.
Каква е ролята на нефармацевтичните ограничения като съблюдаване на физическа отдалеченост, носене на маски, постоянно миене на ръцете и други, за предпазването от Омикрон? Важни ли са?
Опитът на актуалната медицина е посочил това - от към две епохи се ползват ваксини, а карантинни, нефармацевтични ограничения се съблюдават от хилядолетия. Макар и не на 100 %, те са потвърдили успеваемостта си. Благодарение на имунизациите имаме заболявания, които са изкоренени, както едрата шарка; които са на прага на изкореняването, както детския паралич; които са на прага на елиминацията им, както са рубеола, морбили. Така че, имунизацията е един потвърдил се способ за ограничение на инфекциозните заболявания. Подпомагащо към това, което вършат имунизациите, е използването на нефармацевтичните ограничения. Ползата е огромна.
А каква е разликата сред антителата след преболедуване и след имунизация против COVID-19?
Антителата са разнообразни класове. Насочени са против разнообразни антигенни сектори на вируса. След преболедуване се построява така наречен пост-инфекциозен имунитет, при който построените антитела са против всички антигенни епитопи на вируса. Само че дружно с антителата след преболедуване можем да получим и всички „ екстри “ от комплициран тежък Коронавирус. Знаем, че той е болест на тромбозата - води до затруднения от тромбози. Има и заплаха от дълъг Коронавирус, от пост COVID-ен синдром и редица други неподходящи последствия, които може да си „ спечелим “ дружно с на пръв взор добре изглеждащия доста широкоспектърен пост-инфекциозен имунитет.
От друга страна, за времето, през което са приложени към този момент няколко милиарда дози от имунизациите, се потвърди профилът на тяхната сигурност. Ваксините са под непрестанно наблюдаване - оповестяват се нежеланите реакции, надлежно се осъвременяват късите характерности на продукта. След имунизация се получават антитела, така наречен постваксинални антитела, които особено при РНК имунизациите и при векторните ваксини са ориентирани против вирусния S-белтък. Разликата сред постинфекциозния и постваксиналния имунитет се състои в това, че при преболедуване не се знае с каква доза е подтиквана имунната система, с цел да отговори със съответния имунен отговор, т. е. имунният отговор може да не бъде задоволително под напрежение.
Докато при имунизирането знаем тъкмо избрана доза, тъкмо какъв тип и количество и каква мощ на имунния отговор да чакаме. Голямото преимущество на имунизацията е, че образуването на антитела се реализира, заобикаляйки рисковете (краткосрочни и дълготрайни, а от време на време и трайни) от преболедуването. Нещо повече, SARS-CoV-2 има фактори, които потискат пълноценния имунен отговор. Тъй като тези фактори липсват във имунизацията, имунната система на имунизирания субект е в положение да разгърне цялостната си мощ.
Така че, и постинфекциозните, и постваксиналните антитела имат своите преимущества и от време на време дефекти. Хубавото е, че новите ваксини, направени въз основа на модерните нови технологии - осведомителна РНК и векторни ваксини, задоволително добре подтикват построяването и на Т-клетъчен имунитет. Така че, моето персонално мнение, както и на множеството сътрудници, е, че доста по-добре е да придобием постваксинален имунитет - след имунизация, тъй като това ще ни спести затрудненията от преболедуване на COVID-19.
Освен това към този момент има доста проучвания, че имунитетът, получен вследствие на преболедуване и по-късно – увеличаване с имунизиране, е извънредно под напрежение и дългогодишен. Това е така наречен хибриден имунитет. Ето за какво, е значимо преболедувалите също да бъдат имунизирани. Така ще имат един доста мощен имунен отговор.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ