Дронове, сензори и камери: Военните технологии навлизат по границите на ЕС
Наблюдавани от въздуха, разпитвани с ИИ детектори на лъжата и подлагани на въздействието на звукови оръдия - Европейски Съюз влага от ден на ден в технологии за следене и държане на разстояние от границите на бежанците. Това написа английският в. " Гардиън " в следствие за методите, употребявани от Европейски Съюз за защита на външните му граници, озаглавено " Крепост Европа: милионите, изхарчени за военни технологии за разкриване на бежанци ".
Технологиите са купувани от европейската гранична организация " Фронтекс " или с европейски фондове от страните по периферията на съюза. " Гардиън " написа, че за тях се употребяват освен фондовете за границите и за вътрешна сигурност, само че и стратегии за нововъведения като " Хоризонт 2020 ".
Бежанци и мигранти, които се пробват да влязат в Европейски Съюз по суша или море, се следят от въздуха. Граничарите употребяват дронове и хеликоптери на Балканите, а Гърция има и дирижабли на границата си с Турция. Най-скъпият инструмент обаче е дронът " Херон ". " Фронтекс " разпореди контракт от 100 млн. евро предходната година за дроновете " Херон " и " Хермес ", създадени от израелски оръжейни компании, като и двата са били употребявани от израелските военни в линията Газа. Дроновете са способни да летят повече от 30 часа и на височина от 10 хиляди метра и да предават в действително време картина към централата на " Фронтекс " във Варшава. Мисиите им стартират най-вече от Малта, като се концентрират върху либийската зона за търсене и избавяне, написа " Гардиън ".
© Associated Press
Полски служители на реда и военни ревизират колите наоколо до границата с Беларус за трафик на мигранти
На земята наблюдението се води от датчици и профилирани камери, които граничните управляващи в цяла Европа употребяват, с цел да наблюдават придвижването и да намират укриващи се хора. Те включват мобилни радари и термокамери, инсталирани на транспортни средства, както и детектори за сърдечен темп и CO2 монитори за разкриване на хора, скрити в транспортните средства. " Гардиън " написа, че Гърция разполага с термокамери и датчици по сухопътната си граница с Турция. Оперативен център за наблюдаване на каналите, по които минават мигрантите, има и в Неа Виса, покрай мястото, където се събират гръцката, турската и българската граница. По същия сектор през юни Гърция разположи инсталирано в транспортно средство звуково оръдие, което изстрелва тон със мощ до 162 децибела, с цел да принуди хората да се върнат.
Станала обект на миграционен напън от Беларус, Полша следва опита на Гърция и през октомври нейният парламент утвърди построяването на стена от бодлива тел за 350 млн. евро, която ще се простира по продължение на половината граница и ще се извиси на височина до 5.5 метра. Тя ще бъде оборудвана с детектори за придвижване и термокамери.
© Associated Press
Новият лагер за мигранти на гръцкия остров Самос, издигнат с европейски средства
През септември Гърция откри бежански лагер на остров Самос, който беше разказан като наподобяващ затвор. Съоръжението за 38 млн. евро за 3000 търсещи леговище има ограда с бодлива тел и видеонаблюдение за следене на придвижването. Достъпът се управлява посредством пръстови отпечатъци, турникети и рентгени. Частна охранителна компания и 50 униформени наблюдават за сигурността на лагера. Той е първият от петте, които Гърция е възнамерявала. Други два бяха открити през ноември.
В същото време Гърция откри нов център за наблюдаване на Самос, който може да следи данните от 35 бежански лагера в страната, като съгласно управляващите " интелигентният " програмен продукт оказва помощ да се предизвести при пораждане на изключителна обстановка.
" Гардиън " написа, че Европейски Съюз е похарчил 4.5 млн. евро за траяло три години изпитване на детектори на лъжата, употребяващи изкуствен интелект в Гърция, Унгария и Латвия. Машината сканира израженията на лицата на бежанците и мигрантите, до момента в който дават отговор на въпроси, които тя им слага, и преценя дали те споделят истината. След това информацията се предава на граничен чиновник. Последният опит с технологията, завършил в края на 2019 година, беше приветстван от Европейски Съюз като сполучлив, само че съгласно специалистите той не е задоволително благонадежден. Те считат, че " микроизразите ", оценени от софтуера, не могат да се употребяват надеждно, с цел да се реши дали някой лъже. Софтуерът е предмет на правосъдно дело, водено от евродепутата Патрик Брейер пред Европейския съд в Люксембург с аргумента, че би трябвало да има повече публичен надзор върху сходни технологии. Решението се чака на 15 декември.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Технологиите са купувани от европейската гранична организация " Фронтекс " или с европейски фондове от страните по периферията на съюза. " Гардиън " написа, че за тях се употребяват освен фондовете за границите и за вътрешна сигурност, само че и стратегии за нововъведения като " Хоризонт 2020 ".
Бежанци и мигранти, които се пробват да влязат в Европейски Съюз по суша или море, се следят от въздуха. Граничарите употребяват дронове и хеликоптери на Балканите, а Гърция има и дирижабли на границата си с Турция. Най-скъпият инструмент обаче е дронът " Херон ". " Фронтекс " разпореди контракт от 100 млн. евро предходната година за дроновете " Херон " и " Хермес ", създадени от израелски оръжейни компании, като и двата са били употребявани от израелските военни в линията Газа. Дроновете са способни да летят повече от 30 часа и на височина от 10 хиляди метра и да предават в действително време картина към централата на " Фронтекс " във Варшава. Мисиите им стартират най-вече от Малта, като се концентрират върху либийската зона за търсене и избавяне, написа " Гардиън ".
© Associated Press
Полски служители на реда и военни ревизират колите наоколо до границата с Беларус за трафик на мигранти
На земята наблюдението се води от датчици и профилирани камери, които граничните управляващи в цяла Европа употребяват, с цел да наблюдават придвижването и да намират укриващи се хора. Те включват мобилни радари и термокамери, инсталирани на транспортни средства, както и детектори за сърдечен темп и CO2 монитори за разкриване на хора, скрити в транспортните средства. " Гардиън " написа, че Гърция разполага с термокамери и датчици по сухопътната си граница с Турция. Оперативен център за наблюдаване на каналите, по които минават мигрантите, има и в Неа Виса, покрай мястото, където се събират гръцката, турската и българската граница. По същия сектор през юни Гърция разположи инсталирано в транспортно средство звуково оръдие, което изстрелва тон със мощ до 162 децибела, с цел да принуди хората да се върнат.
Станала обект на миграционен напън от Беларус, Полша следва опита на Гърция и през октомври нейният парламент утвърди построяването на стена от бодлива тел за 350 млн. евро, която ще се простира по продължение на половината граница и ще се извиси на височина до 5.5 метра. Тя ще бъде оборудвана с детектори за придвижване и термокамери.
© Associated Press
Новият лагер за мигранти на гръцкия остров Самос, издигнат с европейски средства
През септември Гърция откри бежански лагер на остров Самос, който беше разказан като наподобяващ затвор. Съоръжението за 38 млн. евро за 3000 търсещи леговище има ограда с бодлива тел и видеонаблюдение за следене на придвижването. Достъпът се управлява посредством пръстови отпечатъци, турникети и рентгени. Частна охранителна компания и 50 униформени наблюдават за сигурността на лагера. Той е първият от петте, които Гърция е възнамерявала. Други два бяха открити през ноември.
В същото време Гърция откри нов център за наблюдаване на Самос, който може да следи данните от 35 бежански лагера в страната, като съгласно управляващите " интелигентният " програмен продукт оказва помощ да се предизвести при пораждане на изключителна обстановка.
" Гардиън " написа, че Европейски Съюз е похарчил 4.5 млн. евро за траяло три години изпитване на детектори на лъжата, употребяващи изкуствен интелект в Гърция, Унгария и Латвия. Машината сканира израженията на лицата на бежанците и мигрантите, до момента в който дават отговор на въпроси, които тя им слага, и преценя дали те споделят истината. След това информацията се предава на граничен чиновник. Последният опит с технологията, завършил в края на 2019 година, беше приветстван от Европейски Съюз като сполучлив, само че съгласно специалистите той не е задоволително благонадежден. Те считат, че " микроизразите ", оценени от софтуера, не могат да се употребяват надеждно, с цел да се реши дали някой лъже. Софтуерът е предмет на правосъдно дело, водено от евродепутата Патрик Брейер пред Европейския съд в Люксембург с аргумента, че би трябвало да има повече публичен надзор върху сходни технологии. Решението се чака на 15 декември.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ